№ 13772
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА Гражданско дело №
20241110107285 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Молителят - ищец е направил искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските .
В срока за отговор ответникът по молба , изразява становище за нейната
неоснователност,
Съдът като взе предвид твърденията на страните и представените по делото
доказателства намира следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от П.К.
ЕООД по ред на чл. 422 ГПК, в която са обективирани няколко съединени в условията на
обективно кумулативно съединяване иска, които са отхвърлени с Решението по делото и в
полза на ответника са присъдени разноски за адвокат в размер на 600 лв.
От ищеца в хода на производството е направено възражение за прекомерност на
претендираните от ответника разноски за адвокат, което съдът намира за основателно ,
поради което следва да измени постановеното по делото решение в частта за разноските,
поради следното, а именно:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са общо 3на брой кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК във вр. чл. 79, чл.
92 и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно обективираното в представения по делото договор за правна защита и
съдействие /л.132 от делото/ е уговорено, че ответникът дължи на процесуалния си
представител разноски за процесуално представителство по делото в размер на сумата от
600 лв.., която сума е определена глобално, като не е посочен размер на възнаграждението
по всеки един от предявените от ищеца искове.
1
С оглед изявленията, обективирани в представения по делото договор за правна
защита и съдействие, съдът приема, че адвокатското възнаграждение не е уговорено между
страните като сбор от суми, получени чрез съответно начисляване върху всеки от
предявените искове поотделно, а като обща сума върху целия материален интерес.
Поради това, с оглед свободата на договаряне между страните по договора за правна
защита, при преценка по възражението за прекомерност съдът следва да изхожда от
система на изчисление - върху материалния интерес по делото.
В случая материалният интерес по делото е в размер на 600 лв.., спрямо който
спрямо ориентирът за минималното адвокатско възнаграждение, минимумът на този вид
разход възлиза на сумата от 400 лв..
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК урежда процесуалната
възможност по искане на насрещната страна съдът да намали претендираните от другата
страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако прецени, че възнаграждението е
прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2012 г. по т. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС - т. 3 основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за
съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на
делото. Когато съдът е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, той следва да съобрази
доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно
разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно при всеки отделен случай.
В случая извършените от процесуалния представител на ответника процесуални
действия се свеждат до подаване на писмен отговор на исковата молба, с който ответникът е
заявил становище по основателността на предявените от ищеца кумулативно съединени
искове, релевирал е искане за ангажиране на доказателства, като е направил и
доказателствени искания. По делото са проведени две съдебни заседания - в едното съдът е
докладвал предмета на делото и е допуснал и назначил служебно ССЕ с оглед задължението
му да изследва наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит, в
другото съдебно заседание е изслушано заключението от ССЕ и делото е обявено за
решаване.
От процесуалния представител на ответника не са правени доказателствени
искания, не са извършвани други процесуални действия, усложняващи процедурата и
фактологията по делото.
С оглед изложеното и след извършване на съпоставка на фактическата и правна
сложност на делото с действителния обем и съдържание на правната защита, предоставена
от адвоката на ответника до момента на прекратяване на делото, съдът счита, че
адвокатското възнаграждение от 600 лв. е прекомерно, като в полза на ответника следва да
се присъдят разноски за адвокат в размер на 400 лв.
С оглед изложеното съдът приема, че постановеното по делото Определение следва
да се измени в частта за разноските, като на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в полза на
2
ответника следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
Така мотивиран съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ постановеното по делото Решение в частта за разноските, като в неговата
диспозитивна част след израза „ПОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по по реда на чл.422 от
ГПК, във чл.79, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***********, със
седалище *********** има вземане И. Д. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
***************, общ. Столична, обл. София (столица) за заплащане на сумата 338,24 лева
(триста тридесет и осем лева и 24 стотинки), представляваща главница , ведно със законна
лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 65,86 лева (шестдесет и
пет лева и 86 стотинки), представляваща мораторна неустойка за период от 21.03.2016 г. до
20.02.2018 г., сумата 192,33 лева (сто деветдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 20.02.2018 г. до 28.09.2023 г. ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК
***********, със седалище *********** да заплати на И. Д. О. с ЕГН: ********** п
разноски за адвокат в размер на 600 лв. ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *********** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 300 лева - разноски за съдебно-
счетоводна експертиза. “.
ДА СЕ ЧЕТЕ:
„ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по по реда на чл.422 от ГПК, във чл.79, чл. 92 и чл.
86 ЗЗД за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***********, със седалище *********** има
вземане И. Д. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр. ***************, общ. Столична, обл.
София (столица) за заплащане на сумата 338,24 лева (триста тридесет и осем лева и 24
стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 65,86 лева (шестдесет и пет лева и 86 стотинки),
представляваща мораторна неустойка за период от 21.03.2016 г. до 20.02.2018 г., сумата
3
192,33 лева (сто деветдесет и два лева и 33 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 20.02.2018 г. до 28.09.2023 г. ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК ***********, със
седалище *********** да заплати на И. Д. О. с ЕГН: ********** п разноски за адвокат в
размер на 400 лв. ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД, с ЕИК *********** да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 300 лева - разноски за съдебно-счетоводна експертиза. .“.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Препис от Определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4