Определение по дело №55/2022 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 61
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Павел Неделчев
Дело: 20224200200055
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 61
гр. Габрово, 28.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на двадесет и осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Частно наказателно дело №
20224200200055 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и 6 от НПК. Образувано е по жалба
от адв. Р. Н. от ВТАК – повереник на ЕЛ. М. М. от гр. Габрово и Д. М. М. от гр.
Севлиево, двамата в качеството на наследници на починалия М.Д.М.., против
Постановление на прокурор от Окръжна прокуратура – Габрово от 23.11.2021 г., с
което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 87/2021 г. по описа на ОД на МВР -
Габрово, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
В жалбата се излагат съображения в подкрепа на виждането за необоснованост
и незаконосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Изразява се несъгласие с извода на прокурора, че инкриминираната сума
е изтеглена от сметката на М. М. с негово съгласие, поради което не е налице състав на
престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК. Противопоставя се довод, че собственици на
инкриминираната банкова карта след смъртта на М. са единствено неговите
наследници по закон и в случая не е налице тяхното съгласие в лицето на Е.М. и Д.М.,
които са титуляри на средствата по картата. Твърди се, че липсва анализ на
доказателствените източници, като не става ясно защо прокурорът е дал вяра на едни
доказателства за сметка на други. Сочи се, че обвинението не е отчело, че на 31.03.2021
г. и на 06.04.2021 г. има още две тегления от сметката на починалия, което обосновава
извод за ползване на банковата карта не само от свидетеля Р.Ю., а и от свидетелката
Д.М.. В жалбата се застъпва позицията, мотивирана и на база цитирана съдебна
практика, че с факта на откриване на наследството сумите по банковата сметка на
починалия стават част от наследствената маса и съсобствени по отношение на
наследниците му, като отбелязания на банковата карта титуляр, поради неговата смърт,
се явява само номинален, както и всякакви действия с картата и разпореждане с част от
активите по сметка, за която тя е издадена, без знание и съгласие на наследниците се
1
явяват неправомерни, съответни престъпни, включително когато са налице изтеглени
средства – по отношение на частта на наследника по тях.
Искането в жалбата е съдът да отмени постановлението за прекратяване на
наказателното производство, като постановено при непълнота на доказателствата,
неправилно и незаконосъобразно и да върне делото на прокурора да продължаване на
разследването със задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът установи, че препис от обжалваното постановление е връчен на
пострадалите Д.М. и Е.М. съответно на 27.11.2021 г. и на 29.11.2021 г. Жалбата от
двамата е депозирана от упълномощения повереник в установения в закона 7-дневен
срок – на 30.11.2021 г., поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа
по същество.
Съдът, в настоящия си състав, извърши проверка на обжалваното
постановление, запозна се със събраните на досъдебното производство доказателства и
взе предвид оплакванията, изтъкнати в жалбата, като намира, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство е необосновано и незаконосъобразно по
следните съображения:
Наказателното производство е образувано с постановление на прокурор при
ОП – Габрово от 19.07.2021 г. за това, че в периода от 24.03.2021 г. до 30.03.2021 г., в
гр. Габрово, при условията на продължавано престъпление, използвал данни от
платежен инструмент – дебитна карта с № 516849хххххх5303, издадена от „Банка
ДСК“ ФЦ – Габрово на името на М.Д.М.. и оригиналния й ПИН-код, без съгласието на
титуляра М.Д.М.., като извършил 5 успешни трансакции за теглене на парични суми и
безкасово плащане на обща стойност 7 570,44 лева - престъпление по чл. 249, ал. 1 от
НК.
По делото не е привличано обвиняемо лице.
От фактическа страна прокурорът е приел следното:
На 16.01.2015 г., след дългогодишно съвместно съжителство, св. Д. Р. М. и
М.Д.М.. сключили граждански брак. Двамата живеели в апартамент, находящ се гр.
Габрово, ул. „Спортна“ № 3, собственост на св. М.. Децата им са пълнолетни и само св.
Р.Ю. - син на св. Д.М., живеел в страната. Свидетелите Е.М. и Д.М. поддържали
контакти с баща си и нямали конфликтни отношения със съпругата му.
На 10.03.2021 г., поради внезапно влошаване на здравословното му състояние
на работното му място, на М. М. била оказана медицинска помощ в Спешно отделение
на МБАЛ - Габрово. Придружавала го съпругата му. След прегледа и кратък престой в
отделението, М. бил изписан и св. Р.Ю. помогнал за транспортирането до дома им. По
пътя спрели до практиката на личния лекар на М. и докато св. Д.М. била при лекаря, за
да вземе направление за преглед при кардиолог, съпругът й предложил дебитната си
карта на св. Ю.. Помолил го да я даде на майка си и да ползват парите, ако нещо се
2
случи с него. Обяснил му, че вече бил устроил дъщеря си като й дал 15 000 евро и
затова парите от тази дебитна карта искал да са за майка му. Св. Ю. му отказал и му
предложил да разговаря с майка му, защото са семейство и двамата трябва да го решат.
Същият ден, в дома на св. Д.М. гостувала св. Н.К.. Пред нея и в присъствието на св.
Р.Ю., М. М. отново настоял съпругата му да вземе дебитната му карта, за да получи
паричната сума по сметката като благодарност за грижите й. Св. Д.М. приела
дебитната карта с №516849хххххх5303, издадена от „Банка ДСК“ АД, ФЦ - Габрово на
името на съпруга си, който й съобщил персоналния си идентификационен номер за
ползването й.
На 11.03.2021 г. св. Д.М. придружила М. М. за извършване на кръвни и
кардиологични изследвания.
На 12.03.2021 г., след отчетени положителни резултати от тестване за COVID-
19, св. Д.М. и М. М. били поставени под карантина.
На 24.03.2021 г., около 10:00 часа, в резултата на преживян инфаркт, М. М.
починал.
Поради наложената й карантина, св. Д.М. не можела лично да организира
погребението на съпруга си и ползвала съдействието на сина си. Тя му предоставила
дебитната карта на починалия М. М. и му казала да изтегли паричната сума от
сметката, с която да поемат разходите за погребение и за текущата издръжка. От
24.03.2021 г. до 30.03.2021 г. св. Р.Ю. използвал издадената на името на М.Д.М..
дебитна карта и оригиналния й ПИН-код, като извършил 8 успешни транзакции за
теглене на парични суми на обща стойност 10 000 лева и едно безкасово плащане на
стойност 39,99 лева, както следва: на 24.03.2021 г., за времето от 13:48 часа до 14:00
часа, от ATM на бул. ******** и ул. ************** в гр. Габрово изтеглил в брой
общо 2 000 лева; на 25.03.2021 г., за времето от 17:29 часа до 17:31 часа, от ATM на ул.
************** в гр. Габрово изтеглил в брой общо 2 000 лева; на 26.03.2021 г., в
17:58 часа, от ATM на ул. ************** в гр. Габрово изтеглил в брой 2 000 лева; на
29.03.2021 г., за времето от 19:06 часа до 21:48 часа, от ATM на ул. ************** в
гр. Габрово изтеглил в брой общо 4 000 лева и на 30.03.2021 г. в магазин „G1“ в гр.
Габрово извършил плащане на стойност 39,99 лева. Св. Ю. уведомил майка си за
всички извършени транзакции чрез дебитната карта на М. и й предавал получените в
брой суми. Част от тях св. Д.М. ползвала за кремация и погребални ритуали, за което
уведомила по телефона св. Е.М..
На 27.04.2021 г. св. Д.М., св. Е.М. и Д.М. - в качеството на наследници на М.
М., закрили сметката му в „Банка ДСК“ АД, в която имало остатък от 2000 лева и
валутната сметка с наличност от 4000 евро, които разделили помежду си. Св. Д.М.
разбрала за извършен превод от 15 000 евро в полза на св. Е.М.. Разочаровала се, че
съпругът й не я е уведомил за този превод и казала на св. Е.М. да поеме разходите за
3
помена на баща й.
На 05.05.2021 г., от разпечатка за закритата банкова сметка, св. Е.М. узнала, че
част от сумите от банковата сметка в лева са изтеглени след смъртта на баща й.
Споделила това със св. Е.В. и изясняването на това обстоятелство допълнително
влошило отношенията между наследниците на М. М..
Съдът намира, че възприетата от прокурора фактическа обстановка по
очертаните в производството основни моменти от предмета на доказване е изведена
при вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата по делото. Коректността
на изложението изисква да се посочи, че е налице противоречие в постановлението
относно момента, от който на св. Д.М. е станало известно, че съпругът й е извършил
превод от 15 000 евро в полза на дъщеря си св. Е.М. – дали приживе на М. М. св. Д.М.
е знаела за този превод така, както самата тя сочи в показанията си, или е разбрала за
него на 27.04.2021 г., когато заедно с останалите наследници закрили валутната сметка,
и както е приел прокурорът, това довело до влошаване на отношенията им. На този
етап от развитие на производството и предвид очертаните доказателствени предели във
връзка с разследване за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК, съдът приема, че
изясняването на това обстоятелството не е от съществено значение.
Съдът се съгласява с позицията на прокурора, че преди да почине М. М. е
предоставил на съпругата си Д.М. дебитната си карта и ПИН-кода за нея, по който
начин принципно е изразил съгласието си тя да се ползва от нея. Този фактически
извод следва от еднопосочните за изяснява на това обстоятелство показания на
свидетелите Д.М., Р.Ю. и Н.К.. Неоснователно се явява оплакването, развито в
жалбата, че съобщеното от посочените свидетели се опровергава от свидетелите Е.М. и
Р. Хр.. В показанията на дъщерята и на братовчедката на М. М. не се съдържа такава
информация. Съдът също така следва да посочи, че какви точно са били уговорките
между М. М. и съпругата му за начина и условията за ползване на банковата му карта,
колко пари е трябвало да се теглят от банковата сметка и как точно да се използват,
както и дали Д.М. е изпълнила тези уговорки е неотносимо към предмета на делото.
На следващо място, във връзка с възприетата фактология, съдът приема за
неоснователно твърдението в жалбата за извършени още две тегления от банковата
сметка на починалия М. М. – съответно на 31.03.2021 г. за сумата от 400 лева и на
06.04.2021 г. за сумата от 955,68 лева. Прегледът на извлечението от банковата сметка
показва, че не се касае до тегления, а до постъпления - еднократна социална помощ и
заплатата на починалия за месец март 2021 г. Тези две суми, заедно с това, което е
останало по сметката след инкриминираните трансакции, е формирало общата сума,
която впоследствие е била разпределена между тримата наследника на починалия М.
М..
При така установената фактическа обстановка прокурорът е достигнал до
4
правния извод, че събраните доказателства несъмнено установяват авторството на
извършените деяния в лицето на св. Р.Ю., но не и противоправния им характер. Приел
е, че от обективна страна извършеното деяние от Р.Ю. не осъществява състава на
престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, тъй като е извършено със съгласието на
титуляра на платежния инструмент. По тези съображения и на основание по чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК наказателното производство е прекратено.
Съдът намира, че при така установеното от фактическа страна изводът на
прокурора за несъставомерност на деянията, поради липса на елемент от обективната
страна на престъплението по чл. 249, ал. 1 от НК, се явява необоснован и изведен в
противоречие с материалния закон. Поради това и жалбата в тази си част се явява
основателна. Доказателствата по делото установяват, че М. М. е починал на 24.03.2021
г., 10:30 часа. Оставил е за свои законни наследници съпруга Д.М., дъщеря Е.М. и син
Д.М.. Не се спори, че след смъртта му, последователно за периода 13:38 часа на
24.03.2021 г. до 15:24 часа на 30.03.2021 г., св. Р.Ю., чрез дадената му от неговата
майка св. Д.М. банкова дебитна карта с титуляр починалия М., е извършил 8
трансакции, при които е изтеглил общо сумата от 10 000 лева, както и е извършил една
трансакция по безкасово плащане на стойност 39,99 лева. Несъмнено е, че както Ю.,
така и Д.М. са имали знанието, че ползването на банковата карта започва буквално
броени часове след смъртта на нейния титуляр. Те двамата са съзнавали, че след
кончината на М. М. негови наследници са освен съпругата му, така и двете му деца,
както и че няма дадено съгласие от страна на св. Е.М. и брат й Д.М. за подобни
разпореждания със средствата на техния наследодател. Именно поради това съдът
счита, че действията по използване на чуждия платежен инструмент, независимо че се
мотивират с дадено преди смъртта му съгласие от родственика на Д.М., са извършени в
нарушение на забраната на чл. 249, ал. 1 от НК и водят до осъществяване на състава на
това престъпление. С оглед конкретиката на казуса настоящият състав не намира
основание за приложение на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК. Касае се за голям брой
трансакции с изтеглена значителна сума, по който начин съществено е накърнена
наследствената маса, респективно са засегнати интересите на останалите наследници.
По изложените съображения съдът намира, че изводите на прокурора за
наличие на основанието по чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК са необосновани и
незаконосъобразни. Поради това постановлението за прекратяване на наказателното
производство следва да се отмени и делото да се върне на прокурора. След връщането
следва да се извърши пълен фактически и правен анализ на събраните доказателства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, което да обуслови законосъобразни правни изводи
за наличие или липса на извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК или по друг
престъпен състав.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление на Окръжна прокуратура – Габрово от 23.11.2021 г.,
с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 87/2021 г. по описа на ОД
на МВР - Габрово, водено за престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените в съобразителната
част на настоящото определение указания.
Определението може да се протестира и/или да се обжалва пред Апелативен съд
– Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните – Окръжна
прокуратура – Габрово, пострадалите Е.М. и Д.М., както и Д.М..
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
6