Р Е Ш
Е Н И Е
№ 279/17.2.2020г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година,
в открито съдебно заседание в състав:
председател съдия Георги Митев, секретар
Калина Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5366 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания/ЗАНН/.
В жалбата си до
съда Н.Г.М. посочва, че с Наказателно постановление № 03–011634/31.07.2019 г.
на директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна му било наложено наказание
глоба на основание чл.415б от Кодекса на труда, но не му е било връчено копие
от това постановление, затова подава бланкетна жалба с цел в хода на съдебното
производство да се запознае с това наказателно постановление, за да изложи
своите аргументи. Посочва, че са му били връчени 4 броя актове за установяване
на административно нарушение/АУАН/, като два от тях били, че не е инструктирал
двама души – С.А.С. и А.Х.С.на длъжност общи работници, за които е допуснал да
престират работа в негова полза с определено работно време, с уговорено трудово
възнаграждение, с определено място-строителен обект в кв.Галата. Жалбоподателят
оспорва констатациите в АУАН. Посочва, че негов познат го помолил да намери
бригада, която да извърши изграждане на пътека, паркомясто и ограда в негов имот,
от предишни обекти познавал А.като колега в областта на строителството, затова
завел А.при неговия познат и те двамата се договорили. След това единствено е
транспортирал А.и работниците му до обекта, веднъж собственика на обекта му
оставил част от парите, за които се бил договорил с А.и той ги предал на А.. Не
е бил работодател на А.С. и С.С., никога не е бил в
трудови правоотношения с тях, бил работник като тях, поради което нямал правна
възможност да ги инструктира. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Въззивникът,
редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и се представлява се от адв.Й.Й., редовно упълномощен. По
същество адв.Й. моли съда да отмени наказателното
постановление поради допуснати процесуални нарушения – невръчване на
наказателното постановление, като това не е отбелязано в самото наказателно
постановление. Оспорва, че между А.С. и неговия доверител са били налице
трудови правоотношения. И тримата – А.С., С.С. и
доверителя му Н.М. били наети да извършат определена работа, за която да
получат конкретно възнаграждение.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител – Д.О., редовно упълномощен. Счита, че жалбата е неоснователна и
моли съда да потвърди наказателното постановление. Сочи, че същото е
законосъобразно и правилно, като наложената санкция е в
рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
От становищата на
страните и събраните по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 27.06.2019 г.
св.Е. Д.Н. – инспектор и Н.И. от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна,
извършили проверка на строителен обект: пътека, паркомясто и ограда, намиращ се
в гр.Варна, кв. Галата, с.о.Боровец-север, ПИ с идентификатор *********.4099.
Повод за проверката бил трудов инцидент с работника А.Х.С.ЕГН ********** със
смъртен изход.
В обекта
проверяващите установили собственика на имота – св.В.М., въззивникът
Н.М. и още едно лице – св.С.А.С.. При
проверката било установено, че собственикът на обекта М. и въззивникът М. се
познавали отдавна. Св.М. споделил с въззивника
М., за когото знаел, че извършва строително-ремонтни дейности, че има за
извършване строителни работи – вдигане на ограда и изливане на бетон за пътеки
и паркомясто, като въззивникът
М. поел ангажимент да извърши тези дейности. М. се свързал с А.С., с когото
работели преди по строителни обекти и знаел, че има бригада за строителни
дейности и се уговорили да извършат работите тримата – М., С. и С.С.. Собственикът на имота св.М. казвал на въззивника М.
какво иска да се извърши и на него плащал за извършената работа, от своя страна
М. организирал доставката на материали и разпределението на работата и заплащал
на С. и С. за положения труд. На 27.06.2019 г. на обекта пристигнал бетоновоз,
осигурен от въззивника М. и тримата започнали заливане с бетон, в изпълнение на
строителните работи се случил и трагичния инцидент със С., който бил поразен от
електрически ток.
На място, след
като се представили, инспекторите дали декларации за попълване на Н.М. и С.С..
В тази декларация
Н.М. собственоръчно попълнил, че работи в бригада, на длъжност работник,
доставчик, на обект в местност Боровец, с работно време от 08:00 до 17:00 часа,
няма сключен трудов договор, няма сключен граждански договор, получава трудово
възнаграждение според извършената работа, последно получено трудово
възнаграждение в размер на 300 лева, изплатено му от възложителя на обекта като
част от обща сума на бригадата, за услуга заливане на бетонна площадка, с
почивни дни събота и неделя и осигурени почивки в работния ден, като
декларирал, че работи на обекта като част от бригада, състояща се от трима
души, собственик на обекта е бил В.М.. Него ден е трябвало да залеят бетонова
настилка, но поради нещастния случай не успели, трябвало да им плати след
извършената работа. По време на работата той изтеглял бетон с мотика, С. държал
маркуча на помпата, А.взел маркуча от С. и видял, че в краката му се запалил
огън.
В декларацията,
собственоръчно попълнена от С.А.С. от 27.06.2019 г. той попълнил, че работи
като частно лице на обект в Боровец, с работно време от 8 до 5 часа, няма
сключен трудов договор, няма сключен граждански договор, получава трудово
възнаграждение според извършената работа, последно получено трудово
възнаграждение в размер на 200 лева седмично, изплащано му от А., който вземал
парите от Н.М.. Декларирал, че работи на обекта от две седмици с А.и Н.,
собственикът за извършена работа плащал на Н., а той разпределял парите в
бригадата.
На място били
снети писмени обяснения от собственика на обекта В.М. който заявил, че е наел Н.М. за извършване на
строително-ремонтните дейности, че няма договор за изпълнител с Н.М., защото му
е приятел от детските години, всичко било на устна договорка и той заплащал за
извършена работа на Н.М..
Проверяващите
приели, че Н.М. има качеството на работодател спрямо А.С. и С.С. и на място св.Н. съставил постановления за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение между Н.М. и С.С.
и между Н.М. и А.С..
След като преценили, че Н.М. се явява
работодател в обекта, му била връчена призовка № 1269/27.06.2019 г. да се яви
на 01.07.2019 г. в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и да представи: пълни
трудови досиета на С.А.С., А.Х. С.; документи, свързани с провеждането на
периодично обучение и инструктаж; оценка на риска; договор с възложител;
документация, свързана с разпределение на работно време и изплащане на
трудовите възнаграждения. Призовката е получена лично от Н.М..
При явяването си на 01.07.2019 г. в Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна Н.М. дал писмени обяснения, че не представя писмени
договори и други документи с А.Х.С.и С.А.С., тъй като няма право и основание,
тримата работели заедно и той не им е работодател. Така било установено, че липсва вписване на начален инструктаж
на С.А.С. в книга за начален инструктаж.
За извършената проверка бил съставен Протокол
ПР1921393/25.07.2019 г., в който проверяващите от Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна отразили горепосочените обстоятелства.
На 25.07.2019 г. от св.Е. Д. Н. бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ №
03-011634 на въззивника М. за това, че в качеството си на
работодател не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа в Книгата за начален инструктаж съгласно Приложение № 1 на А.Х.
С.. За дата на извършване на нарушението била посочена датата, на която лицето
било установено на обекта - 27.06.2019 г. и то било квалифицирано като такова
по чл.11 ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 и ал.2 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. Актът бил предявен на въззивника М. на същата дата, той
записал като възражения: “Не съм работодател. Нямам право да провеждам
инструктаж. Не съм в трудови взаимоотношения с хората“ и получил копие от АУАН.
На 29.07.19 г. Н.Г.М.
депозирал писмено
възражение срещу АУАН вх.№ 19087268/29.07.2019 г., в което посочил, че обекта
бил на негов познат, той завел А.при познатия си и двамата се уговорили, той
само транспортирал А.и бригадата му до обекта, не е техен работодател. Случило
се, че неговия познат му оставил част от
парите за А.и той му ги предал, не е бил в трудови правоотношения с А.и С.. По
постъпилото писмено възражение е дадено становище от Б.Л.Н. – старши
юрисконсулт при Дирекция инспекция по труда гр.Варна, според което правилно е
определен субекта на административно-наказателна отговорност Н.М. в качеството
му на работодател съгласно § 1 т.2 от ДР на Закона за здравословни и бедопасни
условия на труд и § 1 т.1 от ДР на Кодекса на труда, като не е изпълнил
задълженияата си като страна по трудово правоотношение.
С Наказателно
постановление № 03-011634 от 31.07.2019 г., издадено от Иван А.ов И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна,
са възприети изцяло фактическите констатации, изложени в акта за установяване
на административно нарушение и при правна квалификация на нарушението по чл.11
ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г., било
наложено на въззивника М. административно наказание глоба в размер на
2 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на
труда.
В съдебно заседание като свидетел актосъставителят Е.Д.Н. свидетелства, че е посетил обекта за проверка по получен сигнал за трудова
смъртна злополука. На място установили собственика на имота В.М., Н.М., С.С. и починалият А.С.. След като събрали сведения от всички
присъстващи в строителния обект установили, че собственикът на имота В.М. е
наел Н.М. за полагането на бетон за паркомясто и пътека в неговият имот, Н.М.
от своя страна ангажирал А.С. и С.С., собственикът на
имота В.М. е заплащал лично на Н.М. в качество на нает от него за извършване на
определена дейност – полагането на бетон. Работниците работили от известно
време на този обект. Проверяващите преценили, че Н.М. има качеството на
работодател спрямо починалия, както и спрямо С.С. и
съставили постановления за обявяване на трудови правоотношения още на място в
строителния обект за А.С. и за другия работник С.С..
Връчил на Н.М. призовка за представяне на трудови договори с двете лица и
инструктажни книги за провеждане на начален инструктаж, такива не му били
представени от М. в последствие в Инспекцията по труда. Съставил акт за това,
че лицето е допуснато до работа преди да има сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудово правоотношение, както и за това, че не е документиран
проведен начален инструктаж в книга за начален инструктаж. С.С. собственоръчно си попълнил декларацията, както и
дадените обяснения. Съдът кредитира показанията на св.Н. като обективни и
подкрепящи се от останалите доказателства по делото.
Разпитан като
свидетел в съдебно заседание собственикът на имота, в който е станал инцидента В.В.М. свидетелства, че познавал Н. от много години, споделил
с него, че има нужда на мястото да се вдигне ограда и да се излее бетон за
пътеки и М. се съгласил да извърши тази дейност. С другите двама А.и С.
работили тримата заедно, с другите двама работници М. дори не е разговарял. Заплащал
на Н.М. за извършена работа. Не е бил наясно какви са точно отношенията между
тримата, но този А., който починал, според него той казвал кое как да се направи,
като бригадир, като майстор. Когато
трябвало да се заплаща парите ги давал на Н., защото него познавал, нямал
касателство с другите двама работници. Съдът не кредитира показанията на св.М.
единствено в частта, че А.е ръководел работата на тримата работници на обекта,
тъй като сам М. заявява, че не е познавал другите двама работника освен Н.Г.,
че единствено е контактувал с него и в този смисъл не е знаел какви точно са
били отношенията между тях и кой организира работата, че другите двама
работници са осигурени от М. и затова съдът счита, че свидетелските показания
на М. в тази им част не са достоверни и са продиктувани от дългогодишните
приятелски отношения между М. и Н.М. и в тази връзка е налице заинтересованост
от страна на М. от изхода на делото. В останалата им част съдът кредитира
показанията на свидетеля М..
По искане на процесуалния
представител на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна бе разпитан в съдебно
заседание в качеството на свидетел другия служител, участвал при извършването
на проверката и установяване на нарушението Н.И.И.. И.
свидетелства, че от събраните писмени и гласни сведения в обекта установили, че
В.М. е възложител на обекта и собственик. Той е извикал Н.М., за да извърши
строително-монтажните работи, трябвало е да бъде направена пътека, паркомясто и
ограда на обекта. Н.М. съвместно с други две лица - починалото лице А.С. и С.,
са работели от около две седмици на обекта по техни сведения. На въпросният ден
при леене на бетон А.С. е държал маркуча на бетон помпата и в един момент се е
получила дъга между електропровода,
който минава през парцела и бетон помпата, в следствие на което А.С. е
поразен от електрически ток и е починал на място. На място колегата му връчил
призовка за представяне на документи и съставил две постановления за обявяване
на съществуването на трудови правоотношения между починалото лице А.С. и Н.М. и
между другия работник С. Трифонов и Н.М.. В последствие М. се явил в
инспекцията, но не представил документация и колегата му съставил няколко АУАН,
между които и за това, че не е инструктирал лицето А.С. преди да го допусне до
работа. Собственикът на имота бил В.М., той е възложил на Н.М. работата и
собственикът написал това саморъчно.
Доколкото си спомня собственикът единствено с Н.М. е контактувал и така
записал. Съдът кредитира показанията на св.И. като обективни и подкрепящите се
от другите гласни и писмени доказателствени средства.
Третият участник
в бригадата С.А.С. в съдебно заседание свидетелства, че А.го е запознал с Н.М.
и тримата започнали работа в местността Боровец. Парите за извършената работа Н.
давал на А., а А.му плащал на него първата седмица, втората седмица Н. му
платил за положения труд. Собственикът на мястото видял едва в деня на
инцидента, не го познавал. Собственикът казвал на Н. както да се прави, а Н. им
казвал на тях. Потвърждава, че в приложената декларация почерка е негов и че
сам е попълнил текста. Съдът кредитира свидетелските показания на св.С. като
обективни и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите Е. Д. Н., Н.И.И.,
В.В.М. и С.А.С., както и от приложените и приети по делото писмени доказателствени средства: Призовка
№ 1269/27.06.2019 г.; Декларация от Н.Г.М.
от 27.06.2019 г.; Декларация от С.А.С. от 27.06.2019 г.; Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение от 27.06.2019 г. между Н.
Малинов и А.С.; Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение от 27.06.2019 г. между Н.М. и С.С.;
Обяснение от собственика В.В.М.; Протокол №
ПР1921393/25.07.2019 г. за извършена проверка на Н.Г.М.; Акт за установяване на
административно нарушение № 03-11634 от 25.07.2019 г., съставен от инспектор Е.
Д. Н.; Възражение вх.№ 19087268/29.07.2019 г.; Становище от Богомил Любомиров
Николов – старши юрисконсулт; Наказателно постановление № 03-011634 от
31.07.2019 г., издадено от И.А.И. – директор на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна;
Писмо изх.№ 11634 от 14.08.2019 г. от Дирекция Инспекция по труда гр.Варна до Н.М.;
Известие за доставяне от 16.08.2019 г. Съдът кредитира изцяло така посочените писмени
доказателствени средства като логични,
последователни и непротиворечащи помежду си.
При така
установената фактическа обстановка с оглед вмененото задължение за цялостна
служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, съдът достигна до следните изводи:
Относно
допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното
постановление е издадено на 31.07.2019 г. С писмо изх.№ 11634 от 14.08.2019 г.
е изпратено до Н.Г. наказателното постановление за подпис. На известието за
доставяне от 16.08.2019 г. е отбелязано „Преместен“.
За издаденото
наказателно постановление М. разбрал от електронно съобщение то ТД на НАП
гр.Варна за непогасен и публични задължения. Отишъл в Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна и поискал да му бъде връчено копие от наказателното
постановление, но такова не му било връчено и той всъщност не е запознат със
съдържанието на обжалваното наказателно постановление.
Още при
получаване на призовката на 27.06.2019 г. Н.М. е посочил мобилен телефонен
номер 0895 479 188.
Съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН редовното
съобщаване на наказателното постановление изисква то да бъде връчено на
нарушителя срещу подпис. За да се проявят последиците на уведомяването в
хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН, без то да е
фактически осъществено, законът изисква кумулативната даденост на две
предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият
му адрес да е неизвестен.
При тълкуването
на нормата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН съдът намира, че
да не е намерен нарушителят на посочения от него адрес не е равнозначно на
инцидентно ненамиране при извършване на съответните действия по връчване на
наказателното постановление. Смисълът на разпоредбата, който се разкрива при
съпоставянето на двете изисквания, е да бъде установено, че той не се намира на
адреса, т.е. че адресът е напуснат, сменен. Наличието на нов неизвестен адрес
предполага старият да не съществува повече. Доказателствата по делото не
установяват факти на промяна на адреса. Отбелязването от пощенския оператор е
единствено „Преместен“, без да е посочено как е установен този факт и какъв е
евунтуално новия адрес. Това отбелязване според съда единствено сочи, че при
посещението на адреса не е намерено лице, с което да е осъществен контакт, но
не са събрани и посочени данни нарушителят да не се намира трайно на адреса.
Органите на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна също не са установили промяна
на адреса на наказаното лице.
В известието за
доставяне и в обратната разписка не е посочено, че на лицето се изпраща именно
наказателно постановление. В същите е отбелязано "изх.№ 11632;11633;11634;11635",
като от така посоченото не може да се приеме, че пратката съдържа именно
процесното наказателно постановление, тъй като такова указание в тях не е
налице. Разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН дава възможност
на административно-наказващият орган да приеме, че наказателното постановление
е връчено по този ред след щателно издирване на нарушителя. За да се приложи
тази хипотеза следва по несъмнен начин да е установено, че нарушителят е
щателно издирван именно за връчване на конкретното наказателно постановление. В
тежест на административно-наказващия орган е да извърши и удостовери редовно
връчване на наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН. Въпреки,
че нарушителят още при установяване на нарушението е предоставил телефонен
номер за връзка с него, административно-наказващият орган не е направил опит да
се свърже с него по телефона.
Освен това никъде
в наказателното постановление не е отбелязано, че нарушителят не е намерен на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, каквото е изискването
на чл.58 ал.2 от ЗАНН, за да се счита наказателното постановление за връчено от
деня на отбелязването.
При анализ на
законовите предпоставки и изложените съображения относно установените по делото
обстоятелства, се налага извод, че в конкретния случай не е установена
хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН, наказателното постановление
не е редовно връчено на наказаното лице, поради което и подадената от него
жалба не е просрочена, същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По материалния
закон:
Според наказателното постановление Н.М. е извършил
нарушение на чл.11 ал.5 във връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. на министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл.11 ал.5
от наредбата инструктажите се документират в Книги за инструктажи. Според чл.12
ал.1 от наредбата начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на
работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-5 с оглед запознаването им с
основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в
предприятието; вида и характера
на извършваната работа; специфичните опасности и рисковете за здравето и живота
на работещите; изискванията към тяхното поведение.
Н.Г. в случая се явява "работодател" по отношение
на А.Х.С.съгласно:
-
§ 1 т.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за здравословни и бедопасни
условия на труд според който
"Работодател" е понятието, определено в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда,
както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието,
кооперацията или организацията и
-
§ 1 т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, според който
"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство,
заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема
работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на
надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
От
събраните по делото доказателства категорично се установи, че Н.М. е наел А.С.
за извършване на строителни работи в обекта, казвал му е какво, кога и как да
направи, заплащал му е възнаграждение за извършената работа. Като работодател М.
е следвало да осигури провеждането на начален инструктаж на А.Д. и да
документира този инструктаж в Книгата за инструктажи. Правилно на Н.М. от страна на административно-наказващия орган са
вменени задължения като на работодател и съответно правилно е прието, че същият
е нарушил разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. На М.
следва да бъде наложено административно наказание имуществена санкция на
основание чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, тъй като той като работодател не е
изпълнил задължението си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, Тази санкционна норма правилно е приложена и от
административно-наказващия орган при определяне на наказанието.
По процесуалния
закон:
При
извършена служебна проверка на представените по делото акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление съдът констатира, че са
спазени разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както
АУАН, така и наказателното постановление са издадени от компетентните
длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН
е издаден от Е. Д. Н. – инспектор при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна –
държавен контролен орган, съгласно изискването на чл.416 ал.1 от Кодекса на
труда. Наказателното постановление е издадено от И.А.И. – директор на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, оправомощен със Заповед № 0280 от 03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Гравна дирекция по труда
съгласно изискванията на чл.416 ал.5 от Кодекса на труда.
Служителите на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна обективно и пълно са изяснили фактическата
обстановка, като са събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение,
установявайки положилото труда лице, характеристиките и времетраенето на
трудовото правоотношение, както и липсата на вписване на проведен начален
инструктаж по безопасност и здраве при работа при липсата на книга за начален
инструктаж. По административно-наказателната преписка са събрани доказателства
в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието
на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа
подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на
извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по Кодекса на
труда, както и правилно е определено административнонаказателно
отговорното лице.
В
обстоятелствената част на наказателното постановление се съдържат обстоятелства
и факти, които в достатъчна степен описват вмененото във вина на въззивника
нарушение, посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено както и нарушените законови норми като е
налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът не приема възражението на
възззивника, посочена във въззивната жалба, че той не е работодател на А.С. и С.С., а ролята му била да заведе А.С. при собственика на
имота и те двамата се договирили за извършване на работата и след това М. само
веднъж му оставил пари и за А.С., които той предал, тъй като тези твърдения не
се подкрепят от никое друго доказателство по делото и се опровергават дори и от
свидетелските показания на собственика на имота В.М..
Съдът не приема възражението на процесуалния
представител на въззивника, направено в съдебно заседание, че е налице съществено
нарушение, тъй като наказателното постановление не е връчено на доверителя му.
Невръчването на наказателното постановление по предвидения в закона ред не е
абсолютно процесуално нарушение, а такова, което има значение единствено за
допустимостта на въззивната жалба. В случая съдът прие, че наказателното
постановление не е връчено при спазване
на изискванията на чл.58 ал.2 от ЗАНН, поради което въззивната жалба бе приета
за процесуално допустима и разгледана по същество. В хода на съдебното
производство въззивникът е имал възможност да се запознае със съдържанието на
наказателното постановление и да се защитава адекватно срещу отразените в него
факти, което е и осъществено от въззивника, поради което съдът счита, че в случая
не е налице съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото
на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице.
Съдът не приема възражението на процесуалния
представител на въззивника, направено в съдебно заседание, че А.С. е давал
задачите и че това се потвърдило от свидетелските показания на С.С., тъй като св.С. в своите показания никъде не посочва
такъв факт, напротив – същият свидетелства, че собственикът на обекта казвал на
Н.М. какво трябва да се направи, Н. им казвал на тях и им заплащал за
свършената работа.
Съдът счита, че в случая е неприложима
разпоредбата на чл.415в от Кодекса на труда, тъй като с оглед настъпилата смърт
на А.С. не е възможно нарушението да бъде отстранено.
Не може да се счита, че нарушението е
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и нарушението не може да се
квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от
същия вид, както и поради това, че с извършването му са се създали предпоставки
за застрашаване здравето и живота на лицето, относно което не е проведен
задължителния инструктаж. В случая се е стигнало и до смъртта на А.С., макар и
не по вина на нарушителя.
Съдът счита, че при определяне размера на
наказанието, което следва да се наложи административно-наказващияш орган
неправилно е отчел обществената опасност на дееца, не е съобразил факта на
извършване на нарушението за първи път, както и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и е наложил наказанието над минималния, предвиден в
закона размер. Адекватно на тежестта на нарушението според съда се явява
административно наказание в минимален размер и в този смисъл наказателното
постановление следва да бъде изменено.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-011634/31.07.2019 г. на И.А.И. - директор на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, с което на Н.Г.М.
ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.413 ал.2 от Кодекса на труда, за извършено нарушение на чл.11 ал.5 във
връзка с чл.12 ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като намалява размера на наказанието глоба на 1 500 лева.
Да се изпратя съобщения на Н.Г.М. чрез
адвокат Й.Й. и на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс пред Варненския административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :