№ 6892
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Д. К. Демирев
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20241100511809 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 10941/06.06.2024 г., постановено по гр.д. № 16119/2022 г. на
Софийски районен съд, 143 състав, съдът е признал за установено в отношенията
между Д. И. Д., ЕГН **********, и С. К. С., ЕГН **********, конституирани
наследници на починалата в хода на процеса ищца Т.А.Д., ЕГН **********, и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, че сключеният
Договор № 1512889314062018-44071788 от 14.06.2018 г. между страните Т.А.Д., ЕГН
**********, и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, е
нищожен като сключен без представителна власт.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника
„Виваком България“ ЕАД, с предходно наименование „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, с която се заявява, че първоинстанционното решение е неправилно.
Твърди се, че на 14.06.2018 г. в магазин от търговската мрежа на „Виваком Бългрия“
ЕАД е сключен 24-месечен Договор № 1512889314062018-44071788 за активиране на
услуги за достъп до интернет и сателитна телевизия. Поддържа се, че в магазина се е
явила С. С., което е имала пълномощно от Т.Д. за сключване на процесния договор.
Поддържа се, че копие от пълномощното не е направено, за да се гарантира защита на
личните данни. Твърди се, че копие от договора на е запазено и поради това, че от
сключения договор не са възникнали никакви правни последици за пълномощника.
Във връзка с това се поддържа, че процесният договор е сключен от пълномощник.
Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне
на иска. Претендират се разноски.
В установения за това срок не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемата С.
1
К. С..
По делото не е постъпил отговор на жалба и от въззиваемия Д. И. Д..
С Определение № 6334/31.03.2025 г. по в.гр.д. № 11809/2024 г. на СГС, II-Б
въззивен състав, починалият Д. И. Д. е заличен от списъка на страните по делото и е
заместен на основание чл. 227 ГПК от наследника си И. Д. Д..
Преди последното открито съдебно заседание е депозирано становище от И. Д.
Д., с което е оспорена жалбата, депозирана от „Виваком България“ ЕАД, с предходно
наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от правна и фактическа
страна следното:
С исковата молба е предявен установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2
ЗЗД за признаване на установено, че Договор № 1512889314062018-44071788 от
14.06.2018 г., със страни Т.А.Д., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *********, е недействителен, тъй като е сключен без
представителна власт.
Сделка без представителна власт е налице в няколко хипотези – когато мнимият
представител изобщо няма учредена представителна власт или упълномощителната
сделка е недействителна; когато мнимият представител е действал извън пределите на
учредената му представителна власт; когато сделката е сключена след
отпадането/прекратяването на учредената представителна власт или когато към
момента на сключване на сделката е имало учредена представителна власт, но същата
е отпаднала впоследствие с обратно действие. В този смисъл са разясненията на
върховните съдии в Решение № 52/14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 г. на IV Г.О. на
ВКС.
По арг. от чл. 42 ЗЗД и Тълкувателно решение от 12.12.2016 г. по тълк.д. №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС сделка, сключена без представителна власт, е висящо
недействителна. Тази сделка не поражда действие нито за мнимо представляваното
лице, нито за насрещната страна, с която мнимият представител е договарял. За да
настъпят правните последици от тази сделка, е необходимо тя да бъде потвърдена от
мнимо представляваният. Ако той потвърди сделката, то договорът се валидира към
датата на сключването му и правните последици настъпват така, както биха настъпили
към този момент.
Мнимо представляваният може и да откаже да потвърди сделката без
представителна власт. Ако обаче тя е била потвърдена по-рано съгласно изискванията
на чл. 42, ал. 2 ЗЗД (във формата, предвидена за упълномощаването за сключване на
сделка от този вид), мнимо представляваният не може след това да се позове на
недействителността на сделката.
В случай че за упълномощаването не е предвидена специална форма в закона,
потвърждаването на сделката, сключена от мним представител, може да се направи и
2
чрез конклудентни действия. Например чрез изпълнение на задължение по договора.
Ако мнимо представляваният откаже да потвърди сделката, висящата
недействителност се трансформира в окончателна такава. Това следва от
обстоятелството, че след този момент сделката вече не може да бъде потвърждавана от
мнимо представлявания.
Позоваването на недействителността на сделката може да стане чрез
установителен иск или чрез възражение. При предявен установителен иск по чл. 42, ал.
2 ЗЗД в тежест на договарялия се с мнимия представител ответник е да докаже, че е
имало валидно учредена представителна власт към момента на сключване на сделката.
В тежест на ответника по иска може да се възложи и да докаже, че мнимо
представляваният е потвърдил сключената от негово име сделка – така Решение №
49/29.03.2013 г. по гр.д. № 363/2012 г. на IV Г.О. на ВКС.
В случая по делото не е спорно и се установява от представените доказателства,
че на 14.06.2018 г. е сключен Договор № 151288931406218-44071788, със страни
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД и Т.А.Д.. В договора е посочено, че
същият е сключен от Т.А.Д. чрез пълномощника й С. К. С.. Съгласно договора
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД е поело задължението да предоставя
телекомуникационни услуги за срок от 24 месеца.
В отговора на исковата молба на „Виваком България” ЕАД, с предходно
наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, се посочва, че за
сключването на процесния договор е представено пълномощно от Т.А.Д. в полза на С.
К. С.. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства за това, че
действително такова пълномощно в полза на С. К. С. е съществувало към датата на
сключване на процесния договор. Поради това въззивният съд приема, че в хода на
настоящото производство не е установено пълно и главно от страната, носеща
доказателствената тежест, че оспорената сделка е сключена чрез надлежно
упълномощен представител.
Не могат да се споделят доводите на „Виваком България” ЕАД, с предходно
наименование „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, че запазването на
копие от пълномощното на С. К. С. би нарушило правилата за защита на личните
данни. Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД (отм.) и чл. 6, § 1, б. „е” от Регламент (ЕС)
2016/679 от 27 април 2016 г. обработването на личните данни е законосъобразно, ако е
необходимо за целите на легитимните интереси на администратора, освен ако пред
тези интереси преимущество имат интереси или основни права и свободи на субекта
на данните.
За да гарантира стабилитет в облигационното отношение, произтичащо от
договор за доставка на телекомуникационни услуги, доставчикът им има легитимен
интерес да обработи личните данни на представилия се за пълномощник на лицето, от
чието име се сключва договорът. Следва да се държи сметка, че мнимо
представляваният не може да докаже отрицателния факт, че не е учредил
представителна власт в полза на мнимия представител, както се поддържа в исковата
молба в настоящия случай. На доказване подлежат положителните факти, освен ако
изрично не е предвидено друго.
По делото нито се твърди, нито се доказва първоначалната ищца Т.А.Д. да е
потвърдила процесния договор за телекомуникационни услуги. Напротив, установява
се, че инициирайки настоящото производство, Т.А.Д. се е позовала на
недействителността на процесната сделка, сключена без представителна власт.
Предвид гореизложеното е правилен изводът на СРС, че предявеният по делото
установителен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД е основателен.
3
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция право на разноски имат само
въззиваемите. Същите не са претендирали и не са доказали извършването на
деловодни разходи, поради което от въззивната инстанция не следва да се присъждат
разноски.
Предявеният по настоящото дело иск е оценяем – така Решение № 76/15.07.2016
г. по т.д. № 888/2015 г. на I Т.О. на ВКС. Цената му се определя по реда на чл. 69, ал. 1,
т. 4 ГПК и съвпада със стойността на договора (стойността на дължимите месечни
абонаменти по процесния договор за срок от 24 месеца). В настоящия случай тази
стойност е под 5000 лева. Поради това настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10941/06.06.2024 г., постановено по гр.д. №
16119/2022 г. на Софийски районен съд, 143 състав, с което е признато за установено в
отношенията между „Виваком България” ЕАД, с предходно наименование
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК *********, и наследниците на
първоначалната ищца Т.А.Д., ЕГН ********** – С. К. С., ЕГН **********, и Д. И. Д.,
ЕГН **********, последният заместен в хода на процеса от И. Д. Д., ЕГН **********,
че на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД Договор № 1512889314062018-44071788 от
14.06.2018 г., със страни Т.А.Д., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *********, е недействителен като сключен без представителна
власт.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4