РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Враца, 06.11.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 11.10.2018г., през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм.
дело № 409 по описа на АдмС – Враца за 2018г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс вр. чл.41 ал.1 от Наредба №12/25.07.2016г. за прилагане на подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването,
подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби
инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските
райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г.
Образувано е по жалба на ОБЩИНА МЕЗДРА, предявена
чрез Кмета на Общината Г. С., против ЗАПОВЕД №03-РД-2635/27.06.2018г. на
Изпълнителния Директор на ДФ ”Земеделие”,
с която е отказано финансирането на заявление за подпомагане с ид. номер на проекта **, с кандидат Община Мездра и стойност 5 867
022.01 лв., поради недостатъчен бюджет по тази подмярка.
В жалбата се сочи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като е издадена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при
неправилно приложение на материалния закон и не съответства на целите на закона.
Сочи се, че неправомерно са определени критериите за оценка на проектното
предложение, вследствие на което му е
дадена комплексна оценка от 45 т., който резултат не отговаря на посочените факти и обстоятелства
в проектното предложение. Твърди се, че неправилно е приложен критерият за брой
население, което ще се възползва от подобрените основни услуги, изразяващи се в
реконструкцията и рехабилитацията на части от общински пътища, предмет на
проекта. Също така се изтъква, че административният акт не е мотивиран, което е
самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната
на заповедта и връщане на преписката за
ново произнасяне от административния орган с дадени конкретни указания за
уважаване на искането. Такива съображения се развиват в с.з. от процесуалния представител
на жалбодателя * Н., като се претендират и направените по делото разноски.
Ответникът в
писмено становище, изразено в придружителното писмо, оспорва жалбата и иска
същата да бъде отхвърлена, тъй като издадената заповед не страда от
пороците, сочени в жалбата. Заявява се, че същата е издадена при спазване на
административнопроцесуалните правила и при правилно приложение на материалния
закон. Сочи се, че при стриктно спазване на процедурата, вземайки предвид получения брой точки и с оглед датата и часа
на регистриране на заявлението, същото правилно е било отхвърлено поради
недостатъчен брой точки при класирането съгласно критериите за подбор по чл.36
ал.1 т.1 от Наредба №12/2016г. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административният съд, като се запозна с доводите на
страните и доказателствата в административната преписка и след служебна
проверка на основание чл.168 ал.1 от АПК , намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Със Заповед №РД09-552 от 02.08.2016г. на Министъра на
земеделието е определен период за приемане на заявления за подпомагане по подмярка
7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването
или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от мярка 7 „Основни услуги и обновяване на
селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020г. с начална дата 02.09.2016г.
и крайна дата 03.10.2016г. Посочено е, че финансирането е по реда на
Наредба №12/2016г. за допустимите за финансово подпомагане разходи
за изчерпателно изброени дейности. Със същата заповед е определен и размера на
финансовата помощ за отделните дейности,
като със Заповед №РД09-166 от 20.02.2018г.
размера на финансовата помощ по т. 2 от
предходната заповед е увеличен.
Община Мездра е подала заявление за подпомагане по подмярка
7.2 – „Инвестиции в създаването, подобряването
или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“, с проект по
т.1.2 от Заповед №РД09-552 от 02.08.2016г.,
предвиждащ “Рехабилитация и реконструкция на общински пътища VRC 1148 и VRC 3097 в Община Мездра“, на стойност 5 867 022.01лв.
Заявлението е регистрирано под УИН **и УРН **на*.
При разглеждането му съобразно критериите в таблицата за оценка, проектът е получил 45т.,
който се явява недостатъчен, за да
получи претендираното финансиране. Прието
е, че проектът следва да се оцени
съобразно заявеното по т.1, т.2, т.3 и т.4 от същия, но
по т.5 „Брой население,което ще се възползва от подобрените основни
услуги и обхвата на териториалното въздействие“ от Приложение №11 към чл.36
ал.1 т.1 от Наредба №12/2016г. следва да получи 10т. вместо заявените 30т.
Прието е, че броят на населението, което
ще се възползва от реализирането на проекта, следва да бъде този по най-дългата
пътна отсечка, която ще се реконструира - VRC 1148/III -308, с
дължина 13340м, а не следва да се формира, като се сумира общо
населението на територията, през която
минават всички реконструирани пътни отсечки, както това е предвидено в проекта.
От приетото в административната преписка Приложение от публикувания от НСИ списък
на населените места с посочен брой на
населението в същото към 31.12.2015г. е видно, че населението на селата по посочената по-горе най-дълга отсечка
за реконструкция и рехабилитация от Община Мездра О. К., Л. и Д. имат население съответно по
108, 371 и 361 души или общо населението им е 840 души. От изготвената Докладна
записка с вх.№03-0416/2242 от
22.05.2018г. на Директора на Дирекция „ДПМРСР“
е видно, че след разглеждане на постъпилите заявления за одобряване на
проекти по подмярка 7.2, е установено, че предвиденото финансиране ще бъде
достатъчно само за тези, които са
получили над 55 точки по предвидените за това критерии.
При така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че жалбата е предявена в законоустановения преклузивен
срок, тъй като административният орган не е представил доказателства за датата
на уведомяването на жалбодателя за издадената заповед за отказ от финансиране. Предявена
е от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорения акт, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения:
Съдът, при проверка на законосъобразността на
оспорения административен акт, следва да се произнесе не само по основанията,
заявени в жалбата, но и да извърши цялостна проверка на акта относно неговата
законосъобразност и валидност. Съдът приема, че няма основания оспорения
административен акт да бъде обявен за нищожен. Той е издаден от оправомощен
орган в рамките на неговата материална и териториална компетентност, очертана в
разпоредбата на 41 ал.1 от Наредба №12/2016г., при спазване на изискуемата
писмена форма и съдържа задължителните реквизити.
При издаването на заповедта е спазена
административната процедура и
правилно е приложен материалният закон. Не
се спори, че стойността на предложените
проекти в заявленията за оказване на
безвъзмездна финансова помощ
надвишава финансовата рамка,
предвидена за подмярка 7.2 за описания по-горе период на приемане на
заявления. При така констатираното правилно ответникът се е съобразил с изискванията, посочени в разпоредбата на чл.40
ал.2 от Наредба №12/2016г. и
е класирал предложенията
съобразно получените точки и времето на подаване на заявленията, в
низходящ ред, до размера на наличния
бюджет, съобразно критериите, посочени в
Приложение 11 към Наредбата. При определените на жалбодателя
45т., същото правилно е било оставено
без финансиране, тъй като предвидените средства са били достатъчни за заявени
проекти, получили над 55 точки. Спорен е въпросът дали
заявлението на жалбодателя е следвало да получи допълнителни точки по
приоритет “ Инвестицията ще се изпълнява
на територията на населено място/населени места
с общо население над 10001 души по данни от НСИ към края на годината,
предхождаща кандидатстването“, които са 30
и ако бяха получени, то общият брой на точките на проекта би бил повече
от изискуемите 55. Безспорно се установява, че проектът предвижда
реконструкцията и рехабилитацията на две пътни отсечки от общински пътища в
Община Мездра, които не са свързани помежду си. Жалбодателят се позовава на
дадените в писмо №91-2558/11.11.2016г. на Министерство на земеделието указания,
според които броят население, което ще се възползва от подобрените основни
услуги и обхвата на териториално въздействие,
следва да се определи съобразно всички пътни отсечки, когато те не са част от
един общински път. Ответникът приема, че
при определяне на този приоритет следва да се приложи тълкуването на
нормата на чл.36 ал.1 т.1 вр. Приложение №11 от Наредба №12/2016г., дадено от
Министъра на земеделието /публ.ДВ бл.51 от 27.06.2017г./, според което броят на
населението, което ще се възползва от подобрените услуги, се определя от населените места, находящи се
на най-дългата реконструирана и
рехабилитирана отсечка, за което в случая не се спори, че е VRC 1148/III -308, с
дължина 13340м.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че при
постановяване на оспорената заповед не е допуснато неправилно приложение на
материалния закон. Предложението на жалбоподателя е оценено съобразно относимите
критерии по Приложение № 11 към Наредба № 12/2016г. Конкретните оценки по
отделните критерии са определени съобразно издаденото задължително тълкуване на
тези критерии. Във връзка с това съдът
приема, че процесното Задължително тълкуване е самостоятелен подзаконов
административен акт по смисъла на чл. 50
и чл.
51 от ЗНА, който към датата на издаване на оспорената заповед, а и към
настоящия момент не е отменен и намира приложение. Освен това в конкретния
случай следва да се съобрази именно разпоредбата на чл.
50, ал. 1 от ЗНА, според която тълкуването има действие от деня, когато е
влязъл в сила актът, който се тълкува. В случая това е Наредба № 12, която е в
сила от 02.08.2016 г. Изводът е, че издаденото Задължително тълкуване на
Приложение № 11 към чл. 36, ал. 1, т.1 от Наредба № 12, макар и обнародвано на
27.06.2017 г., намира приложение и към обществените отношения, уредени с тази наредба от
датата на влизането й в сила, т.е. обхваща оценяването на подадените проектни
предложения в кампанията, открита със Заповед № РД 09-552/02.08.2016 г.,
каквото е и подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане. Издавайки
заповед, с която е отказал финансирането на заявлението за подпомагане на
жалбодателя, поради изчерпване на предвидения бюджет при предоставяне на
финансова помощ на класирани преди него заявления, ответникът е постановил законосъобразен административен акт, който
следва да бъде потвърден, а жалбата
против него да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от ответника за разноски по делото
/юрисконсултско възнаграждение/, на същия следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер от 100.00 лева, съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.144
АПК във вр. чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172
ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОБЩИНА МЕЗДРА, предявена чрез Кмета на
Общината Г. С., против ЗАПОВЕД №03-РД/2635 от 27.06.2018г. на Изпълнителния
директор на ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.София.
ОСЪЖДА ОБЩИНА МЕЗДРА ДА ЗАПЛАТИ
на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” гр.СОФИЯ сумата 100лв. /сто./ юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: