Р Е Ш Е Н И
Е
№
01.04.2021 год.,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, двадесет и втори състав, на девети март през две хиляди
двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в следния
състав:
Председател: Янка Ганчева
при секретаря: Анна
Димитрова като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм.дело № 2756 по
описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ във
вр. чл.145 и следващи от АПК.
Образувано е по жалба на М.И.П., с ЕГН **********,***, срещу Заповед
№2453/12.07.2016 год. на Кмета на Община Варна с която на осн. чл. 190 ал.6 вр.
ал.1 и ал.2 от ЗУТ е разрешено на Д.Н.С.,
собственик на ПИ 10135.2515.92 по КК на гр. Варна, СО "Ален мак"
прокарване на временен път през следия поземлен имот: ПИ с
идентификатори 10135.2515.95 собственост на М.И.П., с площ от 31
кв.м. Размерът на обезщетенито на собствника на имоита, попадащ в трасето на
временния път ще бъде определен по реда на чл. 210 от ЗУТ.
Отразено е, че временния път се прокарва до провеждане на
отчуждителните процедури по откриване на улицата по влезлия в сила ПУП – ПУР,
като имотите през които се прокарва пътя не се отнемат.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна. П. не е уведомена за започване на административното
производство, което е съществено процесуално нарушение. Проектирания временен
път ще ползва два имота, поради което, ако те желаят транспортен достъп следва
да го осигурят, чрез отнемане на части от собствените си имоти, а имота на
жалбоподателката има лице към две улици, поради което не се нуждае от временен
път. Сочи, че имота и е с площ от 850 кв.м, а съгласно КК площта му е с 59
кв.м. по-малко. Счита, че пътеката между нейния имот и имот с идентификатор
10135.2515.92 е нейна собственост, пътеката е невярно заснета в кадастралната
карта, поради което следва да се определи и наем за още 40 кв.м.,
представляващи пътека. П. изразява несъгласие с прокарване на временния път, в
резултат на който се намалява площта на собствения и имот. Счита, че община Варна е съставила грешна
кадастрална карта, с проектирания път се намалява площта на собствения и имот,
за разлика от господстващите имоти, чиято площ остава същата. Счита, че е
нарушена нормата на чл. 6 от АПК, по изложените съображения моли да се отмени
акта. В уточняваща молба вх. № 604/2021 г. П. уточнява, че оспорва Заповед №
2453/2016 г. , при издаване на акта са допуснати нарушения на чл. 26 от АПК, не
са уведомени всички заинтересовани лица в производството, претендира се и
материална незаконосъобразност. За територията има влязъл в сила ПУП-ПУР,
съгласно който е осигурен достъп до имот с идентификатор 10135.2515.92, като
съгласно чл. 190 ал.3 от ЗУТ временните пътища трябва да следват новите улици
по влезлия в сила ПУП, поради което достъпът до имота следва да се осигури,
чрез прокарване на временния път по трасето предвидено в ПУП. С проектирането
на временния път не може да се осигури достъп до имота, тъй като е налице
голяма денивелация. Реално площта на временния път не е 31 кв.м., а около 90
кв.м., а определеното обезщетение е за много по-малка площ. В с.з. процесуалния
представител на жалбоподателката поддържа жалбата, моли оспорения акт да бъде
отменен и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответната страна – Кмета
на Община Варна, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. По същество
изразява становище, че оспорения акт е правилен и законосъобразен, съдържа
всички изискуеми реквизити. Поддържа, че част от възраженията наведени в
жалбата не касаят настоящото производство, а са свързани с одобрения ПУП - ПУР,
който е влязъл в сила. Съгласно приетата по делото СТЕ и наличните планове за
имотите на страните по делото е видно, че още в КП от 1987 г. е нанесен път,
същия е пренесен и в проекто-регулация от 1995 г. В случая при проектиране на
временния път е взета предвид одобрената КК. Съгласно ЗУТ за всеки имот следва
да се осигури транспортен достъп, в случая наличната пътека е недостатъчна, с
нея се осъществява само пешеходен достъп до имота. В хода на административното
производство жалбоподателката е уведомена по реда на чл. 63 ал.1 от АПК, при издаване на акта не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. ПУП е приложен, поради което
правилно е посочено, че с процесната заповед се засяга площ от 31 кв.м. Моли да
се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, счита, че
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката е прекомерно.
Заинтересованата страна В.Д.Н., чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество изразява становище,
че издадената заповед е правилна и законосъобразна, поради което молят да се
отхвърли жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Съдът извърши съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и доводите на страните и установи следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно НА № 129, том
VІ, дело 1990/1994 г. Д.Н.С. е придобил недвижим имот - лозе находящо се в
местност "Ламбур Понар", ведно
с построената в него сграда. Съгласно скица № 15-541547 от 11.12.2015 г. имота
е отразен в КК с идентификатор 10135.2515.92, с площ от 675 кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване. Съгласно НА № 146, том V, рег. № 14189 от 2018 г. Д.С. е дарил на
сина си В.Д.Н. ПИ с идентификатор 10135.2515.92.
На 8.04.2016 г. е
депозирана молба от Д.С. ***, с искане за осигуряване на достъп до лозето му -
имот с идентификатор 10135.2515.92.
Видно от протокол №
6/27.04.2016 г. на комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за прокарване на временен път,
в т.6-5 е разгледано искането на Н.. Комисията е преценила, че за
територията на СО "Ален мак" е налице ПУП - ПУР одобрен с Решение №
1732-13 по протокол № 17/13 от 14.10.2009 г. и Решение № 1809-2 по Протокол №
18/13.11.2009 на ОС - Варна, съгласно който имота има лице към новопроектирана
улица с о.т. 69-68-73, която минава през 11 имота. Трасето е много дълго и
засяга много подобрения. От южната страна до имот 92 има пътека с ширина от 2
м., която е най-късото трасе за достъп до имота. Комисията е взела решение, предвид наличната
пътека, че искането е за осигуряване на транспортен достъп - прокарване на
временен път на осн. чл. 190 от ЗУТ. Докуснато е започване на процедура по
прокарване на временен път до ПИ 10135.2515.92 по КК на гр. Варна, през ПИ
10135.2515.95, като съществяващата на място пътека се разшири до 3.50 м, като в
началото започне с ширина от 4 м.
Постановено е да се обяви на собствениците на имотите, които се засягат
от допуснатото трасе на временен път за началото на административното
производство по издаване на заповедта.
На 4.05.2016 г. е
изготвено писмо изх. № АУО032805НВН-001ВН до страните в административното
производство, в което е посочено, че се допуска започване на процедура по
прокарване на временен път, като съществуващата на място пътека се разшири до
3.50 м. Писмото е връчено на С. на 9.06.2016 г., същото е изпратено и до М.П.,
като е върнато с отметка - непълен адрес на получателя. Изготвено е обявление до П., за образуваното
производство , като същото е изпратено за публикуване до Дирекция «ИАО»,с писмо
от 16.05.2016 г. Съгласно документ
приложен на л. 55 от преписката обявлението е публикувано на 14.05.2016 г.,
т.е. два дни преди изготвяне на писмото до Дирекция «ИАО».
На 12.07.2016 г. е издадена заповед № 2453, с
която е разрешено на Д.Н.С. прокарване на временен път през ПИ 10135.2515.95 по
КК на гр. Варна, собственост на М.П., като на скица № 185/2016 г. временния път
е обозначен със зелени наклонени защтриховани линии. Заповедта е изпратена с
известие за доставяне на П., като същото е върнато с отметка непълен адрес на
получателя.
На 28.07.2016 г. е
изготвено писмо изх. № АГУ032805ВН-003ВН, с което П. е уведомена за издадената
заповед. Писмото до П. е изпратено по
пощата, известието за доставяне е върнато в цялост с отметка – пратката не е
потърсена от получателя.
На 24.08.2016 г. е
изготвено писмо до Дирекция «ИАО» за публикуване на заповед № 2453/2016 г., на
осн. чл. 61 ал.3 от АПК. Представено е писмо, съгласно което обявата е
публикувана на 23.08.2016 г. в сайта на Община Варна един ден преди изготвяне
на писмото до ресорната дирекция.
На 14.09.2016 г.
издадената заповед е изпратена на Кмета на Община Варна за възлагане
изтогвянето на оценка за наем и обезщетение за частта от ПИ попадаща в трасето
на временния път.
Съгласно решение № 9-49
от Протокол №9/14.12.2016 г. комисията по чл. 210 от ЗУТ е определила годишен
наем от 120 лв., съгласно представена оценка на «Пасаж консулт» ЕООД. Решението е изпрътено до П., като разписката е
върната в цялост – непотърсена от получателя. Изготвено е обявление до П. за
взетото решение, като същото е залепено на таблото и на интернет страницата на
Община Варна на 3.01.2017 г.
В хода на съдебното
производство е представено определение, постановено по адм.д. № 2333/2010 г.,
видно от което М.И.П. е обжалвана ПУП-ПУР на СО «Ален мак», като жалбата и е оставена без разглеждане и производството
е пракратено. Определението е влязло в сила на 7.10.2010 г. Представена е
извадка от ПУП-ПУР на СО «Ален мак» в частта на имотите на страните по делото.
От приложените по делото
планове се установява, че за територията в която попадат имотите на страните по
делото е налице влязъл в сила ПНИ на СО «Ален мак», проект за регулация от 1995 г., КП на «Ален
мак» от 1987 г., както и КП на м. «Банала чешма» от 1962 г.
Видно от приложената по
делото лична карта жалбоподателката е с постоянен адрес ***«Княз Борис І» №
109, ет.1 ап.2.
По делото е назначена и
приета СТЕ, видно от заключението на същата за територията в която попадат
имотите на страните по делото има влязъл в сила ПУП-ПУР на СО «Ален мак». За
първи път съществуващата пътека на място, която се разширява и оформя като
временен път е нанесена в КП на «Ален мак» от 1987 г. Съгласно ПУП-ПУР достъпът до ПИ 10135.2515.92
се предвижда посредством улица преминаваща на север през част от имота, от о.т.
73 до о.т. 68. ПИ с идентификатор 10135.2515.92 не е
урегулиран. Съгласно ПУП-ПУР през имоти ПИ
10135.2515.92, 10135.2515.91 се предвижда улица преминаваща на северно през
част от имотите, през ПИ 10135.2515.95 се предвижда преминаване на път от о.т.
70 до о.т.71 с обща широчина от 14 м., а от о.т. 71 до о.т. 73 с широчина от 9
м. В трасето на уширението на предвидения
временен път не попадат сгради, постройки и елементи на инженерната
инфраструктура, с уширението ще се засегне една смокиня, едно декоративно дърво
и една полуразрушена стара ограда от бетонни колове и оградна мрежа. В.л. е
извършило оглед на място и е установило, че не е възможен достъп до ПИ
10135.2515.92 по трасето на предвидените улици с ПУП-ПУР, тъй като по това
трасе са изградени напречно два броя подпорни стени с височина от 1.3 м. до 2.8
м. На място имоти с идентификатори 10135.2515.91, и 10135.2515.92 се обслужват
единствено и само посредством съществуваща пътека с широчина от около 1 м, а
съгласно КК пътеката е имот с идентификатор 10135.2515.9526.
Според в.л. не съществува по-изгоден вариант за осъществяване на достът по ПИ
10135.2515.92, който да е съобразен с предвижданията на уличната регулация и
който в по-малка степен да засяга служещия имот. За имот с идентификатор 10135.2515.95 няма
данни да е одобрен ПУП-ПРЗ. Уширението на път с идентификатор 10135.2515.9526 отнема
31 кв.м., което не е от съществено значение за застрояването. При огледа в.л. е
констатирало, че по продължението на пътя съществува денивелация между имоти с
идентификатори 10135.2515.91, и 10135.2515.92, като същата е от 0 м. до 1.2 м.,
което не е пречка за прокарване на временния път. Предвиденото трасе с оспорената заповед е
по-икономично и целесъобразно от трасето определено с ПУП-ПУР. В с.з. в.л. сочи, че ако временния път се
проведе през имот 10135.2515.91, то това ще доведе до премахване на ограда
изградена от бетонен бордюр, с бетонни колове и мрежа, а освен това ще се
затвори входът към сграда обозначена като ПМЖ-2 в имота. Инж. П. сочи, че в ПУП-ПУР не е отразен и ел.
стълб, който се намира на границата между имоти 10135.2515.91 и10135.2515.90 и
уличната регулация, който също се явява пречка за прокарване на временния път
през ПИ10135.2515.91, тъй като тогава в средата на трасето на временния път би
попаднал ел. стълб. Заключението не е
оспорено от страните по делото и съдът го кредитира като обективно и
компетентно дадено.
При тези установявания,
съдът прецени следното:
Жалбата е подадена пред
надлежден съд, от легитимирано лица, в законоустановения срок. Съдът приема, че
жалбоподателката не е редовно уведомена за издадения административен акт.
Оспорения административен акт е издаден по реда на ЗУТ. Съгласно § 4 ал.2 от ДР
на ЗУТ когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда
изрично, че съобщаването се извършва по реда на АПК, то се извършва чрез
отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато
адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на
посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се
отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или
кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за
подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение,
както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от
интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни
лица. В случая П. е уведомена на
посочения от нея адрес, като пратката е върната с отметка непотърсена от
получателя / л.49 от преписката/, но в последствие не е изпълнена процедурата
визирана в §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, липсва удостоверяване с подписите на две
длъжностни лица на факта, че
жалбоподателката не е намерена на адреса, отделно от това липсва залепване на
акта на имота за който се отнася и поставяне на таблото за обявления в сградата
на администрацията, както и удостоверяване на тези обстоятелства с подписите на
две длъжностни лица. По изложените
доводи, съдът приема, че оспорения акт не е редовно съобщен на П. и жалбата е
депозирана в законоустановения срок.
По наведените доводи за допуснати
процесуални нарушения, съдът прецени средното:
Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 и 2 от АПК
постановява, че за започване на производството се уведомяват известните
заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Съдът приема, че административният орган не е
извършил надлежно уведомяване на заинтересованата от хода на производството П. за започнатото от него административно
производство, изпратената обратна разписка е върната в цялост, с отметка, че
адреса е непълен. Допускането на нарушение на административнопроизводствените
правила не винаги и безусловно обосновава наличие
на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Процесуалната норма предвижда, че само същественото нарушение на
административнопроизводствените правила е
основание за отмяна на административен акт. Съществени
административнопроизводствени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК са тези, които поставят под съмнение
истинността на правно или доказателствено значимите факти в конкретния случай
или тези нарушения, които водят до компрометиране на фактическата обстановка,
приета от административния орган при постановяване на оспорения акт. За да бъде
определено едно нарушение на административно-производствените правила като съществено, което е основание за отмяна на административен акт по чл. 146, т. 3 от АПК, то следва да е
повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на
административния акт. Съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което ако не е било допуснато би могло да се стигне до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос. С оглед
събраните по делото доказателства и дадената възможност на жалбоподателката да
установи твърденията си в жалбата, съдът приема, че дори и съобщението за
образуваното административно производство да беше надлежно връчено на П., не би
се стигнало до издаване на различен по съдържание акт, поради което оспорената
заповед не е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Следва да се посочи, че към момента на издаване на обжалваната заповед, нормата на чл. 168, ал. 4 от АПК не е била част от
действащото право, същата е отменена и към настоящия момент.
Съгласно чл.190 ал.6 от ЗУТ, компетентен
орган по издаването на обжалваната заповед е Кмета на Общината. В случая заповедта е издадена от зам. Кмета – П.П..
Видно от заповед № 2434/11.07.2016 г. на 12.07.2016 г. функциите на кмет са
изпълнявани от зам.кмета на Община Варна – П., поради което съдът приема, че
административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на
предоставените му по закон правомощия, на неговата териториална компетентност.
Заповедта е издадена при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно чл.59 ал.2
от АПК, включително и фактически и правни основания за издаването й.
В изпълнение на чл. 190 ал.6 ЗУТ,
административния орган се е произнесъл със заповед за прокарване на временен
път, по заявление на собственик без достъп до път, при липсата на писмен
договор между всички заинтересовани собственици на поземлените имоти с
нотариална заверка на подписите. Временния
път за разлика от правото на преминаване през чужд имот регламентирано в чл.192
и следв. от ЗУТ се характеризира с по-широк обем и съдържание, тъй като за
разлика от него осигурява транспортен достъп до имота за който се осигурява достъпа
и възможността да преминават по него неограничен брой лица. Затова и като
предпоставка за прокарването на временен път законодателят визира изискването
обслужвания от временния път имот да има лице по проектирани, но неоткрити
улици по влязъл в сила подробен устройствен план – чл.190 ал.1 от ЗУТ. В чл.190
ал.1 от ЗУТ се предвижда, че когато съгласно ПУП някои имоти имат лице само по
проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да
прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до тези имоти. Съгласно
ал.2 на чл.190 от ЗУТ, временни пътища се прокарват в урегулирани части на
населени места и селищни образувания, за които ще се създават нови ПУП, както и
в неурегулирани още части. В територията в която са имотите и през която
преминава трасето на временни път е видно, че имотите са неурегулирани. От
друга страна не е спорно между страните, че имотите се намират в СО «Ален мака»,
като за територията налице влязъл в сила ПУР. Другото изискване в
чл.190 ал.3 от ЗУТ е временния път да бъде прокаран така, че да не засяга
заварени сгради и постройки, такова засягане в настоящото произвоство не е
установено. Единствено в трасето на
предвидения път има една смокиня и едно декоративно дърво. Засягането от
покарването на временния път на едно декиративно дърво не е несъизмеримо с
целта която преследва издаването на заповедта. Обезщетението на правоимащия за
вредите, причинени от прокарването на временния път, е предмет на изрична
уредба – чл. 191 от ЗУТ и размерът му се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ и е
извън обхвата на настоящата проверка. От приетата и неоспорена по делото СТЕ се
установява, че не съществува по- икономически изгоден вариант за осигуряване на
достъп до господстващия имот и който вариант да засяга в по-малка степен
служещия имот.
Нормата на чл. 190 ал. 3
от ЗУТ сочи, че временните пътище трябва по възможност да следват новите улици
по ПУП. В случая предвиденото трасе на временния път не следва
новите улици. Видно от заключението на в.л. предвидения път по ПУП от северната страна на имота на заинтересованата страна не е
изграден. В хода на съдебното
производство не се опровергаха и доводите на Комисията за определяне
на трасе за достъп до имоти, че имота на
заинтересованата страна има лице към новопроектирана улица, която минава през
11 имота, както и че трасето е много дълго и засяга много подобрения. Отделно от това , трасето на пътя по ПУП-ПУР преминава напречно през два броя подпорни
стени с височина от 1,3 м. до 2.8 м.
В.л. е изследвало наличието на по-икономичен вариант, като е заключило,
че не съществува по изгоден вариант за осигуряване на достъп до имот
10135.2515.92, който да е съобразен с предвижданията на уличната регулация и
при който в по-малка степен да се засяга служещия имот. С предвидения по
заповедта път се засягат 31 кв. м. от имота на жалбоподателката. С оглед установеното от в.л., че проектирания временен път е по-икономичен от
варианта на провеждане на път по ПУП-ПУР, както и че временния път не може да
бъде проведен през ПИ 10135.2515.91, тъй като
ще доведе до затваряне на подхода към сграда в него, а отделно от това в
трасето би попаднал и ел. стълб, съдът приема, че
административния орган е спазил и нормата на чл.
6, ал.4 от АПК. Още повече, че в
нормата на чл.
190, ал. 3 от ЗУТ употребеният израз
"по възможност"
сочи, че не е задължително временният път да следва улиците по ПУП, когато той още не е приложен. Това
се препоръчва. Предвид факта, че органа е избрал най-икономичния вариант за
прокарване на пътя, съдът приема, че не са нарушени нормите на чл.
190 от ЗУТ. Съдът не споделя доводите на
жалбоподателката, че от имота и се отнемат не 31 кв.м., а около 90 кв.м. От
приетата по делото СТЕ, е видно, че съгласно действащата КК имота на
жалбоподателката граничи с имот 10135.2515.9526, за
който П. твърди, че е нейна собственост. Съгласно чл. 115 ал.2 от ЗУТ данните
за местоположението, границите, размерите, трайното предназначение и начина на
трайно ползване на ПИ и сградите и съоръженията, данните за собствеността и
ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния
регистър. Видно от самата жалба и приложените към нея извадки от КК,
жалбоподателката е запозната с действащата КК, в случая административния орган
при процедиране на временния път е взел данните за засегнатите имоти именно от
КК, поради което доводите на П., че се отнема много по-голяма площ от имота й
са неподкрепени с доказателства.
В писмена защита, депозирана на 15.03.2021 г.
жалбоподателката по същество оспорва приетата по делото СТЕ, което е сторено
след преклузивния срок за това, едва след приключване на съдебното дирене. Доводите
на жалбоподателката, че на място път с идентификатор 10135.2515.9526 не
съществува, както и че неправилно е отразен в КК е неотносим към настоящото
производство. Видно от представените по делото извадки от КК, в същия е нанесен
имот с такъв идентификатор, предмет на
настоящото производство е оспорването на заповед, издадена по реда на чл. 190
от ЗУТ, а не действащата кадастралната карта, неотносими са и доводите касаещи
ширината и дължината на пътеката, която в КК е с идентификатор 10135.2515.9526,
ако жалбоподателката прецени, че е налице непълнота или грешка в КК, то следва
да предприеме процедура по промяната й.
Доводите на П., че съгласно ПУП-ПУР липсва предвидена улица от южната
страна на имота е верен, но в случая не
е спорно, че предвидения временен път не следва трасето на ПУР. От
представената извадка от ПУП-ПУР е видно, че пътеката пред имота на П. е отразен в ПУР, именно с идентификатор 9526.
Неотносими към настоящото производство са доводите на жалбоподателката, че имота и ще се намали
по две улици. От събраните по делото доказателства се установи, че ПУП-ПУР, с
който се засяга имота на жалбоподателката е влязъл в сила, поради което
предвижданията на устройствения план не са предмет на настоящото производство.
Следва да се посочи, че засягането с временния път проектиран през имота на П.
е временно, същия се прокарва със срок до провеждане на процедурите и отварянето
на улици по влезлия в сила ПУП-ПУР, като засегнатата част от имота не се
отнема. Доводите, че в имота на жалбоподателката ще се изградят няколко улици
са несъстоятелни, в случая със заповедта е предвидено прокарване на временен
път, а не на улица, поради което доводите за нарушения на разпоредбите на
Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2007 г. за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната схема на урбанизирани територии са неотносими. Съгласно действащата КК имота на
жалбоподателката не е с площ от 850
кв.м., а 760 кв.м., отделно от това за имота липсва и влязъл в сила ПУП-ПРЗ,
поради което сочената „загуба на площ“ не кореспондира със събраните по делото
доказателства. В случай, че жалбоподателката е преценила, че приетото по делото
заключение на в.л. не е обективно и компетентно дадено е следвало да оспори
същото, да поиска назначаване на нова СТЕ, а не едва с писмена защита,
депозирана след приключване на делото да навежда нови доводи, неподкрепени с
доказателства, с които по същество оспорва констатациите на в.л. Не е в компетентността на съда да разпореди
изграждане на временен път от северната страна на ПИ 10135.2515.92, както и да се преустанови ползването и
преминаването през пътека с идентификатор 10135.2515.9526, неотносими към
настоящото производство са и исканията Община Варна да поправи допуснатите
грешки в кадастралната карта.
Горното обосновава извода за
законосъобразност на процесната заповед, като постановена в предвидената от
закона форма, при спазване на административно производствените правила и
правилно приложение на материалния закон, както и в съответствие
и с целта на закона.
Предвид гореизложеното жалбата срещу
процесната заповед следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът при
съобразяване, че предмета на спора не се отличава със завишена фактическа и правна сложност, такова следва да бъде
присъдено в минимален размер, като жалбоподателя следва да бъде осъден да
заплати 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78
ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК. От заинтересованата страна
също своевременно е направено искане за присъждане на разноски, поради което П.
следва да бъде осъдена да заплати на В.Д.Н. сумата от 600 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените
съображения и на основание чл.172 ал.2 предл.последно АПК,
настоящият състав на Варненски административен съд, Второ отделение
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на М.И.П., с ЕГН **********,*** против Заповед №2453/12.07.2016 год.
на Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН **********,*** да заплати на ОБЩИНА
ВАРНА сумата от 100 /сто лева/ представляваща сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА М.И.П., с ЕГН **********,*** да заплати на В.Д.н., с ЕГН
**********,*** сумата от 600 /шестсотин лева/ представляваща
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: