№ 36771
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:*********************
като разгледа докладваното от ********************* Гражданско дело №
20241110148067 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от
***********************, искова молба против ***********************, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ******, с искане да се
постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца
сумата от 4 732,00 лв., представляваща стойността на извършени две неразрешени
платежни операции от 18.06.2023 г. /1 900 лв. – извършена на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. и
2832 лв. извършена на 18.06.2023 г. в 13:45 ч./, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 10.04.2024 г. до окончателно изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че има открита
разплащателна сметка при ответника *****************************. Сочи, че на
18.06.2023 г. в 13:44 ч. от сметката му към сметка с ***************************** с
титуляр ****************** е излъчен превод в размер на 1 900 лв., а в 13:45 ч. е
излъчен нов превод в размер на 2 832 лв. Излага, че непосредствено след преводите,
служител на ответника се е свързал с управителя на ищцовото дружество –
******************, като го е уведомил, че с него са се свързали от банката-
1
получател на преводите *********** и са поискали потвърждение на преводите, т.к.
имали съмнения, породени от наличието на множество постъпващи преводи по една и
съща сметка с титуляр ****************** от същия ден и от различни физически и
юридически лица. Управителят на ищцовото дружество отрекъл да е извършвал
описаните по-горе преводи и поискал блокиране на достъпа за услугата на
потребителския профил в „e-*********” и предприемане на действия за връщане на
изпратените преводи. На 23.06.2023 г. ищецът депозирал жалба, с която оспорил
извършените платежни операции, като на 04.07.2023 г. получил становище по
депозираната жалба, с което ответникът отказал възстановяване на сумите. Твърди, че
по случая е депозирана жалба в Окръжна прокуратура Пловдив, като впоследствие му
било изпратено Постановление № 4769/04.10.2023 г., в което било посочено, че „са
налице достатъчно данни за това, че в инкриминирания период, неустановено лице е
осъществило неправомерно въвеждане на данни в системата на банката, вследствие
на което се стигнало до неправомерно достъпване профила на тъжителя и от там
до банковата сметка на ***********************, като е последвало неправомерно
нареждане на два поредни парични превода в полза на лицето ******************.
Неправомерното въвеждане /чрез добавяне, промяна, изтриване, внасяне и други/ на
компютърни данни в определена информационна система реално дава възможност за
непосредствена обработка от компютърната система и съответно директно
извършване на банкови преводи, което съставлява престъпление по см. на чл. 319б,
ал. НК. Ако деянието е извършено и с цел имотна облага, то е налице квалифициран
състав на чл. 319б, ал. 3 НК.“ С оглед полученото постановление, ищецът изпратил
ново искане до банката с вх. № 522-0059/18.01.2024 г. за възстановяване на
неправомерно преведените суми, но с писмо с изх. № 5300/212/26.01.2024 г. банката
отново отказала възстановяване на сумата. Ищецът подробно аргументира, че
системата за идентификация на ответната банка не е съобразена с изискванията на
регламент 2018/389, както и че предприетите от нея мерки за сигурност не
съответстват на изискванията на по-високия риск при дистанционно предоставяне на
персонализирани средства за сигурност и за ограничаване на риска от
компрометиране. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът излага, че доколкото
ищецът не е потребител, то същият не може да се ползва от потребителска защита и
по-конкретно от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ******. В тази връзка сочи, че в чл. 10,
раздел XIII от *** изрично е уговорено, че не се прилагат разпоредбите на глава IV
****** и чл. 68, ал. 1, чл. 78 ******. Не оспорва, че ищецът е титуляр на банкова
сметка, открита на 10.06.2008 г. Сочи, че ищецът е ползвал услугата интернет
банкиране, като законен представител и упълномощено лице да оперира със сметката
2
твърди, че е **************************. Излага, че лицето е имало уникално
потребителско име и парола, които е следвало да не разкрива на никого. Сочи, че
законният представител на ищеца е заявил телефонен номер ********** и ел. поща
*******@***.**. Твърди, че на 17.06.2023 г. е получена заявка чрез интернет
банкирането за ******************* (******* *********), за активирането на който
излага, че е необходимо да бъдат въведени два кода, като първият се изпращал на
телефонния номер, а вторият на ел. поща. За да завърши процесът по активиране на
софтуерния токън, банката изпратила два независими един от друг уникални и
еднократни активационни кода – един чрез ********* съобщение до телефонен номер
и втори чрез имейл. В изпратеното до ****************** съобщение ясно било
посочено, че полученият код е именно за активиране на „******* *********“, като
изрично било отправено и предупреждение да не се въвеждат кодовете в онлайн
форми, интернет страници или други приложения, или в отговор на получени имейли
или други съобщения, дори ако изглеждат такива изпратени от ****************.
Твърди, че транзакциите са извършени от лице, което е имало едновременно достъп и
знание за потребителско име и парола за влизане в профила на ищеца, физически
достъп до тел. номер, на който е получен първият код за софтуерния токън, достъп до
ел. поща, вкл. и знание за парола на тази поща. С оглед изложеното счита, че
операциите са извършени от ищеца или от лице, на което ищецът е разкрил посочена
по-горе информация и подробно аргументира, че ищецът е проявил груба небрежност.
Сочи, че ищецът е пренебрегнал изпратените до него предупредителни автоматични
съобщения – на 16.06.2023 г. и 17.06.2023 г., като с едното съобщение бил уведомен за
влизане в интернет банкиране от нов IP адрес, а другото съобщение касаело
активирането на токъна. Подробно аргументира, че е положил всички усилия за
разясняване на клиентите колко е важно да не разкриват персонализираните си
защитни характеристики на ползваната от тях услуга. Счита, че не следва да се
ангажира отговорността му и се позовава на чл. 75, ал. 2 ЗЗД и чл. 83, ал. 2 ЗЗД.
Излага, че не е пасивно легитимиран по предявения иск, т.к. се явявал само посредник
между ищеца-наредител и получателя, като аргументира, че искът следва да се насочи
към ****************** /лицето получило сумите/. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ******.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответната страна, съдът обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за разплащателна сметка от
10.06.2008 г.; че на 18.06.2023 г. в 13:44 ч. от сметката на ищеца към сметка с
3
***************************** с титуляр ****************** е излъчен превод в
размер на 1 900 лв., а в 13:45 ч. е излъчен нов превод в размер на 2 832 лв.; че на
23.06.2023 г. ищецът е депозирал жалба, с която е оспорил извършените платежни
операции, но ответникът отказал възстановяване на сумите.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ******:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи следните
обстоятелства: 1) сключването между страните на Договор за разплащателна сметка от
10.06.2008 г.; 2) изпълнението от страна на банката на конкретна платежна операция;
3) че тази платежна операция има характера на неразрешена такава от платеца, който е
и ползвател на платежна услуга по сключения договор / в този смисъл Определение №
416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 949/2023 г., I т. о., ТК/
В тежест на ответника е да докаже, че платецът е действал чрез измама или че
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл.
75 от ЗПУПС / в този смисъл Определение № 416 от 22.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
949/2023 г., I т. о., ТК/
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени
доказателства по делото.
УКАЗВА на ответника в 1-месечен срок от получаване на настоящото
определение във връзка с направеното искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане
като трето лице-помагач на негова страна на ****************** да посочи три имена
на лицето, ЕГН и адрес, след което съдът ще се произнесе по искането.
УКАЗВА на ответника 1 -месечен срок от получаване на настоящото
определение във връзка с искането да се призове получателят на оспорените преводи,
да посочи кой е получателят на оспорените преводи и дали прави искане за събиране
на гласни доказателства, чрез разпит на това лице, като индивидуализира три имена,
ЕГН и адрес след което съдът ще се произнесе по искането.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, което да послужи пред
органите на МВР и прокуратурата за снабдяване със следната информация: под какъв
номер е образувана преписка по сигнал на *********************** за оспорени
операции, извършени на 18.06.2023 г.; на какъв етап се намира образуваното
производство; данни за заподозряно лице/обвиняем – три имена, ЕГН и адрес.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред органите на МВР и прокуратурата, въз основа
на което на ответника да бъде предоставен достъп до преписките.
4
ДОПУСКА на ответника събиране на гласни доказателствени средства чрез
разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на посочените в
отговора на исковата молба обстоятелства.
ДОПУСКА съдебно - компютърна експертиза, която да даде отговор на
въпросите, формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 600.00
лв., платим от ответника, в едноседмичен срок от връчване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **************************, като експертът да
се уведоми за поставените му задачи след внасяне на определения депозит.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях
ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.11.2024 г. от 09.00часа,
за които дата и час да се призоват страните и вещото лице.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника и приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5