№ 458
гр. П., 18.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Асен В. Велев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно
гражданско дело № 20235200500541 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На първо повикване в 10.00 ч. страните не се явяват ред.пр.
От жалбоподателя е постъпило писмено становище по хода на делото и
по съществото на спора
Писмено становище е постъпило и от ответното дружество „ГРГ
Експорт“ ЕООД.
На второ повикване в 10.05 ч. не се явяват страните.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142, ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален
кодекс.
С решение №724 на Районен съд П., постановено на 26.06.2023 г. по
гр.д.№3706 по описа на съда за 2021 година е отхвърлен предявения от
Национален осигурителен институт, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.С, бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ – гр.П., ЕИК
1
1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й.“ №15а,
представлявано от Е.С.Г. - директор против М. И. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр.П., ул."Княгиня Мария Луиза" и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.„З.Ч.“ №11, ет.1,
ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3 във вр. с ал.1 КТ, да признае
сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и М. И. Б., ЕГН **********, трудов
договор №5 от 10.04.2020 г. за недействителен, поради противоречие и
заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.
В срок така постановеното решение е обжалвано от НОИ.
Излагат оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Неправилно съдът приел, че сключеният между М. И. Б. и „ГРГ
Експорт“ ЕООД трудов договор е действителен, респективно не противоречи
на закона и не го заобикаля, въпреки, че няколкократно в решението
споменавал, че отделни факти, установени по делото, съдържали индиции, че
процесния трудов договор би могъл да е сключен за други цели и реално
работа по него да не е нито извършвана, нито планирана.
Не били обсъдени и писмените доказателства, представени по делото.
При постановяване на решението си се позовал на дадените обяснения
от ответника Б. и показанията на свидетеля П., като не били взети под
внимание обясненията, които дал управителя на дружеството-работодател
“ГРГ ЕКСПОРТ" ЕООД и втори ответник по делото, които били доста
противоречиви.
Управителят Д.Б. не си спомнял дали е връчил предизвестие на
ответника Б. за прекратяване на трудовото му правоотношение. Освен това,
необяснимо било защо след прекратяване на договора на М. Б. на 01.06.2020
г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда КТ) – „поради
намаляване обема на работа“, на същата дата били назначени пет нови
работника, трима от които са на същата длъжност.
Нелогично било управител на дружества с толкова обемна стопанска
дейност, да не знаел кога е започнала беритбата на диворастящи растения.
Нелогично било управител на дружество да не е запознат с основните правила
на КТ, още по-малко да не знае защо прекратява едно трудово
правоотношение с работник само месец и половина след назначаването му,
поради намаляване обема на работа, а в същото време назначава още
работници.
2
Твърди се, че погледнати в цялата им съвкупност обясненията на
управителя били вяли, нелогични и будели съмнение дали той изобщо е
наясно с цялостната дейност на управляваното от него юридическо лице.
Показанията на свидетеля П. съдът взел за меродавни, въпреки, че
същият споделил, че е работил и в други фирми за бране на гъби, преди да
започне да работи в „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД. И въпреки, че противно на
очакванията и нормалната човешка логика - всеки човек да знае къде и кога е
работил, той заявил, че не си спомня имената на работодателите си. Въпреки
това, след като му било припомнено за съдебни производства, които дори
били инциирани от самия него, назовал името на предишен работодател,
където също е бил „берач на гъби“ – „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД.
На следващо място, в жалбата са изложени доводи, основаващи се на
доказателства, събрани в рамките на водени наказателно и административно
производства, които не били обсъдени от първоинстанционния съд. Така
например:
По административно дело №714/2022 г. по описа на Административен
съд - П. с решение №2/03.01.2023 г. било постановено, че свидетеля П.
всъщност не е престирал труд в полза на осигурителя „ДЕЗА-ЛУКС“ ЕООД,
въпреки твърденията му по настоящото дело. Така било установено и за други
негови „колеги“ в решение №4739/17.05.2022 г. по адм.д.№274/2022 г.,
решение №9728/02.11.2022 г. по адм.д.№2568/2022 г. и още няколко други
дела по описа на Върховния административен съд.
В подкрепа на фактите, които доказвали заобикалянето на закона, били
и представените документи по производства на прокуратурата, свързани със
симулативна дейност и отразени неистински обороти при дружеството-
работодател, от които също ставало ясно, че ответника „ГРГ ЕКСПОРТ“
ЕООД не внасял задължителните осигурителни вноски на работниците,
въпреки че е удържал част от тях от заплатите им.
По делото били представени доказателства от проведено
административно производство от ТД на НАП – Бургас спрямо „ГРГ
Експорт“ ЕООД, приключило с ревизионен акт, който на 12.04.2023г. влязъл в
законна сила по отношение на частта за ДОО, тъй като задължения по КСО не
били установени, защото се достигнало до извод, че работниците, назначени в
„ГРГ ЕСКПОРТ“ ЕООД реално не са осъществявали трудова дейност и
поради това дружеството не дължи вноски за ДОО.
От констатациите било видно, че автомобилите, с които „е
осъществявана“ дейността нямали винетки и не са им извършвани годишни
технически прегледи. Такива документи дружеството-работодател изобщо не
предоставило на контролните органи на НАП. В повечето случаи било
обяснено, че работниците пътували с лични автомобили, но не представяли
данни за автомобилите, за да се провери дали и тези автомобили имат
винетки или дали са преминали годишен технически преглед, както и дали
3
тези лица изобщо притежават МПС-та, няма командировъчни заповеди и др.
документи, които нормално съпътстват тази дейност.
Два държавни органа - НАП и НОИ установили, че работниците в „ГРГ
ЕКСПОРТ“ ЕООД не са престирали реално труд като берачи на гъби, т.е. те
нямат качеството на „осигурени лица“.
Ответникът Б. с убеденост твърдял, че предимно е брал гъба манатарка,
въпреки, че видно от протоколите за добив, гъба манатарка фигурирала
единствено в протокол №9 от 09.05.2020 г. - 2 килограма и в протокол №21 от
21.05.2020 г. - 44 килограма.
Съдът не обсъдил и писмо с изх.№16-421#1 от ДГС П. от 12.08.2022 г.,
от което било видно, че не може да се добие такова количество гъби, каквото
е декларирано от „ГРГ Експорт“. Дружеството твърди, че е добило
приблизително 700 тона диворастящи гъби, видно от приетите по делото
протоколи за добив, докато ДГС П. сочи, че възможният добив е
приблизително около 10 тона и то за една календарна година. Протоколите за
добив били единствените първични документи, които могат да обезпечат
последвалите ги счетоводни операции, а данните за добити и продадени
количества диворастящи гъби били 70 пъти повече от възможното за
добиване количество.
Видно от приложените по делото протоколи за добив, по-конкретно
протокол №1 от 01.05.2020 г. т.е. преди 01.05.2020 г. от „ГРГ ЕКСПОРТ“
ЕООД гъби не били добивани. А г-н ответника Б. твърдял в своите показания,
че от края на април 2020 г. вече е бил в гората и е брал гъби.
Установено било и съществено разминаване между твърденията на
двамата ответници, свидетеля и представените и приети но делото писмени
доказателства. Не били представени документи за добив от дружеството-
ответник от период преди 01.05.2020 г., пък и номерът на първия протокол
показвал, че преди него няма друг.
На следващо място, във въззивната жалба се обсъжда формата на
сключения с ответника трудов договор. Първоинстанционният съд
неправилно счел, че разминаванията в договора за незначителни, въпреки, че
трудов договор №5 от 10.04.2020 г., който бил приложен към делото, видимо
се различавал от представеното пред административния орган и предмет на
настоящата проверка копие (в оригинала липсвал подписа на служител
човешки ресурси, разминавали се и местата на положените подписи - на
копието са на първа страница, на оригинала на втора).
Обсъжда се разпоредбата на чл.183 ГПК, която поставяла изискване
документ, приложен по делото в копие да бъде представен от страната в
оригинал, напълно съответстващ на копието. Твърди, че не съществувала
правна норма, според която страната да може да представи друг подобен на
копието документ в оригинал (а не оригинал, идентичен на представеното
копие), още по- малко този документ да замести, или по-точно да измести
4
представеното копие. Противното схващане би означавало законодателят да
даде възможност на страните да представят документи, създадени специално
за целите на съдебните производства, изправяйки първоначално допуснатите
несъответствия.
Разпоредбата на чл.62, ал.1 КТ изисквала от работодателя да предостави
на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни. Не случайно
законодателят използвал единствено число при формулиране на тази
разпоредба. Нелогично било работникът да притежава няколко различни
екземпляра на трудов договор, каквото становище възприел съдебния състав
на първоинстанционния съд. Още повече, че в настоящия случай договорите
не били два. а цели три. Един, представен пред контролния орган в заверено
копие, един представен в оригинал от процесуалния представител на първия
ответник в първото съдебно заседание на 21.04.2023 г. и приложен по делото
и още един, представен в оригинал във второто съдебно заседание на
26.05.2023 г.
Всичко това будело основателно съмнение за автентичността на тези
трудови договори и датата на която са съставени оригиналите, като давало
основание да се твърди, че съставени след внасяне на настоящата искова
молба, единствено за целите на съдебното производство.
Не без значение било и обстоятелството, че е налице разминаване
между посочената в трудовия договор длъжност - „общ работник“ с НКПД
9622 0001 и тази, фигурираща в длъжностната характеристика -
.“нискоквалифицирани работници“ с НКПД 92110004.
Разминаване имало и в посочения в трудовия договор код по
Класификатора на икономическите дейности - 47.11 - „Търговско
посредничество със селскостопански суровини, живи животни, текстилни
суровини и полуфабрикати и този посочен в длъжностната характеристика -
Търговия с леки и лекотоварни автомобили до 3.5 тона.
Икономическата дейност и по двата посочени кода, нямали нищо общо
с дейността на дружеството, както и с работата, която се твърдяло, че е
извършвал първият ответник.
Следвало да се обърне внимание и на това, че ответника Б. имал два
броя заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение с номера 5 и 14
от 01.06.2021 г., които били приложени с исковата молба, но
първоинстанционният съд приел, че посоченото основание за прекратяването
на трудовото правоотношение е неправилно посочено. Но и това не било
достатъчно основание да се счита, че трудовият договор с М. Б. е
недействителен или заобикаля закона. Посочването на това основание обаче,
изключило възможността на основание чл.546, ал.3 от Кодекса за социално
осигуряване, на лицето да бъде изплатен минималният размер на парично
обезщетение за безработица за срок от 4 месеца.
5
Молят решението да бъде отменено и предявеният иск уважен.
Претендират юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника М. Б., действащ чрез адв.П., в който се поддържа неоснователност
на въззивната жалба. Моли обжалваното решение да се потвърди. Претендира
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от и ответника
„ГРГ Експорт“ ЕООД, действащо чрез адв.П. – Г., с изложени подробни
съображения за неоснователност на въззивната жалба. Формираната от
първоинстанционния съд фактическа обстановка била пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал по делото. Правните изводи на
съда – обосновани, намиращи опора в материалноправните норми,
приложими към настоящия спор. Моли обжалваното решение да се потвърди.
Претендира разноски.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 18.11.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6