№ 16
гр. гр.Силистра , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Добринка С. Стоева
Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Теодора В. Василева Въззивно гражданско
дело № 20213400500142 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от ЕТ „РОСТИМ 03-С.И.“, с ЕИН
*********, чрез адв. Н. от АК, гр. Силистра, срещу принудителните действия на ЧСИ Ервин
Юсеин ,с рег N° 834 на КЧСИ,съдебен район Окръжен съд Силистра по ИД 20218340400002,
изразяващи се в нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение, насочване на
изпълнението върху налагане запор върху банковата сметка на длъжника находяща се в банка
Уникредит Булбанк клон Силистра ,запор върху трудовото възнаграждение във фирма ЕЛКОТЕХ-
СИНХРОН гр.Силистра, налагане на възбрана върху недвижимия имот на длъжника вписана в
Служба по вписванията. Твърди, че поканата за доброволно изпълнение е нередовно връчена, а
наложените запори и възбрана са незаконосъобразни, несъобразени с разпоредбата на чл. 444 ГПК.
Моли съда да отмени наложените запори и възбрани, като се позовава на нередовно връчването на
покана за доброволно изпълнение .
По делото е постъпило възражение по реда на чл. 435, ал.3 ГПК, от кредитора по
изпълнителното производство - “ БАНКА ДСК” АД, ЕИК:*********, в което са развити доводи за
недопустимост на жалбата, както и съображения за неоснователността и, направено е искане за
отхвърлянето и.
В изложените по реда на чл. 436, ал.3 мотиви ЧСИ е изложил аргументи по различните
пунктове от жалбата, в защита на становището си, че същата е неоснователна.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено
следното: Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „БАНКА ДСК“ ЕАД с ЕИК:
*********, на основание изпълнителен лист от 19.04.2012 г. по ч.гр.д. № 756/2012 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Силистра, срещу ЕТ „РОСТИМ 03-С.И.“ с ЕИК *********, С. Е. И. с ЕГН:
**********, и М.И. И.а с ЕГН: **********, двамата живущи в с. Калипетрово, ул. „Беласица“
№6., за задължения в общ размер от 105 036, 99 лв.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжник срещу подлежащо
1
на обжалване действие по чл.435, ал.2, т.2 от ГПК - насочване на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо. Съдът счита, че твърдението на кредитора за недопустимост на
жалбата е неоснователно. Вярно е, че обжалваните действия касаят изцяло правната сфера на
физическото лице С.И., а жалбата е предявена от ЕТ. Безспорно е, обаче, че физическото лице и
търговското му предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни
субекти. По определение на закона – чл.56 ТЗ, едноличният търговец е физическо лице.
Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед участието му като страна по търговски правоотношения с
произтичащи от това права и задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов
правен субект. Няма разлика в правосубектността. Едноличния търговец е търговското качество на
физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския оборот. Едноличният
търговец е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения. Ето защо, ЕТ,
който е уведомен за изпълнителните действия на 04.02.2021 г. е предявил жалба, която е допустима
, тъй като е спазен двуседмичния срок за подаването и по чл. 436, ал.1 ГПК.Наред с това, съдът
установи, че в приложеното копие на ИД, на стр. 97 е заведена жалба на С.И. срещу същите
действия на ЧСИ, която неясно защо не е администрирана и достигнала до съда. Жалбата е от
04.02.2021 г. и е в срока по чл. 436, ал.1 ГПК. Отделно от това, позовавайки се на разрешенията,
дадени в ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че срокът за обжалване при
насочване на изпълнението върху вещ започва да тече от връчването на съобщението за
насрочване на проданта, както и че пропускането на този срок не осуетява правото на длъжника да
иска от съдебния изпълнител да прекрати започналата продан преди издаването на постановление
за възлагане, води до извода, че жалбата на този длъжник дори е преждевременно подадена, тъй
като все още не е насрочена публична продан. Преждевременната (подадена преди да започне да
тече срока) жалба е винаги допустима, тъй като длъжникът има интерес да бъдат разрешени
въпросите относно несеквестируемостта .
Първият аргумент на въззивника за отмяна на изпълнителните действия, посочени по –
горе, касае връчването на поканите за доброволно изпълнение. От приложеното копие на ИД е
видно, че поканите са редовно връчени, като на обратните разписки е посочено конкретно от кое
лице са приети, неговата роднинска връзка с длъжника или процесуално качество. Няма
неконкретизирани отбелязвания от типа на „близки“ или други неуточнени субекти, получили
книжата на ЧСИ на адреса на длъжниците. Ето защо, съдът счита за безспорно установено
редовното връчване на поканите за доброволно изпълнение. Друг е въпросът, че те не са част от
действията, обуславящи насочване на изпълнението върху конкретен обект, но доколкото тяхната
твърдяна нередовност е довод за жалбоподателя за незаконосъобразност и на изпълнителните
действия по нагалане на запор и възбрана, следва да се отбележи, че същите са законосъобразно
извършени. Чл. 42 ГПК предвижда, че връчването по пощата е способ равнопоставен на
връчването от съдебен служител или друга куриерска услуга, не е предвидено степенуване или
приоритет на някое от връчванията пред другите. Ето защо, след като съдържа реквизитите на чл.
44, ал.1 ГПК, връчването е редовно , независимо от начина, по който е осъществено.
Съгласно чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквистируемо. В т.1 от Тълкувателно решение
№2/2013г. от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че принудителното изпълнение се насочва
върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Запорът и
възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се
обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По такава
жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на
предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на
някои действия – запор, възбрана, опис, оценка,назначаване на пазач, насрочване на продан и др.
Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия
са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
В същото ТР 2/2013 г., т.1 е посочено , че „Несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е
2
допустимо, тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника – налагането на
запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава.“ В тази връзка съдът счита, че сами по себе си наложените запори не представляват
мярка нарушаваща несеквестируемостта на доходите на длъжника С.И., доколкото е указано на
работодателя и банките, че при отчисляване на суми за ЧСИ следва да съобразят разпоредбата на
чл .444 и сл. ГПК. В отговор на това задължение, работодателят на длъжника е изпратил
съобщение с вх. № 979/22.03.2021г. по описа на ЧСИ, съгласно което се ангажира да съобрази
разпоредбата на чл. 446 при изплащане на запора. Жалбоподателят не е навел конкретни
твърдения за нарушение на чл. 446 от страна на работодателя, поради което и съдът счита, че
изпълнителното действие е законосъобразно.
Аналогично, досежно запора върху банкови сметки, който е наложен едновременно
със запора върху трудовото възнаграждение, отново е указано , че следва да се има предвид, че
несеквестируемостта на постъпленията по банковата сметка на задълженото лице обхваща само и
единствено несеквестируемите по смисъла на чл. 446а от ГПК доходи.
В заключение, ако жалбоподателят е считал, че неправомерно му се удържат суми по
сметките и работната заплата, е следвало да обжалва разпределенията, направени от ЧСИ по реда
на чл. 463 ГПК.
Възбраненият имот не е несеквестируем, тъй като той е ипотекиран, поради което,
въпреки, че жалбоподателят твърди, че е единствено жилище, той се е отказал от тази защита и
същият подлежи на принудителна продан. От мотивите на ЧСИ става ясно, че ипотеката е в полза
на Банка ДСК, кредитор в настоящото изпълнително производство. Въпреки това, жалбоподателят
се позовава на чл.445 от ГПК, съгласно който, „от забраните по чл.444 не могат да се ползват
длъжниците относно вещи ,върху които е учреден залог или ипотека,когато взискател е
заложителят или ипотекарният кредитор. Тъй като съдът не разполага с доказателства в полза на
кого е ипотеката върху имота, а твърденията на ЧСИ и жалбоподателя по този въпрос са
противоречиви, то най – общо може да се направи извода, че същият, така или иначе, не е
несеквестируем, а дали ДСК е ипотекарният кредитор или трето лице, има значение едва при
разпределение на сумата по принудителната му продан, която изобщо не е инициирана на този
етап, а наложената възбрана е законосъобразна, доколкото пази имота от незаконосъобразни
посегателства за ипотекарния кредитор.
Последното възражение в жалбата съдържа твърдение за изтекла петгодишна давност
по предходно образувано дело №20148340400070 по описа на ЧСИ Ервин Юсеин, поради което
следва да бъде прекратено. Установено е, че след настъпила перемпция по изпълнително дело
№70/2014г. същото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, след което е образувано
под номер 20218340400002 на 06.01.2021г.
Въпросът за изтекла погасителна давност, вън от понятието перемпция, може да бъде
нов факт, който следва да бъде установен в исково производство по чл. 439 ГПК или 424 ГПК. В
този смисъл вж. Определение № 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2018 г., I т. о., ТК.
ЧСИ няма възможност да прави преценка за наличието на последната.
Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна, а обжалваните действия на ЧСИ –
законосъобразни, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното ОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от ЕТ „РОСТИМ 03-С.И. „, с ЕИН *********, чрез адв. Н. от
АК, гр. Силистра, въвзивна жалба срещу принудителните действия на ЧСИ Ервин Юсеин ,с рег N°
834 на КЧСИ,съдебен район Окръжен съд Силистра по ИД 20218340400002, изразяващи се в
3
нередовно връчване на покана за доброволно изпълнение, насочване на изпълнението върху
налагане запор върху банковата сметка на длъжника находяща се в банка Уникредит Булбанк клон
Силистра ,запор върху трудовото възнаграждение във фирма ЕЛКОТЕХ-СИНХРОН гр.Силистра,
налагане на възбрана върху недвижимия имот на длъжника вписана в Служба по вписванията, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4