Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 09.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми януари
през хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №
16856 по описа за 2017 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ.
Ищецът И.Й.И. твърди, че е пострадал, вследствие на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на 02.10.2016 г., в гр. Павликени, на ул. „***Караджа",
по вина на А.В.Д., водач на лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при З. „Б.И.“
АД. В исковата молба са изложени твърдения, че водачът на лекия автомобил, след
употреба на алкохол (0,90 промила), е загубил контрол над превозното средство и
се е ударил в крайпътния бетонен стълб. Вследствие на настъпилия удар, на И.Й.И.,
който е пътувал на предна дясна седалка на автомобила, са причинени телесни
увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение със загуба на съзнание; счупване
до основата на втори горен ляв централен резец, довело до трайно затрудняване
на дъвченето и говоренето; закрито двустранно счупване на долната челюст,
причинило трайно затрудняване на дъвченето и говоренето за срок от 5-6 месеца;
разкъсно-контузна рана в дясната половина на брадичката; кръвонасядане с оток
на меките тъкани в зоната на долната челюст и лявата ябълчна зона. Ищецът твърди,
че за периода от 02.10.2016 г. до 12.01.2017 г. е в отпуск за временна
неработоспособност, не е можел да изпълнява служебните си задължения, налагало
се е семейството му да се грижи за него. Поддържа, че по време на домашното си
лечение се е оплаквал от главоболие, гадене, световъртеж и загуба на равновесие,
във връзка с което е трябвало да спазва определен режим, изразяващ се в
избягване на физическо и психическо натоварване, без гледане на телевизия,
четене, използване на електронни устройства, избягване на слънчева светлина,
като причинените травми в лицево - челюстната област са за затруднили дъвченето
и говора. Излага, че преживеният стрес от катастрофата е станал причина за
негативни емоции и изпитване на необосновано безпокойство, загуба на съня,
липса на апетит, страх от автомобили. Освен причинените неимуществени вреди,
ищецът поддържа, че са му причинени и имуществени вреди представляващи разходи
за лечението му в общ размер на 924.40 лв., от които 11.60 лв. за заплащане на
потребителска такса; 400 лв. за лечение на фрактури на лицевите и челюстни
кости във ВМА, 478 лв. за заплатени медицински консумативи във ВМА, 29 лв. и
5.80 лв. заплатена потребителска такса във ВМА.
Сочи, че след предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция,
ответникът необосновано е изискал допълнителни документи, поради което счита, че е налице правен
интерес от предявяването на настоящата претенция. Претендира законна върху обезщетението
за неимуществени вреди, считано от датата на отказа на застрахователя по
предявената извънсъдебна претенция – 08.12.2017 г. Поддържа, че към датата на
застрахователното събитие, за лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № *******, е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.И.“, обективирана в
полица № ******, със срок на валидност от 21.06.2016 г. до 20.06.2017 г.,
прекратена на 05.01.2017 г.
Въз основа на гореизложеното, И.Й.И. моли да бъде осъдено З. „Б.И.“
АД да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на процесното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г., до
окончателното изплащане на обезщетението, както и да му заплати сума в общ
размер на 924.40 лв., представляваща имуществени вреди, описани в
обстоятелствената част на исковата молба, ведно със законната лихва, считано от
08.12.2017 г. до окончателното плащане.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Излага, че
от представените по делото доказателства не може да се направи извод за
твърдяната от ищеца И.Й.И. загуба на съзнанието. Твърди, че е недоказана и
претенцията за имуществени вреди, а размерът на неимуществените вреди счита за
прекомерен с оглед настъпилите травматични увреждания. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал без поставен предпазен
колан и при шофьор, употребил алкохол.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432,
ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на
деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени травматични
увреждания, от които е претърпял вреди.
Установяват се от споразумение, обективирано в
протокол от 27.06.2019 г. по НОХД № 144/2019 г. по описа на Районен съд, гр.
Павликени, следните обстоятелства: А.В.Д. е признат за виновен в това, че на 02.10.2016
г., около 03.30 ч., в гр. Павликени, на ул. „****, при управление на лек
автомобил „Фиат Браво“, с рег. № *******, е нарушил правилата за движение, а
именно чл. 20, ал. 1 Закона за движение по пътищата и чл. 21, ал.1 от Закона за
движение по пътищата, в резултат на което е допуснал пътнотранспортно
произшествие, като по непредпазливост е причинил на И.Й.И., средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст и счупване на коронката
на втори горен резец, представляващо престъпление
по чл. 343, ал.1 б “б“, пр. II, вр. чл.
342, ал. 1 НК.
От изслушаната
в настоящото производство
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, се
установява следния механизъм на пътнотранспортното
произшествие:
На 02.10.2016 г. около 03:30 ч., в тъмната част на
денонощието, в гр. Павликени по ул. „Съединение“ с посока от югоизток към
северозапад със скорост 35 км/ч се движи лек автомобил марка „Фиат”, модел
„Браво” с per. № *******, управляван от А.В.Д., употребил алкохол,
със съдържание на алкохолни пари в издишвания въздух 0,90 промили. Пътник на
предно дясно място до водача е И.Й.И., употребил алкохол. Времето на 02.10.2016 г. около 03:30 ч. е
през есенния сезон, тъмната част на денонощието, сухо, нормална видимост. Пътят
е в населено място, в гр. Павликени, на кръстовище, образувано от ул.
„Съединение“ с посока от югоизток към северозапад и ул. „Съединение“ с посока
от изток на запад, посоките гледани спрямо посоките на движение на лекия
автомобил. Съгласно забележката в експертизата, наименованията на улиците, записани в протокола за оглед на
местопроизшествие, не съвпадат с наименованията на същите улици, изписани върху
картата. Всяка от улиците е с двупосочна организация на движението, без
очертана пътна маркировка. Изменението на посоката на движение на превозните
средства, които се движат от югоизток към северозапад (гледано по посока на
движение на лекия автомобил) по ул. „Съединение“ към ул. „Съединение“ с посока
от изток на запад се извършва посредством ляв завой без напречен наклон. Платното
за движение върху кръстовището е със стандартна дребнозърнеста и износена
асфалтова покривка, суха. Началото на времето за реакция на водача е когато
лекият автомобил е на отстояние 52,8 м. Водачът решава да извърши маневра
„влизане в завой“ наляво, за да влезе в улицата отляво, но тъй като началото на
видимата част на маневрата е на отстояние 41.13 м., той не успява да насочи
лекия автомобил в правилната посока и автомобилът с челната си част, повече
отдясно, се удря в железобетонния стълб. След удара, автомобилът се завърта
около стълба по посока на часовниковите стрелки и се установява в мястото, в
което е намерен и заснет при огледа на местопроизшествието.
След инцидента, в болницата в гр. Павликени на 02.10.2016
г. И.Й.И. е поставена диагноза мозъчно сътресение. На 25.10.2016 г. е поставена
диагноза счупване в ъгъла на долната челюст вдясно, счупване на тялото на
долната челюст вляво и левия ставен израстък. При съдебномедицинско
освидетелстване на 25.10.2016 г. е установен мораво жълто кръвонасядане и оток
на лява скула, белег в дясната половина на брадичката. В болницата в гр.
Павликени е лекуван консервативно с медикаменти.
На 26.10.2016 г. е постъпил във ВМА и е лекуван
оперативно: междучелюстна фиксация и метална остеосинтеза на долната челюст в
дясно. На 28.11.2016 г. в същата болница е постъпил за изваждане на
металите-премахната е междучелюстната фиксация. Според заключението, И.И. е
търпял силни болки и страдания във връзка със счупването на долна челюст до
около месец след изваждане на металите. През този период се е хранил с течна храна
и със сламка. В момента И. се оплаква се от болки в дясно на долната челюст при
промяна на времето и силно стискане на челюстите (твърда храна). Избягва да се
храни на дясната страна. Втори горен ляв зъб е изграден с щифт. Първи горен
десен зъб е пред останалите и подпира при оклузия на челюстта. Оплаква се и от
главоболие настъпващо много често и с различна продължителност. Около един месец след изваждане на металите
(края на м. декември 2016 г.) И. вече е бил хирургично здрав. При преглед извършен за нуждите на
настоящата експертиза на И. на брадичката в дясно се установява вертикален
сивкаво белезникав ръбец 4/0.3 см. с лек „Г“ образна форма и хлътнал прямо
околната кожа. Под десния ъгъл на долната челюст на шията също ръбец със
сивкаво белезникав цвят 5/1 см., напречно разположен (от операцията). Белезите
са с траен и постоянен характер.
А.В.Д., водач на катастрофиралия лек
автомобил, в показанията си заявява, че са били на дискотека с ищеца, като е
установено наличие на употреба на алкохол при него, при проверката с дрегер от
полицаите след катастрофата. Съдът не кредитира показанията на св. А.В.Д., в
частта, в която сочи, че е употребил алкохол след пътнотранспортното
произшествие, защото е бил „под стрес и жаден“, тъй като се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
Свидетелят Я.В.К.дава
сведения за търпяните болки от ищеца след катастрофата, както и че се е хранил
със сламка, като впоследствие е опериран във ВМА, и му е поставен метален
имплант на челюстта. Сочи, че е станал затворен, защото се притеснява от говора
и белезите си.
Не е спорно по делото
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент
към датата на процесното пътнотранспортно произшествие е застрахована при
ответника. Предвид
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване
на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК
присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно, налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, респ. налице са предпоставките по чл.
432 КЗ. Обезщетението за неимуществени вреди в тази хипотеза, се определя от
съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.
При
определяне на този размер по отношение на ищцата съдът взема (съгласно ППВС
№4/64 г.) предвид вида и обема на причинените травматични увреждания, за които
е установено, че са пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
пътнотранспортното произшествие на 02.10.2016
г., а именно: мозъчно сътресение; счупване в ъгъла
на долната челюст вдясно, счупване на тялото на долната челюст вляво и левия
ставен израстък. При определяне
на размера на обезщетение, следва да се отчете периода
за възстановяване, а именно около
три месеца, наличието на
белези, възрастта му - 36 г. при настъпване на пътнотранспортното произшествие.
Отделно от това, от приетата комплексна медицинска и автотехническа експертиза, се установи, че при И.Й.И. няма клинични данни за
постравматична епилепсия. Вземайки предвид тези обстоятелства, както
и социално-икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата
от 30 000 лв., представлява справедливо обезщетение за репариране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, в резултат на пътнотранспортното
произшествие.
Основателна
е и претенцията за заплащане на сумата от 924.80 лв., представляваща имуществени
вреди, под формата на разходи за лечението, както следва: 11.60 лв. за заплащане на потребителска такса; 400 лв. за лечение на
фрактури на лицевите и челюстни кости във ВМА, 478 лв. за заплатени медицински
консумативи във ВМА, 29 лв. и 5.80 лв. - заплатена потребителска такса във ВМА. Съгласно комплексната медицинска и автотехническа
експертиза, сторените разходи са необходими
за лечението на И.И..
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Съгласно приетата комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, тежката лицева травма на И.И. при процесния
механизъм на пътнотранспортно произшествие е получена при удар на лицето в
арматурното табло на автомобила. При тези данни по време на ПТП пострадалия е
бил без поставен предпазен колан. При правилно поставен предпазен колан главата
не би се ударила в арматурното табло и не биха се получили травмите, описани в
експертизата. Отделно от това, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, непротиворечиво се установява че ищецът се е качил при шофьор, употребил алкохол, като преди това и той е употребил алкохол.
Размерът на съпричиняването съдът определя на 70 %.
Следователно,
претенцията следва да бъде уважена в размер на 9 000 лв., като до пълния
предявен размер от 60 000 лв., следва да бъде отхвърлена. С оглед
приетия процент на съпричиняване, искът е основателен за сумата от 277.32 лв.,
като следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 924.40 лв. Основателно се явява искането на ищеца
за присъждане на законна лихва върху двете суми, от датата на която е
постановен отказ на застрахователя да плати по предявената извънсъдебна
претенция - 08.12.2017 г.
От страна на
процесуалния представител на ищеца адв. Ц.В., не е представен договор за защита
и правно съдействие, поради което не се дължи претендираното възнаграждение по
чл. 38 ЗА. На ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва
да се присъди възнаграждение за възнаграждение за адвокат, в размер на 2543.18
лв., както и сума в размер на 254.32 лв. за депозит за експертиза. На основание
чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС сумата от 371.08 лв., представляваща държавна такса, както и разноски в
размер на 45.68 лв. за експертиза, съразмерно с уважената част от иска.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да
заплати на И.Й.И.,
ЕГН **********,
представляван от адв. Ц.В.,***, офис 5, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от
9
000 лв. (девет хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, в резултат на
пътнотранспортно произшествие на 02.10.2016 г., в гр. Павликени, на ул.
„Ст. ***** по вина на А.В.Д., чиято гражданска отговорност
като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Фиат Браво“ с
рег. № *******, към датата на произшествието е застрахована при
ответника, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2017 г. – датата на
отказа за изплащане на обезщетение до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да
заплати на И.Й.И.,
ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата
от 277.32 лв. (двеста седемдесет и седем лева и тридесет и две ст.), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечението, ведно със законната лихва, считано
от 08.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 924.40
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Й.И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата от 2543.18 лв., представляваща
възнаграждение за адвокат и сумата от 254.32
лв., представляваща разноски за експертиза, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК сумата от 371.08 лв. -
държавна такса, както и сумата от 45.68 лв. - разноски за възнаграждение
за експертиза, платени от бюджета на съда, съразмерно на уважената срещу
ответника част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: