П Р И С Ъ
Д А № 61
гр.Белоградчик,
27.03.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Районен Съдия: АННА КАЙТАЗКА
при участието на секретаря ЖАНЕТА ЕЛЕНКОВА, в
присъствието на прокурора Георги Светославов, като разгледа докладваното от
съдия Кайтазка НОХД № 288 по описа за 2017г., въз основа на закона и
данните по делото
П Р
И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимата Ф.Л.Ж. - родена
на ***г. в гр.Орлеан, Република Франция, живуща ***, французойка, френски
гражданин, със статут на постоянно пребиваващ в Република България гражданин на
ЕС, неомъжена, с висше образование, не осъждана, с ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 02.06.2017г. в
с.Я., обл.В, на ул.”…” № .. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени с
оказване на съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по опазване
на обществения ред - младши полицейски инспектор Т.К.Т. ***, поради което и на
основание чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК , я ОСЪЖДА на "лишаване
от свобода" за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като
на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването
на така наложеното на подс.Ф.Л.Ж. наказание, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ ,
считано от влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред ОС-Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ към присъда № 61 /27.03.2018г. по НОХ дело № 288/2017г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу подсъдимата Ф.Л.Ж. от РФранция, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, и адресна регистрация в гр.С. обл.С., е повдигнато обвинение затова, че на 02.06.2017 г. в с.Я., обл.В., ул. „..” № .. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по служба – опазване на обществения ред, като нанесла два удара: един по ръката и един в областта на шията и част от лицето, с длан, на Мл.пол.инспектор Т.К.Т. *** - престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. с чл. 325 ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението ,
като доказано от фактическа и правна страна, и пледира на подсъдимата да бъде
наложено наказание в размер малко над общият минимум по НК, с прилагане на
чл.66 от НК, отчитайки наличието на смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства.
Подсъдимата Ф.Ж., уведомена за
протичащото срещу нея наказателно производство – не се явява лично в с.з., но
се представлява от упълномощен от нея защитник – адвокат. Съдът е разгледал делото в отсъствие на
подсъдимата, приемайки, че са налице условията за това – провеждане на задочно
съдебно производство. Защитникът на Ф.Ж.,
пледира за оправдателна присъда, като намира, че не е доказано
извършването на деянието, смята че не са осъществени признаците на хулиганство
и то със съпротива на орган на властта в лицето на полицейски служител от
РУ-Белоградчик, а алтернативно – ако съдът приеме за установени вина и
авторство на деяние – моли да се наложи минимално наказание, с прилагане на
чл.66 от НК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.Ф.Л.Ж. е родена на ***г. в
гр.О., Република Франция, със статут на постоянно пребиваващ в РБългария, живуща
***, където има адресна регистрация, французойка, френски гражданин, неомъжена,
не осъждана, с висше образование, с ЕГН **********.
Св.В.Н.
живеел във вила , намираща се в с.Я., обл.В., на ул.”..” № .. Там, в двора си,
отглеждал пет кучета, вкл. ловни такива. В съседство имало друга вила, в която
пребивавала френската гражданка – подсъдимата Ф.Л.Ж.. Тя идвала често до имота
на Н. и видяла, че в двора има вързани кучета. На 02.06.2017г. при св.Вл.Н. бил
и синът му – св.Н.Н.,***. На посочената дата, в по-късния следобед, подс.Ж.
отишла до имота на Вл.Н. и влязла в двора. Кучетата, усещайки непознат човек,
станали неспокойни и започнали да вия, лаят и да се дърпат от връзките. Това
било чуто от св.Вл.Н., който се показал от вилата и видял Ф.Ж. в двора. Тя
отвързала две от кучетата и те тръгнали да бягат навън от имота. Предвид това
поведение на подсъдимата, св.Вл.Н. излязъл в двора си и започнал да й се кара –
защо е пуснала животните. Този свидетел освен това извел подсъдимата извън
имота си и заключил дворната порта. Не след дълго, Ф.Ж. отново влязла в имота и
тръгнала към останалите вързани кучета. Св.В.Н. пак започнал да й се кара и да
я гони. Появил се и синът му - св.Н.Н. и видял, как подсъдимата искала да
отвърже и другите животни, на което попречил баща му. Подсъдимата ръкомахала и
говорела нещо, ту на френски, ту на български. Хващала се с ръце за гърлото и
издавала неразбираеми гърлени звуци. Н.Н. тръгнал да търси по съседните поляни
отвързаните вече ловни кучета. Като се върнал, пред дома им били спрели с
автомобил св.Н.Н. и М.М.. Те били случайно преминаващи по пътя, но тъй забелязали
подсъдимата да лежи отстрани до пътя и решили да видят какво става. От св.Вл.Н.
