О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на тринадесети юни през двехиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Петкова
ч.гр.дело № 1082 по описа за
2018 год.,
взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл.274 вр. чл.83 ГПК и е образувано по частна жалба на В.Е.Й.,
ЕГН **********, срещу определение №4983/03.05.2018г. по гр.д. №1811/18г. по
описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за освобождаване от
държавни такси в производството. В жалбата се излага, че изводите на съда за
наличие на несъотвествие в декларацията и получавани доходи от заплати не
съответства на действителността. Сочи се, че полученият доход като трудово
възнаграждение е нов факт, настъпил след подаване на декларацията, тъй като
заплатата е получена от жалбоподателя в края на месеца. Моли определението да
бъде отменено и искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса в
производството - уважено.
Частната
жалба е допустима, тъй като е подадена в срок и от легитимирано лице, а по
същество неоснователна, поради следното:
В.Е.Й.
в условията на активно субективно съединяване с Мария Йорданова и Емил Й. е
предявил иск за прогласяване нищожността на решение №1536/17г. по гр.д.
№2032/17г. по описа на ВОС. С разпореждане от 16.03.2018г. ВРС е оставил
производството без движение, като е дал указания, че ако се предявява иск за
прогласяване на нищожността на съдебното решение, то всеки от ищците следва да
представи доказателства за заплатена държавна такса в размер на 80 лв. Ищецът В.Й.
е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса по предявения иск.
Представил е декларация във връзка с искането си по чл.83 ал.2 ГПК, като е
декларирал, че е неженен, с влошено здравословно състояние, не притежава
недвижимо имущество, притежава мотопед, няма влогове и не получава доходи от
заплати, наеми, ренти и единствен източни на издръжката му са доходи на
родителите. Декларацията е подписана на 16.04.2018г. От ТД, НАП Варна е
постъпила справка за сключени от ищеца В.Й. договори, като от последната се установява,
че ищецът е сключил трудов договор с „Кило Комерс-ТБ“ на 15.03.2018г. при
уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 580 лв. Приложена е и
епикриза, издадена на 20.10.2017г. от МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД-Варна, от която се
установява, че В.Й. е претърпял хирургическа интервенция на 18.10.2017г. поради
претърпени травми на долна челюст вследствие нанесен побой. Изписан е в добро
общо състояние на 20.10.2017г. Не са отбелязани придружаващи заболявания.
С
атакуваното определение ВРС отказал да освободи В.Й. от заплащане на държавна
такса по предявения иск с мотив, че същият е декларирал неверни данни, че не
получава трудови доходи.
Настоящият
състав намира следното:
Нормата на чл.83 ал.2 ГПК сочи, че такси и разноски
по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,
че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като по молбата за освобождаване
съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното
състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. В
настоящия случай безспорно се установява, че ищецът Й. не притежава недвижими
имоти, но притежава мотопед. Стойността на същия не е посочена. Лицето е в
трудоспособна възраст- 20 години, в добро здравословно състояние. Посоченото в
декларацията, че здравословното
състояние е влошено, не отговаря на представените доказателства. Влошеното здравословно
състояние представлява трайно такова състояние, пречещо на лицето да реализира
доходи и налагащо извършване на разходи за постоянно лечение и медикаменти.
Ищецът е претърпял инцидент, както и хирургична интервенция, което обаче
обуславя временна нетрудоспособност. Това състояние е било в период половин
години преди подаване на декларацията, като ищецът е изписан в добро общо състояние. Затова и съставът намира, че няма данни
здравословното състояние на ищеца да е влошено. Същият е неженен, респективно
не дължи издръжка на семейство и няма алиментни задължения. Ищецът, освен че
притежава МПС, реализира и трудови доходи. Трудовият договор е сключен месец
преди подаване на декларацията, следователно и към момента на подаването й
ищецът вече е трудово ангажиран /противно на декларираното/. Дали трудовият
доход е бил получен вече към 16.04.2018г. или същият предстои да бъде получен
предвид императивните разпоредби на КТ, че трудово възнаграждение се дължи в
рамките на всеки месец, е ирелевантно. Към момента на подаване на декларацията
ищецът е бил трудово ангажиран и е реализирал доход в размер на 580 лв. основно
трудово възнаграждение. В случай че същото още не е било получено, Й. е
разполагал с възможността да поиска продължаване на срока за внасяне на
държавната такса. Неполучаването на възнаграждението обаче не оправдава
подаването на неверни данни в декларацията досежно трудовата заетост и
нереализиране на доходи. Предвид изложеното и като съобрази, че ищецът е в
трудоспособна възраст, трудово ангажиран, реализиращ доходи над минималната
работна заплата, недължащ издръжка на други лица, в добро здравословно
състояние, притежаващ МПС, намира, че за същият не би представлявало
затруднение да заплати държавната такса в размер на 80 лв. Искането е било само
за освобождаване от такса, но не и от разноски. Затова и ВРС, като е отказал да
освободи В.Й. от заплащане на държавна такса, е постановил законосъобразно
определение, което следва да бъде потвърдено. ВОС счита обаче за необходимо да
укаже на ВРС, че задължението на страната за заплащането на държавна такса
следва да бъде вменено на ищеца едва след отстраняване на нередовностите по
исковата молба- изясняване предмета на иска, навеждане на съответните
фактически твърдения във връзка с интереса от предявяване на иска и т.н. държавната
такса следва да бъде събрана по редовна искова молба, тъй като в противен
случай е нелогично съдът да събира държавна такса за иск, който поради
недопустимост няма да бъде разгледан.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №4983/03.05.2018г. по гр.д. №1811/18г.
по описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в, с което е
оставена без уважение молбата на В.Е.Й., ЕГН **********, за освобождаване от държавни такси в
производството.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.