Решение по дело №902/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ ЕООД, *, подадена чрез пълномощник, против Решение №166/05.06.2023 г., постановено по АНД №246 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че дерегистрацията от 09.09.2021г. (независимо и служебна) е факт, който не се спори и след тази дата няма логика да бъде наказвано дружеството. Твърди се също, че измененията в ЗАНН са от 23.12.2021г. и от там са аргументите за липсата на вина и в случая . Навеждат се доводи, че е трябвало, след като са били съставени актовете и наказателните постановления, респ. след влизането в сила на измененията в ЗАНН (23.12.2021г.), АУАН и НП да бъдат преразгледани и да бъдат съобразени с новите изменения на ЗАНН. Сочи се, че актовете или НП са връчвани на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване, а не на законния представител на дружеството. Счита се, че в наказателното постановление липсва описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, липсват данни и за вината. Твърди се, че е налице нарушение и на правото на ЕС, а именно – нарушение по смисъла на Решение от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Сочи се, че районният съд неправилно не отчел всички тези обстоятелства. Предвид изложеното, се моли за отмяна на обжалваното решение. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, в представен чрез процесуален представител писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В случай, че се уважи жалбата и при претендиране на разноски и по-конкретно на адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С Решение №166/05.06.2023г., постановено по АНД №246/2023г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №621038-F632010 от 22.12.2021г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване – Хасково в ТД на НАП Пловдив, с което на „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД - *, за нарушение на чл.125 ал.5 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с чл.125 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева . Присъдил е в полза на НАП сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не се констатират процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Приел е за установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Посочил е, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на описаното нарушение. Посочил е също, че в случая е наложена имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер.

Решението на Районен съд - Хасково е валидно, допустимо и правилно.

Въз основа на надлежно събрани доказателства, районният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по случая, която не следва да се преповтаря от настоящата инстанция. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, които да водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Актът за установяване на административно нарушение, както и наказателното постановление, са съставени в съответната форма и съдържат необходимите реквизити, предвидени в ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на процесното нарушение и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма съответства на установеното нарушение.

Настоящата инстанция не споделя оплакванията в касационната жалба, че в случая актовете или НП са връчвани на лице, счетено за пълномощник, без да има данни за упълномощаване. Съставеният АУАН е връчен на Й. Т. Г., в качеството му на упълномощено лице, като пред районния съд като част от административнонаказателната преписка е представено пълномощно, видно от което това лице е упълномощено от Т. Й. Г. - управител на „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД, да го представлява пред ТД на НАП – Хасково за получаване на актове за административни нарушения, АУАН, предупреждения, наказателни постановления, както и актове за дерегистрация по ЗДДС. В случая не е налице нарушение, което да води като правна последица до незаконосъобразност на проведеното санкционно производство само на това основание, още повече, че видно от доказателствата по делото, санкционираното лице се е възползвало от предоставената му възможност за възражения срещу АУАН.

След като е събрал необходимите за правилното изясняване на делото доказателства, анализирайки същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил законосъобразни правни изводи относно осъществяване на описаното в АУАН и НП административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв.

От разпоредбата е видно, че нарушението е формално, както е приел и районният съд – неподаването на справка-декларацията по чл.125 ал.1 от ЗДДС за съответния данъчен период, в определен от закона срок, е самостоятелно и независимо основание за налагане на санкция на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС. От събраните по делото доказателства не се установява дружеството, като регистрирано по ЗДДС лице, да е подало справка-декларацията по чл.125 ал.1 от ЗДДС за данъчен период от 01.08.2021г. до 31.08.2021г., до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, в случая до 14.09.2021г. вкл. Предвид горното, правилно и в съответствие с наличните по делото доказателства районният съд е приел, че нарушението е извършено от обективна страна. За прецизност на мотивите и предвид изричните оплаквания за липсата на вина при извършване на нарушението, то следва единствено да се посочи, че отговорността на юридическите лица по чл.83 от ЗАНН е обективна, т.е. безвиновна.

Във връзка с горното, правилен е изводът на районния съд, че законосъобразно в случая е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като наложената имуществена санкция е правилно определена и индивидуализирана - в минималния установен в закона размер.

Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд относно липсата на основание да се приеме наличието на хипотеза по чл.28 от ЗАНН.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неотчитане на дерегистрацията от 09.09.2021г. Доводът за липса на задължение за подаване на справка-декларация за процесния период, поради дерегистрация по ЗДДС, е ирелевантен, тъй като процесното административно нарушение касае данъчен период, предхождащ издаването на акта за дерегистрация по ЗДДС.

Неоснователни са и възраженията за нарушение на правото на ЕС, основани на Решение от 4 май 2023г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Посоченото решение е неотносимо към настоящия спор.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените от районния съд мотиви в обжалваното решение за потвърждаване на наказателното постановление, предвид което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към тях.

По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството, на ответната страна следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 80.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №166/05.06.2023 г., постановено по АНД №246 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

ОСЪЖДА „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: