О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 260017
гр.
Шумен, 27.08.2020
г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на двадесет и седми август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: А. Карагьозян
Членове: 1. Т. Димитрова
2.
Й. Димов
като разгледа докладваното от окръжния съдия Т. Димитрова, в.ч.гр.д. № 241 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по
частна жалба с рег. № 8037/16.06.2020г. депозирана от М.Л.С.
с ЕГН ********** *** срещу Заповед № 338/29.05.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 838/2020г. по описа на РС -
Шумен, в частта й за разноските в размер на 300.00 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Оспорва размера като прекомерен, позовавайки се на разпоредбата на чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според която същият
следва да е 100.00 лева и моли съда да отмени заповедтта за изпълнение, в
частта и за разноските, за горницата над 100.00 лева.
От името на заявителя
„ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. И.Л. от АК –
София, са постъпили два отговора на
подадената частна жалба, в първия се оспорва същата по същество и се иска от
съда да я отхвърли, като неоснователна. Сочи, че размерът на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство е съобразен, както с фактическата и
правна сложнаст на делото, така и с предмета на спора и с минималния такъв
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие. Също така
моли и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в
размер на 100.00 лева за адвокатско възнаграждение. С втория отговор се иска прекратяване на
производството по частната жалба, тъй като същата е преждевременно заведена,
доколкото жалбоподателката е депозирала възражение по чл. 414а от ГПК и същото
е пречка за влизане на заповедтта в сила, а от там и за обжалване по реда на
чл. 413 от ГПК, в частта й за разноските, съгл. приетото в т. 12 от ТР № 4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК.
При служебна проверка относно
допустимостта на производството въззивният съд съобрази следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т.
12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, частна
жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, в частта за разноските се администрира, съответно се разглежда от
въззивния съд само, ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено
възражение и при оттегляне на възражението по
чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба се администрира и
разглежда от въззивния съд и ако производството по установителния иск, предявен
в хипотезата на чл. 422, във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, приключи с определение за прекратяване на исковото производство,
но в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила.
В случай, че от длъжника е подадено в срок възражение срещу заповедта
за изпълнение, какъвто е и настоящия
случай, въпросът за
разноските, дължими за заповедното производство се разглежда и разрешава в
рамките на исковото производство по предявения от кредитора – заявител иск за
установяване съществуването на вземанията му по оспорената от длъжника с
подаденото възражение заповед за изпълнение.
В случай, че кредиторът не предяви иска си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК,
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист подлежат на обезсилване от
заповедния съд, поради което частната жалба ще бъде без предмет (аргумент от
чл. 415, ал. 2 ГПК).
В конкретния случай длъжникът е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение (независимо от вида му – чл. 414,
414а от ГПК) и същото е прието от заповедния съд,
който с разпореждане
№ 1789/07.07.2020 г. е указал на заявителя възможността
да предяви иск за установяване съществуването на оспореното вземане по издадената заповед, като към момента липсват данни, било за
спазването на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяването на иска, било за
обезсилването на заповедта за изпълнение в хипотезата на чл. 415, ал. 5 от ГПК,
с оглед на което съдът намира, че настоящото въззивно
производство се явява преждевременно учредено, поради което е недопустимо и
следва да бъде прекратено.
Подадената от длъжника М.Л.С.
с ЕГН ********** ***, частна
жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу
издадената в полза на кредитора „ЕВРО ФИНАНС КОЛЕКТ” ЕООД, ЕИК ********* заповед за изпълнение № 338/29.05.2020г. по ч.гр.д. № 838/2020г. по описа
на РС – Шумен, в
частта й за разноските следва да се върне на районния съд за съобразяване
настъпването на процесуалните условия за нейното администриране и разглеждане
от въззивния съд, указани в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, едва в които случаи същата следва да бъде върната на Окръжен съд - Шумен.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д № 241/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Шумен.
ВРЪЩА на Районен съд – Шумен частна жалба рег. № 8037/16.06.2020г. депозирана от М.Л.С. с ЕГН ********** ***, ведно с цялата преписка по нея и копието на ч. гр. д. № 838/2020 г. по описа на РС - Шумен.
УКАЗВА на първоинстанционния Районен съд
- Шумен, че следва да извърши преценка за настъпване на
условията, обуславящи допустимостта на частната жалба, в съответствие с
мотивите на настоящото определение, едва след което същата следва да се администрира и изпрати за разглеждане на функционално
компетентния Окръжен съд - Шумен.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.