Р Е Ш Е Н И Е
номер 22, 08. 05. 2018
г., град КОТЕЛ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОТЕЛ, наказателен състав, на 19. 04. 2018
г., в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН ЧЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : …………………………………..
………………………………..
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
...............…………………….
................…………………….
Секретар Нелли Митева ……..................……..............................……………………………
Прокурор ...........………………….............................…………………………………………
като разгледа докладваното от Председателя ИВАН ЧЕНКОВ НАХД № 131 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството по
делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата
на П.Г.М. с ЕГН **********, против наказателно постановление № 17-0287-000275/19.
01. 2018 г. на Началника на РПУ-гр.Котел, с което на жалбоподателя М. на
основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за административно нарушение на чл.20, ал.2,
от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити.
От събраните писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разгледана по същество се
явява основателна.
В обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление административно-наказващият орган е приел
за установено, че на 17. 11. 2017
г. около 11.15 ч. по главен път І-7,219.500км в посока гр. Котел – с. Мокрев
водачът е управлявал собствения си лек автомобил „Рено Маган“
с ДКН СН 1360 ВН като при мокра и
хлъзгава настилка при несъобразена скорост на движение, съобразно условията,
релеф, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, в зоната на десен завой, губи управлението над
автомобила, излиза в дясно от пътя и се удря в скат - самостоятелно ПТП.
При така установената в
обстоятелствената част на наказателното постановление фактическа обстановка
административно-наказващият орган е приел, че
жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.179 ал.2, предл. първо от ЗДвП
е наложил административно наказание глоба в размер от 200 лв.
На жалбоподателя е вменено
нарушение на разпоредбата на чл.20 ал.2, от ЗДвП - при движение с „несъобразена
скорост”.
Разпоредбата на
чл.20 ал.2 от ЗДВП задължава водачите на ППС да избират такава скорост на
движение която да бъде съобразена със всички посочени в законовия текст
фактори, за да могат за спрат или намалят при възникване на опасност.
На първо място, в
обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел,
че жалбоподателят при движение с несъобразена скорост „губи управление”, след
което формално е преписал разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Формулираното от
административно-наказващия орган „губи управление”- означава, че жалбоподателят
е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, каквото обвинение
на него не му е предявено. Налице е смесване на нормите на чл.20, ал.1 и ал.2
от ЗДвП в обжалваното наказателно постановление, като е взета част от ал.1 - не
е контролирал непрекъснато МПС, което е управлявал - респ. „губи управление”,
което управление е било загубено вследствие на управление с „несъобразена
скорост” - ал.2 от ЗДвП.
На второ място и
по – същественото от констатираните нередовности, в
наказателното постановление е посочено, че водачът е нарушил чл.20, ал.2, от ЗДвП, като извършил дословно следното: не избира скорост на движение,
съобразена с пътните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на
движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимото препятствие. По
никакъв начин цитираната хипотеза на чл.20, ал.2, на ЗДвП не съответства на
отразеното като фактическа обстановка в обстоятелствената част на наказателното
постановление. Изобщо не става ясно пред какво предвидимо препятствие е следвало
да спре водачът, след като е бил сам на пътя и е реализирал самостоятелно ПТП,
като в дясно от пътя се удря в скат. В тази връзка съдът намира, че дори
законовата норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е приложена правилно. Самата тя,
както се посочи по – горе, предвижда две хипотези, като съгласно първата,
цитирана от административно наказващия орган, водачите следва да съобразят
скоростта с посочените фактори, за да могат да спрат пред предвидимото
обстоятелство и съгласно втората – за да могат да намалят и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В конкретния
случай се вменява нарушение по чл.20, ал.2, но нито е описано предвидимото
препятствие, нито от свидетелските показания се установява наличието на
конкретно такова по време на инцидента, пред което жалбоподателят е следвало да
спре. Нарушението, предвид че в обстоятелствената част на наказателното
постановление бланкетно се намеква за несъобразена
скорост при лоши атмосферни условия – мокра и хлъзгава настилка, е евентуално
по предл. второ, което вменява задължение на водача
да избере скорост, съобразена с пътните условия, така че да може да намали /и
само при необходимост да спре/, когато възникне опасност по пътя, но такова
нарушение не му е вменено с наказателното постановление, в което изрично
цифрово и словесно се сочи разпоредбата на чл.20, ал.2, от ЗДвП.
Всичко това води
до неяснота в административно-наказателното производство, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да разбере в какво точно
се обвинява и въз основа на коя материално правна норма, за да може да
организира защитата си в пълен обем, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на
чл.57 ал.1 т.5 и 6 от ЗАНН.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 17-0287-000275/19. 01. 2018 г. на Началника на РУ МВР-гр.Котел,
с което на жалбоподателя П.Г.М. с ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2, предл. първо от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за
административно нарушение на чл.20, ал.2, от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд-гр. Сливен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: