Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2110 29.12.2016 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми граждански
състав
на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в открито
съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: А.С.
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 3430 по описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на А.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.В.Д., ЕГН **********,
адрес: ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 6500
лева, представляваща заплатена от ищеца сума на отпаднало основание – несбъднати
уговорки между страните за покупко-продажба на недвижим имот, сумата от 1130,32
лева обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 30.09.2014 г.
– 15.06.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 14.06.2016 г., до окончателното плащане на главницата. В условията на
евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника на заплати на ищеца сумата
6500 лева, платена на неосъществено основание – несключване на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сумата от 1130,32 лева обезщетение за
забава, начислено върху главницата за периода 30.09.2014 г. – 15.06.2016 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2016
г., до окончателното плащане на главницата.
Ищецът твърди, че с ответницата и
дъщерите й са имали уговорка да сключат договор за покупко-продажба на таванско
помещение в жилищна сграда на ул. „П.” № ***. К. предал на Д. първоначално
сумата 2550 лева, за което на 30.09.2014 г. тя съставила запис на заповед.
Непосредствено преди изповядване на сделката на 30.09.2014 г. К. предал на Д. и
остатъка от уговорената продажна цена – 6500 лева, за което била съставена
разписка. В следващия момент обаче ответницата и дъщерите й заявили, че
уговорената и вече изцяло заплатена от ищеца сума не ги устройва и желаят
по-голяма сума. К. отказал, вследствие на което договор не бил сключен. Поради
това и ответницата дължи връщане на сумите, дадени от К. в изпълнение на
уговореното.
Моли съда да уважи претенциите и му
присъди съдебно-деловодни разноски.
Ответникът чрез своя процесуален
представител е изложил доводи, че предявеният иск е неоснователен. Оспорени са
твърденията, изложени в исковата молба, че Д. е поискала предварително да й
бъде платена цената и че са й предадени на два пъти суми от по 2550 лева и 6500
лева, както и че са водени разговори за връщане на сумите. Посочено е, че
действително между страните са водени предварителни преговори за
покупко-продажба на недвижим имот, от който ответницата притежавала 5/8 ид. ч.,
но договорената цена била 8000 евро. Сумата от 2500 лева била платена на друг
съсобственик на имота – М.Д.. На 30.09.2014 г. действително имали среща при
нотариус К., но поради несъгласие с предлаганата цена до сключване на
окончателен договор не се стигнало.
Моли съда да отхвърли предявения иск и
присъди съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
С оглед твърденията на страните съдът е
приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях са водени преговори за сключване
на договор за покупко-продажба на недвижим имот – таванско помещение в жилищна
сграда на ул. „П.” № ***. Предварителен договор за покупко-продажба на имота в
писмена форма не е бил сключен.
Приета по делото е разписка от
30.09.2014 г., от съдържанието на която е видно, че на посочената дата М.В.Д. е
получила от А.Н.К. сумата 6500 лева с основание „покупко-продажба на таван № ***
с площ 21 кв. м. на ул. „П.” № ***, вх. ***”. От приетата по делото
съдебно-графологична експертиза, която съдът изцяло кредитира като компетентно
дадена и обоснована, се установява, че ръкописният текст „М.В.Д., **********,***,
е положен в разписката именно от Д., а ръкописният текст, касаещ
индивидуализацията на А.Н.К., е изпълнен от последния. Подписът под текста
„получил сумата” е изпълнен отново от Д..
Събрани по делото са и гласни доказателства,
като от показанията на разпитаните свидетели В.Б. и М.Д. се установява, че
действително между страните е имало преговори за покупко-продажба на таванското
помещение, че са се срещнали при нотариус К. за окончателното сключване на
сделката, но поради разминаване у страните в параметрите на договора относно
продажната цена до покупко-продажба не се е стигнало.
Въз основа на изложеното от фактическа,
съдът намира от правна страна следното:
Правната
квалификация на предявения главен иск е
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а на евентуалния иск – чл. 55, ал. 1, предл.
второ ЗЗД, а на предявения акцесорен иск – чл. 86 ЗЗД.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно
доказване ищецът е следвало да установи по делото, че е предал на ответницата
процесната сума на посоченото основание, но същото не се е осъществило или е
отпаднало.
Разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда връщане на даденото без основание, при неосъществено или отпаднало
основание.
В настоящия случай безспорно е, че
страните са водили преговори за сключване на договор за покупко-продажба на
таванско помещение. Те обаче не са оформили тези преговори в предварителен
договор, чиято форма, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД, е писмена. Поради
това и не може да се приеме, че договор между тях е сключен, доколкото
отношенията между тях нямат характеристиките на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, още по-малко на окончателен такъв, и поради липсата на договор в писмена форма между страните в случая е налице нищожност на договора, сключен между тях в устна форма, за продажба на имота, на основание чл.
26, ал. 2, предл. трето ЗЗД. В Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1265/2010 г., IV г. о. е обобщено, че институтът на неоснователното
обогатяване следва да има приложение, когато между страните не съществува
облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг
ред. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за
това. Настоящият случай е именно такъв. От приложената по делото разписка,
чиято истинност в частта относно авторството й беше безспорно установено, се
доказа, че М.Д. е получила лично от А.К. сумата от 6500 лева на 30.09.2014 г.
на основание нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот – таванско
помещение. Тъй като ответникът не установи наличието
на основание за задържане на сумата, той
дължи връщането й. Ето защо и предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Съгласно константната съдебна практика,
доколкото липсва основание за престацията,
изискуемостта на вземането, основано въз основа на престиране по нищожен
договор, настъпва от момента на самото престиране. В тази насока е налице
задължителна съдебна практика, отразена в т.7 на ППВС №1/1979 г. Ето защо и
лихва за забава се дължи от датата на престирането – в случая 30.09.2014 г.
Като направи съответните изчисления в онлайн calculator.bg, съдът установи, че размерът на дължимата законна лихва
за периода 30.09.2014 г. – 13.06.2016 г. вкл. възлиза на 1126,95 лева. За
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1130,32 лева и за
периода 14.06.2016 г. – 15.06.2016 г. исковата претенция следва да се отхвърли.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на 1055,53 лева съразмерно на
уважената част от исковете.
Водим
от горното, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД М.В.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.Н.К.,
ЕГН **********, адрес: ***, сума в размер на 6500 лева (шест хиляди и петстотин
лева), заплатена от ищеца на ответника на 30.09.2014 г. на основание нищожен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, сумата от 1126,95 лева (хиляда
сто двадесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) обезщетение за забава,
начислено върху главницата за периода 30.09.2014 г. – 13.06.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.06.2016 г., до
окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение
за забава, начислено върху главницата за периода 14.06.2016 г. – 15.06.2016 г.,
и за разликата над 1126,95 лева до пълния предявен размер от 1130,32 лева.
ОСЪЖДА М.В.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на А.Н.К., ЕГН **********, адрес: ***,
сума в размер на 1055,53 лева (хиляда и петдесет и пет лева и петдесет и три стотинки)
съдебно-деловодни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
НД