и Н.Н., останалите двама разбрали, че Ф.Ж. се държала неадекватно – сядала,
ставала, опитвала се да влезе в двора им, като ръкомахала и се стискала за гърлото.
Присъствалите свидетели разбрали, че тя не одобрява връзването на кучетата от Н.,
тъй като счита това за не хуманно – не били “щастливи” така. Св.Н.Н. се обадил
на тел. 112. Пристигнал служител на РУ-Белоградчик, който следвало да вземе отношение
по случая - Т.К.Т., младши полицейски инспектор в Сектор “Охранителна полиция”
към управлението.
Св.Т.Т. провел разговори със свидетелите и предвид
съобщеното му от тях, се опитал да влезе в контакт с подсъдимата. Поискал й документи,
с които да удостовери самоличността си – но тя отказала да предостави такива. Т.
установил коя е жената, чрез справка в ОДЧ на РУ-Белоградчик. Обяснил й след
това, че в РБългария ловните кучетата следва да бъдат вързани в имота, в който
се отглеждат. Ф.Ж. обаче и пред него започнала да говори на френски, и на
български - че не може да стоят вързани кучетата, че пак ще ги отвърже, ако
бъдат завързани. Св.Т. усетил, че Ф.Ж. мирише на алкохол. Вместо да се възпре
от казаното й от полицая, тя в негово присъствие вече, отново влязла в имота на
Н. и тръгнала към кучетата. Св.Т. я последвал, за да я възпре да ги отвърже
отново, а тя се задърпала и го ударила през ръката, след това и през лицето – с длан. Св.Т. се възмутил и попитал
“защо ме удари”, което било чуто от св.М. – останалите свидетели стояли отпред
пред двора. Тогава видели, че Т. извадил белезници, поставил ги на ръцете на
подсъдимата и я отвел до служебният автомобил, с който бил дошъл. След това
потеглили към управлението в Белоградчик.
За случилото се, св.Т. депозирал пред Началника на РУ-Белоградчик докладна
записка, а в последствие било отпочнато досъдебно производство № 146/2017г. по
описа на РУ-Белоградчик.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на: показанията на свидетелите Т.Т., Вл.Н., Н. Н., Н.Н. и М.М., на писмените доказателства: график за дежурни служители на РУ-Белоградчик през м.юни 2017г. – в извънработно време, почивни и празнични дни; служебна бележка на “КАПОЧР” при ОД-МВР-Видин, длъжностна характеристика – на младши полицейски инспектор в сектор “Охранителна полиция” в РУ при ОД-МВР; докладна записка относно посетен сигнал от тел.112; справка за съдимост на подсъдимите.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, разпитани в с.з. - изцяло. Техните думи
са непротиворечиви относно фактите и обстоятелствата, формиращи състава на
престъплението и описват приетата за установена от съда фактическа обстановка.
