Определение по дело №1081/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 366
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Катя Веселинова Арабаджиева
Дело: 20207170701081
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 366

гр. Плевен, 10.03.2021 год.

 

            Административен съд – Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на четвърти март две хиляди  двадесет и първа година в състав:      

                                                                Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 1081 по описа на Административен съд – Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Административното дело е образувано по жалба от М.В.М. ***, против Разрешение за строеж №17/23.10.2020 год. , издадено от главния архитект на Община Искър в полза на С.М.Д. и Д.Б.Д., за строеж на „Плътна ограда между УПИ XXIII-1127 и УПИ VII-1128, изцяло разположена в УПИ XXIII-1127 в кв.76 по плана на гр.Искър“.

В жалбата се възразява срещу издаденото разрешение за строеж. Сочи се, че в момента по общата  имотна граница на двата имота-собственост на жалбоподателя и на заинтересованите страни, съседът С.Д. е изградил  няколко незаконни постройки.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата на заявените в нея основания. Претендира да бъдат премахнати незаконно изградените постройки - навесът, собствен на заинтересованите страни, долепен до собствената му кухня. Счита, че оградата е проектирана, за да се узакони незаконният навес на съседа.

Ответникът по жалбата-Главен архитект на община Искър в съдебно заседание се явява лично и оспорва жалбата, моли да се потвърди издаденото разрешение за строеж. Твърди, че предвиждането е за изграждане на ограда изцяло в имота на заинтересованите страни, в който случай не се изисква съгласие на съседа, който също има постройки по същата граница. Сочи, че височината на предвидената за построяване ограда е 3 метра, а не както е посочено в ексепртизата-6 метра, което се установява от самия чертеж и от обяснителната записка.

Заинтересованата страна С.М.Д. в съдебно заседание се явява лично и твърди, че по цялата линия има изградени постройки, стобори, над 3 метра, които са в противоречие със законите. Няма видимост. Твърди, че жалбоподателят има постройки с двускатен покрив и когато вали, водата се оттича в неговия двор.

Заинтересованата страна Д.Б.Д. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и приложените писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Заинтересованите страни С.М.Д. и Д.Б.Д. се легитимират като съсобственици на дворно място от 700 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда, кухня и стопанска сграда, находящи се в гр.Пелово, обл.Плевенска, съставляващо парцел VI-1126 в стр.кв.76, с Нотариален акт №147, том VI, дело 1147/1983 год.

На 16.10.2020 год. С.Д. е подал Заявление с вх.№94С-626-1 до кмета на община Искър, за издаване на разрешение за строеж  на плътна ограда между УПИ XXIII-1127 и УПИ VII-1128 в кв.76 в гр.Искър. Към заявлението е приложено Конструктивно становище, съдържащо указания за изпълнение на оградата, като е дадено становище, че плътната ограда между двата УПИ ще бъде разположена изцяло в имота на възложителите Д., при спазване на указанията в конструктивното становище и на правилата за безопасност и охрана на труда. Посочено е още в същото, че оградата се предвижда да бъде разположена на югозападната граница  на УПИ XXIII-1127-вътрешна регулационна линия на имота с УПИ VII-1128 в кв.76 град Искър. Предвидено е оградата да се изпълни с височина 3,00 м., която се отчита спрямо котата на по-ниския прилежащ терен. Дължината на оградата е около 6,00 м. и ще се уточни на място при даване на строителна линия. Конкретните параметри на оградата и начина на изграждане са описани подробно в становището, към което е приложена и разгъвка на оградата. Към заявлението е приложена и Виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ - л.13 от делото.

Видно от Протокол №10/23.10.2020 год. на ОЕСУТ, утвърден от кмета на общината, е взето решение да се приеме представения проект за обект : „Плътна ограда между УПИ XXIII-1127 и УПИ VII-1128, изцяло разположена в УПИ XXIII-1127 в кв.76 по плана на гр.Искър“.

Главният архитект на Община Искър е издал и оспореното в настоящото производство Разрешение за строеж№17/23.10.2020 год. , в полза на С.М.Д. и Д.Б.Д., за строеж на „Плътна ограда между УПИ XXIII-1127 и УПИ VII-1128, изцяло разположена в УПИ XXIII-1127 в кв.76 по плана на гр.Искър“, въз основа на издадена виза за проектиране от 7.08.2020 год. и съгласно съгласуван и одобрен от главния архитект на община Искър на 23.10.2020 год. технически/работен/инвестиционен проект по част Архитектура и Конструктивно становище.

Разрешението за строеж е връчено на жалбоподателя на 23.11.2020 год., а жалбата против същото е подадена в съда и е заведена с вх.№94М-225-1/4.12.2020 год.

От друга страна, жалбоподателят се легитимира като собственик на съседния УПИ VII-1128 в кв.76 град Искър, между който и УПИ XXIII-1127 е предвидено да се изгради оградата- на вътрешната регулационна линия между двата имота, видно от приложената на л.13 от делото скица-виза.

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, с оглед установяване от една страна дали жалбоподателят е заинтересовано лице, и от друга-с оглед проверка наличието на предпоставките на чл.48 от ЗУТ за издаване на разрешение за строеж. От заключението на експертизата, която съдът кредитира с доверие като обективно, безпристрастно, компетентно и съответно на останалите събрани по делото писмени доказателства се установява, че с проекта е предвидено да се изгради плътна ограда с плътна част над 0,6 метра-височина 3 метра и дължина около 6 метра, изцяло разположена в УПИ XXIII-1127, собственост на заинтересованите в настоящото производство страни. Установено е още от експертизата, че разстоянието от предвидената ограда до основното жилище на жалбоподателя, измерено графично от плана е около 12 метра, т.е. по-голямо от височината на плътната част на разположената изцяло в имота на възложителите ограда.

При тези установени факти, съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане по същество, поради следните съображения:

Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗУТ, заинтересувани лица, които могат да обжалват разрешението за строеж, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1-възложителят и собственикът на земята.

В конкретния случай категорично е налице хипотезата на предложение първо от разпоредбата на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ-изграждане на нов строеж, тъй като видно от съдържанието на оспореното разрешение за строеж №17/23.10.2020 год. на главния архитект на Община Искър и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, е разрешено да се извърши строителство на ограда, изпълнена изцяло в имота на възложителя, с плътна част над 0,6 метра, с височина 3.00 метра, отчетена спрямо котата на по-ниския прилежащ терен дължина. Строежът е от шеста категория.

Предвид това жалбоподателят следва да докаже, че попада в хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, а именно-че е собственик или възложител на строителството или носител на ограничени вещни права в ПИ, респективно, че има правото да строи в процесния имот по силата на специален закон. Видно от приложените по преписката доказателства, от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, собственици на процесния ПИ към датата на издаване на разрешението за строеж и възложители на строежа по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ са заинтересованите страни С. и Д.Д., които са и заинтересовано по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, предл. първо от ЗУТ лица да обжалват издаденото разрешение за строеж. Независимо от твърденията на жалбоподателя, че издаденото разрешение за строеж е незаконосъобразно, по делото не са налице  доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че той притежава право на собственост или ограничени вещи права или е инвеститор или притежава други релевантни за спора права по силата на специален закон върху процесния УПИ, в който е разрешено строителството. В този смисъл жалбоподателят не притежава качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 предл. първо от ЗУТ, имащ правен интерес да обжалва издаденото разрешение за строеж.

 Следователно, в хипотезата на чл. 48, ал. 4 ЗУТ, в която е издадено оспореното разрешение за строеж на оградата, оспорващият РС не разполага с изискуемата активна процесуална легитимация.

Изложените в жалбата съображения за наличие на незаконни постройки в имота на възложителите Д. - навес, не следва да се обсъждат, тъй като не са предмет на настоящото производство, те могат да бъдат предмет на обсъждане в рамките на друго производство. В настоящото тези възражения биха имали значение само ако жалбата беше допустима и спорът следваше да се разгледа по същество, тъй като една от материалноправните предпоставки за издаване на законосъобразно разрешение за строеж е тази по чл.148, ал.7 от ЗУТ, съгласно която разпоредба разрешение за нов строеж в недвижим имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен.

 Доколкото за допустимостта на жалба срещу разрешение за строеж се изисква наличието на две кумулативно определени предпоставки-същата да е подадена в 14-дневния срок за обжалване и от страна, имаща правен интерес от обжалването и с оглед установената от съвкупния доказателствен материал липса на втората кумулативна предпоставка-качеството на жалбоподателя на заинтересована страна по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, обуславящо наличието на правен интерес, съдът достига до извод за недопустимост на жалбата, с оглед липсата на правен интерес от страна на жалбоподателя. Последният не е активно легитимирани да подава жалба срещу разрешението за строеж, поради което са налице основания за прекратяване на производството по депозираната жалба срещу разрешение за строеж.

Воден от горното и на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е даден ход по съществото на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.В.М. ***, против Разрешение за строеж №17/23.10.2020 год. , издадено от главния архитект на Община Искър в полза на С.М.Д. и Д.Б.Д., за строеж на „Плътна ограда между УПИ XXIII-1127 и УПИ VII-1128, изцяло разположена в УПИ XXIII-1127 в кв.76 по плана на гр.Искър“.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело  № 1081 по описа на Административен съд – Плевен за 2020 год.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от определението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: /П/