Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2863 05.11.2019 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 5121/2019г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.С., представлявана от Н.Г.С. и А.Ч.Д. против Д.П.Б., ЕГН ********** *** за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца по договор за потребителски кредит от 28.04.2017г. сумата от
166.10 лева главница, сумата от 4.71 лева договорна лихва за периода от
05.10.2017г. до 05.12.2017г., сумата от 48.58 лева обезщетение за забава за
периода от 05.10.2017г. до 12.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК до изплащането.
Твърди се в исковата
молба, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от
28.04.2017г. за сумата от 500 лева, която сума била усвоена от ответника. Към
отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска от 31.40 лева,
която също се заплаща на месечни вноски. Длъжникът е пожелал да сключи
застраховка живот от 11.55 лева, както и застраховка безработица от 11.78 лева,
които средства се превеждат по сметка на застрахователя от кредитора. Общото
задължение по договора възлиза на 597.32 лева, която сума е разсрочена на 7
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва. Длъжникът не е заплатил
последните три вноски по погасителен план. Към момента крайният падеж за
плащане е вече настъпил. Моли се за уважаване на исковете.
Исковете са по чл.422 ГПК, чл.430, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По реда на чл.417 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 3869/25.10.2018г. по ч. гр. дело № 7634/2018г. за търсените суми. След като заповедта
е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът е завел
настоящото дело за доказване на вземането си по общия ред.
Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не се представлява в производството пред съда и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител е поискал да
се постанови неприсъствено решение.
По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. В процесния случай тези предпоставки са налице.
Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, с разпореждане на съда от 19.07.2019г. на ответника по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание и исковете са вероятно основателни. Последната предпоставка се установява от представените от ищеца и неоспорени писмени доказателства. От тях е видно, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № **********/28.04.2017г., по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит от 500 лева. Отделно Б. е сключил застраховка живот в размер на 11.55 лева и застраховка безработица в размер на 11.78 лева, които застраховки се заплащат от банката и след това се включват в дължимата главница. Сумите по кредита е следвало да се заплатят на 7 месечни вноски, като падежът на последната вноска е на 05.12.2017г. Следователно целият кредит е станал изискуем към момента на завеждане на заявлението по чл.417 ГПК и ответникът дължи заплащането му. По признания на ищеца, ответникът е заплатил всички вноски, с изключение на последните три, които остават непогасени. Дължи се 166.10 лева главница, 4.71 лева договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.12.2017г., 48.58 лева обезщетение за забава за периода от 05.10.2017г. до 12.10.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането. Ето защо, съдът намира предявените искове за вероятно основателни, поради което постановява и настоящото неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски по настоящото дело в размер на 175 лева и съдебно – деловодни разноски в заповедното дело в размер на 75 лева, като разноските включват такси и юрисконсултски възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Д.П.Б., ЕГН ********** ***, че дължи на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., представлявана от Н.Г.С. и А.Ч.Д. сумата от 166.10
лева /сто шестдесет и шест лева и десет стотинки/ главница, дължима по
договор за потребителски кредит № **********/28.04.2017г., сумата от 4.71 лева /четири лева и седемдесет и
една стотинки/ договорна лихва за периода от 05.10.2017г. до 05.12.2017г.,
сумата от 48.58 лева /четиридесет и
осем лева и петдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода от
05.10.2017г. до 12.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 24.10.2018г. до изплащането, което
вземане е присъдено със заповед за изпълнение № 3869/25.10.2018г. по ч. гр. дело
№ 7634/2018г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Д.П.Б., ЕГН ********** ***
да заплати на ”Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д.
сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща направени в исковото производство разноски и сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/
разноски в заповедното дело.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
А.С.