РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1726/14.10.2020г.
гр.Пловдив , 14 . 10
. 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на
осми октомври, две хиляди и двадесета година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г.,
като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1957 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл.61 ал.1 и ал.2 АПК вр. с чл.213 ЗУТ.
М.П.К.,***,
представлявана от адв.Е.М. обжалва Заповед № 18 /
09.06.2020г. на Главния архитект на Община Карлово, издадена на основание
чл.61, ал.1 и ал.2 АПК.
Становища на
страните :
- Заповедта се
счита за незаконосъобразна поради противоречие с материалноправните
разпоредби на закона. Посочено е, че съществуват две хипотези за отмяна на
издадено разрешение за строеж /РС/ - по жалба на заинтересована страна или при
служебна проверка, като в случая не е налице нито една от двете възможности,
тъй като липсва жалба на заинтересована страна, а при служебна проверка по
чл.149 ал.5 ЗУТ не са констатирани пороци, поради което РС е влязло в сила.
След влизане в сила РС не подлежи на отмяна и заповедта противоречи на чл.156 ЗУТ, посредством която норма е обезпечен стабилитетът на РС. Поискана е отмяна
на заповедта.
В допълнение към
жалбата се поддържа нищожност на заповедта, твърдението за което е основано на
данните от преписката. Заявено е, че РС е издадено в законосъобразно проведено
административно производство – Във вр. с искане вх.№
94-00-7549/10.12.2019г. е издадена Виза за проучване и проектиране на
инвестиционен проект „Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна
жилищна сграда в УПИ IX – 487, кв.147 по плана на гр.Карлово”. Визата е
съобщена на заинтересованите лица и не са постъпили възражения. С Протокол № 7
от 22.04.2020г. ЕСУТ при Община Карлово е приел на основание чл.142 ал.6 т.1 ЗУТ – за съгласуване и одобряване инвестиционен технически проект на обект :
Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда в ПИ
36498.502.611 по КККР – Карлово, за който е отреден , в части Архитектура,
Конструкции, ВиК, ЕЛ, ПБЗ, ЕЕ.УПИ IX – 487, кв.147 по
плана на гр.Карлово. Прието е, че инвестиционният проект съответства на
изискванията на чл.142 ал.5 ЗУТ и на 18.05.2020г. е издадено РС № 58. РДНСК е
уведомена за издаденото РС – уведомлението е получено на 28.05.2020г. и не е
издадена заповед за отмяна на РС по реда на чл.156 ал.3 ЗУТ. РС №
58/18.05.2020г. е съобщено на заинтересованите лица и в законоустановения
срок не са постъпили възражения. С акт от 30.06.2020г. е констатирано, че не са
постъпили жалби против РС, което е влязло в сила на 30.06.2020г. Твърди се, че
в случая е извършено преразглеждане на акта, а не поправка на очевидна
фактическа грешка /ОФГ/ или отстраняване на непълноти, според правните
основания, отразени в оспорената заповед. Освен, че не са налице предпоставките
от обхвата на чл.62 ал.1 и ал.2 АПК, административният орган е разпоредил
отмяна на РС, а не поправка на конкретна ОФГ или отстраняване на допуснати
непълноти. Посоченото се счита да е в пълно противоречие с компетентността на
органа, тъй като не е налице хипотеза на чл.156 ЗУТ, нито на чл.91 АПК. Изложени
са съображения и за отсъствие на възможност от преразглеждане на РС по реда на
чл.91 АПК с арг. от нормата на чл.156 ЗУТ. Предвид
тези съображения се счита, че главният архитект е нарушил съществено
материалния закон, което води до нищожност на оспорената заповед – с позоваване
на решение по адм.д.№ 5667/2013г., ВАС, е посочено,
че когато административният акт изцяло е лишен от законово основание и при
пълна липса на предпоставки на приложимата правна норма, както и когато актът е
с такова съдържание, че не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от
нито един орган, нарушението е толкаво съществено, че последицата му е
нищожност на административния акт. Заявено е, че в хипотеза на чл.91 АПК –
главният архитект не разполага с компетентност да отмени РС, при което и в този
случай заповедта е нищожна. Поискана е отмяна на заповедта, алтернативно –
обявяването й за нищожна, с присъждане на направените съдебни разноски.
- Ответникът Главен
архитект на община Карлово се представлява от адв.И.С.
и оспорва жалбата. В ход по същество е поискано да бъде отхвърлена като
неоснователна. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
1. При насрочване
на делото към страните са отправени указания вр. с доказателствената тежест. Ответникът е представил преписката
по издаване на оспорената заповед и в съдебно заседание от 08.10.2020г. бе
заявено, че приложената преписка е в цялост, като не е налице искане от
възложителя, отразено в обстоятелствената част на заповедта.
2. С оспорената
заповед е отменено РС № 58/18.05.2020г. и в обстоятелствената й част е посочено
следното : „На основание чл.62, ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуалния
кодекс, във връзка с искане на възложителя – М.П.К. по повод необходимостта да
се доокомплектоват ИТП /инвестиционни технически
проекти/…”. Въз основа на посочените фактически и правни основания, главният
архитект на община Карлово отменя РС № 58/18.05.2020г. за обект : „Реконструкция
и надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда”, находящ
се в ПИ 36498.502.611 по КККР на гр.Карлово, съответстващ на УПИ IX – 487,
кв.147 по плана на гр.Карлово, административен адрес – ***.
Указано е препис
от заповедта да се изпрати на Началника на РДНСК Пловдив и да се връчи на
заинтересуваните лица – без да е посочено дали подлежи на обжалване, респект. –
в какъв срок и пред кой орган. Според данни за съобщаване на оспорената заповед
– административният акт е съобщен на РДНСК – Пловдив /л.10, 11/, вкл. изпратен
на Р.В. и на жалбоподателката. Преписката не съдържа
информация за дата на получаване на заповедта от М.К. лично, но е налице
нотариално заверено пълномощно за П.Д.П. /л.32/, според съдържанието на което
това лице представлява М.К. *** АПК. Разписка на л.12 удостоверява връчване на
заповедта на П.П. на 17.07.2020г., жалбата е с вх.
номер в община Карлово от 21.07.2020г. – в 14 дн. срок, респект. с прилагане
нормата на чл.140 ал.1 АПК. Съобрази се и обжалване на административния акт с
твърдение за нищожност – чл.149 ал.5 АПК.
2.1. Преписката
не съдържа посоченото в обстоятелствената част на оспорената заповед - искане
на възложителя – М.П.К. по повод необходимостта да се доокомплектоват
ИТП. В съдебно заседание изрично бе заявено, че няма подадено заявление /
искане, отразено като основание за издаване на заповедта на гл.архитект.
2.2. Заповедта за
отмяна на РС № 58/18.05.2020г. е издадена на 09.06.2020г., а в Акт за постъпили
/непостъпили/ възражения /л.17/ е отразено, че РС е влязло в сила на
30.06.2020г. РС е съобщено на РДНСК – Пловдив, на 28.05.2020г. /л.21, 22/, а на
Р.В. – на 15.06.2020г. /л.20/. При тези данни се съобрази служебно известен
факт относно обжалване на РС № 58/18.05.2020г. от страна на Р.В. – с жалба от
01.07.2020г., по което е образувано адм.д.№
1958/2020г., което обстоятелство, макар несъобщено на страните по реда на
чл.155 ГПК, в конкретния случай не влияе на преценката за основателност на
жалбата против Заповед № 18 от 09.06.2020г. Това е така, защото заповедта е
издадена преди РС № 58/18.05.2020г. да е съобщено на Р.В., вкл. преди съобщаването
му на М.К. – на 02.06.2020г. /л.19/. Заповедта за отмяна на РС е неблагоприятен
акт за адресата на разрешението за строеж, поради което оспорването е
осъществено при наличие на правен интерес.
3. Преписката
съдържа данни за издадена виза за проучване и проектиране на инвестиционен
проект за обект : „Реконструкция и надстройка на съществуваща еднофамилна
жилищна сграда”, в УПИ IX – 487, кв.147 по плана на гр.Карлово” /л.28/,
съобщена на Р.В. на 20.01.2020г. /л.26/ и удостоверено влизане в сила на визата
на 03.02.2020г. Подадено е заявление на 13.03.2020г. /л.29/ от М.К. за
съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти за строеж - Реконструкция и
надстройка на съществуваща еднофамилна жилищна сграда. На 22.04.2020г. /л.24/,
ЕСУТ при община Карлово е разгледал преписката по искането от 13.03.2020г., без
забележки и предписания за отстраняване на пропуски или за доокомплектоване
на конкретни части от проекта или прилагане на допълнителни документи.
Проектите са одобрени на 18.05.2020г. На същата дата е издадено РС №
58/18.05.2020г., въз основа на одобрените проекти, визата и документ за
собственост на М.К..
Както бе
посочено, преписката не съдържа посоченото в обстоятелствената част на
оспорената заповед - искане на възложителя – М.П.К. по повод необходимостта да
се доокомплектоват ИТП. Следователно, заповедта е
издадена при отсъствие на посоченото в обстоятелствената й част фактическо
основание.
По отношение
приложените правни основания – чл.62 ал.1 и ал.2 АПК : Съгл. чл.62 ал.1 и ал.2 АПК
: „Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да
отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на
заинтересованите лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения
в този кодекс ред.; Очевидни фактически грешки, допуснати в административния
акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за
обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на
заинтересованите лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по
предвидения в този кодекс ред.”.
По отношение
процесуалните предпоставки за издаване на административен акт, основан на чл.61
ал.1 и ал.2 АПК, се съобрази, че според данните от преписката – заповедта е
издадена преди изтичане срока за обжалване на РС – спрямо РДНСК и адресата на
РС – жалбоподателката, респект. преди съобщаване на
РС на заинтересована страна. Нормата на чл.61 ал.2 АПК е приложима и след
изтичане на срока за обжалване, което означава, че се прилага и преди
изтичането му. Посочената процесуална предпоставка е била налице при издаване
на заповедта. Налице е била и втората процесуална предпоставка – решението за
допълване на административния акт, както и за поправка на ОФК – се издава от
органа, издал съответния допълнен и/или поправен административен акт.
Независимо от наличие на посочените предпоставки, в случая заповедта не съдържа
фактически основания, от които да следва прилагане на посочените правни
основания – от една страна, а от друга – волеизявлението на органа – издател,
изразяващо се в разпоредената отмяна на РС пряко
противоречи на приложените правни основания, въз основа на които
административният акт би могъл да бъде допълнен и поправен, но не и отменен.
3.1. Очевидна
фактическа грешка представлява всяко несъответствие между действителната воля
на административния орган и изразената такава в издадения административен акт,
дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни
неточности. Тоест, очевидна фактическа грешка е налице, винаги когато между
формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване
в писмения текст на административни акт има несъответствие. Прието е, че смисълът,
който законодателят влага в правната норма на чл. 62 ал. 2 АПК, определя очевидната фактическа грешка като техническа
грешка, като пропуск, който може да бъде установен от всички останали
доказателства в преписката и по отношение на който органът е формирал
действителна воля. Административният акт, който се коригира, и актът, чрез
който се извършва поправката, трябва да образуват едно цяло - актът, с
който се поправя фактическата грешка, принципно е неразделна част от оспорения
акт. Двата акта не могат да си противоречат и да
пораждат различни по съдържание правни последици, което е допуснато с
оспорената заповед – отменено е издаденото РС. По
реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде променена
формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението. С
допускането на поправка на очевидна фактическа грешка не се изменя или отменя
вече формираната воля, а в случая волята е отменена посредством отмяна на
издадено РС от същия административен орган. Следователно, по отношение чл.62
ал.2 АПК се установи пълна липса на фактическо и правно основание, което
представлява основание за нищожност. В конкретната част заповедта е нищожна не
поради отсъствие на компетентност на главния архитект на общината, тъй като
същия като орган – издател на РС, разполага с правомощия за извършване на
поправка на ОФГ в издаденото РС. Нищожността се основава и на пълна липса на
приложеното правно основание – нито в обстоятелствената част на заповедта, в
която липсват фактически основания, нито в преписката се откриват предпоставки
за прилагане нормата на чл.62 ал.2 АПК.
Относно чл.62 ал.1 АПК е налице същото
основание за нищожност на заповедта, тъй като възможността за отстраняване на
допуснати непълноти в акта не е идентична на отмяна на акта, поради което
заповедта в тази част също противоречи пряко на приложената норма. При
отсъствие на фактически основания за отстраняване на конкретни непълноти в РС,
е последвала отмяна на административния акт. Волеизявлението в нареждането за
отмяна на РС е ясно и с конкретен обхват, последицата е разбираема – отричат се
правата на адресата на отмененото РС. Волеизявлението противоречи и на двете
приложени правни основания – чл.62 ал.1 и чл.62 ал.2 АПК.
В случая
оспорената заповед е основана на чл.62 ал.1 и ал.2 АПК, но всъщност отрича
създадените права с издаденото РС – без да е налице фактическа грешка или
непълнота в РС. Заповедта следва да бъде обявена за нищожна поради отсъствие на
фактически и правни основания за издаването й. Отмяна на РС посредством заповед
по см. на чл.62 ал.1 и ал.2 АПК е в пълно противоречие със ЗУТ и АПК. В тази
насока Решение
№ 5611 от 30.04.2018г. на ВАС по адм. д. № 6910/2017г., Второ О. : „При отсъствието
дори на индиция за съществуването на фактическа
грешка (вкл. в заповедта за допускането на поправката, чиято съобразителна част
се свежда до цитираното правно основание и бланкетното
твърдение за грешка в записа на титуляря), заповедта за поправянето й е
нищожна. Извън правомощието по чл. 62, ал. 2 АПК главният архитект на общината не притежава компетентност да
променя РС. К. на акта в случая следва не от тежестта на порока, а от неговия
вид. Некомпетентността, респ. несъществуването на пораждащия я фактически
състав, винаги води до нищожност - по този въпрос няма противоречие в теорията
и съдебната практика.”.
3.2. Предвид разпоредената отмяна на РС от издателя му – главния
архитект на община Карлово, следва извод за акт по см. на чл.91 АПК. В случая
не се установи да са налице посочените в административния акт правни основания
по чл. 62 ал. 1 и 2 АПК, тъй като не се касае до поправка на явна фактическа
грешка и до отстраняване на непълнота в РС, а до формиране на друга воля от
административния орган. Както бе посочено, правните последици на двата акта /РС
и оспорената заповед/ са противоположни и не представляват явна фактическа
грешка, респект. отстраняване на непълнота. Поради това е налице пълно противоречие
между целените от административния орган с РС последици – който акт е предмет
на заповедта по чл.61 ал.1 и ал.2 АПК и разпоредената
отмяна на РС. Тоест, в случая не е налице поправка на ОФГ и отстраняване на
непълнота по отношение РС № 58/18.05.2020г., а извършен от гл.архитект отзив по
чл.91 ал.1 АПК.
Във вр. с възраженията в допълнението на жалбата се отбелязва,
че влязлото в сила разрешение за строеж не подлежи на отмяна по реда на
извънредните способи - чл. 99 и следващите АПК, но подлежи на отзив по реда на
чл. 91 АПК. Актът по чл.91 АПК подлежи на оспорване по реда на АПК.
По отношение реда за оспорване съставът се позовава и на Определение № 12768/2014г. на ВАС, Второ О. /преди отм.
на чл.216 ЗУТ/ : „Оспорената заповед № ГА-23/21.07.2014 г. на главния архитект
на община…. е издадена на основание чл. 91, ал. 1 АПК, т. е. в производство по
„отзив” и подлежи на пряк съдебен контрол по реда на АПК. Специалната
разпоредбата на чл. 216 ЗУТ не намира приложение в случая. …Оттеглянето на актове по
устройство на територията, в случая разрешение за строеж и одобрен
инвестиционен проект, по чл. 91, ал. 1 АПК не е уредено изрично в ЗУТ, поради
което е приложим реда за оспорване по чл. 91, ал. 2 АПК.”.
Поради въведено
изключение с отменената норма на чл.214а ЗУТ, актове на гл.архитект, издадени
по отменения ред при действието му до отмяната бяха обявявани за нищожни
/Решение № 3513 от 2014г., ВАС, Второ О. : „Цитираната норма е специална, предвидена в специален закон -
ЗУТ, който именно регламентира допустимост на "отзив" само по
отношение на изброените в чл. 214а, ал. 1 ЗУТ административни актове, издадени
по реда на този закон. По отношение на други административни актове издавани по
ЗУТ, извън посочените в цитираната норма, "отзив" е недопустим, тоест
специалната норма изключва приложението на общата по чл. 91 АПК. Поради това
административният орган, в случая главния архитект, не е разполагал с
материална компетентност да издаде оспорената Заповед № …, с която е оттеглил
Разрешение за строеж № …, тъй като разрешенията за строеж не са от изрично
посочените актове в чл. 214а ЗУТ. С оглед на това заповедта е нищожна на това
основание,….”/. Към момента главният архитект
може да упражни правомощието по чл.91 АПК, в каквато насока и Решение № 2069/2020г.
по адм.д.№ 6446 / 2019г., ВАС, Второ О., според
мотивите на което : „…не споделя извода, че разрешението за строеж не подлежи
на отзив по реда на чл. 91 АПК. На първо място, разпоредбите за обжалване на
разрешенията за строеж пред особен контролен орган са отменени и разрешенията
за строеж подлежат към настоящия момент на директно обжалване пред съда. На
второ място, на директно обжалване пред съда подлежат заповедите, с които се
отменят или оттеглят от главния архитект разрешения за строеж, дори и при
действието на отменената разпоредба на чл. 216 ЗУТ, тъй като предмет на
обжалване пред съда не е самото разрешение за строеж, а заповедта за неговото
отменяне или оттегляне.“.
С възприемане правото на гл.архитект да отмени издадено от него РС, следва
да бъдат обсъдени предпоставките за упражняването му – основна предпоставка за
упражняване правото на отзив е подадена жалба против административния акт по
см. на чл.91 ал.1 АПК. Правото на отзив на административния орган по чл.91 ал.1 АПК не е вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа,
като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при
наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и
определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно.
В случая няма
данни за подадена жалба против РС № 58 / 18.025.2020 – към дата на издаване на
оспорената заповед – 09.06.2020г. Към 09.06.2020г. – РС е било съобщено на
РДНСК – Пловдив, на 28.05.2020г. и на адресата на РС – жалбоподателката,
на 02.06.2020г. Заинтересованата страна Р.В. е уведомена за издаденото РС на
15.06.2020г., което обективно изключва възможност от подаване на жалба преди
тази дата. Преписката не съдържа жалбата от Р.В. и в оспорената заповед не е
отразена подадена жалба против РС № 58/18.05.2020г. При отсъствие на
предпоставките на чл. 91 ал. 1 АПК - отмяната на издаденото разрешение за
строеж е нищожна. Правото на отзив на органа, издател на акта, може да бъде
осъществено само при наличието на жалба срещу издаденото разрешение за строеж,
от лице, заинтересовано по смисъла на чл. 149 ал. 2 ЗУТ да обжалва разрешението
за строеж. В случая жалба не е налице, поради което следва, че за главния
архитект „не е възникнало нито задължението, нито правото да упражни отзив.
Липсата на жалба сочи на липса на компетентност да се упражни отзив.“ – така
Решение № 2069 от 2020г., ВАС.
Жалбата се приема
за основателна с присъждане на разноски в размер на общо 810лв. /държавна такса
– 10лв. и адв.възнаграждение – 800лв., съобразно действащата редакция на чл.8 ал.2 т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / - адвокатското възнаграждение е под минимума от
900 лв. в редакция от ДВ бр.68 от 31.07.2020г., нормата е процесуална.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Обявява за
нищожна Заповед № 18 / 09.06.2020г. на Главния архитект на Община Карлово.
Осъжда Община
Карлово да заплати на М.П.К.,***, ЕГН **********, съдебни разноски в размер на
общо 810 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :