РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Плевен , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла И. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ С. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла И. Замфирова Гражданско дело №
20204430104******4 по описа за 2020 година
. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** *** ***
*** ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, район
***, ж. к. *** ***, *** ***, сг.***, против Ц. Х. Д. по реда на чл.
422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска 797, 25 лв.
В едномесечния срок е представен писмен отговор от
особен представител, който оспорва предявения иск.
От правна страна, съдът приема за установено следното:
Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, сред
задължителните реквизити на която е изложение на обстоятелствата,
на които се основава искът и в какво се състои искането- чл.127 ал.1
т.4 и 5 от ГПК.
1
Както първоинстанционният, така и въззивният съд при всяко
положение на делото могат да констатират нередовности в нея и да
дадат указания за отстраняването им- ТР № 1 / 2001 г. ОСГК. - Т. 4 В
кръга на тази компетентност влиза и задължението на съда служебно
да се произнесе по правната квалификация на заявената искова
претенция - тя може да съвпадне с квалификацията на ищеца, ако е
дал такава, но може да бъде и различна, без да се излиза от рамките на
търсената защита.
Искането е по отношение на Ц. Х. Д. да бъде установено, че
дължи на ишцовата страна следните суми: 607, 66 лева,
представляваща главница по договор за кредит 84, 86,
възнаградителна лихва за период 05.04.2018г. до 19.01.2020г.; 104, 73
лева, мораторна лихва за период от 05. 05. 2018 г. до 19.01.2020г.
Липсва идентичност в предмета на заповедното и исково
производства. Предвид константната съдебна практика в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение заявителят задължително следва
да опише от какво произтича вземането му. Съгласно чл. 410, ал. 2 от
ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1
и 3 от ГПК. В случая е налице липса на достатъчно описание на
вземането.
От друга страна: Съгласно Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на Върховният касационен съд на Република България,
Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии „По силата на
чл.60, ал.2 от Закон за кредитните институции банката може да са
поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418
ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл.20 а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на
едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният
2
факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60,
ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на
документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за
подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК.
Когато според представения документ изискуемостта е поставена
в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ
от длъжника документ - чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Извлечението от счетоводните книги на банката по чл.417, т.2 от
ГПК установява вземането, но не представлява документ,
удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно
изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение
на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за
предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
3
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението
не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение
с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради
което задължението за остатъка от кредита, така както е заявено, не е
изискуемо към момента на подаване на заявлението. Предпоставките
по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице,
ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по
време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен" в
разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването за
удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.2 от ГПК. Предмет на
делото по установителния иск е вземането, основано на представения
документ - извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта
са определени от страните при сключването му.
Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание".
Предвид гореизложеното, се установява, че към датата на
депозиране заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, кредиторът не е разполагал с възможност да
реализира правата си по реда на чл. 418 от ГПК, а настоящият иск се
явява недопустим.
Недопустими са и претенциите за лихви, доколкото кредиторът
е заявил както мораторна лихва, така и възнаградителна лихва за
идентични периоди. В първата страница от договора е отбелязано, че
общата цена на стоките е в размер на 655 лева, а отпуснатият кредит е
в размер на 733 лева и не става ясно поради каква причина това е така.
Отбелязано е, че годишния процент на разходите е в размер на 27.88
4
%, а лихвения процент е в размер на 24.84 %. На основание чл. 26,
ал.1 от ЗЗД, е направено възражение за нищожност на клаузата,
касаеща процента на разходите и лихвения процент, поради
накърняване на добрите нрави. Уговореният размер на лихва и
годишен процент на разходите е в нарушение на правото на
равнопоставеност на страните, а и не става ясно защо процентът на
разходите е в такъв размер и в какво точно се изразяват тези разходи.
Уговорените разходи и лихви са почти почти в размер на сумата,
отпусната в заем и са твърде завишени. Нарушението на правото на
равнопоставеност на страните в гражданския оборот и на забраната за
неоснователно обогатяване чл. 59 от ЗЗД придават на така
уговорените лихвен процент и годишен процент на разходите
противоправен характер. Нарушението на тези принципи, в настоящия
случай, е заложено още при сключване на договора. Прекомернстта
на тези разходи, доблирана и с други санкции по никакъв начин не
може да намери оправдание в обезщетителната й функция. Поради
това, съдът счита, че тези клаузи са нищожни, като противоречаща на
добрите нрави и това е заложено още в условията при които е сключен
договорът.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения
установителен иск, като неоснователен и недоказан по основание и
размер. Съобразно изхода на делото, разноските в производството
се възлагат на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от *** *** *** *** ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.***, район ***, ж. к. *** ***,
*** ***, сг.***, против *** *** Д., ЕГН **********, гр. Плевен,
5
ул. *** № ***, по реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК с цена на иска
797, 25 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6