Р Е
Ш Е Н
И Е
№165
гр. Добрич, 02.07.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На трети юни година
2019
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Пепа Митева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 280 по
описа за 2019 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на „***“ООД – Добрич срещу решение №5/08.01.2019г. по гр.д.№191/2018г. на
Тервелския районен съд, с което по предявения от Г.Г.П. срещу въззивника
иск по чл.439 от ГПК е признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата
1 025 лева, съставляваща разноски
по в.гр.д.№832/2010г., за която е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. по гр.д.№315/2009г. на ТРС, която сума
ищцата не дължи по изпълнително дело № *** по описа на
ЧСИ Н.Ж., с район на действие ДОС, поради погасяване
на вземането по давност.
Изложени
са доводи за неправилна преценка от първоинстанционния
съд за датата, на която е започнал да тече давностният
срок за погасяване на вземането на въззивника от въззиваемата. Посочено е, че изпълнителното основание за
вземането – решението по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС – било постановено дни преди
влизане в сила на измененията в процесуалния закон, предвиждащи необжалваемост на въззивните
решения по искове с цена до 5 000 лева. Поради това и, защото
производството било образувано преди посоченото законово изменение, делото
трябвало да се гледа по стария ред. По тези съображения се счита, че решението
по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС не е влязло в сила и давностният
срок за присъденото с него вземане разноски не е започнал да тече на
02.12.2010г., съответно и вземането на въззивника не е погасено поради изтичане на давностния
срок. Иска се първоинстанционното решение да бъде
отменено и предявеният иск да се отхвърли.
Жалбата
е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Въззиваемата Г.Г.П. не е
представила отговор. В съдебно заседание чрез пълномощника си изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и за
потвърждаване на атакувания съдебен акт.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е
постановено по предявения от Г.Г.П. срещу „***“ООД
иск за установяване на това, че ищцата не дължи на ответника сумата 1 025
лева, присъдена с решение №534/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС, за
чието принудително събиране е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. по
гр.д.№315/2009г. на ТРС и е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ с рег.№811
и район на действие ДОС.
В исковата молба е посочено, че от влизане в сила на решение №534/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на
ДОС до образуване на изпълнителното производство са изминали повече от пет
години, в които кредиторът „***“ООД не е предприел каквито и да било действия
за събиране на присъденото му с решението вземане. В резултат, поради изтичане
на петгодишен давностен срок и на осн.чл.110
от ЗЗД вземането на „***“ООД било погасено по давност.
Ответникът „***“ООД е оспорвал иска с доводи, идентични на поддържаните във
въззивното производство и свеждащи се до твърдение за
прекъсване на давностния срок, следствие предприемане на действия за
принудително събиране на вземането му преди изтичане на давността.
С решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС въззивният съд, след като отменил решение №58/30.07.2010г.
по гр.д.№315/2009г. на ТРС и постановил ново решение по спора, осъдил П.П.и Г.Г.П. да заплатят на „***“ООД разноски по делото в размер на
1 025 лева.
Подадената срещу въззивното решение касационна
жалба с вх.№125/07.01.2011г. е оставена без разглеждане - определение
№188/18.07.2011г. по гр.д.№295/2011г. на 3-то ГО на ВКС, оставено в сила с
определение №696/29.11.2011г. по ч.гр.д.№573/2011г. на 4-то ГО на ВКС.
По молба с вх.№2724/28.11.2016г. на „***“ООД и въз основа на разпореждане
на районния съдия от същата дата по гр.д.№315/2009г. е издаден изпълнителен
лист №380/28.11.2016г. срещу П.П.и Г.Г.П. в полза на „***“ООД за присъдената му с горепосоченото
въззивно решение сума за разноски от 1 025 лева.
По молба с вх.№8429/28.11.2016г. на „***“ООД и по разпореждане на съдебния
изпълнител на 28.11.2016г. е образувано изпълнително дело №*** на ЧСИ с
рег.№811 и район на действие ДОС. Изпълнителното производство има за предмет
събирането на вземането по изпълнителния лист №380/28.11.2016г. по
гр.д.№315/2009г. на ТРС, присъдено с решение №543/02.12.2010г. по
в.гр.д.№832/2010г. на ДОС.
Спорът се свежда до това – на коя дата е влязло в сила решение
№543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС, защото това е датата, на която
е започнала да тече давността за погасяване на присъденото с това решение
вземане за разноски в полза на „***“ООД.
Решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е постановено по
облигационен иск с цена 4 847.80 лева; решението е постановено при
действието на чл.280 ал.2 от ГПК в първоначалната му редакция /ДВ бр.59/2007г./ и при постановяването му е
подлежало на касационно обжалване. Ако срещу това въззивно
решение недоволната от него страна бе подала касационна жалба веднага след
обявяването му и преди 21.12.2010г., то тази жалба би пренесла спора пред
касационната инстанция и по правилото на пар.25 от
ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010г./ би била разгледана. В посочения период обаче
касационна жалба срещу въззивното решение не е
подадена и на 21.12.2010г. не е имало висящо касационно производство, което да
бъде приключено по досегашния ред – пар.25 от ПЗР на
ЗИДГПК /ДВ бр.100/2010г./. На 21.12.2010г. е влязла в сила нова редакция на
чл.280 ал.2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела по искове с цена до
5000 лева. Така на 21.12.2010г. решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г.
на ДОС е станало окончателно, неподлежащо на касационно обжалване и е влязло в
сила. Подадената на 07.01.2011г. касационна жалба е оставена без разглеждане /определение
№188/18.07.2011г. по гр.д.№295/2011г. на 3-то ГО на ВКС, оставено в сила с
определение №696/29.11.2011г. по ч.гр.д.№573/2011г. на 4-то ГО на ВКС/, защото
е била насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване въззивно
решение. Развилото се по този повод производство не измества влизането в сила
на окончателното въззивно решение на датата, на която
е влязло в сила определението за оставяне без разглеждане на недопустимата
касационна жалба – 29.11.2011г. Обратно поддържаното становище от въззивника е неоснователно.
С влизане в сила на 21.12.2010г. на решение №543/02.12.2010г. по
в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е започнал да тече давностният
срок за погасяване на присъденото с решението вземане на „***“ООД. По правилото
на чл.110 от ЗЗД срокът е петгодишен и до изтичането му на 21.12.2015г. не са
се осъществили обстоятелства, съставляващи основание за спиране или прекъсване
на давността; в частност – до 21.12.2015г. кредиторът „***“ООД не е предприел
действия за принудително събиране на вземането си. По-късно предприетите такива
в рамките на посоченото изпълнително дело също не са прекъснали давността,
която към момента на предприемането им вече е била изтекла. В съответствие с
чл.110 от ЗЗД вземането на „***“ООД в размер на 1 025 лева, присъдено с
решение №543/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС е погасено по давност и
ищцата в настоящото производство Г.Г.П. няма
задължението по посоченото изпълнително основание, за чието събиране е
образувано изпълнително дело №***.
Крайният извод на първоинстанционния съд в същия
смисъл е правилен и обжалваното решение следва да бъде потвърдено, вкл. в
частта за разноски по делото в полза на ищцата. Съответно на този резултат, на
ищцата следва да се присъди и платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 300 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№5/08.01.2019г. по гр.д.№191/2018г. на Тервелския
районен съд, с което е признато за установено, че Г.Г.П. не дължи на „***“ООД - Добрич сумата 1 025 лева,
присъдена с решение №534/02.12.2010г. по в.гр.д.№832/2010г. на ДОС, за чието
принудително събиране е издаден изпълнителен лист №380/28.11.2016г. по
гр.д.№315/2009г. на ТРС и е образувано изпълнително дело №*** – поради
погасяване на вземането по давност и ответникът е осъден за разноски в полза на
ищцата.
ОСЪЖДА „***“ООД – гр.Д., да заплати на Г.Г.П. с
ЕГН ********** ***, сумата 300 лева – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.