Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 21.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория
Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 535 по описа на СГС за 2021
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 72776/15.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 47201/12 г.
по описа на СРС, 72 състав, поправено с решение № 20245822/06.11.2020 г., е
изнесен на публична продан следния допуснат до съдебна делба между Л.Д.П. от
гр. София, З.Х.Х.А., живуща в гр. Мюнхен, Германия, и
Й.Й.К. от гр. София, съсобствен
недвижим имот: апартамент в гр. София, бул. ********находящ
се на третия етаж на сградата, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня,
клозет, две входни антрета и два балкона, с площ от 71,90 кв. м., с прилежащото
избено помещение N 10, с площ от 8,07
кв. м., таванско помещение N 7, с площ от 7,85
кв. м., и 10,36 % ид. ч. от общите части на сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.734.2.17,
при квоти – ¼ ид. ч. – за Л.Д.П., ¼
ид. ч. – за З.Х.Х.А.
и ½ ид. ч. – за Й.Й.К.,
като получената от проданта сума се разпредели между съделителите
съобразно дяловете им в съсобствеността. С решението З.Х.Х.А.,
живуща в гр. Мюнхен, Германия, е осъдена да заплати на Л.Д.П. от гр. София, на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от
746,39 лв., представляваща стойността на дела й от извършени от Л.Д.П.
подобрения в имота във връзка със сваляне на стара мазилка стени и тавани,
грундиране, шпаклован и боядисване през м. 06.2008 г., и сумата от 23,31 лв. –
разходи за ремонт на покрив на сградата, като са отхвърлени претенциите за
заплащане на останалите подобрения и разходи до пълния предявен размер от общо
4606,05 лв., а Й.Й.К. от гр. София е осъден да
заплати на Л.Д.П. от гр. София, на
основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от
1492,78 лв., представляваща стойността на дела му от извършени от Л.Д.П.
подобрения в имота във връзка със сваляне на стара мазилка стени и тавани,
грундиране, шпаклован и боядисване през м. 06.2008 г., и сумата от 46,62 лв. –
разходи за ремонт на покрив на сградата, като са отхвърлени претенциите за
заплащане на останалите подобрения и разходи до пълния предявен размер от общо
4606,05 лв. Освен това Л.Д.П. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в размер на 1862,00 лв., Й.Й.К. е осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 3785,58 лв., а З.Х.Х.А. е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 1914,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Л.Д.П., срещу решение № 72776/15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 47201/12 г. по описа на СРС, 72 състав, поправено
с решение № 20245822/06.11.2020 г., в частта му, в която процесният
апартамент, находящ се в гр. София, бул. ********ет.
3, е изнесен на публична продан. Твърди, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че в случая не е приложима хипотезата на чл. 349, ал. 2 ГПК, като
погрешно е квалифицирал завещателното разпореждане
като смесена съсобственост, при която не може да се извърши делба на основание
чл. 349, ал. 2 ГПК. Посочва, че придобиването на съсобственост въз основа на завещатело разпореждане се явява хипотеза на наследяване по
реда на гл. 3 oт ЗН, поради което придобиването на собствеността и
възникването на съсобствеността е станало изцяло по наследство и от лица, имащи
качеството наследници.
С определение от
24.03.2021 г. Й.Л.П. и К.Л.П. са конституирани като въззивници
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на производството по
делото въззивник Л.Д.П..
С
молба от 21.05.2021 г. К.Л.П. е заявил, че поддържа въззивната
жалба, депозирана от баща му Л.Д.П., както и искането за възлагане на процесния недвижим имот, направено от баща му. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени решение № 72776/15.04.2020 г., постановено по гр. д. № 47201/12 г. по описа на СРС, 72 състав, в
обжалваната му част, и вместо него да постанови друго решение, с което да
възложи в дял на К.Л.П. процесния имот.
Въззиваемите страни - З.Х.Х.А. и Й.Й.К. са подали отговор
на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Твърдят, че процесното саморъчно завещание е общо по см. на чл. 16, ал.
1 ЗН и то придава качеството наследник на Л.Д.П., поради което не е налице
пречка в негова полза да бъде възложен делбения имот
след уравняване на дяловете им съгласно чл. 349, ал. 2 ГПК. Посочват, че поради
настъпила смърт на въззивника Л.Д.П. в хода на въззивното производство, са конститиуирани
като въззивници
наследниците му по закон, като във въззивната
инстанция искането за възлагане в дял на процесния
апартамент се поддържа от наследника К.Л.П.. В тази връзка поддържат, че по
делото не е доказано, че по безспорен начин, че въззивникът
К.Л.П. е живял в процесния имот към момента на
откриване на наследството, както и че не притежава друг жилищен имот, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
С влязло в сила на 04.07.2019 г. решение
N 130364/03.06.2019 г., постановено по гр. д. N 47201/12 г. по описа на СРС, 72 състав, е
допуснато извършването на съдебна делба между Л.Д.П. от гр. София, З.Х.Х.А., живуща в гр. Мюнхен, Германия, и Й.Й.К. от гр.
София, на следния съсобствен недвижим имот:
апартамент в гр. София, бул. ********находящ се на третия етаж на сградата, състоящ се от две
стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, две входни антрета и два балкона, с площ
от 71,90 кв. м., с прилежащото избено помещение N 10, с
площ от 8,07 кв. м., таванско помещение N 7, с
площ от 7,85 кв. м., и 10,36 % ид. ч. от общите части
на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1001.734.2.17, при квоти – ¼ ид. ч. – за
Л.Д.П., ¼ ид. ч. – за З.Х.Х.А. и ½ ид. ч. – за Й.Й.К..
В
първото открито съдебно заседание след допускане на делбата Л.Д.П. е направил
искане за възлагане в негов дял на делбения имот на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК, и е
предявил претенции срещу З.Х.Х.А. и Й.Й.К. на основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на
припадащата им се част от стойността на извършените в имота подобрения и
разходи.
С
определение от 24.03.2021 г. Й.Л.П. и К.Л.П. са конституирани като въззивници на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия
в хода на производството по делото въззивник Л.Д.П.
/вж. удостоверение за наследници с изх. N УН
8597/06.07.2020 г./.
С
молба от 21.05.2021 г. въззивникът К.Л.П. е заявил,
че поддържа искането за възлагане на процесния
недвижим имот, направено от баща му, като моли същият да бъде възложен в негов
дял.
Въззивникът Й.Л.П. не е
изразил становище по искането за възлагане на процесния
имот, направено от баща му.
По
делото е установено с влязлото в сила решение от първата фаза на делбата, че
съсобствеността върху процесния имот е възникнала по
наследяване по закон – за Й.Й.К. и по завещание – за З.А.
и Л.П..
От
събраните гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетеля К.П. се установява, че Л.Д.П. не притежава друго жилище към
момента на приключване на устните състезания в първоинстанционното
производство и че е живял в делбения имот към момента
на смъртта на И.К. през 2007 г.
От представенaта по делото справка от Службата по вписванията – гр. Русе за периода от 01.01.1992 г. до 01.10.2019 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания за Л.Д.П. по персонална партида N 74074 се
установява, че не притежава друг жилищен имот към момента на приключване на
устните състезания в първоинстанционното
производство.
От представенaта по делото справка от Службата по вписванията – гр. София за периода от 01.01.1992 г. до 01.10.2019 г. за вписвания, отбелязвания и
заличавания за Л.Д.П. по персонална партида N 91194 се
установява, че не притежава друг жилищен имот към момента на приключване на
устните състезания в първоинстанционното
производство.
От събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля И.И.Н.във въззивното производство се установява, че К.Л.П. е живял в делбения имот към 2007 г., тъй като по това време баща му e претърпял две операции /сърдечна и на очите/ и се e налагало да се грижи за него.
От
представената по делото справка N
826715/16.07.2021 г.
от Агенцията по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода
от 01.01.1991 г. до 16.07.2021 г. за лицето К.Л.П. се
установява, че не притежава друг жилищен имот към момента на приключване на
устните състезания във въззивното производство.
Според
заключението на СТЕ, прието в първоинстанционното
производство, процесният имот е неподеляем.
Пазарната му стойност е 186 200 лв.
Според
заключението на СТЕ, прието във въззивното
производство, което въззивният
съд кредитира, тъй като дава актуалната пазарна стойност на процесния
имот, същата е 193 800 лв.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК – от процесуално легитимирана страна,
поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Първоинстанционният
съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни
норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението
в обжалваната му част, въззивният съд намира
следното:
В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителят Л.Д.П. е
направил искане за възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, което е прието за
разглеждане във втората фаза на делбата.
За
основателността на претенцията по чл. 349, ал. 2 ГПК е необходимо да се докаже
кумулативното наличие на следните факти – процесният
имот да е неподеляем; да е жилищен; съсобствеността
върху него да е възникнала изцяло от наследяване; при откриване на наследството
съделителят да е живял в имота и съделителят
да не притежава друг жилищен имот.
Посочените факти подлежат на доказване от съделителя, заявил претенция за възлагане, с изключение на
отрицателния факт – че съделителят не е титуляр на
правото на собственост върху друг жилищен имот. Положителният факт –
притежаване на друг жилищен имот следва да се докаже от съделителя,
който оспорва претенцията за възлагане.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите
към т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, „в случай на смърт по време на процеса, настъпила преди упражняване на
правото да се иска възлагане по чл. 288, ал. З ГПК, то може да се упражни от
неговите наследници. Граматическото тълкуване налага извода, че условието „да е живял в имота“ следва да е налице по отношение на този, който е упражнил правото...“
В случая, съделителят Л.Д.П. е починал в хода на въззивното
производство, т. е. след като е упражнил правото си да си иска възлагане на процесния имот на основание чл. 349, ал. 2 ГПК. Ето защо,
съобразно дадените в т. 9 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС
по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, разяснения по приложението на чл. 288, ал. 3 ГПК
/отм./, които са приложими и по отношение на чл. 349, ал. 2 ГПК, въззивният съд не следва да изследва наличието на
предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК по отношение на въззивника
К.Л.П., конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоприемник на въззивника Л.Д.П., а по отношение на неговия праводател, упражнил правото да иска възлагане по реда на чл.
349, ал. 2 ГПК.
По
делото се установява от неоспореното от страните заключение на СТЕ, че процесният апартамент е неподеляем.
От
влязлото в сила решение по допускане на делбата е видно, че съсобствеността
между страните е възникнала от
наследяване по закон – за Й.Й.К. и по завещание – заЗ.А. и Л.П.. Придобиването на собственост, въз основа на завещателно разпореждане, е хипотеза на наследяване по реда
на гл. 3 от Закона за наследството. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателят може
да се разпореди с идеална част от цялото си имущество в полза на заветника, което му придава качеството наследник. Когато е
завещано конкретно имущество, но от доказателствата по делото е видно, че то
изчерпва имуществото, останало след смъртта на наследодателя, завещанието е общо по см. на чл. 16, ал. 1 ЗН. В случая, не
е налице смесена съсобственост, а съсобственост, възникнала само от наследяване
– по закон и по завещание.
На
следващо място, от събраните по делото гласни доказателствени
средства се установява, че съделителят Л.Д.П. е живял
в процесния апартамент към момента на откриване на
наследството през 2007 г., а от представените справки от Агенцията по
вписванията се установява, че Л.Д.П. не е притежавал друг жилищен имот към
момента на приключване на устните състезания пред първоинстанционния
съд. Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК, при липса на искане за
възлагането от други съделители извършеното валидно
разпореждане с друг жилищен имот или части от него не е пречка за уважаване на възлагателната му претенция.
Ето защо, съдът приема, че са
били налице всички предпоставки за възлагане в дял на съделителя
Л.Д.П. на процесния апартамент.
Тъй като съделителят
Л.Д.П., направил възлагателната претенция, е починал
в хода на въззивното производство, то процесният имот следва да се възложи на въззивника
К.Л.П., конституиран на основание чл. 227 ГПК като негов правоправоприемник,
и заявил, че поддържа упражнената от баща му възлагателна
претенция.
За уравнение на дяловете К.Л.П. следва да
заплати на З.Х.Х.А. паричната равностойност на
притежавания от нея дял, изчислена съобразно заключението на СТЕ, прието във въззивното производство, а именно – ¼ от 193 800
лв., или сумата от 48 450 лв., както и на Й.Й.К.
паричната равностойност на притежавания от него дял, изчислен съобразно
заключението на СТЕ, прието във въззивното
производство, а именно – 1/2 от 193 800 лв., или сумата от 96 900 лв.
Върху всяка от посочените суми се
дължи законната лихва, считано от влизане в сила на решението до плащането – арг. от чл. 349, ал. 5 ГПК. В случай, че определеното
парично уравнение, ведно със законната лихва, не бъдат изплатени изцяло в 6 –
месечен срок от влизане в сила на решението, решението
за възлагане ще бъде обезсилено по право /чл. 349, ал. 6, изр. 2 ГПК/.
Поради
несъвпадение на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд решение № 72776/15.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 47201/12 г.
по описа на СРС, 72 състав, поправено с решение №
20245822/06.11.2020 г., в частта му, в която процесният
апартамент, находящ се в гр. София, бул. ********ет.
3, е изнесен на публична продан, следва да бъде отменено като неправилно, и вместо
него следва да бъде постановено друго решение, с което да се постави в дял на К.Л.П.,
конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоправоприемник
на Л.Д.П., процесния имот, представляващ апартамент в
гр. София, бул. ********находящ се на третия етаж на
сградата, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, две входни
антрета и два балкона, с площ от 71,90 кв. м., с прилежащото избено помещение N 10, с площ от 8,07 кв. м., таванско помещение N 7, с площ от 7,85 кв. м., и 10,36 % ид.
ч. от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.734.2.17, при условие, че в 6 – месечен срок от
влизане в сила на решението заплати за уравнение на дела на З.Х.Х.А. сумата от 48 450 лв., ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на решението до плащането, а за уравнение на дела на Й.Й.К. сумата от 96 900 лв., ведно със законната лихва,
считано от влизане в сила на решението до плащането.
В
останалата му част решението като необжалвано е влязло в сила.
По
разноските:
Съгласно
чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Ето
защо, страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на СГС съобразно
стойността на дяловете им, определени върху актуалната пазарна стойност на
имота, държавна такса, както следва – К.Л.П. – още 76 лв., З.Х.Х.А. – още 76 лв. и Й.Й.К. – още
152 лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 72776/15.04.2020 г., постановено
по гр. д. № 47201/12
г.
по описа на СРС, 72 състав, поправено с решение № 20245822/06.11.2020 г., в частта му, в която е изнесен на
публична продан следния допуснат до съдебна делба между Л.Д.П., ЕГН: **********,
от гр. София, З.Х.Х.А., родена на *** г. в Германия,
живуща в гр. Мюнхен, и Й.Й.К., ЕГН: **********, от
гр. София, съсобствен недвижим имот: апартамент в гр.
София, бул. ********находящ се на третия етаж на
сградата, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет, две входни
антрета и два балкона, с площ от 71,90 кв. м., с прилежащото избено помещение N 10, с площ от 8,07 кв. м., таванско помещение N 7, с площ от 7,85 кв. м., и 10,36 % ид.
ч. от общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.1001.734.2.17, при квоти – ¼ ид.
ч. – за Л.Д.П., ¼ ид. ч. – за З.Х.Х.А. и ½ ид. ч. – за Й.Й.К., като получената от проданта сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на К.Л.П., ЕГН: **********,
конституиран на основание чл. 227 ГПК като правоправоприемник
на Л.Д.П., ЕГН: **********, на
основание чл. 349, ал. 2 ГПК следния недвижим имот: апартамент в гр. София, бул. ********находящ
се на третия етаж на сградата, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня,
клозет, две входни антрета и два балкона, с площ от 71,90 кв. м., с прилежащото
избено помещение N 10, с площ от 8,07
кв. м., таванско помещение N 7, с площ от 7,85
кв. м., и 10,36 % ид. ч. от общите части на сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1001.734.2.17,
при условие, че в 6 – месечен срок от влизане в сила на решението заплати за
уравнение на дела на З.Х.Х.А., родена на *** г. в
Германия, живуща в гр. Мюнхен, сумата от 48 450
лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до
плащането, както и за уравнение на дела на Й.Й.К.,
ЕГН: **********, сумата от 96 900
лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до
плащането.
ОСЪЖДА К.Л.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 76 лв.
ОСЪЖДА Й.Й.К., ЕГН: **********, от гр. София, да заплати по сметка
на СГС държавна такса в размер на 152
лв.
ОСЪЖДА З.Х.Х.А., родена на *** г. в Германия, живуща в гр. Мюнхен, да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 76 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: