№ 117
гр. Враца, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20211400500373 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 260027/01.10.2020 г. постановено по гр. дело № 786/2019
г. на Районен съд гр. Козлодуй, е уважен предявеният от ищеца В. Р. К. с ЕГН
********** от гр. Козлодуй отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено по отношение
на ответника "ЕОС Матрикс" ЕООД и настоящ въззивник, че ищецът не му
дължи останалите неизплатени вземания по договор за потребителски кредит,
преобразуван под № EОSDP000000001248509, а именно: 9 430 лв. просрочена
главница и 6 484 лв. лихва, поради погасяването по давност на тези вземания
и е осъден ответника „ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати на В. Р. К. сумата
1147.85 лева, представляваща направени разноски по делото.
С Определение № 260229/08.01.2021 г., постановено по реда на чл. 248
ГПК, Районен съд гр. Козлодуй е изменил решението си в частта относно
разноските, като е осъдил "ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати на В. Р. К. сумата
1 606.75 лв., представляваща направени разноски по делото, от които 1 208,
90 лв. адвокатско възнаграждение и 397, 85 лв. заплатена държавна такса.
Ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр. София,
чрез пълномощника си адв. А.М. К. от Монтанска адв. колегия, е подал
въззивна жалба вх. № 260955/04.11.2020 г. срещу Решение №
1
260027/01.10.2020 г. постановено по гр. дело № 786/2019 г. на Районен съд гр.
Козлодуй.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно, като постановено в
противоречие с материално-правните разпоредби, с утвърдената съдебна
практика и със събраните доказателства по делото. Според жалбоподателя,
неправилно районният съд не е съобразил приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която установява, че процесният кредит е станал
изцяло изискуем с настъпване падежа на последната погасителна вноска -
29.05.2018 г. Жалбоподателят твърди, че именно от тази дата започва да тече
предвидената в закона петгодишна погасителна давност за главницата и
тригодишна за лихвите по процесните парични задължения. Поддържа също,
че при постановяване на атакуваното решение, съдът не взел предвид така
установеното в процеса обстоятелство, което според въззивника, е
съществено и определя началната дата на течение на погасителната давност.
При това положение дружеството намира, че безспорно част от вземанията са
погасени по давност, но не и всички вземания, както е приел районен съд.
Въззивникът намира, че в производството пред първоинстанционния съд е
представил достатъчно доказателства по делото, от които следва да се
направи извод, че процесните вземания не са погасени по давност. При
заявените оплаквания, въззивникът моли атакуваното решение на районния
съд да бъде отменено от настоящата инстанция изцяло, като неправилно,
необосновано, противоречащо на материалния закон и събраните по делото
доказателства, като се постанови акт по същество на спора, с който се
признае, че В. Р. К. дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД исковите суми. При
уважаване на жалбата, дружеството претендира съдебни разноски за първа и
въззивна съдебни инстанции, като прави и възражение за прекомерност по чл.
78, ал. 5 от ГПК по отношение разноските на насрещната страна за
адвокатски хонорар.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор с вх. № 260425/28.01.2021 г., от
въззиваемия В. Р. К., чрез пълномощник адв. Е.Т., в който заявява становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба и за правилност и законосъобразност на
атакуваното решение на районния съд с искане за оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна и за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Въззиваемия твърди, че по делото дружеството не е представило нито
доказателства за датата на усвояване на кредита от длъжника, нито
погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит и счита, че
единствено договора за банков кредит не е достатъчен за установяване
настъпването на момента на изискуемостта на процесните задължения, тъй
като при погасяване на задължения по договор за кредит на месечни
анюитетни погасителни вноски, както е в процесния случай, размерът на
вноските е един и същ, но размерът на припадащата се част от задълженията
за главница и лихва от всяка вноска, се променя. Поддържа, че при това
положение не може да се приеме, че падежът на задълженията по договора за
2
кредит е настъпил след 120 месеца от датата на сключването му, защото по
делото не са представени доказателства за датата на усвояване на кредита.
Счита, че заключението на вещото лице относно датата, на която кредитът е
станал изискуем, не следва да бъде кредитирано, тъй като въпросът за
момента на настъпване на изискуемостта е правен и не е от компетентността
на вещото лице. Твърди, че при вземания по договор за кредит изискуемостта
на задълженията за всяка месечна погасителна вноска настъпва с натъпване
на падежа на същата, поради което е невъзможно целият кредит да е станал
изискуем на 29.05.2018г. Посочва, че е провел пълно насрещно доказване за
установяване на обстоятелството, че към датата на предявяване на иска -
19.06.2019г., процесните задължения са били погасени по давност, тъй като от
събраните по делото множество косвени доказателства се установява, че
предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит е
била обявена още към датата на сключване на процесния договор за цесия
между “СиБанк ЕАД” (понастоящем “Обединена българска банка” АД) и
“ЕОС Матрикс” ЕООД - 28.09.2012г. Евентуално, в случай че съдът счете, че
“ЕОС Матрикс” ЕООД е представило доказателства за установяване на
обстоятелството, че процесните задължения не са погасени по давност, счита
че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,
тъй като по делото не е изготвен доклад, поради което прави доказателствени
искания за събиране на писмени доказателства и назначаване на повторна
съдебно-счетоводна експертиза. Доказателствените искания на ответника по
жалбата са отхвърлени от съда с оглед забраните по чл. 266 от ГПК.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба вх. № 262195/10.05.2021 г.,
подадена от ищеца В. Р. К., чрез пълномощник адв. Г.В. срещу определение
№ 260229/08.01.2021 г. на Районен съд гр. Козлодуй постановено в частта за
разноските по чл. 248 от ГПК, с искане за осъждане на ответника "ЕОС
Матрикс" ЕООД да му заплати допълнително сумата 291, 10 лв.,
представляваща разлика между пълния размер на действително сторените от
него съдебни разноски и присъдените от районния съд с обжалваното
определение в размер 1 606.75 лв.
