Присъда по дело №29/2023 на Районен съд - Велики Преслав

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 29/2023 по описа Районен съд
– Велики Преслав
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по
депозиран от Районна Прокуратура-Шумен обвинителен акт против А. М. А.,
с ЕГН **********, за това, че на 01.02.2023 г., около 11,45 часа, в
гр.Върбица, обл.Шумен, на ул.“Септемврийско въстание“ до дом №52,
управлявал собственото си МПС – л.а. марка „Опел Мовано“, с рег.№ Н 2112
ВВ, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по
надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, а именно – 1,76 на хиляда,
установена с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фабричен №
ARNJ 0034, проба № 1940/01.02.2023 г.
Производството по делото се проведе при условията и реда на глава
XXVII от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при условията на чл. 371, т. 2 от НПК призна
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че
направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на
свидетелите и не се събираха доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание, участващият в производството представител на
ШРП поддържа възведеното против подс. А. обвинение, като счита, че
същото е доказано както от обективна, така и от субективна страна, като по
отношение размера на наказанията заявява, че същите следва да бъдат
наложени към посочения от законодателя минимум за престъплението по
чл.343б, ал.1 от НК, със съответната редукция на наказанието лишаване от
свобода, като по отношение на размера на наказанието „Глоба“, счита, че
сдледва да е в такъв от 300, 00лева. Визира в случая и наличните
предпоставки за приложението на чл.66 от НК.
Подс. А. А. участва в производството лично и с назначен служебен
защитник – адв.В. К.. В хода на съдебното следствие подс. А. прави
самопризнания, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление за
постъпката си.
Процесуалният представител на подс. А. - адв. К. не оспорва
изложените в обвинителния акт факти, като изтъква, че по отношение
наказанието за извършентоо престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, следва
същото да бъде наложено в предвидения от закона минимум, с приложението
на чл.66 от НК. Касателно „Лишаване от право да управлява МПС“ счита, че
следва да е в размер на 6-8 месеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становището на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
На 01.02.2023 г. за времето от 07.00 часа до 19.00 часа, полицейските
служители РУ - В.Преслав, ОДМВР - Шумен - св.Р. Г. и св.Г. Т. изпълнявали
служебните си задължения свързани с охрана на обществения ред и контрол
на движението по пътищата в град Върбица. Около 11,45 ч., по ул.
1

„Септемврийско въстание", в близост до дом №52 спрели л.а. марка „Опел
Мовано“, с рег.№ Н 2112 ВВ, чийто правоспособен водач установили като
подс.А.. Била извършена и проверка на същия, за наличие на алкохол в
организма му чрез използване на техническо средство „Алкотест Дрегер
7510" , който отчел алкохолно съдържимо в издишания от обвиняемия въздух
на стойност 1,76 промила. Отчетените стойности на техническото средство
били предявени и възприети лично от подсъдимия. В издадения във връзка с
констатираното талон за изследване с № 142041/01.02.2023 г. било вписано,
че водачът А. отказва да даде кръвна проба, която да бъде изследвана за
съдържание на алкохол в кръвта. За установеното нарушение на разпоредбите
на ЗДвП, св. Т. съставил на водача АУАН серия "GA" бл. №
763173/01.02.2023 г. за извършено административно нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП , с който били иззети СУМПС и контролен талон. С оглед
установеното, полицейските служители докладвали за случая в ОДЧ на РУ -
В.Преслав и било образувано бързо производствона осн.чл.356, ал.3 от НПК.
Описаната фактическа обстановка, такава каквато е очертана и в
обстоятелствената част на обвинителния акт на ШРП, съдът прие за
установена, като се позова на направените самопризнания на подс.А. по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в
досъдебната фаза и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: показания на св.Р. Г. и св.Г. Т., самопризнания на
подсъдимия; от писмените доказателства - акт за установяване на
административно нарушение от 01.02.2023 г., талон за медицинско
изследване от 01.02.2023 г., протокол за проверка на дрегер „Алкотест Дрегер
7510" ", справка за нарушител от сектор ПП при ОДМВР, справка за
съдимост , ЗППАМ.
Позовавайки се на направените самопризнания на подсъдимия и
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство, които са
непротиворечиви и последователни, съдът приема за установени
обстоятелствата посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че същите,
обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват описаната фактическа
обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях
своите правни изводи и приема, че подсъдимият А. А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК.
От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в "управление" на МПС, като в случая действията на подсъдимия
изпълват със съдържание това понятие по смисъла на закона. На следващо
място от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил - л.а. марка „Опел
Мовано“, с рег.№ Н 2112 ВВ, който подсъдимият е управлявал, е "моторно
превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по
пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово
превозно средство. За да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква и управлението на МПС да се осъществява, след като същият е
употребил алкохол и то с концентрация в кръвта си – над 1,2 на хиляда, който
факт следва да е установен по "надлежния ред".
В съдебната практика на ВКС по повод приложението на чл.343б,
ал.1 от НК , безпротиворечиво е изяснено, че "надлежен ред" за установяване
на употреба на алкохол е този, залегнал в Наредба № 1 от 19 юли 2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
2

наркотични вещества или техни аналози. В чл. 1, ал.3 от същата, изрично е
посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или друго употребата на
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използването на
съответни технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсилогични изследвания.. Това води до извода, че използването на
техническо средство е еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското
изследване (Решение № 188 от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III
н.о.). Следователно за да бъде осъществен състава на чл.343б, ал.1 от НК се
изисква употребата на алкохол от водача да бъде установена при спазване на
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017г., който ред гарантира
обективност и достоверност на резултата.
В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно и
калибрирано техническо средство се е установило, наличие на алкохол у
водача – подс.А.. в концентрация 1.76 на хиляда. В този случай нормата на чл.
3, ал.2 от Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба за
контрол да попълнят и талон за изследване, както е било и направено и в
който е отбелязано, че лицето отказва да даде кръвна проба. В цитираната
Наредба не се съдържа задължение за водача задължително да даде кръвна
проба. Същият може както да откаже да получи талона, така и да не се яви в
медицинското заведение или въпреки явяването си може да откаже да даде
кръвна проба. Именно във връзка с тези хипотези в Наредбата са разписани
правилата по чл. 6 и чл. 11, ал.4. Първата разпоредба – тази по чл. 6 е
приложима, когато нарушителят откаже да получи талон за медицинско
изследване. В този случай това се удостоверява от контролния орган с подпис
на един свидетел и употребата на алкохол се установява въз основа на
показанията на техническото средство. Разпоредбата на чл. 11, ал.4 пък е
приложима, когато лицето е получило талона и след като вече е в
медицинското заведение, там откаже да му бъде взета кръвна проба. В тази
хипотеза, отказът се отразява писмено от лекаря върху протокола за
медицинско изследване и отново употребата на алкохол се установява въз
основа на показанията на техническото средство. В конкретния случай към
който е приложима първата хипотеза, посочения ред, съобразно разпоредбите
на Наредбата е изцяло спазен от проверяващите органи.
В обобщение, на база на приетата по–горе фактическа обстановка,
съдът счита, че не са допуснати съществени нарушения на процедурата по
установяване на концентрацията на алкохол от водача, поради което и
настоящият състав приема, че количеството на алкохол в кръвта на
подсъдимия от 1,76 на хиляда е надлежно доказано.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, доколкото подсъдимият А. е
съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната
страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил
алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева
страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил
алкохол.
Относно вида и размера на наложените наказания, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343 б, ал. 1 от НК е
3

предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до три години и "глоба"
от двеста до хиляда лева.
Обществената опасност на деянието съдът определя като висока не само
с оглед наказанията, които законът предвижда за това престъпление, предвид
обществените отношения които се засягат със същото а така и от
индивидуализиращите неправомерния акт обективни признаци. Наличната
обществена опасност на самият деец е изводима от предходни извършени
нарушения по ЗДвП, както и предходните осъждания на подсъдимия, въпреки
че е реабилитиран, ценейки ги като лоши характеристични данни. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът намира и това, че
управлението на МПС е било през деня, по време, когато по улиците има
трафик и то на некратко разстояние. Не следва да се пренебрегва и
обстоятелството, че концентрацията на алкохол в кръвта, не е е близка до
долната граница за съставомерността на деянието.
При определяне на наказанията за така извършеното престъпление
съдът съобрази превеса в случая на смекчаващи вината на подс.А.
обстоятелства, а именно – изразеното съжаление, неговата възраст, социално,
трудово и здравословоно положение. Същите обаче съдът не намери за
многобройни или налично изключитело такова, които да доведат до
приложение на чл.55 от НК. Не може да се направи извод, че и най-лекото
предвидено за престъплението наказание би се явявало прекомерно
репресивно съобразно данните за деянието и дееца. Наказание, определено в
по- нисък размер от приетото от съда не би постигнало целите, визирани в
чл.36 от НК и не би спомогнало за превъзпитанието на подсъдимия и
подготовката му за съобразен с обществените норми живот.
По тези съображения, съдът определи наказание при превес на
смекчаващите обстоятелства, към абсолютния минимум на санкцията по чл.
343б, ал. 1 НК, а именно - една година "лишаване от свобода" и глоба от 200
лв, като наказанието "Лишаване от свобода" редуцира с 1/3 и осъди
подсъдимия на наказание "Лишаване от свобода" от осем месеца. Същото, с
оглед положителните предпоставки за прилагане на чл.66, ал.1 от НК, отложи
с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 343г, вр. чл. 343 б, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът
наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от осем месеца, като счете,
че същото в този му размер ще окаже превъзпитателно въздействие върху
подсъдимия и ще въздейства предупредително върху останали членове на
обществото.
Настоящият съд счита, че така наложените на подс.А. наказания в този
си вид и размер, в максимална степен биха изпълнили целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК.
На основание чл.59, ал.1 и ал.4 от НК приспадна времето през което
подс.А. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред,
считано от 01.02.2023 г. до влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:
4

Номер на акта:	3
Дата:	16 февруари 2023 г.
Съдия:	Елена Симеонова Геренска

Дело:	20233610200029
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	13 февруари 2023 г.

Присъда по дело №29/2023 на Районен съд - Велики Преслав

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите