Р Е Ш Е Н И Е
№ 524 30.12.2018г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев въззивно гр.д.№342 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение
№170/15.03.2017г., постановено по гр.д.№483/2016г. по описа на РС- П. е
отхвърлен, като неоснователен предявения иск от Т.И.Т., ЕГН ********** ***
срещу Г. Г.Т. ***, която да му заплати сумата от
6200,98лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
непозволено увреждане.
Осъден е Т.И.Т.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Г. Г.Т. ***
сумата от 1200лв.- разноски по делото.
Против това
решение е постъпила въззивна жалба от адв.Е.П., в качеството й на пълномощник
на Т.И.Т..
Твърди се, че
решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
В този смисъл се
сочи, че неправилно съдът приема, че течът от 12.10.2015г. е в резултат на
изтичане на чиста вода от водопроводната канализация в жилището на ответницата,
а не на фекални води от вертикалната канализация в това жилище каквото е заключението на приетата по
делото техническа експертиза.
Твърди се, че
безспорно се установява заключението, че водата е дошла през жилището на Г.Т.
от горните етажи, посредством счупена тръба на вертикалния канализационен клон
на две места, през което водата се е изливала върху пода на банята- тоалетна и
по този начин се е наводнило жилището на Т.Т..
Визира се, че
неправилно съдът е приел, че експертизата се опровергава от показанията на
свидетелите Б., Р. и К.. Счита се, че тези показания не се подкрепят от
останалите доказателства по делото, в частност от съдебно- техническата
експертиза.
Сочи се, че
необосновано съдът е приел, че св.Б. е установила, че няма поражения върху
камъка и няма мирис на обратна водна при извършения от нея оглед в края на
месец декември 2015г. и началото на месец януари 2016г.
Приема се, че
показанията на тази свидетелка и заключението на съдебно- техническата
експертиза опровергават показанията на свидетелите Б., Р. и К., които
установяват един единствен случай на изтичане на чиста вода от водопроводната
канализация в жилището на ответницата.
Твърди се, че
съдът не коментира и отразеното в констативната част на техническата
експертиза, че в жилището на ответницата липсва вода, което е вследствие на
прекъснат водопровод на долния етаж, което опровергава показанията не тези
свидетели.
Сочи се, че дори
да е така както приема съдът, че изтичането на чиста вода е причина за
наводняването, Г.Т. е нарушила предвиденото в чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС свое
задължение, като собственица на имота да не причинява вреди на други обекти и
общи части, тъй като не е поставила в апартамента си спирателен кран, който
всеки индивидуален арматурен възел включва, съгласно чл.30, ал.5, във вр. с
ал.1 от Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
ВиК инсталации.
Приема се, че
поведението на ответницата е обективно противоправно и защото не е съобразено с
т.н.“грижата на добрия стопанин“.
Моли се да бъде
отменено решението на първата инстанция, като се постанови друго такова, с
което се уважи предявения иск.
Моли се за
присъждане на направените по делото съдебно- деловодни разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока за
обжалване е постъпило и допълнение на въззивната жалба от адв. Е.П. в която са
цитирани норми на Наредба №4/2005г. и чл.169 и чл.195 от ЗУТ.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран
писмен отговор от Т.И.Т..
В съдебно
заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят Т.И.Т., редовно призован не се
явява. За същата се явява упълномощения от него адв.П.. От страна на последната
се моли въззивния съд да уважи подадената въззивна жалба по съображенията
изложени в нея, като се отмени решението на първоинстанционния съд, като
неправилно и незаконосъобразно. Моли се за присъждане на разноски по представен
списък. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на ответната
страна.
Ответникът по
въззивната жалба- Г.Г.Т., редовно призована не се явява. Същата се представлява
от пълномощения от нея адв.В.. От страна на последния се моли да бъде оставена
без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди решението на
първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Съответно моли, с
постановеното си решение да бъде обезсилено решението на районния съд в частта,
с която е отхвърлен иска и да се остави в сила решението в частта с която е
отхвърлен иска за движимите вещи. Подробни съображения в тази насока излага в
представена писмена защита.
Моли се за
присъждане на разноските пред въззивната инстанция в пълния им размер.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с
доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си,
регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба
е допустима- подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна инстанция
намира, че то е изцяло валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част, с
която са отхвърлени предявените искове, с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД, като споделя изцяло изложените в мотивите му съображения.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Производството
по делото е образувано по подадената искова молба от страна на ищецът Т.И.Т., с
правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД,
против Г.Г.Т..
Твърди се от
страна на ищецът, че е собственик на първи етаж от четириетажната масивна
жилищна сграда, находяща се на ул.„М.Т.” №., УПИ IV-24, в кв.20 по обезсиления
план на гр.П., съставляващ имот с идентификатор 56277.501.17 по КК и КР на гр. П..
Твърди, че на
12.10.2015г. е дошъл в гр.П., като е
констатирал, че жилището му е наводнено- таванът на всички стаи бил мокър и
покрит с множество големи оцветени водни капки, които се процеждат през
стоманобетонната плоча. Стените били мокри, мазилката подкожушена, мухлясала,
като на места и опадала. На подът във всички помещения имало вода, като
дълбочината на локвата била с дълбочина около 10 сантиметра.
Визира, че
електрическата инсталация била повредена от овлажняването, като нямало ток в
етажа.
Твърди се, че
цялото движимо имущество било унищожено- легла, дивани, дюшеци, хладилник
„Мраз”, готварска печка на твърдо гориво, телевизор „Филипс”, две разтегателни
маси, столове 6 броя, кухненски бюфет, юргани, одеяла, завивки, килим, дрехи,
обувки, кухненска посуда. Всички врати били изгнили, а алуминиевата дограма на
прозорците била плесенясала и позеленяла.
Визира се, че на
същия ден, ищецът подал жалба до РП- П. с вх. №906/12.10.2015г., като след
извършване на проверки е получил постановление за отказ да се образува
досъдебно производство. Последното било обжалвано пред ОП- Пазарджик, където е
потвърдено, като съответно последното подлежало на обжалване до Апелативна
прокуратура- Пловдив.
Твърди се,
че на 14.10.2015г., Т. е подал Молба с
вх.№94Т-126-2/14.10.2015г. до Община- П. с която поискал назначаване на комисия,
която да направи оглед и констатира щетите от наводнението. Такъв бил направен
на 27.11.2015г.
Сочи се, че на
12.11.2015г. е идвала комисия, по молба на ответницата, която е собственик на
втория етаж, като е съставян констативен протокол, с който ищеца не разполага.
Визира се, че в
протокола от 27.11.2015 г. е отразено,
че на вертикалния захранващ щранг в жилището му се намира спирателен кран, с
който са преустановява водоснабдяването на втория етаж. Към момента на извършване
на проверката този кран се твърди, че е бил спрян, но в жалбата си до Община- П.
ответницата е писала, че на 08.10.2015г. умишлено е пусната водата, като и
имало знание, че крановете на чешмите на втория етаж- собственост на
ответницата са премахнати, в резултат на което е последвало наводнението.
Твърди се, че вследствие
на това наводнение от страна на ищецът са понесени значителни щети. По
направена количествено- стойностна сметка от инж.М.П.Б., строителен инженер
ВиК, щетите са оценени общо 20065,85лв.
Моли се, да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено, че ответницата с
небрежното си поведение му е причинила щети за 20065,85лв., като бъде осъдена
последната да заплати на ищеца сумата от 6688лв., съставляваща 1/3 от цялата
сума, ведно с направените по делото разноски.
С допълнителна
молба подадена от страна на ищецът са направени уточнения касаещи движимите
вещи, цитирани в исковата молба и приложената към нея независима съдебно-
техническа експертиза, а именно:
1.по фактура
№121/16.02.1992г.- телевизор, цветен, нов, на стойност 980лв.; тапицирани
столове- 4 броя , на стойност 152лв.;
хладилник „Мраз” с мотор, на стойност 260лв.;
2.по фактура
№7/16.02.1994г.- 4 броя луксозни юргани, нови- 340лв.; 4 броя, нови луксозни
възглавници- 140лв.; вискозни чаршафи- 6 броя на стойност 150лв.;
3.по фактура
№0715/17.06.1996г.- печка комбинирана с дърва и въглища, нов модел „47” на
стойност 950лв.
4.по фактура №122/25.04.1992г.-
4 броя родопски одяла- 220 лв.; 3 броя нови дюшеци- 152 лв.; кухненска маса- 182
лв.; голяма разтегателна маса- 265лв.;
5.по фактура №322
от месец 05.1991г.- кухненски бюфет- 883,60лв.; трикрилен гардероб- 695,55лв.;
спалня /тек и половина/- 589,43лв.; матрак /тек и половина/- 472,27лв.;
6.по фактура
№169/21.10.1992г.- 4 броя китеници по 4,4кв.м., на обща стойност 1267,20лв.; 3
броя прежда комплект на обща стойност 140,61лв.;
7.по договор за
изработка, доставка и монтаж на дограма от 12.08.2009г.- ПВЦ дограма- 4 броя
прозорци, на обща стойност 1335лв.
Освен това в
преддверието двете врати, цитирана в количествено- стойностната сметка към
заключението на независимата експертиза, приложено по делото се сочи, че представляват
по т.35- врати пресовани, неостъклени, блиндирани- 3 броя на обща стойност
494,52лв., а по т.36- врата дървена, неостъклена, рибена кост на стойност
363,05лв.
Килим, находящ
се в кухнята- 1 брой на стойност 120лв., купуван през 1990г.- 1991г. и 1 брой
електрически котлон на стойност 34лв.
Килим, находящ
се в спалнята, на стойност 90лв., който не е описан в цитираните по- горе
фактури.
По отношение на
всички строително- монтажни работи се сочи, че към исковата молба има количествено-
стойностна сметка, в която те са описани подробно, като в стойността им са
включени материали и труд, като в тази връзка е поискано назначаване на
съответна експертиза за оценка на щетите и необходимите строително - монтажни
работи.
В срокът по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответницата Г. Г.Т..
Твърди се в
същия, че исковата молба е нередовна, съответно недопустима. В таи насока се
излагат съображения.
Твърди се, че претенцията
е и неоснователна. В тази насока се твърди, че жилището на ответницата е
необитаемо, като такова е и жилището, собственост на ищеца. Семейството й не
живее там повече от 8 години, като основанието за напускане било, че ищецът и
неговия баща И.Т. прекъснали водоснабдяването на жилището й и на лятната кухня-
в дворното място- също нейна собственост, затваряйки крана, намиращ се в
приземния етаж- собственост на ищеца, под претекст, че поради небрежност ги наводняваме.
Сочи, че не е
получила съдействие от съответните органи / Прокуратура, и Община гр.П.- за
преустановяване на самоуправството им и възстановяване на водоснабдяването на
жилището ми. В тази връзка визира, че бащата на ищеца- И.Т. пред всички органи
сезирани за това от мен заявявал, че няма да възстанови водоснабдяването,
докато не заплатя щетите от проникването на вода от моето жилище- в жилището на
ищеца, което през последните няколко години се повтаряло няколкократно.
Твърди се, че отношенията
й с ищеца и неговия баща са до крайна степен влошени от други самоуправни
действия на същите и поредица от съдебни дела
между нас, решени в нейна полза.
Приема, че
ищецът съзнателно /умишлено/ е отворил въпросния кран, за да причини наводнение
в моето жилище, а от там и в неговото за да твърди, че отговорност за щетите
нося ответницата, макар че преди това многократно е твърдял, че е претърпял
същите щети от предходни наводнения на етажа му, и да ги е претендирал с друг
съдебен иск, който е разрешен с влязло в сила решение.
С
допълнителна молба с вх.№5859 от
08.11.2016г. от страна на ищецът се уточнява, че описаните поражения в имота му са възникнали
именно като пряка и непосредствена последица по веригата обстоятелства от
поведението на бездействие /неполагане на дължимата грижа/ от страна на
ответницата, създало безпрепятствено условие за този воден теч и разрушителните
му свойства.
В съдебно
заседание пред районния съд проведено на 19.01.2017г. е допуснато изменение на
иска, като общият размер на
претендираното обезщетение е намален от 6688лв. на 6200,98лв., съобразно
допълнително приета уточнителна молба, в която са конкретизирани отделите
размери на строително- ремонти работи и движими вещи.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от
Нотариален акт №91, т.І, н.д.№173/1986г., ищецът Т.Т. е посочено, че същия е
собственик на първи етаж от четириетажната масивна жилищна сграда, находяща се
на ул. „М.Т.” № …, УПИ IV-24 /четвърти за имот двадесет и четири/ в кв. 20
/двадесет/ по обезсиления план на гр. П., съставляващ имот с идентификатор
56277.501.17 /петдесет и шест хиляди двеста седемдесет и седем, точка петстотин
и едно, точка седемнадесет/ по КК и КР на гр. П..
Видно от
Нотариален акт №97, т.І, н.д.№221/1991г., ответницата Г.Т. е собственик на
намиращият се над него втори редовен жилищен етаж с площ от 96кв.м.
Видно от
материалите по приетото пред въззивната инстанция гр.д.№295/2017г. по описа на
РС- П. се установява, че с Решение №111/311.10.2019г. по гр.д.№665/2019г. на
ВКС, ІІ г.о. е отменено въззивно решение №379/06.11.2018г., постановено по
гр.д.№593/2018г. на Пазарджишкия окръжен съд, като вместо него е постановено
осъждането на Т.И. да предаде на Г.Г.Т. владението на първия /сутеренен/ етаж с идентификатор
56277.501.18.1.1 на жилищна сграда с идентификатор 56277.501.18 по КККР на гр.П.,
построена в УПИ-24 в кв.20 по плана на гр.П., с административен адрес: гр.П.,
ул.“М.Т.“ №…, ет.1, на основание чл.108 от ЗС. В мотивите на това решение е
посочено, е че с оглед на установените по делото факти, а именно, че процесния
етаж от построяването му досега никога не е отговарял на нормативните
изисквания за жилище и не е самостоятелен обект на собственост, а се състои от
складови /избени/ помещения, въззивния съд правилно е приел, че сключения с
нот.акт №91/1986г.- /описан по- горе/ алеаторен договор, от които ответникът
черпи права е нищожен, съгласно чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД.
От Протокол за
извършване на помещение по реда на ЗМВР от 12.10.2015г.- л.121 е извършена
проверка на втори етаж на адрес: „М.Т.“ №.. по повод на постъпила молба И.Т.Т..
При проверката е установено, че входната врата е отворена, като има поставени
тапи на тръбите на чешмата, на пералната машина в санитарното помещение, като
не е установено в това жилище кран за водоподаване.
Видно от Констативен
протокол от 27.11.2015г.- л.9- 11, съставен от Комисия на
Община П., с представители от общината,
представител на „ВКС“ ЕООД П. и
полицейски служител е извършена проверка по повод молба- жалба от 14.10.2015г. на
ищеца Т.Т. е установено че захранването на първи жилищен етаж, собственост на Т.И.Т.
и втри жилищен етаж, собственост на Г. И. Т. става посредством вертикален
водопроводен щранг, преминаващ през жилището на Т.Т. и захранващ жилището на Г.Т..
Констатирано е влага по стените, вода на пода на коридора, както и сълзене на
едно от помещенията. По молба на Г.Т. е прекъснато водоподаването към ІІ-рия
жилищен етаж, чрез премахване на вертикален щранг след отклонението за І-ви
етаж.
Видно от
материалите по гр.д.№206/2014 по описа на РС- П., което е било образувано между
същите страни и на същото основание, с твърдение за постоянен теч от жилището на ответницата от м.август 2013г. се установява, че в
мотивите на решенията по цитираното дело и съответното въззивно
гр.д.№132/2015г. на ОС- Пазарджик е прието от фактическа страна наличието на теч в резултат от счупване на
две места- в горната и долна част на вертикалната канализация в жилището на
ответницата Г.Т., като фекалните води са наводнили както апартамента на
ответницата, така и този на ищеца. С постановените решения по посоченото
въззивно дело е отхвърлен иска на Т.И.Т. против Г.Г.Т., с правно основание
чл.45 от ЗЗД, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди, причинени от бездействието на ответницата, изразяваща
се в недопускането на ищеца в собствения
недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“М.Т.“ №…, вх.Б.
От приложените
по делото 6 броя фактури, две от тях издадени на името на И.Т. и Т.Т., една от
тях на Н.Т., една от тях на И.Т. и две от тях на И.Т.- л.148 и л.149 се
установява, че движимите вещи описани в исковата молба, предмет на претенцията
за обезщетение за имуществени вреди възлиза на обща стойност 6200,98лв.
Видно от
Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 07.06.2017г. се
установява, че е прекратено досъдебно производство №8/2016г. по описа на ОСО-
Пазарджик образувано срещу неизвестен извършител по чл.216, ал.1 от НК, препис
вх.№899/2015г. по описа на РП- П..
В обясненията си
ищецът Т.Т. сочи, че първия и втория етаж имат обща водопроводна инсталация.
Има кран на първия етаж, с които се спира водата и за горния етаж. Този кран,
без негово съгласие и насила е счупен. Визира, че баща му още през 1999г. е
спрял крана, като от 15 години не живее в гр.П..
Св.И.Т. заяви,
че наводненията започнали още през 1999г., когато след разговор с бащата на
ответницата последния обещал, че ще оправи пораженията, но не изпълнил
обещанието си. Поради това още тогава същия спрял водата чрез крана, намиращ се
в жилището на сина му и това положение било до 27.11.2015г., когато дошла
комисия, която изкъртила крана.
В показанията си
св.А. сочи, че е влизал в апартамента на Т. през 2014г., както и през 2015г.
Констатирал е наводнение и при двата пъти на жилището на последния, като всичко
е било мокро. Коментира, че между двете наводнения, едно момче е боядисвало.
Конкретно за наводнението през 2015г. визира, че всичко е било мокро, като за нищо
не могли да се ползват посочените от него вещи.
Св.Б. сочи, че
работи като вещо лице при ОС- Пловдив, като е специалист- строителен инженер
ВиК. Показанията на св.Б. бяха в смисъл на установени значителни поражения
върху имуществото на ищеца, резултат от изтекло голямо количество вода.
Коментира, че чистата вода е непрекъснато под напор и прави много по-големи
бели, тъй като голямо количество вода изтича всяка секунда, като освен
това тя не въздейства на камъка, както
мръсната вода. В случая първия етаж е каменна зидария, но нямало поражения
върху камъка и нямало мирис на обратна вода при извършения от нея оглед в края
на декември 2015г. или началото на януари 2016г. Същата коментира, че в
коридора е имало теч, жълт и е мирисало,
но в във всички останали помещения визира, че не е имало такъв мирис.
В показанията си
св.Б. визира, че видял от етажа на ответницата да тече по фасадата на жилището
й много силна вода, поради което сигнализирал ВиК П. и съпругът на ответницата-
Д.. Последният, заедно със св.К. и Д.
влезли в апартамента на ответницата и установили, че има теч от тръбите
на водопроводната канализация, които тръби не били затапени. Малко по-късно
дошъл и св.Р., а междувременно пристигнали работници от ВиК П., които спрели
водата от централния водопроводен кран на улицата. Направило му впечатление, че на вратата на Г.
имало катинар, който бил изкъртен.
Св.Р. от своя
страна посочи, че когато пристигнал в апартамента на ответницата, там вече били
св.Б., св.К. и Д.. Жилището на ответницата било мокро, като св.Р. започнал да
поставя тапи и разбрал, че са идвали от
ВиК, като са спрели водата централно.
Св.К. даде
показания, че заедно с Д. влязъл в апартамента му и видял, че кухненския бокс е
мокър, а вода не текла, тъй като от ВиК
я били спрели. След малко дошъл и св.Р.,
който помогнал на Д. да сложат тапи на
тръбите. Направило му впечатление, че Д. не е отключил с ключ катинара, а само
го е заметнал.
Видно от заключението
на съдебно- техническа експертиза изготвена от в.л.С.И. се установява, че след
извършения от него оглед на двата апартамента на 09.12.2016г. е визирано, че
причините за наводняването на жилището собственост на Т.И.Т. е вследствие на
вода идваща от жилището на Г.Г.Т., което се намира над жилището на ищеца. Мнението
му е, че водата е дошла през жилището на Г.Т. от горните етажи, посредством
счупена тръба на вертикалния канализационен клон на две места през които водата
се е изливала върху пода на банята- тоалетна и по този начин се е наводнило
жилището на ищеца. В жилището на Г.Т. не е имало течаща вода, като водопроводът
е прекъснат в долния етаж.
В основа на
направена количествено- стойностна сметка, стойността за извършване на ремонт
на жилището на Т.Т. възлиза на 5209,98лв.
В констативно-
съобразителната част на експертизата е отбелязано, че така или иначе не са били взети мерки за
отстраняване на тези аварии по канализационната тръба, като по думите на
съпруга на Г.Т. тази канализация не работела, понеже бил изграден друг
вертикален канализационен клон и се вливал на друго място.
Видно от
заключението на съдебно- оценъчната експертиза изготвено от вещото лице Тосков
се установява, че движими вещи описани в 18 пункта са на обща стойност 991лв.
Като взе предвид изложената фактическа обстановка по
делото, съдът стига до следните правни изводи:
Предявените
искове намират правно основание в чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД са процесуално допустими.
По отношение на
иска с правна квалификация чл.45 от ЗЗД. За да бъде същия уважен, от ищецът по
делото следва да бъдат доказани следните елементи от фактическия състав, а
именно: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.
Деянието по
своята същност представлява външна проява на човешка дейност, която може да се
изрази в действие или бездействие. Вторият елемент от фактическият състав е
противоправност на деянието- всяко действие или бездействие, с което се
нарушава публичната забрана да не се вреди другиму, стига да липсват основания,
които да оправдават вредата. Третият елемент е вреда, която по своята същност
представлява промяна на имуществото, правата, телесната неприкосновеност,
здраве, душевност и психическо състояние на човека, които могат да се изразят в
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Като елемент
от фактическия състав на деликта следва да е доказана и причинната връзка,
изразяваща се в зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването
на вредата, а тя е следствие от конкретно действие или бездействие на
деликвента. Последният релевантен факт, който следва да бъде установен при
предявен иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД е вината. По своята същност, тя
представлява конкретно измеримо психическо отношение на дееца към деянието и
вредоносните последици от него. Съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД,
вината се предполага до доказване на противното.
Първоинстанционният
съд е приел, че ищецът Т. не е доказал ответницата Г.Т. да е извършила
противоправно деяние, в резултат на което да са настъпили претендираните от
първия имуществени вреди.
Тези му изводи
няма основание да не бъдат приети за обосновани.
В тази насока
следва да се посочи, че районният съд правилно не е възприел заключението на
вещото лице И. в което се визира при условията на вероятност, че наводнението е
дошло през жилището на ответницата Т. от горните етажи, посредством счупена на
две места тръба на вертикалната канализация. Позовал се е и на свидетелките
показания на Б., Р. и К. посочени от страна на ответника, и съответно на
показанията на св.Б. посочена от страна на ищеца.
В този аспект е
приел, че течът от 12.10.2015г. е в резултат на изтичане на чиста вода от
водопроводната канализация в жилището на ответницата, а не на фекалните води от
вертикалната канализация в това жилище.
Настоящата
инстанция, с оглед на събрания доказателствен материал няма основание да не
приеме тези изводи.
Действително няма
основание да се кредитира заключението на вещото лице И., тъй като той излага
единствено вероятност за причината от наводнението и то от тръба където се
изливат фекални води, но такова на практика не е установено. Действително
налице е установено счупване на канализационна тръба, но няма основание да не
бъдат кредитирани показанията на цитираните по- горе четирима свидетели в
насока, че наводнението е в резултат на изтичане на чиста вода от тръбите в
жилището на ответницата. В този смисъл категоричен е в показанията си св.Б.,
които е видял да тече от фасадата на процесното жилище силна вода, за което е
сигнализирал ВиК П. и съпругът на ответницата- Д..
Неопровергани са
показанията му в насока, че този свидетел, св.К. и Д. са влезли в жилището на Т.,
където са установили теч от тръбите на водната канализация. Не е отречено, че
водата е била спряна от служителите на ВиК- П. централно, като междувременно
св.Р. е затапил с тапи тръбите от които имало теч. Никой от тези свидетели не
визира в излаганите от тях данни, че и имало теч на фекални води. В относимост
на констатираното от тях са и показанията на св.Б., която отрича да е имало
мирис на обратни води в извършения от нея оглед на жилището в края на декември
2015г., началото на януари 2016г. Твърденията й в насока, че в коридора и е
имало жълт на цвят теч и мирис не е достатъчно основание да се приеме, че
наводнението е само в резултата на фекални води. В тази връзка, настоящата
инстанция не приема за основателно възражението на жалбоподателката за
неправилно възприемане показанията на тази свидетелка, и че излаганите от нея
данни са в относимост със заключението на вещото лице И.. Всички тези данни
ясно посочват, че визирания вариант на наводнение от него не е реализиран, тъй
като първите трима свидетели са преки очевидци на въпросното наводнение. Те не
опровергават от показанията на св.И.Т. и св.А., които коментират, че има
наводнение, нанесени щети, но не визират, че това е вода от канализацията или
от водопроводната система. Нещо повече, в показанията си св.Б. за когото не се
спори, че живее в същата жилищна сграда на по- горен етаж е категоричен, че е
направил нова канализационна система и реално по отношение на тази за която е
констатирано, че има счупване на практика не действа. Твърдения в насока на
противното по делото не са налице.
От друга страна,
съдът възприемайки показанията на свидетелите Б., К., Р. и Б. в насока, че
наводнението е причинено от вода от водопроводната инсталация следва да посочи,
че няма доказателства които да опровергават писмените такива в насока, че
единствения кран от който може да се пуска и спира водата се намира в
помещението под етажа на Г.Т., които към онзи момент се е владял от страна на
ищеца Т.. В този смисъл са и констативния протокол от 27.11.2015г., както и
дадените обяснения от страна на ищеца, които коментира, че въпросния кран се
намира в неговото жилище, като в показанията св.Т. визира, че той го е спрял
още през 1999г.
Не се отрича в
хода на делото, като няма и доказателства в насока на противното че ответницата
не живее в жилището откъдето е дошло наводнението. Не може да се отрече, че
въпросния кран е монтиран за обслужване единствено на водопроводната инсталация
за първия редовен етаж, собственост на Г.Т.. Реално не е опровергано от
доказателствата по делото, че достъп до него има само ищецът и неговия баща,
като не се коментира, че такъв има и ответницата. Следва да се отбележи, че по
делото няма твърдения от страна на ищецът, че в тяхното жилище е имало влизане
по взломен начин.
Така изложените данни дават основание за извод
и за настоящата инстанция, че наводнението може да бъде реализирано единствено
и само по волята на владелеца на помещението под жилището на ответницата където
се е намирал въпросния спирателен кран и които определено към инкриминираната
дата е бил във владение на ответницата. Без значение се явяват излаганите от
страна на св.И.Т., че процесния кран е изкъртен на 27.11.2015г. за „да се скрие
това наводнение“.
Действително,
налице е било липса на тапи някои от захранващите тръби в жилището на
ответницата, откъдето на практика е имало теч на чиста вода, но това не може да
бъде прието като причина за наводнението, след като потичането на водата
единствено зависи от лица, които на практика и няма основание да упражняват
контрол върху този спирателен кран. Нещо, което не се отрича, напротив в
показанията си св.Т. коментира, че именно той е спирал този кран. Без значение
се явяват какви са основанията му за това.
Не може да се
приеме, че ответницата Т. има вина, съответно да е налице причинно следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат, както по отношение на самото помещение
владяно към този момент от ищеца, така и по отношение на движимите вещи, които
също са предмет на предявената искова претенция. В този аспект не може да се
приеме за основателно възражението, че след като съдът приема, че изтичането на
чистата вода от водопроводната канализация е причина за наводняването,
ответницата Т. е нарушила предвиденото в чл.6, ал.1, т.2 от ЗУЕС свое
задължение, като собственица на имота да не причинява вреди на други обекти и
общи части, тъй като не е поставила в апартамента си спирателен кран. Нещо
повече, с оглед решението на върховния съд цитирано по- горе, помещението в
което се е намирал спирателния кран, следва да се предаде във владение на Т.,
което реално игнорира цитираната по- горе разпоредба.
Не може да се
приема за основателно и възражението, че е налице основание за ревизиране на
свидетелски показания, с оглед на приетото пред въззивната инстанция
постановление за прекратяване на досъдебно производство. Съдът не намира, че
последното е законова предпоставка за такъв извод.
След като не е налице
осъществен фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не е налице и основание да се
обсъждат по същество доказателствата относими към конкретните размери на
извършението от ищеца строително- ремнотни работи, съответно стойността на
унищожените движими вещи. В тази настоящата инстанция приема, че следва да
посочи, че в представените фактури за движимите вещи, в голяма част от тях са
записани родителите на ищеца, като получили описаните в тях стоки. Едниствено в
три фактури от дати: 16.02.1992г., 25.04.1992г. и от 16.02.1994г. е записан,
както ищеца, така и в първите две неговия баща, а на третата неговата майка.
Доказателства в насока, от кой реално са платени тези суми за описаните в тях
движими вещи, за да се приеме, кой е собственик, по делото не са налице.
Предвид на това,
формирайки своето вътрешно убеждение настоящия съдебен състав намира, че
предявения иск по чл.45 от ЗЗД за причинени на ищеца имуществени вреди от
инкриминираното деяние реализирано на 12.10.2015г. няма основание да бъдат
уважаван. С оглед неоснователността на последния иск, неосноваттелен се явява и
предявения иск по чл.86 от ЗЗД.
В случая,
обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба да се остави без
уважение.
Настоящата
инстанция не намира, че им основания да приеме, че са налице предпоставки за
обезсилване на решението в смисъла поискан в представената писмена защита от
страна на процесуалния представител на Г.Т. и прекратяване на производството в
частта относно причинени повреди от жилищната сграда.
С оглед изхода
на делото, в тежест на Т.И.Т., следва да се присъдят направените от страна на Г.Г.Т.
пред настоящата въззивна инстанция съдебно- деловодни разноски- адвокатски
хонорар в размер на 800лв. В тази връзка настоящата инстанция не намира, че с
оглед на правната и фактическа сложност по настоящото дело ще следва да се намалява
изцяло до минималния размер на предвиденото в случая възнаграждение.
На основание
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №170/15.03.2019г., постановено
по гр.д.№483/2018г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН **********
***, да ЗАПЛАТИ на Г.Г.Т. *** сумата от 800лв.- разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател:
Членове:1.
2.