Решение по дело №1103/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по касационна жалба на Г. И. Д., с [ЕГН], срещу Решение № 240 от 26.02.2025г. по АНД № 261/2025г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-5697-001764 от 05.11.2024г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ – ОДМВР Пловдив, с което на Г. И. Д. е наложена на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП и на основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР му се отнемат общо 8 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на решението и на НП изцяло.

В съдебното заседаниe - Г. И. Д. лично поддържа жалбата по изложените съображения.

Ответникът – Началник група в ОД на МВР Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ – ОДМВР Пловдив не се явява, не се представлява.

Прокурор от Окръжна прокуратура Пловдив, в свое заключение, намира жалбата за основателна, поради което решението на първоинстанционния съд и НП следва да се отменят.

Административен съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атаку­ва­ното НП състав на Районен съд Пловдив е приел, че по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на Г. И. Д. на вмененото му нарушение на ЗДвП.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, като потвърждаващо Наказателното постановление.

С касационната жалба се представят възражения, но не се ангажират доказателства, водещи до извод за пороци в административно-наказателното производство. Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, предвид установената му законосъобразност, като издадено при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.

Подробните съображения, мотивирали решението на районния съд, се споделят от настоящия състав на съда, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.

Фактическата обстановка е детайлно и точно описана, същата е възприета за несъмнено установена след подробен анализ на съвкупния доказателствен материал по делото, в това число и разпита на актосъставителя. На 17.09.2024г., около 13:59 часа, в гр.Пловдив, на бул. „Копривщица“ срещу №86, управляваното от касатора Д. МПС - автомобил марка и модел „Фиат Мареа“ с рег. № [рег. номер] - било спряно от полицейските служители. При проверката било установено, че касаторът държал мобилен телефон в ръцете си. Деянието е калифицирано като нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 от Закона за движението по пътищата.

Съставен е АУАН, подписан от касатора с отметка, че има възражения. Така описаната фактическа обстановка съдът е приел за установена по безспорен и категоричен начин, като е направил точна преценка на доказателствената съвкупност по делото и е кредитирал наличните доказателства по делото, включително показанията на посочения свидетел – актосъставителя В. С. Б., както и процесния АУАН. Касационният съд споделя изводите на първоинстанционния съд относно извършването на нарушението, неговия извършител и наложеното административно наказание, като с оглед постигане на цялостна фактическа и правна пълнота допълва, че в резултат на извършеното нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, на основание чл. 6, ал. 1, т. 17 от Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР на касатора основателно се отнемат общо 8 контролни точки.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, наказва се с глоба 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. По делото са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, тъй като в периода 14.07.2006 г. – 17.09.2024 г. на касатора Д. са наложени седем НП, а на 26.07.2024 г. му е наложен фиш.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

В своята касационна жалба касатора Д. поддържа, че при съставянето на процесния АУАН е било накърнено неговото право на защита и че не му е дадена възможност да предостави своите обяснения и възражения при съставянето на същия. Съдът намира това твърдение за неоснователно. От Копие на АКТ серия GA №1394902/17.09.2024 г. е видно, че касатора е изписал собственоръчно в своя екземпляр „Имам възражения не съм използвал мобилен телефон“. Това само по себе си формира качествен доказателствен материал, на който страната, на която е издаден АУАН, може да се използва в един бъдещ спор. Остават недоказани твърденията относно думите, изричани от полицаите и издърпването на втория екземпляр от ръцете на касатора, а следователно остава и недоказано твърдението, че правото му на защита е накърнено.

Също така касаторът твърди, че не е използвал мобилен телефон.

От справка с изходящи обаждания по часове е видно изходящо обаждане в 13:49, 10 минути преди 13:59. В тази насока правилно се кредитирани показанията на свидетел Б., който дава сведения, че касаторът е говорил в 13:59, именно защото е видял касатора с телефон в лявата ръка, приближена до ухото. Това, заедно с множеството регистрирани изходящи обаждания преди 13:59, навежда съда до обоснован извод, че разговорът от 13:49 е продължил до 13:59. Както отбелязва първоинстационния съд, дори и да не е говорил по телефона, Д. може да е ползвал телефона за други цели, и макар това да се оспорва от касатора, съдът правилно е възприел показанията на актосъставителя, разпитан като свидетел, който казва, че е видял касатора с телефон в лявата ръка доближен до лявото ухо, което е използване на телефона.

Касаторът твърди, че не е уведомен за други наказателни постановления, издадени срещу него в последните десет години. От справка е видно, че Д. е извършвал неколкократно нарушения на ЗДвП в периода 14.07.2006 г. - 26.07.2024 г.

Конкретният случай не се отличава от типичните такива нарушения, поради което и не обосновава приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, според която маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Законодателната уредба изключва използането на мобилен телефон, освен с устройство „свободни ръце“, по време на управление на МПС, в който случай се изисква внимание, концентрация и бдителност за да не се допусне нарушение на правилата за движение и евентуалното причиняване на пътно транспортно проишествие, което би могло да причини не само материални щети.

Ето защо съдът счита, че изложените от касационния жалбоподател доводи за неправилност, незаконосъобразност и нарушение на административно-производствените и материалноправните разпоредби на закона са неоснователни. По изложените мотиви настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е приложил правилно материалния и процесуалноправния закон и при липса на касационни основания за отмяна оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд Пловдив, двадесети състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 240 от 26.02.2025г. по АНД № 261/2025г. по описа на Районен съд Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.