С писмен отговор с вх. № 262399/01.06.2021 г. на частната жалба
ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД мотивира становище за неоснователност
на жалбата.
Съдът, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, направените в жалбата оплаквания и доводите на страните,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от
надлежна страна в производството и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество, окръжен съд намира жалбата за ЧАСТИЧНО
3
ОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Предмет на делото пред Районен съд гр. Козлодуй са предявените от В.
Р. К., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, против „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК
***, гр.София, обективно и кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи
сумите по Договор за потребителски кредит, преобразуван под №
EOSDP000000001248509, а именно: 9430 лева - просрочена главница и 6484
лева – лихва, поради погасяването им по давност.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 25.05.2008г. е сключил със
“Сибанк” ЕАД (понастоящем „Обединена българска банка“ АД) договор за
потребителски кредит № 998-РК-08-00106/25.05.2008г., по силата на който му
е предоставена сумата 10 000 лева. Поддържа, че на 28.09.2012г. е сключен
договор за цесия, по силата на който “Сибанк” ЕАД е прехвърлила
вземанията си, произтичащи от гореописания договор за кредит, на ответника
“ЕОС Матрикс” ЕООД. Посочва, че на 04.06.2019г. му е издадена справка с
изх. № БНБ - 613 73/04.06.2019г. от Централния кредитен регистър за
кредитна задлъжнялост по реда на чл.21 и 22 от Наредба № 22 от 2009г. на
БНБ, от която е установил, че е подадена информация от “ЕОС Матрикс”
ЕООД за дължима и неизплатена сума по договор за кредитна карта,
преобразуван при “ЕОС Матрикс” ЕООД под № EOSDP000000001248509,
както следва: 9430 лева - просрочена главница и 6484 лева - лихва, в общ
размер 15 914 лева. Ищецът счита, че последната погасителна вноска е
станала изискуема на 25.05.2013г. и съответно давността за нея е изтекла на
25.05.2018г. Изтъква, че за прехвърлените вземания не са предприемани
действия за прекъсване на давността на задълженията му нито преди, нито
след цесията, поради което към момента на подаване на исковата молба
същите са се погасили по давност и не подлежат на принудително
изпълнение. Ищецът обосновава правния си интерес да предяви исковете с
извънсъдебното оспорване на задължението - подаването на информация за
дължими суми, които са погасени по давност, в Централния кредитен
регистър към БНБ, препятствало възможността му да получи кредит от друга
банкова институция; ответното дружество многократно е търсило сумите,
продължавало да ги осчетоводява като дължими, да подава към ЦКР
информация за тях и отказвало да му издаде удостоверение за липса на
задължения и да ги заличи от кредитното му досие в ЦКР, въпреки че същите
са погасени по давност.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество “ЕОС Матрикс” ЕООД
е представило отговор, в който оспорва основателността на предявените
искове с твърдението, че процесните вземания не са погасени по давност.
Поддържа, че договорът за потребителски кредит, сключен между
“Стопанска и инвестиционна банка” АД /”Сибанк”/ и ищеца е от 29.05.2008г.
и е със срок за издължаване на дълга 120 месеца, поради което последната
4
погасителна вноска е с падеж 25.05.2018г., а не 25.05.2013г., както твърди
ищеца. Ответникът изтъква също, че кредиторът не се е възползвал от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, с оглед на което същият
е изцяло дължим с настъпване на датата на последната погасителна вноска,
което в настоящия случай е 25.05.2018г., и от тази дата е започнала да тече
предвидената в закона погасителна давност – 5 годишна за главницата и 3
годишна за лихвата. Твърди, че след сключване на договора за продажба и
прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., за който длъжникът е надлежно
уведомен, е започнало изплащане на задълженията, като е заплатена сума в
общ размер 5610 лв., като последното плащане е от 18.04.2017г. Счита, че с
извършените плащания длъжникът е признал задължението си и е изразил
готовност за погасяването му. Наред с това поддържа, че към датата на
цесията 28.09.2012г. изкупеното задължение е било в размер 15 914, 34 лв. и с
оглед извършените плащания от длъжника сумата е намаляла на 10 304, 34
лв. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск,
като неоснователен. В условията на евентуалност, в случай че съдът уважи
предявения иск и предвид обстоятелството, че ищеца претендира да му бъдат
заплатени разноските за адвокатско възнаграждение, които са направени,
прави възражение за прекомерност, с оглед на фактическата и правна
сложност на делото, и моли съда да присъди минимален размер на
разноските, заплатени за адвокатски хонорар.
В съдебното заседание пред първоинстанционния съд страните са
участвали чрез своите представители. С оглед твърденията на ответното
дружество, че кредитът не е обявяван за предсрочно изискуем,
пълномощникът на ищеца е представил проект на споразумение от
05.05.2017г. за разсрочване изплащането на задълженията му, предложено му
ответника, което не е подписал, и е заявил, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила и е обявена преди 2012г.
От приложените по първоинстанционното дело доказателства се установява, че на
29.05.2008г. между “Стопанска и инвестиционна банка” АД /СИБАНК/ и В. Р. К. – длъжник
и К. С. К. - поръчител, е сключен договор за потребителски кредит, обезпечен с
поръчителство, по силата на който банката е отпуснала на длъжника потребителски кредит в
размер 10 000 лева със срок за издължаване 120 месеца /чл.1/. Съгласно чл.2 от договора
кредитът ще бъде отпуснат със срок на усвояване до 22.06.2008г., като след изтичане на
срока ангажиментът на банката за предоставяне на кредита се прекратява; кредитът се
усвоява еднократно, чрез заверяване на банковата сметка на длъжника. В чл.5 от договора
страните са уговорили, че крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от
датата на усвояването му /ал.1/ и че кредитът се издължава на месечни анюитетни
погасителни вноски, в съответствие с приложения към този договор погасителен план. В
чл.9 от договора е регламентирано правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем при посочени в 5 точки предпоставки, което тя може да упражни едностранно без
да дължи уведомление до длъжника /ал.1/, като в тези случаи банката изпраща до длъжника
писмено съобщение за датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем и за
размера на остатъка от кредита /ал.2/. Договорът е подписан от представител на банката, от
длъжника и поръчителя. По делото не е представен описания в договора погасителен план.
На 28.09.2012г. е сключен договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/
5
между “СИБАНК” ЕАД, като цедент и “ЕОС Матрикс” ЕООД, като цесионер, по силата на
който банката е прехвърлила на ответното дружество вземания към свои длъжници, описани
в Приложение № 1, неразделна част от договора. Видно е, от приетото като доказателство по
делото Приложение № 1 към договор за цесия от 28.09.2012г., че под № 2748 фигурират
вземанията на банката от В. Р. К. по договор за потребителски кредит № 998-РК08-00106 от
29.05.2008г. с първоначален размер 10 000 лв., остатъчен дълг по главница 9430.10 лв. и
остатъчен дълг по лихва 6484.24 лв. или общ размер на дълга 15 914 лв.
От представеното от ищеца по първоинстанционното дело споразумение с изх. №
МА00072067/05.05.2017г. за разсрочване на парично задължение с приложение № 1 към
него – погасителен план, се установява, че “ЕОС Матрикс” ЕООД е предложило на В. Р. К.,
в качеството му на кредитополучател по договор за кредит от 29.05.2008г., сключен със
„Сибанк” ЕАД, да признае вземането на кредитора, което към датата на подписване на
споразумението не е погасено и към 05.05.2017г. същото възлиза на стойност 10 304.34 лв.,
и да се задължи да го погасява, съгласно предложен от “ЕОС Матрикс” ЕООД погасителен
план. Споразумението е подписано от представител на “ЕОС Матрикс” ЕООД, но не е
подписано от длъжника.
Установено е също, че на В.К. е издадена справка с изх. № БНБ-61373/04.06.2019г. от
Централния кредитен регистър за кредитна задлъжнялост по реда на чл.21 и 22 от Наредба
№ 22 от 2009г. на БНБ. От справката е видно, че е подадена информация от “ЕОС Матрикс”
ЕООД за дължима и неизплатена сума по договор за кредит, преобразуван при “ЕОС
Матрикс” ЕООД под № EOSDP000000001248509, в размер 9430 лева – остатък просрочена
главница и 874 лева лихва или общо 10 304 лева.
От приетото по делото заключение по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, е установено, че към датата на сключване на договора за цесия
размерът на задълженията на ищеца е бил 15 914.34 лева, от които 9430.10 лева –
просрочена главница и 6484.24 лева - просрочена лихва. Вещото лице е посочило, че след
тази дата до датата на проверката в “ЕОС Матрикс” ЕООД, която е извършило във връзка
със заключението, за погасяване на това задължение са постъпили суми в общ размер 5 610
лв., посочени в заключението по дати и размери в 41 точки. Първата от тези вноски е била
на 08.03.2013г. в размер 70 лв., а последната от тях е била на 18.04.2017г. в размер 150 лв. С
така направените плащания от дълга е погасена сумата 5610 лв. и остава за плащане 10 304,
34 лв. С оглед на поставената му задача вещото лице е дало заключение, че кредитът е
станал изискуем с настъпване падежа на последната погасителна вноска – на 29.05.2018г.
Тази фактическа обстановка е приета от страните и по същата няма спор.
При така установеното от фактическа страна, районният съд е приел, че
за ищеца е налице правен интерес да предяви иска, защото има правото да
иска отношенията му с ответното дружество по повод на договора за кредит,
по който неизплатените задължения са погасени по давност, да бъдат
установени със силата на присъдено нещо на решението, а освен това, не е
налице забрана именно длъжникът да бъде активната страна в процеса, която
да инициира исково производство, чрез предявяването на отрицателен
установителен иск, с който релевира именно „отбранителното" средство -
възражение за погасяване по давност на вземанията. Съдът е приел също, че
от страна на ответното дружество не са релевирани възражения, а и
ангажирани доказателства за установяването на факта, че процесните
вземания не са погасени по давност, поради което твърденията на ищеца, че
те са погасени по давност са установени в производството. Поради това е
приел за основателно правопогасяващото възражение на ищеца, че
6
процесното вземане е погасено по давност, като това било признато и в
отговора на ответника. Предвид изложеното, съдът е счел предявения иск за
основателен и доказан и като такъв го е уважил изцяло като е признал за
установено по отношение на „ЕОС Матрикс" ЕООД, че В. Р. К. не му дължи
останалите неизплатени вземания по Договор за потребителски кредит,
преобразуван под № EOSDP000000001248509, а именно: 9430 лева -
просрочена главница, 6484 лева - лихва, поради погасяването по давност на
тези вземания.
При изложените фактически обстоятелства, окръжен съд направи
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно - постановено е от законен състав в пределите на
правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма;
подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес
от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно
начало предмет на спора.
Обжалваното решение е частично неправилно. Този извод се налага по
следните съображения:
Заявените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, дават
основание на окръжен съд да приеме, че предявените обективно съединени
отрицателни установителни искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК – за установяване недължимост на вземания за главница и лихва по
договор за банков кредит, които вземания са прехвърлени с договор за цесия,
като погасени по давност.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК предвижда, че установителен иск
може да се предяви само тогава, когато ищецът има интерес да установи
съществуването или несъществуването на едно правоотношение спрямо
конкретно лице.
При отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, основан
7
единствено на възражение за изтичане на погасителна давност за вземането,
предмет на иска е съществуването или несъществуването на изпълняемо по
съдебен ред право (притезание) за кредитора, а не съществуването на
материалното право. Целта на иска е да се пресече именно принудителното
удовлетворяване на кредитора, след като възможността за това е изчерпана.
При уважаване на иска се формира сила на пресъдено нещо по въпроса
относно дължимостта на кредиторовото вземане, поради което кредиторът не
може повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или
заповедно производство. Именно от тази забрана се извежда интересът на
ищеца от предявяването на иска, като законът не провежда разграничение
между вземанията, установени по съдебен ред и тези, които не са установени
по този ред. В този смисъл е Решение № 262 от 5.08.2019 г. на ОС - Враца по
в. гр. д. № 331/2019 г.
В настоящия случай правният интерес на ищеца от предявените искове
следва от безспорно установеното обстоятелство, че ответното дружество е
подало информация до Централния кредитен регистър за кредитна
задлъжнялост към БНБ за дължими и неизплатени суми от ищеца по договор
за кредит. При наличието на така заявени вземания у кредитора, за длъжника
е налице правен интерес от установяване на тяхната недължимост.
Подаването на посочената информация до ЦКР обективира извънсъдебно
поведение на дружеството по вменяване на задължения на ищеца.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че дори и да не е имало
твърдения за дължимост на суми от страна на ответника по един отрицателен
установителен иск преди започването на съдебния процес, интересът на
ищеца да предяви такъв иск може да се установи и в хода на самия процес.
Това е така, тъй като интерес от завеждане на отрицателен установителен иск
съществува винаги, когато едно лице твърди, че ищецът му дължи пари.
Оспорването на исковете с отговора на исковата молба представлява именно
въвеждане на такова твърдение от страна на ответника и при това положение,
дори и да липсват всякакви други доказателства, процесът би станал
допустим, защото страните ще потвърдят наличието на спор помежду си с
изявленията си пред съда. В настоящия случай с отговора на исковата молба
ответникът е оспорил предявените искове, посочвайки включително и правни
доводи за отхвърлянето им – че вземанията съществуват и не са погасени по
давност.
8
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че е налице
правен интерес от водене на отрицателен установителен иск, поради което
предявените искове са процесуално допустими.
При доказан правен интерес от водене на отрицателен установителен
иск в тежест на ответника по иска е да докаже пълно и главно
правопораждащите правото му факти и изискуемостта на принадлежащото му
вземане - да докаже, че е проявил активност за събиране на вземането си, като
е предприемал своевременни действия, прекъсвал/спирал е теченето на
давността или че ищецът се е отказал от изтеклата в негова полза погасителна
давност.
С оглед въведеното от ищеца основание за недължимост на сумите –
погасителна давност, в негова тежест е да докаже, че между изискуемостта на
задълженията и датата на устните състезания по настоящото дело или между
две последователни действия на кредитора по събиране на вземанията по
договора за кредит, е изтекъл определения в закона период от време /пет
години по чл.110 от ЗЗД, респ. три години по чл.111, б. „в” от ЗЗД/,
обуславящ погасяването на вземанията по давност.
С оглед твърденията на ищеца в исковата молба за изискуемост на
последната погасителна вноска на кредита на 25.05.2013г. и изтекла
погасителна давност за нея на 25.05.2018г., както и в впоследствие в
съдебното заседание за обявена от кредитора предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит и изтекла погасителна давност по
отношение на тези вземания /започнала да тече от датата на обявяване на
предсрочната изискуемост/, в тежест на същия е да докаже тези факти, тъй
като се касае за положителни факти, на които той основава твърденията си.
В случая страните не спорят и от приетите по делото писмени
доказателства - договор за потребителски кредит, обезпечен с поръчителство
от 29.05.2008 г., договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от
28.09.2012г. и Приложение № 1 към него - се установява, че между страните
по делото е налице валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, по силата на което на ищеца е отпуснат кредит в размер 10 000 лева,
която сума е следвало да издължава на месечни анюитетни погасителни
вноски, в съответствие с приложен към договора погасителен план. Крайният
срок за издължаване на дълга по кредита е 120 месеца от датата на
9
усвояването му /най късно до 22.06.2008г., съгласно чл.2 от договора/.
Следователно крайният срок на договора е 29.05.2018 г., евентуално
22.06.2018г., тъй като по делото липсват доказателства за точната дата на
усвояване на кредита от длъжника.
Спорът се концентрира върху правнорелевантния факт на погасяване на
процесните вземания по давност и в тази връзка относно наличието,
респективно липсата на предсрочна изискуемост на вземанията.
По възражението на въззиваемия за обявена предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за потребителски кредит, съдът намира следното.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право,
установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по
чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми.
За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо
длъжника да е уведомен, т. е. изявлението на кредитора да е достигнало до
длъжника и това да е установено по безспорен и несъмнен начин. Според
възприетото разрешение в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
на ВКС по т. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът
може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на
кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. В постановеното
по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г., ІІ г. о.
на ВКС се разглежда въпроса относно необходимостта за уведомяване на
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на
небанкови институции.
В първоинстанционното производство ответното дружество е твърдяло,
че предсрочна изискуемост на процесния кредит не е била обявявана, което
10
твърдение е оспорено от ищеца с твърдение за обявена предсрочна
изискуемост преди 2012г.
В чл.9 от договора за кредит от 29.05.2008г. е регламентирано правото
на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при посочени в 5 точки
предпоставки, което тя може да упражни едностранно без да дължи
уведомление до длъжника /ал.1/, като в тези случаи банката изпраща до
длъжника писмено съобщение за датата, на която кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и за размера на остатъка от кредита /ал.2/.
По делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установи, че банката, респ. ответното дружество, е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и че е изпратила до длъжника
писменото съобщение по чл.9, ал.2 от договора.
Доводите на въззиваемия, че от договора за цесия от 28.09.2012г. и от
предложението на ответното дружество за споразумение от 05.05.2017г. по
косвен начин се установявало, че най-късната дата, на която предсрочната
изискуемост за задълженията по договора за кредит е била настъпила, е
28.09.2012г., съдът намира за неоснователни. Обстоятелството, че със
сключения договор за цесия е прехвърлен целия неплатен остатък от
главницата от 9430.10 лв. и целия остатъчен дълг по лихвата от 6484.24 лв.
към датата на прехвърлянето, следва от единния характер на вземането по
договора за кредит. След като вземането е единно по своя характер,
следователно същото следва и да се прехвърля като едно общо вземане в
случаите, в които то се прехвърля изцяло /какъвто е настоящият случай/. Така
извършеното прехвърляне на целия размер на вземането следва именно от
единния му характер и от него не могат да бъдат извеждани каквито и да било
заключения за обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане към датата
на сключване на договора за цесия.
Наред с това волеизявление на банката, респ. на ответното дружество,
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не се съдържа нито в
договора за цесия и приложението към него, нито в споразумението от
05.05.2017г. за разсрочване на парично задължение. Изпратеното до
въззиваемия споразумение съдържа уведомяване за размера на дълга и
предложение към него да се задължи да го погасява, съгласно предложен му
от кредитора погасителен план и не съдържа изявление, по силата на което
11
кредитът е направен предсрочно изискуем. Същевременно от представената
по делото справка от Централния кредитен регистър, воден от БНБ, се
установява единствено размера на дължимата и неизплатена сума по договора
за кредит, а не изискуемост на цялото вземане по договора за кредит.
Ето защо, поради липсата на категорични доказателства за настъпилата
предсрочна изискуемост, не може да се приеме за установена изискуемостта
на процесните вземания по договора за кредит на твърдяното от ищеца
основание – предсрочна изискуемост.
На следващо място, следва да се посочи, че независимо от
обстоятелството, че плащанията по договор за банков кредит са известни
отнапред по размер и като падежна дата, те нямат характера на периодични
такива по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, които се погасяват с тригодишна
давност, тъй като при договора за заем/кредит е налице едно неделимо
задължение за връщане на заетата сума. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното
основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора (така
решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 795/2010 г. на IV ГО).
Поради това вземанията за главница по договора за потребителски кредит се
погасяват с изтичането на общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Началото на давностния срок съгласно чл. 114 ЗЗД започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. При разсрочено плащане на
отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването
на съответния падеж, поради което, ако искът е предявен за установяване
недължимост на отделни месечни погасителни анюитетни вноски, поради
погасяването им по давност, то съдът е длъжен да изследва настъпването на
падежа на всяка от тези вноски и съответно изтичането на давностния срок за
всяка от тях поотделно.
В настоящия случай обаче, основанието на иска не е установяване на
недължимост на отделни месечни погасителни вноски поради погасяването
им по давност, а установяване недължимост на цялата просрочена главница и
цялата лихва, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроса кои
месечни погасителни вноски са погасени по давност. С исковата молба се
12
твърди погасяване по давност на вземанията на ответното дружество за
просрочена главница и лихва по договора за кредит в общ размер въз основа
на твърдение за настъпила изискуемост на целия кредит (на всички
погасителни вноски) поради изтичане на срока на договора за кредит на
25.05.2013г., която според ищеца е падежната дата на последната месечна
погасителна вноска. Както бе посочено по-горе падежът на цялото
задължение по кредита (всички месечни погасителни вноски) не е настъпил
на 25.05.2013г., както се твърди в исковата молба, а е настъпил на 29.05.2018
г., евентуално 22.06.2018г.
По отношение крайният срок на давността, по аргумент от чл. 116, б.
"б", изр. 2 ЗЗД, а също така и с оглед мотивите към т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, годни да прекъснат течението на
погасителната давност по реда на чл. 116, б. "б" ЗЗД са единствено правните
действия на кредитора по вземането - предявяване на иск за установяване или
заплащане на вземането, предявяване на претенция за заплащането му чрез
възражение. Действията на длъжника по защита срещу вземането чрез
отрицателен установителен иск, макар да имат характера на предявяване на
иск по смисъла на цитираната разпоредба, не представляват демонстриране на
активност от страна на кредитора по вземането насочена срещу длъжника с
цел реализиране на притезанието. Напротив, в този случай активната страна е
длъжникът, който сам се домогва да отрече притезанието на кредитора
поради обстоятелството, че последният е пасивен и е позволил чрез своето
бездействие погасителната давност да изтече за цялото вземане или за част от
него. При това положение съдът намира, че длъжникът по правоотношението
не може чрез предявяване на отрицателен установителен иск за погасяване на
вземането по давност да прекъсне и спре сам течащия в негова полза
давностен срок. Това би било възможно единствено ако в рамките на същото
производството или в отделно такова е предявен насрещен иск относно
същото вземане от страна на кредитора, какъвто в случая липсва. Това
разрешение е възприето и в Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 7420/2014 г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по отношение
на течащата в полза на ищеца по делото придобивна давност, но доколкото
уредбата относно прекъсването на придобивната и погасителната давност е
единна, съдът намира, че принципното разрешение, че ищецът не може да
прекъсне сам собствената си давност по реда на чл. 116, б. "б" ЗЗД, намира
13
приложение по отношение и на двата вида давностни срокове. Предявяването
на отрицателния установителен иск не представлява и признание по смисъла
на чл. 116, б. "а" ЗЗД, тъй като ищцовото волеизявление е по същността си
отрицание на вземането, а не признаването му. Предвид гореизложеното и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, съдът следва да вземе
предвид правнорелевантните факти - теченето на давността по отношение на
вземанията - настъпили по време на производството към датата на даване ход
на устните състезания във въззивната инстанция - 17.11.2021 г.
С оглед на това и при приложение на общата петгодишна давност по чл.
110 ЗЗД по изложените по-горе съображения, към 17.11.2021 г., когато са
проведени устните състезания пред въззивната инстанция, 5 годишния
давностнен срок по отношение на просрочената главница по договора за
кредит в размер 9 430 лв. не е бил изтекъл и искът по отношение на това
вземане не е основателен и следва да се отхвърли.
По отношение на лихвите е приложима кратката тригодишна давност по
чл. 111, б. "в" ЗЗД. От датата на настъпване на падежа на кредита - 29.05.2018
г., евентуално 22.06.2018г., до датата на провеждането на устните състезания
пред въззивната инстанция на 17.11.2021 г., е изтекъл тригодишния давностен
срок по отношение на лихвата по договора за кредит. Относно размера на
същата, по делото не се установи съществуващо вземане на кредитора “ЕОС
Матрикс” ЕООД за лихва в размер над сумата 874 лева, заявен от него в
Централния кредитен регистър за кредитна задлъжнялост на БНБ, до заявения
от ищеца-длъжник в исковата молба размер от 6 484 лв., поради което
погасена по давност е само сумата от 874 лева лихва. До този размер
отрицателния установителен иск на заявеното основание – погасителна
давност, е доказан и основателен, а за разликата над 874 лв. до 6 484 лв. искът
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Достигайки до друг извод относно изтеклия давностен срок, районният
съд е постановил частично неправилно решение.
Поради тези причини, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
признато за установено, че В. Р. К. не дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумата
9 430 лв. просрочена главница, както и сумата, представляваща разликата над
874 лв. до 6 484 лв. лихва, останали неизплатени вземания по Договор за
14
потребителски кредит, преобразуван под № EОSDP000000001248509, поради
погасяването по давност на тези вземания, като се постанови решение по
същество, с което отрицателните установителни искове за тези вземания
бъдат отхвърлени.
В частта, с която е признато за установено, че В. Р. К. не дължи на "ЕОС
Матрикс" ЕООД лихва до размер на сумата от 874 лв., останало неизплатено
вземане по Договор за потребителски кредит, преобразуван под №
EОSDP000000001248509, поради погасяването по давност на това вземане,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С обжалваното решение, съобразно изхода на спора, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, в тежест на ответника съдът е възложил сторените от ищеца
разноски, като е приел за основателно възражението на ответната страна за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и го е
намалил до средния, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения от 750.00 лева. С решението съдът е
осъдил „ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати на В. Р. К. разноски в размер
1147.85 лева, от които 750 лева адвокатско възнаграждение и 397.85 лева
заплатена държавна такса.
С молба вх. № 260950 от 06.11.2020г. ищецът В. Р. К. е поискал
изменение на решението в частта относно разноските по реда чл.248 от ГПК,
и с определение № 260229 от 08.01.2021г. по делото съдът е изменил
постановеното решение в частта за разноските, като е осъдил ответника „ЕОС
Матрикс" ЕООД да заплати на В. Р. К. сумата 1606.75 лева, представляваща
направени разноски по делото, от които 1208, 90 лева адвокатско
възнаграждение и 397.85 лева заплатена държавна такса. В мотивите съдът е
приел, че с решението е намалил под законоустановения минимум
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца,
въпреки че в мотивите на решението е приел, че същия следва да се намали
до средния, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Срещу определението ищецът В. Р. К. е подал частна жалба вх. №
262195/10.05.2021 г. с искане съдът да отмени определението в частта, с която
първостепенният съд е оставил без уважение молбата му с правно основание
чл. 248 от ГПК, като неправилно и вместо него да постанови друго, с което да
15
осъди "ЕОС Матрикс" ЕООД да му заплати допълнително сумата 291, 10 лв.,
представляваща разлика между присъдените от районния съд с обжалваното
определение разноски в размер 1 606.75 лв. и пълния размер на действително
сторените от него съдебни разноски. Частният жалбоподател счита, че
производството се отличава с правна и фактическа сложност, поради което
заплатеният от него адвокатски хонорар от 1500 лв., надвишаващ
законоустановения миниум с 291.10 лева, не е прекомерен - по делото са
проведени 3 съдебни заседания, приобщени са множество писмени
доказателства и е назначена съдебно-счетоводна експертиза, което води до
извода, че делото не е било елементарно. Твърди, че адвокатското
възнаграждение следва да му бъде присъдено в пълен размер или да му бъде
присъдена сумата 1897.85 лева вместо 1606.75 лева, представляваща пълният
размер на сторените от него разноски. Моли съда да му присъдите и сумата от
15 лева, представляваща държавна такса за образуване на производството по
въззивната частна жалба.
В писмено становище по частната жалба с вх. № 262399/01.06.2021 г.
ответникът "ЕОС Матрикс" ЕООД излага доводи за нейната неоснователност.
Въззивният съд намира частната жалба за процесуално допустима като
подадена от лице с правен интерес, в рамките на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество, същата е
неоснователна.
Настоящият съдебен състав намира, че районният съд правилно е
изменил решението си в частта относно разноските като е осъдил ответника
„ЕОС Матрикс" ЕООД да заплати на В. Р. К. сумата 1606.75 лева,
представляваща направени разноски по делото, от които 1208, 90 лева
адвокатско възнаграждение и 397.85 лева заплатена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
е в размер 1500 лв., видно представения на л.8 по делото договор за правна
защита и съдействие, която сума е платена, видно от платежното нареждане
за кредитен превод на л.10 по делото. Съгласно чл. 7, ал.2, т.4 вр. с § 2а от ДР
от Наредба № 1/09.07.2004г. при заведен иск за сумата 15 914,00 лв.,
адвокатското възнаграждение би следвало да бъде 1208, 90 лв. с ДДС.
16
Следователно платеният от ищеца адвокатски хонорар е с 291, 10 лева над
горепосочения минимум. Посочената наредба обаче определя само
минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид
помощ. Размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна
помощ се определя по свободно договаряне между адвоката и клиента и
трябва да бъде справедлив и обоснован (чл. 1 от Наредбата и чл.36, ал.2 от
ЗА). В настоящия случай съдът счита, че определеният с договора между
ищеца и адвоката му размер на адвокатското възнаграждение действително е
прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
настоящия казус - по делото са приети 5 броя писмени доказателства,
изготвено е заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза и е
проведено едно открито съдебно заседание, в което делото е разгледано,
даден е ход на устните състезания, съответно делото е обявено за решаване,
като е последвало постановяване на решението. По казуса има
непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и делото следва да
бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна сложност,
поради което правилно районният съд е изменил решението си като е
присъдил сумата 1208, 90 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника
на ищеца, съответстваща на минималната такава, предвидена в Наредба №
1/09.07.2004г.
При изхода от спора по въззивната жалба обаче, ответникът следва да
заплати на ищеца само сумата 88, 24 лв. разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от иска за лихва,
поради което следва да бъде изменено решението на първата инстанция в
частта за присъдените съдебни разноски като се отмени за сумата над 88, 24
лв. до присъдените 1606.75 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответното дружество разноски за възнаграждение на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, направени пред първата
инстанция в размер 189 лв., съобразно отхвърления иск за главница и
отхвърлената част от иска за лихва.
По разноските пред въззивната инстанция:
Въззивната жалба против решение № 260027/01.10.2020 г., постановено
по гр. дело № 786/2019 г. на РС - Козлодуй е частично основателна, при което
17
всяка от страните има право на разноски.
Въззивникът "ЕОС Матрикс" ЕООД има право на разноски за държавна
такса съобразно охвърлената част от исковете /15 040 лева при интерес от 15
914 лева/ за производството по чл. 258 и сл. ГПК, които са своевременно
поискани и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят, като
възлизат в размер на 190. 81 лева от общо заплатена сума от 201, 90 лева.
Пред настоящата инстанция въззиваемия е представил доказателства за
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер 1250 лв., а с
въззивната жалба въззивникът е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия.
По изложените по-горе съображения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК,
настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на въззиваемия за настоящата инстанция следва да бъде
намалено на 1208, 90 лева, съответстващо на минималното такова,
предвидено в Наредба № 1/09.07.2004г.
На въззиваемия следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 66, 39 лева за процесуално представителство пред
въззивната инстанция, съобразно уважената част от иска за лихва.
Мотивиран от изложеното, на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Окръжния
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260027/01.10.2020 г. по гр. д. № 786/2019 г.,
изменено в частта за разноските с определение № 260229/08.01.2021 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, на Районен съд Козлодуй, в ЧАСТТА, с
която съдът е признал за установено по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от Р. М. - Т., че ищеца В.
Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, не му дължи сумата 9430 (девет
хиляди четиристотин и тридесет) лева - просрочена главница, както и сумата,
представляваща разликата над 874 лв. до 6 484 лв. лихва, останали
неизплатени вземания по Договор за потребителски кредит, преобразуван под
18
№ EOSDP000000001248509, поради погасяването по давност на тези
вземания, както и в ЧАСТТА, с която „ЕОС Матрикс" ЕООД е осъден да
заплати на В. Р. К. разноски над сумата 88, 24 лв. до присъдените от районен
съд разноски от 1606.75 лева и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***
срещу „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от Р. М. - Т.,
отрицателни установителни искове с правно основание 124, ал. 1 от ГПК за
НЕДЪЛЖИМОСТ на сумата 9430 (девет хиляди четиристотин и тридесет)
лева - просрочена главница, както и на сумата, представляваща разликата над
874 лв. до 6 484 лв. лихва, останали неизплатени вземания по Договор за
потребителски кредит, преобразуван под № EOSDP000000001248509, поради
погасяването по давност на тези вземания, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260027/01.10.2020 г. по гр. д. № 786/2019
г., изменено в частта за разноските с определение № 260229/08.01.2021 г.,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, на Районен съд Козлодуй, в останалата
част, с която съдът е признал за установено по отношение на ответника „ЕОС
Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от Р. М. - Т., че ищеца В.
Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, не му дължи лихва до размер на
сумата 874 лв., останало неизплатено вземане по Договор за потребителски
кредит, преобразуван под № EОSDP000000001248509, поради погасяването
по давност на това вземане.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от Р. М. - Т., по
съразмерност сумата 189 лв. представляваща съдебни разноски за
възнаграждение на вещо лице по гр. д. № 786/2019 г. на Районен съд
Козлодуй.
ОСЪЖДА В. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от Р. М. - Т., по
съразмерност сумата 190. 81 лв. представляваща съдебни разноски за
19
държавна такса пред настоящата въззивна инстанция.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК ***, гр.***, представлявано от
Р. М. - Т., ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, по
съразмерност сумата 66, 39 лв. представляваща съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС чрез ОС-Враца в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20