Съдът няма причина да не приеме за достоверни думите на посочените свидетели,
вкл. и Т. – относно нанесените му удари с ръка от подсъдимата. Възможно е св.Н.Н. и св.Н. да не
са видели директно нанасяне на удари от срана на подсъдимата към Т., но св.М. и
св.Вл.Н. заявиха, че са чули думите на последния, като реакция на изненада към
поведението на Ф.Ж. – “защо ме удряш”. Това според самия Т. е и довело до
необходимостта да се поставят белезници на ръцете на проявилата агресия
подсъдима. Съдът не намира причина да не даде вяра на думите на св.Т., отразени
от него и в писмен вид – докладната, която е изготвил по случая. Св.Н.Н. и М.М., освен, че
не са заинтересовани, тъй като нямат никакви други отношения с подсъдимата и
останалите разпитани свидетели по делото, дават показания, корелиращи с думите
на св.Вл.Н. и Н.Н., както и с писменото доказателство – докладна записка,
изготвена до Началника на РУ-Белоградчик, дала повод за отпочване на
наказателното преследване по случая. Въз основа на нея, може да се направи
логичен извод - след като дежурният служител на полицията в РУ-Белоградчик, не
могъл да овладее ситуацията пред дома и в двора на имота на св.Вл.Н. ***, то е
следвало да задържи дори подсъдимата, поради нейното неподчинение – не
изпълнение на устните му указания и дори посягане към телесната му
неприкосновеност. Описваното от свидетелите по делото и в докладната физическо
дърЖ.е от страна на подсъдимата – влизане в чуждия имот, въпреки
неколкократното извеждане от там, несъгласието на собственика на имота, действия спрямо животните му,
противопоставяне на полицейските разпореждания и дори макар и не силно – удряне
на полицая, с цел да не успее той да отстрани Ф.Ж. от мястото на инцидента, са
непристойни, показващи цинизъм и изразяващи неуважение и към обекновените граждани
и към органите на реда – полицейски служител, демонстрират грубо нарушаване на
обществените порядки. Подсъдимата както посочи съдът, нееднократно е била
поканена или дори изведена от чуждия имот, разяснявано й е било, че не бива да
извършва определени действия, и въпреки това тя не се е възпирала. Хулиганството е осъществено при условията на
чл.325 ал.2 от НК – с оказване съпротива на орган на властта, тъй като не е
съдействала на св.Т., както за да се представи и изясни самоличността си, така
и на указанията му – как би следвало да се държи спрямо чуждите животни, и дори
физически му се е противопоставила – дърпайки се, не позволявайки да бъде
приведена извън двора на св.Вл.Н. и най-вече при това – удряйки с ръка св.Т..
Тези й действия спрямо него са били
осъществени като към лице с оглед службата, която изпълнява, което прави
поведението й особено укоримо, още повече когато са извършени пред други хора,
както е в конкретния случай. Подсъдимата и св.Т. не са се познавали до този
момент, не са имали други контакти - като обикновени граждани или в качеството
на длъжностно лице на последния, за да се търси личен мотив, като отношение на
Ф.Ж. към Т..
Безспороно е , че Т. е изпълнявал
задълженията си по опазване на обществения ред, а действията на дееца са в
разрез с утвърдения правопорядък. За да е налице съпротивата по смисъла на
закона, както е установила и съдебната практика, не е задължително дори, тя да
се изразява само във физически действия – каквато например в случая е
била съпротивата на подс.Ж., оказана преди приключване на цялостното деяние, тя
може да се изразява и в бездействие – отказът да се изпълни указано
действие. В случая това е сторено от подсъдимата – след като неколкократно е
получавала нареждане да напусне двора, да се легитимира с документи, това е все
поведение възпрепятстващо органът на власт да изпълни своите задължения –
възстановяване на нарушения обществен ред.
Безспорно
установено е, че св. Т. е имал качеството на "орган на властта",
съгласно чл. 93 т.2 от НК. От писмените доказателства по делото – служебна
бележка на отдел “Човешки ресурси” при ОД-МВР-Видин, се установява че свид. Т. ***.
От графика за дежурства в РУ-Белоградчик , в извънработно време, на м.юни
2017г., се изяснява, на 02.06.17г. е определен за дежурен служител свид.Т. /и
още един негов колега/. Длъжностната характеристика на свидетеля по делото -
служител в полицията, в сектор “ОП”, включва работа по недопускане, предотвратяване, пресичане и разкриване
на престъпления и други нарушения на
обществения ред, да предприема и мерки в борбата с пиянството , алкохолизма,
хулиганството и др., да предприема мерки
за отстраняване причините и условията за осъществяване на престъпления и други
закононарушения, вкл. нарушаване на обществения ред.
От правна страна:
От правна страна, при приетата за установена от съда фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК.
От обективна страна: на 02.06.2017 г. в с.Я., обл.В., ул. „..” № .., подс.Ф.Л.Ж. извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, съпроводени със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължения по служба – опазване на обществения ред, като нанесла два удара: един по ръката и един в областта на шията и част от лицето, с длан, на Мл.ПИ Т.К.Т. ***.
Освен това подсъдимата е отказала съдействие да се легитимира, дърпала се е и отказвала да изпълни приканите, както на собственика, така и на полицейския служител - да напускане чужд имот.
От субективна страна: деянието си, подс. Ж. е извършила умишлено – под формата на пряк умисъл, като е съзнавала обществено опасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искали настъпването на тези последици. Чрез поведението си – нежелание да изпълни полицейски нареждания, респ. физическо неподчинение на такива и дори физическо посягане към полицейския служител, в присъствието на случайни и познати й хора, Ф.Ж. е демонстрирала явното си неуважение към обществото, респ. не обвързаността си от общоприетите норми на поведение в това общество и е искала да покаже, че не желае да се съобрази с наложените правила за поведение, вкл. и с не подчиняване на органи, компетентни да изпълняват своите служебни задължения по опазване на реда в обществото/държавата/. Съдът не приема за извинително обстоятелство евентуалният мотив у подсъдимата, твърдян от защитникът й, като “личен” и изключващ отговорността на Ф.Ж. за деянието “хулиганство” – съдът има предвид по-различни разбирания на подсъдимата относно отглеждането на домашните животни от вида “кучета”. Такива възгледи са възможни, но не могат да обусловят поведението на Ф. Л.Ж. – да влиза без разрешение в чужд имот, да освобождава животните и след като е предупредена и от орган на властта – полицейският инспектор, да не се подчинява на това разпореждане, издадено по законов ред, целящо да наложи спазването на съществуващи правни норми, независимо дали Ф.Ж. е съгласна с тях, още повече да се оказва физическа съпротива на този орган на власт. Възгледите за не хуманно отглеждане на животни биха могли да бъдат излагани от подсъдимата по друг начин и оспорвани по друг ред.
Причини за извършване на престъплението по чл.325 ал.2 вр. ал.1 НК са незачитането от страна на подсъдимата на обществените порядки и спокойствие, на общоприетите норми на поведение и правила за приличие, за лична собственост, също - различните възгледи и култура, като отношение към животните, които са в разрез с правните норми в нашата страна, още - неуважение към служителите на полицията и разбира се възможен употребен алкохол – който не изключва в никакъв случай вината й.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс.Ф.Ж. престъпление по чл.325
ал.2 вр.1 от НК, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до
пет години.
При преценката какво наказание “лишаване от свобода” да бъде
наложено, съдът отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства /
без същите обаче да са многобройни или изключителни, поради които да приеме, че
предвиденото в закона наказание е несъразмерно тежко и да го замени - с оглед
на липсата на специален минимум, с “пробация”/ : обстоятелството, че
подсъдимата е неосъждана, достигнатата
възраст – с утвърдени възгледи и навици, и като цяло поведението й в съвкупната
престъпна е изразено в по-неопасна като интензитет съпротива към органът на
власт : в засягане повече честа и достойнството на орган на реда, отколкото
сериозни последици за телесната му неприкосновеност.
Отчитайки горното, съдът определи на
подс.Ф.Ж. наказание "лишаване от
свобода" за деянието по чл.325 ал.2 вр. 1 НК в размер на минималния
общ такъв по НК - а именно три месеца, след като прецени, че
наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и
генерална превенция по българското наказателно право.
Съдът намери, че по отношение на
подс.Ж. са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването
на това наказание по следните съображения: наложеното по настоящето дело
наказание на дееца е три месеца "лишаване от свобода", т. е. до три
години, подсъдимата към момента на извършване на престъплението не е осъждана
на "лишаване от свобода" за престъпление от общ характер и дори
каквото и да е друго, поради което съдът
отложи изтърпяването на наказанието - за изпитателен срок от три години, след като счете, че срок в
този размер ще въздейства в достатъчна степен превантивно върху личността на
Ф.Жан. Съдът намери, че е налице и другата предпоставка, визирана в чл.66, ал.1
от НК, а именно, че за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето на подсъдимата, не е наложително ефективното изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от
свобода".
РАЙОНЕН СЪДИЯ: