Решение по дело №131/2018 на Районен съд - Котел

Номер на акта: 22
Дата: 8 май 2018 г. (в сила от 31 май 2018 г.)
Съдия: Иван Стоянов Ченков
Дело: 20182210200131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 март 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

номер 22, 08. 05. 2018 г.,  град КОТЕЛ

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЙОНЕН  СЪД  КОТЕЛ, наказателен състав, на 19. 04. 2018 г., в публично съдебно заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ

ЧЛЕНОВЕ : …………………………………..

   ………………………………..

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ...............…………………….

................…………………….

Секретар Нелли Митева ……..................……..............................……………………………

Прокурор ...........………………….............................…………………………………………

като разгледа докладваното от Председателя ИВАН ЧЕНКОВ НАХД № 131 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на П.Г.М. с ЕГН **********,  против наказателно постановление № 17-0287-000275/19. 01. 2018 г. на Началника на РПУ-гр.Котел, с което на жалбоподателя М. на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева  за административно нарушение на чл.20, ал.2, от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити.

От събраните писмени и гласни доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е приел за установено, че на 17. 11. 2017 г.  около 11.15 ч. по главен път І-7,219.500км  в посока гр. Котел – с. Мокрев водачът е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Маган“ с ДКН СН 1360 ВН като при мокра и хлъзгава настилка при несъобразена скорост на движение, съобразно условията, релеф, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства,  в зоната на десен завой, губи управлението над автомобила, излиза в дясно от пътя и се удря в скат -  самостоятелно ПТП.

При така установената в обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка административно-наказващият орган е приел, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП е наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв.

На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2, от ЗДвП - при движение с „несъобразена скорост”.

Разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДВП  задължава водачите на ППС да избират такава скорост на движение която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст фактори,  за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.

На първо място, в обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел, че жалбоподателят при движение с несъобразена скорост „губи управление”, след което формално е преписал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Формулираното от административно-наказващия орган „губи  управление”- означава, че жалбоподателят е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение на него не му е предявено. Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи управление”, което управление е било загубено вследствие на управление с „несъобразена скорост” - ал.2 от ЗДвП.

На второ място и по – същественото от констатираните нередовности, в наказателното постановление е посочено, че водачът е нарушил чл.20, ал.2, от ЗДвП, като извършил дословно следното: не избира скорост на движение, съобразена с пътните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимото препятствие. По никакъв начин цитираната хипотеза на чл.20, ал.2, на ЗДвП не съответства на отразеното като фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното постановление. Изобщо не става ясно пред какво предвидимо препятствие е следвало да спре водачът, след като е бил сам на пътя и е реализирал самостоятелно ПТП, като в дясно от пътя се удря в скат. В тази връзка съдът намира, че дори законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е приложена правилно. Самата тя, както се посочи по – горе, предвижда две хипотези, като съгласно първата, цитирана от административно наказващия орган, водачите следва да съобразят скоростта с посочените фактори, за да могат да спрат пред предвидимото обстоятелство и съгласно втората – за да могат да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния случай се вменява нарушение по чл.20, ал.2, но нито е описано предвидимото препятствие, нито от свидетелските показания се установява наличието на конкретно такова по време на инцидента, пред което жалбоподателят е следвало да спре. Нарушението, предвид че в обстоятелствената част на наказателното постановление бланкетно се намеква за несъобразена скорост при лоши атмосферни условия – мокра и хлъзгава настилка, е евентуално по предл. второ, което вменява задължение на водача да избере скорост, съобразена с пътните условия, така че да може да намали /и само при необходимост да спре/, когато възникне опасност по пътя, но такова нарушение не му е вменено с наказателното постановление, в което изрично цифрово и словесно се сочи разпоредбата на чл.20, ал.2, от ЗДвП.

Всичко това води до неяснота в административно-наказателното производство, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно се обвинява и въз основа на коя материално правна норма, за да може да организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17-0287-000275/19. 01. 2018 г. на Началника на РУ МВР-гр.Котел, с което на жалбоподателя П.Г.М. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева  за административно нарушение на чл.20, ал.2, от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр. Сливен.

 

                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: