№ 4104
гр. София, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110126084 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по предявен от „КБ” ЕООД с ЕИК *** осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
против П. СТ. К., ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. „СС“ № 14, за сумата от 1000 лв.,
представляваща главница по сключен между ответника и "4Ф" ЕООД Договор за кредит №
********** от 12.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за
прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и Приложение №1 към него, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2021
г., до окончателното плащане. Претендира разноски. Ищецът твърди, че между „4Ф“ ЕООД
и ответника бил сключен договор за кредит от разстояние чрез подаване на заявка от
ответника за отпускане на сума в размер на 1000 лева на 12.03.2017 г. и предоставяне на
сумата чрез превод посредством банкова сметка на ответницата. Поддържа се, че договорът
бил сключен през системата на “В” на интернет страницата на кредитодателя –
www.vivus.bg и за него били приложими Общи условия, предоставени на
кредитополучателя. Уговорено било задължение за връщане на сумата с падеж – 11.04.2017
г. Въпреки настъпването на падежа ответникът не изпълнил задълженията си по договора,
включително това да върне предоставената сума. Ищецът претендира връщане на
предоставената в заем сума, като претендира вземането за нея да е придобил с договор за
цесия, сключен между него и кредитодателя. Посочва, че въз основа упълномощаване от
страна на цедента е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията до
длъжника. Уведомителното писмо било изпратено чрез „БП“ ЕАД, но същото е върнато в
цялост. Твърди, че прилага уведомление за цесията до длъжника към исковата молба и
1
претендира връчването му чрез връчване на исковата молба, с което длъжникът да се счита
за уведомен. Поддържа, че въпреки осъществените телефонни контакти, уведомяването за
цесията и поканата за плащане, такова не било извършено. Отправя искане за осъждане на
ответника да заплати дължимата главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане и в полза на дружеството да бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
Ответникът не депозира в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и при отчитане на представените по делото
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения:
На ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците
от неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на
представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За проведеното съдебно заседание ответникът е редовно
призован. Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се
гледа в негово отсъствие, като не изпраща представител в съдебно заседание. Наред с
изложеното, съдът приема, че предявените искове, с оглед липсата на възражения от
ответника и при отчитане на представените писмени доказателства се явяват вероятно
основателни, поради което на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото
разноски, за чието извършване са представени своевременно доказателства, а именно за
държавна такса в размер на 50 лева и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26 НЗПП –
100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено с оглед фактическа и
правна сложност на производството.
Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. СТ. К., ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. „СС“ № 14 да заплати на „КБ”
ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лв., представляваща главница по сключен с "4Ф" ЕООД
Договор за кредит № ********** от 12.03.2017 г., вземанията по който са прехвърлени на
„КБ” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. и
Приложение №1 към него, както и законната лихва върху главницата от 12.05.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. СТ. К., ЕГН **********, с адрес с. Л, ул. „СС“ № 14 да заплати на „КБ”
ЕООД с ЕИК ***, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от 150 лева – съдебни
разноски, от които 50 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Присъдените суми могат да бъдат платени по банкова сметка на кредитора при Б ДСК ЕАД -
IBAN: BG1***.
2
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3