Решение по дело №1568/2019 на Районен съд - Велико Търново

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …….

 

гр.В. Търново, 19.12.2019 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, единадесети състав, в публично заседание на 09.12.2018г., в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКО ЦАНКОВ

 

при секретаря Ц. Зинева като разгледа докладваното от съдия П. Цанков НАХД № 1568 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            Съдът е сезиран с жалба от Н.А.Н., ЕГН **********,*** против НП № 17-1275- 001437 от 25.08.17г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП. Претендира се отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез упълномощеният си защитник (адв. Х К) заема становище, с което поддържа подадената жалба и напавинет в нея искания. 

Ответникът по жалбата – ОД на МВР – В. Търново, редовно призовани, не изпращат представител и не заемат становище.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

АУАН с № 1382 и бл. № 980157 от 19.08.2017г. е издаден от Н.К.П. (мл. авто контр. при сектор ПП при ОД на МВР– В. Търново), в присъствието на св. И.Б.И. против Н.А.Н., ЕГН **********,***.

При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено е прието, че на 19.08.17г., около 14.05ч., в с. Р общ. В. Т, на ул. "К", в посока на ул. с. В, жалбоподателят, управлявал лек автомобил Опел, модел "Зафира", с рег. № *******, без да използва обезопасителен колан, по време на движението си. В хода на извършената проверка било установено, че водачът не е носил (представил) СУМПС и КТ към него. Осъществените деяния били квалифицирани, от контролния орган, като административни нарушения на чл.137а, ал. 1 и по чл. 100, ал. 1, т.1 от ЗДвП.

След съставянето на АУАН нарушителят е отказъл да подпишше АУАН, както и да получи препис от него. Осъщественият отказ е бил удостоврен от свидетеля И.Б.И. (свидетел при констатиране на нарушението и при издаването на АУАН), който е удостоверил това обстоятелство с полагането на свой подпис. Данни в тази насока се навеждат от свидетеля в производството пред ВТРС.

В съдържанието на АУАН не са отразени направени от нарушителя възражения по реда на чл. 42, т. 8 от ЗАНН. В законоустановения срок не са представени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на описания АУАН е издадено НП № 17-1275- 001437 от 25.08.17г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което, за извършеното нарушение по чл. 137 а, ал. 1, пр. 1 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 лв., а на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки. При това за извършеното нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДВП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП, на жалбоподателя, е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 лв.

При описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението наказващият орган е възприел фактическа обстановка, идентична с описаната в съставения АУАН. На следващо място наказващият орган е приел, при описание на нарушенията, че Н. не е изпълнил задълженията си и като водач не изпълзвал обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3 и N 1, N 2 и N 3, когато е в движение.     

Обжалваното НП е връчено на нарушителя на 29.08.19г, който, отново, е отказъл да получи препис от него, който отказ е бил удостоверен по надлежния ред.

В законоустановения срок, нарушителят, е депозирал жалба срещу него чрез административнонаказващия орган до ВТРС.

Изложената по - горе фактическа обстановка съдът приема за установена на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, въз основа на приетите като доказателства по делото писмени доказателствени материали, а също и от показанията на разпитания като свидетел И.И. (св. при извършване на нарушението, при издаване на АУАН и свидетел при осъщественият от дееца отказ за подписване и връчване на АУАН), който е потвърдил съдържащите в издадения АУАН констатации относно извършените от жалбоподателя нарушения. Свидетелят непосредствено и лично е възприели, че деецът при движението си с МПС не е използвал обезопасителен колан, както и че не е представил в хода на проверката СУМПС и КТ към него. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, непротиворечиви и свързани помежду си. В хода на административнонаказателното производство и при съдебното такова жалбоподателят не е представил доказателства, в подкрепа на наведените твърдения, както и такива оборващи събраните по делото гласни и писмени доказателства.

В тази връзка показанията на св. Н.П. не допринасят за установяваване на фактите по делото, тъй като свидетелят  заяви, че няма спомени по обстоятелствата около издадения от него АУАН.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Депозираната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество е неоснователна .

При извършената служебна проверка и в съответствие с чл.53.ал.2 от ЗАНН, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление, по отношение на твърдяните за извършени нарушения по чл. 137а, ал. 1 и по чл. 100, ал.1, т. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗДВП. По отношение на същите съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Издадени са в законоустановените за това срокове и от комтетентни за това длъжностни лица, като не са допуснати нарушения на процесуалните правила при тяхното връчване. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

            Настоящият съдебен състав намира на неоснователни наведените от жалбоподателя твърдения за изтичане на давностните срокове за реализиране на наказателна отговорност за извършените нарушения, обективиращи отмяна на обжалваното НПК. В разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН няма установени норми, аналогична на тези на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Процесните нарушения са извършени на 19.08.17г., на която дата са установени като е бил издаден и АУАН. Процесното НП е било издадено на 25.08.2017г., което обективира извод, че са спазени сроковете за реализиране на наказателна отговорност на въззивника.

            На следващо място съдът приема че не е налице и соченото във въззивната жалба нарушение на ЗАНН, с оглед на факта, че свидетелят по АУАН е удостоверил отказа на привлечения към отговорност да подпише акта. Това негово действие не е в такова нарушение на разпоредбите на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, което да е довело до нарушаване правото на защита на дееца, във степен, което да предпостави незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Действително разпоредбата визира, че когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и адресът на който се отбелязват в акта. В конкретния случай това изискване е изпълнено, тъй като в производството пред ВТРС, св. И.И. - свидетел при установяване на нарушението, при издаване на АУАН и свидетел удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта, се е подписал в съдържанието на същия, като е удостоверил този факт. Действително при установеното в текста на АУАН място за вписване на личните данни, на свидетеля - имената и адрес не са попълнени, но целта на това изискване е да бъде установена личността на лицето, и при необходимост, същото да бъде призовано като свидетел. Това действие е било извършено, като свидетелят е установен и е дал показания, в това число и по отношение на тези, релевантни за делото факти, поради което съдът прие, че допуснатото нарушение на процесуалните правила не е съществено.

            На следващо място съдът приема, за неоснователни и съображенията, според които отказът да се да се подпише акта за нарушение, за да е оформен по надлежния ред, а именно с подписа на един свидетел, последният следва да бъде различен от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението. Тези мотиви се споделят принципно от настоящия решаващ състав, и в частност че действително, когато привлеченото към административно-наказателна отговорност лице откаже да подпише съставен срещу него акт, този отказ следва да се удостовери с подписа на различен от актосъставителя и свидетеля по установяване на нарушението свидетел. Това изискване, според настоящата инстанция, е въведено като гаранция за спазване процесуалните права на привлеченото лице - за да се удостовери по категоричен и безсъмнен начин, че лицето е отказало да подпише акта и да се запознае с неговото съдържание и това именно е препятствало правото му в хода на производството да прави възражения, да представя доказателства и изобщо да упражни в пълен обем и пълноценно правото си на защита.

            В процесния случай, това от една страна е било продиктувано от сложилите се обстоятелства и липсата на трето лице, което да бъде посочено като свидетел на извършването на тези действия. От друга страна е удостоверено от гласните доказателства на контролните органи (св. И.И.), че самият формален отказ на Н. да подпише съставения акт, удостоверено с подписа на свидетеля по съставяне на акта, не е довело до нарушаване на процесуалните права на въззивника, защото наказаното лице е било запознато с констатациите на контролните органи. Неговото право на защита не е било нарушено, защото не е била препятствана възможността му да представя доказателства и да прави възражения в своя защита. Права, от които нарушителят не се е възползвал. На следващо място деецът, в хода на административноонаказателното производство, не е представил доказателства оборващи твърденията на контролните органи, както и такива които да обусловят съмнения в техните показания; за нарушаване на принципите на безпристрастност и внасящи съмнения за обективността им. Мотивиран от изложеното, макар и да е налице в случая формално нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН във връзка с удостоверяване на отказа на нарушителя да подпише акта, това нарушение в конкретния случай се преценява като несъществено, защото не е накърнило процесуалните права на въззивника и поради това не съставлява самостоятелно отменително основание.

По т. 1 от НП № 17-1275- 001437 от 25.08.17г. – нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДВП.

При така установената по - горе фактическа обстановка съдът приема, че Н.А.Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП.

От обективна страна, на 19.08.17г., около 14.05ч., в с. Р, общ. В. Т, на ул. "К", в посока на ул. с. В, жалбоподателят, управлявал лек автомобил Опел, модел "Зафира", с рег. № *******, без да използва обезопасителен колан, по време на движението си, с какъвто автомобила бил оборудван, в нарушение на чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП.

Изключение от неизпълнението на това задължение се допуска с разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП, съгласно който могат да не използват обезопасителни колани: бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място и инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел. По делото не се събраха доказателства за наличие на предпоставки за приложение на цитираната разпоредба по отношение на нарушителя.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината - непредпазливост, при нейната разновидност - небрежност, тъй като жалбоподателят е била длъжен да знае задължението си по чл. 137 а, ал. 1, пр.1 от ЗДВП и в случая е могъл да съобрази поведението си с посочената разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т.7, пр. 1 от ЗДВП за извършеното нарушение е предвидено наказание - глоба в размер от 50 лв. Това мотивира съда да приеме, че наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено и съобразено разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.

С обжалваното НП, на Нарушителя, на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР е постановено отнемане на 6 контролни точки. Наказанието е правилно определено и съобразено с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 9 от Наредбата. С оглед на което настоящият състав приема, че не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваното НП, в тази част.

По т. 2 от от НП № 17-1275- 001437 от 25.08.17г.. – нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДВП.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката водачът не е изпълнил задълженията си, при управление на МПС, да носи свидетелство за управление на моторното превозно средство и издадения към нето КТ.

Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е допускал настъпването на тези последици. Ето защо съдът приема, че нарушението е извършени виновно, при форма на вината - умисъл.

Настоящият състав приема, че законосъобразно и правилно за деянието е подведено под хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 2, пр.1 и пр. 2 ЗДВП, досежно не носенето на изискуемите документи, като административнонаказващият орган правилно е приложил за така установеното нарушение и съответната санкционна разпоредби, като е наложил административно наказание по чл. 183,ал.1,т.1,пр.1 и пр. 2 от ЗДВП, в размер от 10 лв. По отношение индивидуализацията на наложеното наказание съдът намира, че същото е правилно определено, доколкото законът е посочил абсолютно определен по вид и размер административно наказание.

Настоящият състав приема, че по отношение на нарушенията по чл. 137 а, ал. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като първото нарушение е свързано пряко с личната безопасност на водачите на МПС, а второто такова с уславията и въможностите на контролните органи да осъществяват своята дейност. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, какъвто не е настоящия случай. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на тези извършени нарушения в сравнение с обикновените случаи. В обратна насока са събраните по делото данни, според които, на жалбоподателя, са налагани общо 46 санкции за извършени административни нарушения на ЗДВП, в това число и от процесните такива, което предпоставя завишената обществена опасност както на деянието, така и на самия деец.

            Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-1275- 001437 от 25.08.17г., издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР - В. Търново, с което на Н.А.Н., ЕГН **********,*** за извършено нарушение по чл. 137 а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от същия закон е наложено административно наказание - глоба в размер на 50,00 (петдесет)лв., а на основание Наредба № Iз - 2539 на МВР са отнети - 6 контролни точки, а за извършеното нарушение по чл. 100, ал.1, т. 1, пр.1 и пр. 2 от ЗДВП и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 10 лв.,

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд – Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.           

              

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: