ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 329
гр. Пловдив , 24.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Частно наказателно дело
№ 20215330202685 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на „А. С.“ АД, чрез адвокат Д.Д. със съдебен
адрес ***, в качеството му на пострадало лице по досъдебно производство №
42/2021г. по описа на Отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив, против
Постановление от 12.03.2021г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 42/2021г. по описа на Отдел
„ИП“ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 209
ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени
в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като
разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с Постановление на РП-
Пловдив и е заведено за това дали на 28.10.2016г в гр.Пловдив с цел да
1
набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у А. Д. С.-***** на „А. С.***"АД и с това му е причинил имотна
вреда-престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма повдигнато обвинение и
привлечено обвиняемо лице.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
Св. А. С. бил съсобственик и управител на "А. С. - 96" АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление в гр. ****. Дейността на управляванана
от него фирма се изразявала в механично обработване и търговия с черни и
цветни метали в страната и чужбина. На неустановена дата ,през есента на
2016г. със служител на "А.С. - 96" АД - св. Р. Д.- **** във фирмата към онзи
момент, се свързал управителя на фирма „Ван Строй България" ЕООД - св.
И.А., който пожелал представляваното от него дружество да закупи около 4,5
тона стомана.За целта св. И. А. изпратил и запитване по електронна поща. Св.
Р. Д.и като ****, изпълнявайки служебните си задължения трябвало да
посрещне клиента и да съгласува желанията му и по възможност да се
реализира продукция. С управителя на „Ван Строй България" ЕООД
първоначално по имейл обсъдили поръчаното количество стомана, която
следвала да бъде рязана, за да бъде приведена в поръчаните размери. За
постигнатата уговорка била съставена и издадена от "А. С.-96"АД проформа
фактура № **********/24.10.2016г., която включвала подробна информация
за цените на отделните стоки и количества, както и услугата по тяхното
рязане. Уговорката била, че представител на „Ван Строй България" ЕООД ще
натовари поръчаната стока от базата на дружеството в гр. Пловдив, ул.
"Кукленско шосе", № 17. Необходимо било технологично време за
привеждане на поръчаната стомана в желаните от клиента размери, поради
което уговорили заплащането на стоката да стане на два отделни транша
преди получаване на стоката от „Ван Строй България" ЕООД. Стойността на
получените стоки и услуги по тази проформа фактура била в общ размер на 5
847,59 лв. без ДДС. респ 7 017,11 лв с ДДС. Следвало първоначално да бъде
направено авансово плащане в размер на 4 000 лв, която сума била стойността
на поръчания материал. Оставащата сума следвало да се заплати преди
получаване на стоката.
2
На 24.10.2016г. от „Ван Строй България" ЕООД извършили плащане чрез
системата за електронно банкиране, от което Св. Р. Д. видял преводно
нареждане за сумата в размер на 4 000 лв. с основание за превода по
гореописаната проформа фактура. На 25.10.2016г. след като получили
преводното нареждане и сумата била отразена в счетоводството, се заели с
подготовката на договорената стока. Стоката била подготвена" за предаване
на „Ван Строй България" ЕООД. Управителят И.А. пристигнал лично в базата
на 28.10.2016г. с настояване да получи заявеното количество стомана,
въпреки че второто плащане в размер на 3 017.11 лв все още не било
постъпило по сметка. Св. А. изпратил второ извлечение от електронно
банкиране, съдържащо нареждане GEN-7703310/12771443 към сметката на
"А.С.96"АД за тази сума с основание на превода „окончателно по проформа
фактура№ **********/24.10.2016г " и дата 28.10.2016г. То било същото като
изпратеното извлечение от предходния път, поради което св. . нямал причина
да се съмнява в действително преведената сума. Така била извършена
финална корекция на количествата по поръчката на договорената стомана
преди същата да му бъде предадена. Количеството било намалено с 51 кг, за
което А. не възразил. Издадена била Фактура № **********/28.10.2016г, в
която се коригирало количеството от проформа фактурата №
**********/24.10.2016г. и окончателната стойност на поръчаните метали
била 5799.65 лв без ДДС, респ 6959,58лв с ДДС. Стоката била натоварена и
св. А.напуснал базата с нея.
Сумата, за която св. И.А. изпратил извлечение не постъпила по сметка на
дружеството. Окончателната Фактура № **********/28.10.2016г била за сума
от 6959,58лв с ДДС, като А. предварително, авансово заплатил 4 000 лв.
Последният дължал сума в размер на 2 959,58 лв. с ДДС на"А. С.-96"АД. В
показанията си св. И.А. е | заявил, че невъзможността да заплати дължимата
сума по остатъка от фактурата била продиктувана от това, че фирмата му се
оказала със запорирана сметка от публичен изпълнител от НАП гр. София във
връзка с РА от 2016г. и обжалването му. Не е изготвял платежно нареждане с
невярно съдържание. Той имал желание да нареди тази сума, но се оказало
точно тогава невъзможно заради запора. За тези обезпечителни мерки спрямо
фирмата разбрал едва на следващия ден. Св. С. потвърди, че окончателната
Фактура № **********/28.10.2016г била за сума от 6959,58лв с ДДС, като той
3
авансово заплатил 4 000 лв. Освен това той не отрекъл и обстоятелството че
по този начин дължал още сума в размер на 2 959,58 лв. с ДДС в полза на "А.
С.-96"АД. Същият е изразил готовност след вдигане на запора, да я
възстанови на „А. С. - 96" АД.
Според прокурора наказателното производство следва да бъде
прекратено по следните причини:
Правната доктрина и съдебната практика са еднопосочни в разбирането,
че за да е налице престъпна измама по чл. 209, ал.1 НК, е необходимо
извършителят предварително да е целял да въведе в заблуждение
пострадалото лице без да има каквито и да е намерения да се f задължава и да
изпълнява уговорената сделка, впоследствие да е реализирал тези свои
намерения; да е мотивирал заблуденото лице да пристъпи към акт на
имуществено разпореждане спрямо намиращо се в негова фактическа власт
имущество и така да е причинил имотна вреда. При престъплението по чл.
209 НК деецът, който използва договорните отношения като способ за
измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях (Р №
404-95-1 н.о.). Частичното им или пълно неизпълнение не е достатъчно, за да
се квалифицира поведението на лицето като измама (вж. Р № 402-76-П н.о.; Р
194-00-Ш н.о.).
Обикновената измама по чл. 209 - 211 НК често се съпоставя със
сключването и изпълнението на различни облигационни или търговски
договори. Съдебната практика по приложението на посочения състав е
изяснила два основни постулата, които в случая следва да се спазват - първо,
че неизпълнението на сключени правни сделки (договори) от една от страните
по тях само по себе си не означава извършена измама по чл. 209 - 211 НК и
второ, че при въпросната измама деецът може да въведе пострадалия в
заблуждение като го мотивира да сключи и да изпълни вредоносен за него
договор, но преценката дали е налице престъпна измама или опорочена
гражданскоправна сделка следва да се прави отделно във всеки конкретен
случай, като се съобразяват действителните намерения на обвиняемия
(субективната страна в поведението му) и реалната му възможност да
изпълни поетите от него задължения.
4
Сключваните във връзка с престъпната измама правни сделки са
нищожни с мотива, че при тях измаменият бива мотивиран да пристъпи към
някакъв договор, по силата на който да се разпореди с конкретно имущество,
но в съзнанието си мотивиращият го деец няма никакво намерение да се
задължава по този договор, т.е. липсва действителна воля за правно
обвързване, което чл. 26, ал.2 ЗЗД третира като липса на съгласие.
Следователно, когато една от страните претендира, че е била измамена от
представители на насрещната страна по договора (независимо дали същият е
бил формално сключен и закрепен в писмен документ или е постигната устна
уговорка), обосноваването на престъпна съставомерност по чл.209, ал.1 НК
изисква да се отговорни поне на три съществени въпроса: 1) имал ли е деецът
действително намерение да задължава себе си или юридическото лице, което
представлява, по постигната с насрещната страна уговорка, или
действителната му цел е била привидно да създаде такова впечатление, респ.
да мотивира контрагента да извърши акт на имуществено разпореждане; 2)
имал ли е деецът, или представляваното от него юридическо лице, реална
фактическа възможност да изпълни своите задължения - напр. да достави
уговорената стока или услуга, да изработи уговорената вещ и пр., или е
сключил сделката с ясното съзнание, че няма как същата да бъде изпълнена и
3) изпълнено ли е поетото с инкриминираната сделка задължение от дееца
или представляваното от него юридическо лице.
Тези съставомерни признаци, според прокурора, липсват в конкретния
случай. Същият е счел, че се установява само и единствено неизпълнение на
задължения, поети при и по повод възникнали граждански правоотношения-
договор за продажба на 4,5 тона стомана между св. И. А., като процесуален
представител на „Ван Строй България" ЕООД и св. А. С., като собственик и
процесуален представител на "А. С. - 96" АД.Не се установява И.А. да е
мотивирал контрагента си да извърши акт на имуществено разпореждане без
да е имал действителното намерение да изпълни изцяло своето задължение по
заплащане на остатъчна сума в размер на 2 959,58 лв. с ДДС в полза на "А.С.-
96"АД.
Съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на
Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания прокурорски акт.
5
Наистина в конкретния случай извършеното от свид. А. не покрива
признаците на съставомерно деяние по чл.209, ал.1 от НК. По отношение на
същия не може да се приеме, че е целял набавянето на облага за себе си и/или
друго лице посредством въвеждане в заблуждение служителят на
пострадалото дружество, че ще заплати поръчаната стомана, без въобще да е
имал намерение да го стори. В този смисъл, от една страна, е налице напълно
коректно изпълнение на преобладаващата част от паричното му задължение –
заплащане на сумата от 4000лв. от общо дължими 6959,58лв. На следващо
място по никакъв начин от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства не се налага изводът, че е опровергана позицията на свид. А.
относно причината за неизпълнение в цялост на задължението му, а именно –
наложеният запор и невъзможността му да оперира с парични средства. Тоест
действително в конкретния случай е налице единствено неизпълнение на
договорно задължение, но не и противоправно деяние, покриващо признаците
на престъплението „измама“. Следва да се посочи и още, че цитираната в
жалбата съдебна практика е напълно относима към конкретния случай, с тази
особеност, че именно субективното намерение на дееца – да не изпълни поето
задължение и по този начин да реализира имотна облага, в настоящия казус
не се установява да е налице.
По тези съображения съдът намира, че постановлението на прокурора е
законосъобразно обосновано.
Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението
на РП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство е
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.03.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 42/2021г. по описа
на Отдел „ИП“ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление
по чл. 209 ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от
6
получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП гр.
Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7