Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Сливница, 30. 07. 2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на трети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря Ивана Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
788 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от И.С.Г. ***, с който ищцата претендира да бъде
признато за установено спрямо ответника, че на основание наследство и
придобивна давност е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ
с идентификатор 58606.42.178 по КК на с. П., съответстващ на стар ПИ, съставляващ
УПИ *****, кв. **по плана на селото с площ на имота по скица 960 кв.м., а по
документ за собственост 961 кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с кад.
№ 58606.42.150, 58606.45.21, 58606.42.155, 58606.42.154, 58606.42.153 и
58606.42.152, ведно със съществуващите постройки в него.
В исковата молба е изложено, че ищцата е придобила имота по наследство от
своите баба и дядо А. и Т.Ч., една част от който бил закупен от тях по време на
брака им с договор за покупко- продажба, оформен с н.а. №76 от 26.09.1961 г.,
т. XX, н.д. № 3545/1961 г. на СНС, а друг част бил придобит по регулация , за
което бил съставен н.а.№ 123 от 28.03.1962 г., т. III, н.д. № 575/1962 г. След
смъртта си А. и Т. Ч. оставили за свои наследници двамата си синове С.и Г. Г.,
които от своя страна са оставили за наследници ищцата и нейната братовчедка – Т.
М., които съответно са придобили по ½ ид.ч. от процесния имот. Отразено
е в исковата молба, че до момента имотът е владян спокойно, явно и непрекъснато
от наследодателите на ищцата и от самата ищца и не е имало спорове за
собствеността му с никой. Ищцата
посочва, че наскоро установила, че
имотът е записан като собственост на община Божурище като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. Счита, че неправилно е записан като
собствен на общината и единствен титуляр на правото на собственост на ½
ид.ч. е тя, тъй като земята никога не е имала земеделски характер, не е влизала
в ТКЗС, и никога не е губила селищния си характер. Това поражда правния
интерес от предявяване на иска.
В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответната община
Божурище не е депозирала писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че той е собственик на процесния
имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
В съдебно заседание ответната община се представлява от юрк. К., който оспорва
иска. Твърди, че АЧОС е съставен в изпълнение на задълженията на общината да
стопанисва и управлява земите по чл.19 ЗСПЗЗ до момента, в който собствениците
поискат отписване на акта. Счита, че е различен редът, по който собственикът
следва да защити правата си.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, прие следното:
От
удостоверения за наследници от 110.10.1990 г., № 472/28.11.1992 г., и двете
издадени от община Б., № 212 / 18.08.1993 г., издадено от Столична община, ТОА
„Студентска“ и № 301 / 25.01.2018 г., издадено от Столична община, район Л., се
установява, че ищцата и нейната братовчедка Т. М. са законни наследници на А. и
Т. Ч., съответно на синовете им С.и Г. Г.
С договор
за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 76, том ХХ, н.д. № 3545
/ 1961 г. Ап. Ку. Ч. е придобил правото
на собственост върху прамно дворно
място в землището на с. П., С. област, с
площ от 720 кв.м., урегулирано в парцел *** в кв.60, целият от 1080 кв.м.
основна част и придаваеми се по регулация 360 кв.м. при съседи: наследници на Л.
Г., наследници на Г. Б. В. и от две страни улица.
С
нотариален акт № 123, том ІІІ, н.д. № 575 / 1962 г. А.К. Ч.е признат за
собственик по силата на дворищна регулация на 360 кв.м. от имот пл. № 147 при
съседи: улица, А.К. Ч. и от две страни Г. Л. и наследници на Й. Л.в, придадени
към собствения му парцел ІІ – 156 от кв.60 по плана на с. П., Софийска област.
По
силата на договор за доброволна делба от 02.10.1994 г. ищцата И.С. и нейния чичо
Г. П. Г. са получили в дял всеки по ½ ид.ч. от придобития от
наследодателя им А.Ч. недвижим имот.
От
представените по делото скици, извадка – копие от отменения план на с. П., е видно,
че ПИ № *** в м. „Село/Селище“ по КВС на с. Пролеша е при граници така, както
са описани в исковата молба и е отразено, че е идентичен с част от УПИ ***,
кв.60 по стария план на селото от 1927 г.
В
извадката от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ за землището на
с. П.е отразено, че имот № 042178 в с. Пролеша е възстановен по ЗСПЗЗ в стари
реални граници .
С решение № КЗЗ-06 от 26.03.2014 г. имот №
042178 в с. Пролеша, собственост на наследниците на А.К. Ч., е включен отново в
ЗРП на населените места като земя, изключена от тях с решение на бившите ИК на
ОНС.
Със
заповед № ТС – 26/29.04.2014 г. на кмета на община Божурище е одобрен проект за
ПУП – план за регулация и план за застрояване в обхват: ПИ № 042178 в м.
„Село/Селище“ по КВС на с. Пролеша, община Божурище.
От
показанията на свидетеля М. Д.в Д.в се установява, че ищцата и нейната
братовчедка са придобили по наследство от своите бащи, които от своя страна са
притежавали в наследство от своята баба, имот с площ от около 1 дка, който се
намира в началото на с. Пролеша. Св. Д. посочва, че от едната страна имотът граничи
с ниви, които някога са били обработвани от ТКЗС и в него е построена къща на
един етаж. Свидетелят заявява, че не е виждал никой друг в имота, освен
родителите на ищцата и самата ищца и нейната братовчедка и не знае те да са
имали спор с други лица относно имота.
Съдът
не обсъжда останалите представени доказателства като неотносими към предмета на
спора.
При
горните факти съдът прие следното от правна страна:
Предмет
на правния спор, въведен чрез предявения иск, е установяване правото на
собственост върху ½ ид.ч. от
следния недвижим имот: УПИ с идентификатор 58606.42.178 по КК на с. Пролеша,
съответстващ на стар ПИ, съставляващ УПИ IV - 042178, кв. 45 по плана на селото
с площ на имота по скица 960 кв.м., а по документ за собственост 961 кв.м., при
граници и съседи на имота: имоти с кад. № 58606.42.150, 58606.45.21,
58606.42.155, 58606.42.154, 58606.42.153 и 58606.42.152, ведно със
съществуващите постройки в него на основание наследство и давностно владение.
Съдебно предявеното спорно право представлява претенция за установяването
правото на собственост към настоящия момент.
При
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да проведе пълно
доказване на факта, от който извежда твърдяното си право на собственост върху
вещта, предмет на претенцията му - притежанието на правото на собственост
предполага придобиването му по първичен или производен способ, както и липсата
на основание за изгубване на правото. В настоящия случай е налице е интерес от съдебно
- потвърдително установяване правото на собственост на ищеца върху спорния имот
по отношение на ответника, тъй като последния бил актуван като собственост на
община Божурище като земя по чл.19 ЗСПЗЗ. В приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ
попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този
смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски
земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях
земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10
ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не
може да придобие право на собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ. Реално се запазва
правото на собственост върху определен размер земеделска земя и ако
собственикът на такава земя не е бил член – кооператор, не е установено и
земята да е била отнета или одържавена, а е била владяна от собственика си до
влизане на ЗСПЗЗ в сила и върху такъв имот правото на собственост не подлежи на
възстановяване по реда на този закон, а оттам и не намира приложение
разпоредбата на чл.19 ЗСПЗЗ.
При
предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице,
позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на
пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по
правилата на чл.154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на
което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите
или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да
придобие правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада
в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил
включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ,
т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
В
конкретния случай при позоваване от страна на ищцата на наследствено
правоприемство и придобивна давност, същата следва да установи по пътя на
пълното и главно доказване осъществяването на всички елементи от посочените
придобивни способи.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се
придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. С
оглед тази норма признаването на правото на изключителна собственост върху
определен недвижим имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на
упражняването в период от 10 години или повече на фактическа власт по отношение
на имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на
собственост при демонстриране по отношение на невладеещия собственик на вещта
поведение на пълноправен собственик (animus), т.е. поведение, което безсъмнено
сочи на упражняване на собственическите правомощия в пълен обем. С
осъществяване на посочените условия владелецът придобива в собственост владения
обект. В конкретния случай с оглед
въведените от ищцата в исковата молба твърдения, тя следва да докаже, че е
упражнявала в период от 10 години фактическата власт по отношение на процесния
имот, както и че е демонстрирала по отношение трети лица поведение на
пълноправен собственик, т. е. поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. За
установяването на тези придобивни основания са представени валиден договор за покупко-продажба,
материализиран в н.а. № 76, том ХХ, н.д. № 3545 / 1961 г., нотариален акт за
признаване на правото на собственост по силата на дворищна регулация № 123, том
ІІІ, н.д. № 575 / 1962 г., решение за включване на имота отново в ЗРП на с.
Пролеша. От показанията на разпитания поделото свидетел е установено, че
праводателите на ищцата от своя страна
са придобили имота по силата на наследствено правоприемство, като след тяхната
смърт тя владее своята част от имота, който е с обща площ от около 1 дка, без
някой да е оспорил правата й. От представените скици се установява
идентичността на ПИ № 042178 в м. „Село/Селище“ по КВС на с. Пролеша с част от
УПИ ІІ-156, кв.60 по стария план на селото от 1927 г.
При така събраните от страна на ищцата доказателства за правото й на
собственост върху спорния имот и липсата на ангажирани от страна на ответната
община доказателства за валидно придобиване правото на собственост от
последната по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, следва да бъде признато за установено, че ищцата
е собственик на процесния имот на основание наследствено правоприемство и
придобивна давност.
Доколкото не е заявена претенция за разноски, съдът не дължи произнасяне в
тази насока.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на община Божурище, представлявана от кмета Г. Д.
чрез юрк. К., че И.С.Г., с ЕГН **********,***, е собственик на
½ ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ с идентификатор 58606.42.178 по КК
на с. П., съответстващ на стар ПИ, съставляващ УПИ IV - 042178, кв. 45 по плана
на селото с площ на имота по скица 960 кв.м., а по документ за собственост 961
кв.м., при граници и съседи на имота: имоти с кад. № 58606.42.150, 58606.45.21,
58606.42.155, 58606.42.154, 58606.42.153 и 58606.42.152, а съгласно нотариални
актове: улица, наследници на Л. Г., наследници на Г. Б. В., от две страни Г.Л.
и наследници на Й. Л., ведно със съществуващите постройки в него, на основание
наследствено правоприемство и давностно владение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване
на съобщението за постановяването му.
Районен
съдия: