ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 160
гр. Ямбол, 23.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
в присъствието на прокурора Едм. Зл. Г.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно частно
наказателно дело № 20222300600143 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК. Образувано е по депозирана въззивна
частна жалба от осъденото лице М. Г. К. от гр. *****, чрез служебния му защитник - адв.
Д.Ц. от АК-*****, против Определение № 397 от 10.05.2022 г., постановено по ЧНД №
266/2022 г. по описа на Районен съд- Ямбол.
С атакуваното Определение на въззивника К. е определено по реда на чл. 25, ал.1 , вр. с чл.
23 , ал.1 от НК общо наказание по влезлите в сила съдебни актове, постановени по НОХД №
****/****г., НОХД № **/****г., НОХД №**/**** г. и НОХД №**/**** г., всички по описа
на Ямболския районен съд в размер на ЕДНА година "лишаване от свобода" при
първоначален строг режим.С атакуваното определение по реда на чл. 24 от НК така
определеното общо наказание е увеличено на ЕДНА година и ЧЕТИРИ месеца "лишаване от
свобода" като е определен първоначален "строг" режим за изтърпяване. С обжалвания
съдебен акт е приспаднато времето, през което подсъдимият М.К. е бил с мярка за
неотклонение "задържане под стража", както и времето, през което осъденият е търпял
наказание "лишаване от свобода " по НОХД №****/**** г. на ЯРС, считано от **.**.****г.
до привеждане на определението в изпълнение.
Частната жалба инкорпорира несъгласието на осъдения с правоприлагането на чл.24, ал.1
НК, по реда на който определеното общо най-тежко наказание от една година лишаване от
свобода е завишено на една година и четири месеца лишаване от свобода, в контекста на
което с бланкетно релевирани защитни доводи определението в тази му част се атакува като
неправилно и незаконосъобразно. Ангажира се вниманието на въззвината съдебна инстанция
с искане за изменение на първостепенното определение, в частта относно използвания
правен механизъм за определяне на общо най-тежко наказание, като се отмени
приложението на нормата на чл.24 от НК.
В проведено съдебно заседание, прокурорът излага доводи за законосъобразност и
обоснованост на първоинстанционното определение, поради което поддържа становище за
потвърждаването му.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения М.К. - адв.Г.Г. от
АК-*****, редовно преупълномощен, отстоява позиция за неправилност в приложението на
1
чл.24 НК при извършената от ЯРС кумулация, с оглед осъществяването на деянията в
кратък времеви период.
Осъденият М.К. участва лично в производството, като в предоставеното му право на лична
защита и в последната си дума моли въззивният съд да намали наложеното му наказание.
Ямболският окръжен съд, след цялостна суверенна проверка, ориентирана към
материалноправната и процесуалната правилност на атакуваното определение в предмета и
пределите, установени в чл.313 и чл.314 НПК, независимо от релевираните от страните
основания, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в
чл.319, ал.1 НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на ревизия по
този ред съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните факти:
М. Г. К. е осъждан многократно, като по Присъда №**/**.**.**** г. по НОХД №***/**** г.
по описа на РС-Нова Загора, със Споразумение №**/**.**.**** г. по НОХД №****/**** г.
по описа на РС-Ямбол и Споразумение, одобрено с определение №**/**.**.**** г. по
НОХД №****/**** г. по описа на РС-Ямбол и присъда №**/**.**.**** г. по НОХД
№***/**** г. на ЯРС - с Определение №***/**.**.**** г. по ЧНД №***/**** г. на РС-
Ямбол на жалбоподателят е определено на осн. чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 НК общо най-
тежко наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода, при
определен първоначален общ режим на изтърпяване. Видимо от приложения по делото
бюлетин за съдимост определеното общо най-тежко наказание е изтърпяно от осъденото
лице на **.**.**** г.
Предмет на производството пред първостепенния съд са наложените наказания по следните
присъди:
1. С Присъда № */**.**.**** г. по НОХД ****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, с
която жалбоподателят М.К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2,вр.чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" вр.чл.58а, ал.4, вр.чл.55,
ал.1, т.1 НК, за което му е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1
година, при първоначален строг режим на изтърпяване. На основание чл.59, ал.1 НК е
зачетено времето, през което е бил с мярка за неотклонение задържане под стража,считано
от **.**.**** г.
Деянието е извършено на **.**.**** г. Присъдата е влязла в сила на **.**.**** г.
2. С присъда №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на Районен
съд - Ямбол е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. "а" и чл.55, ал.1, т.1 НК, за което е било наложено наказание "лишаване
от свобода" за срок от 1 година при определен първоначален строг режим на изтърпяване.
Деянието е извършено на **.**.****г. Присъдата е влязла в сила на **.**.**** г.
3.Със Споразумение №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на
Районен съд-Ямбол е признат за виновен за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б. "а" и чл.55, ал.1, т.1 НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година при определен първоначален строг режим на
изтърпяване.
Деянието е извършено на **.**.**** г. Споразумението е влязло в сила на **.**.**** г.
4. С присъда №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на Районен
съд - Ямбол е признат за виновен за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.58а, ал.1 НК, за което е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок
от 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено
с изпитателен срок от три години.
2
Деянието е извършено в периода от **.**.**** г. до около 08.30 ч. на **.**.**** г.
Присъдата е влязла в сила на **.**.**** г.
От справка изх.№***/**** г. от **.**.**** г. на Затвора-Бургас е видно, че жалбоподателят
М. Г. К. изтърпява наказание в размер на една година лишаване от свобода, наложено му с
Присъда № */**.**.**** г. по НОХД ****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол.
При тези данни от фактическа страна, ЯРС е ползвал като изходна основа юридически
обоснованото становище, че осъденото лице е осъществило общественоопасните деяния,
предмет на четирите цитирани присъди / споразумение преди да е бил осъден с влязла в сила
присъда, за което и да е от тях, преди датата **.**.**** г., на която е влязла в сила първата
Присъда № */**.**.**** г. по НОХД ****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол.
Използвайки в базиса на методологията за кумулиране на наложените отделни
наказателноправни санкции нормативния алгоритъм, заложен в разпоредбата на чл.25, ал.1
вр.чл.23, ал.1 НК, ЯРС, е определил като общо най-тежко наказание сред наложените по
четирите представени в систематизиран вид производства - наказанието лишаване от
свобода в размер на една година. Преценявайки множеството на самостоятелно
осъществените противоправни деяния, районният съд е стигнал до заключението, че са
налице законовите предпоставки на чл.24 НК за легитимно прилагане на по-строго
санкционно въздействие върху осъденото лице, в обсега на която правна преценка е
завишил размера на отреденото на въззивника М.К. общо най-тежко наказание от една
година на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Изложената фактология е изходна основа на правни изводи, сходни със отразяващите
формалната логика и балансираната аргументация в приложения от ЯРС механизъм на
кумулация на наказанията по реда на чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 НК и при допълнително
приложение на чл.24 НК.
В уредбата на чл. 23, ал. 1 НК се съдържа предписание, указващо на съда, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, да наложи най-тежката сред
индивидуализираните санкции, като се имат предвид санкции, които са от един и същи вид.
Кое от наложените на подсъдимия наказания е най-тежко по смисъла на чл. 23 НК следва да
се преценява с оглед размера на наказанията, а не от начина на изтърпяването им.
Действайки в процесуалната хипотеза на чл.306, ал.1, т.1 НПК, първоинстанционният съд е
приложил правилно материалния закон в обсега на действащите общи материалноправни
норми,като е съблюдавал стриктно визираните практически правила. Не е спорно,че с
Присъда № */**.**.**** г. по НОХД ****/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол, С
присъда №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г., със Споразумение
№**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на Районен съд-Ямбол и
присъда №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на Районен съд -
Ямбол на осъденото лице са налагани последователно наказания лишаване от свобода за
осъществени от него общественоопасни деяния, които по своята обективна конструкция и
правни характеристики формират еднородна реална съвкупност. Налице са самостоятелни
по своята специфика и времева довършеност противоправни прояви, които са проекция на
отделно решение и отразяват изпълнението на автономни цели във волевата сфера на
лицето. Всяко от престъпленията, включено в съвкупността е насочено срещу самостоятелен
непосредствен обект. По своите обективни правни белези деянията образуват еднородна
реална съвкупност, защото осъществяват състава на престъпление от един и същи вид -
кражба, а времевият интервал на осъществяването им не е разделен с влезли в сила присъди.
Законосъобразна от материално-правно гледище е и преценката на ЯРС относно
приложението на чл.24 НК. Същата е логически обоснована, с балансирани правни
съждения, в синхрон с доказателствената база, а проследимият през мотивите способ на
формиране на вътрешното убеждение на РС-Ямбол, ползва като правна опора количеството
на включените в съвкупността четири престъпления, изпълващи легалния дефинитивен
признак на тежки престъпления по см. чл.93, ал.1, т.7 НК, като три от тях са квалифицирани
при условията на опасен рецидив. Резонността и законосъобразността в подхода за
определяне на общо най-тежко наказание в приложното поле на чл.24 НК произтича от
обективното констатиране на следните предпоставки: 1) наличието най-малко на две
3
осъждания, по които са наложени наказания от един и същи вид, независимо от размерите и
начина на изтърпяването им; 2) невъзможност определеното общо наказание да постигне
целите по чл. 36 НК. С изброените влезли в сила четири присъди/споразумение на осъдения
са наложени еднакви по вид наказания лишаване от свобода за срок от 1 година, а с присъда
№**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на Районен съд - Ямбол е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на осем месеца. Липсва субективизъм
или произволност в упражненото от районния съд правомощие по чл.24 НК, доколкото са
изложени старателни и прецизно формулирани съображения за наличието на двете
едновременно съществуващи предпоставки, при които срокът на определеното общо най-
тежко наказание е увеличено с четири месеца. Следва да се отбележи и, че приложението на
чл. 24 НК е допустим правен способ за регулиране на общото наказание, дори и когато
отделните наказания са определени под предвидените за престъпленията минимуми, при
условията на чл. 55 НК, какъвто е случаят с Присъда № */**.**.**** г. по НОХД ****/****
г. по описа на Районен съд - Ямбол, С присъда №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД
№**/**** г., със Споразумение №**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по
описа на Районен съд-Ямбол и независимо от основанията, които са наложили определяне
на конкретните обеми наказателна принуда.
По отношение на отмерването на пропорционалната мярка за репресивно и поправително
въздействие, която ефективно би гарантирала постижимостта на целите по чл.36 НК
въззивният състав намира: В случая очевидно е, че предходно наложеното общо най-тежко
наказание на осъдения с Определение №***/**.**.**** г. по описа на РС-Ямбол от три
години и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяно на **.**.**** г., не е обезпечило
законово отредената му и прогнозирана превантивна роля в съзнанието на дееца. С оглед
последващите му антисоциални поведенчески прояви, предмет на разглеждане в настоящото
производство, може да се оформи заключение, че индивидуална корекция в поведението на
подсъдимия не е настъпила. Тежестта на комплекса от отегчаващи персоналитета на
осъдения фактори, изискващи реакция с по-тежка репресивна мярка в условията на чл.24
НК, подчертано доминира над смекчаващите такива, противно на мнението на защитника.
Касае се за рецидивна престъпна дейност, с еднородна правна специфика и непосредствен
обект на засягане- обществените отношения, свързани с нормалното упражняване правото
на собственост, а на свой ред числеността и кратковременния времеви период на
реализиране на деянията са фактически предпоставки, които са в обем и със сериозност
обезпечаващи законосъобразността, разума и умереността в приложения от първата
инстанция правен механизъм по чл.24 НК. В рамките на три месеца М.К. е осъден за
четири престъпления от общ характер, осъществяващи квалифицирани състави на кражба в
условията на опасен рецидив, като инкриминираното деяние, предмет на Споразумение
№**/**.**.**** г. на РС-Ямбол по НОХД №**/**** г. по описа на Районен съд-Ямбол е
извършено само 2 дни след изтърпяване на наложеното му общо най-тежко наказание
лишаване от свобода по предходните осъждания, с които също е бил санкциониран за
присвоителна престъпна дейност. Тези факти справедливо са отчетени от първата инстанция
при групирането на наказанията, доколкото красноречиво показват формираната
устойчивост в престъпния мироглед на М.К., и са ясно отражение на формиран неизменчив
ценностно негативен /престъпен/ стереотип в системната нагласа за набавянето на
препитание по противообществен начин. Липсата на корекционен ефект върху осъдения
към приложените до момента спрямо него мерки за въздействие от страна на държавата,
предпоставя за целите на чл.36 НК и постигането на обективна справедливост по чл.35, ал.3
НК, съдебна реакция, включваща засилено въздействие, което би го възпряло и
преориентирало към социално самоограничение и зачитане правата на останалите членове
на обществото. На увеличеното по реда на чл.24 НК с четири месеца наказание лишаване от
свобода се възлага предупредително-поправителна и възпитателна функция, която би
укрепила в съзнателната дейност на осъденото лице ценности, свързани със зачитане
безусловната обвързваща сила на правните забрани, действащи като основен социален
регулатор.
По изложените съображения Окръжен съд - Ямбол,
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение №397 от 10.05.2022 г., постановено по ч.н. д. № 266/2022 г.
по описа на Районен съд- Ямбол, 7-ми състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5