Присъда по дело №16463/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 333
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Танка Петрова Цонева
Дело: 20211110216463
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 333
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т.П.Ц.
при участието на секретаря З А.
като разгледа докладваното от Т.П. Ц.Наказателно дело частен характер №
20211110216463 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. К. С. – роден на 23.01.1956 г., в гр. София, българин,
български гражданин, вдовец, висше образование, живущ в гр. София, *************,
неосъждан, ЕГН: ********** за НЕВИНОВЕН в това, че
На 14.06.2021 г. малко преди полунощ в жилището обитавано от С. А. М., находящо се
в гр. София, жк.“Люлин 2“, бл.210, вх.В, ет.5, ап.42 чрез нанасяне на удари с ръце и дървена
пръчка по лицето и тялото на А. причинил на последната временно разстройство на
здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на
чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото обвинение.
Присъдата подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред Софийски
градски съд.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА № 333/01.12.2022 г.
ПО НЧХД № 16463/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС, НО, 135 СЪСТАВ


Софийският районен съд е сезиран с тъжба от С. АББ. М. срещу СТ. К.
СТ., с която е повдигнато обвинение срещу последния за това, че:
На 14.06.2021 г. малко преди полунощ в жилището обитавано от С.
АББ. М., находящо се в гр. София, жк.“Люлин 2“, бл.210, вх.В, ет.5, ап.42
чрез нанасяне на удари с ръце и дървена пръчка по лицето и тялото на А.
причинил на последната временно разстройство на здравето, неопасно за
живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения служебният повереник на частния тъжител –
адв.Атанасова- САК поддържа обвинението, като счита същото за доказано
от обективна и субективна страна от събрания в хода на производството
доказателствен материал, поради което и след собствен анализ на
доказателствата, отправя искане към съда за постановяване на осъдителна
присъда по отношение на подс.С.С..
Защитникът на подс.С.С. –адв. Павлов- САК пледира за постановяване
на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Твърди, че
фактическата обстановка, описана в тъжбата останала недоказана от
събраните по делото доказателства. В хода на съдебното следствие се
доказало, че тъжителят М. и подсъдимия С.ов били във влошени отношения,
като на инкриминираната дата между тях е възникнал словесен конфликт, но
единственият свидетел –очевидец в показанията си заявил пред съда, че не е
видял нанасянето на удари. Св.Г. бил категоричен, че е имало сериозен
вербален конфликт и опит за физически такъв между частния тъжител и
подсъдимия, който конфликт бил преустановен след неговата намеса.
По–нататък адв.Павлов излага съображения, че заключението на
изготвената по делото СМЕ само констатирало наличните травматични
увреждания на частния тъжител М., но не и начинът на получаването им. Ето
защо, по никакъв начин не се установявало подс. С.С. да е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение, поради което следвало да бъде признат от съда за
невиновен по така повдигнатото обвинение.
Подсъдимият СТ. К. СТ. в правото си на последна дума отправя молба
към съда да бъдат оправдан.
Съдът, като обсъди доводите на страните и предвид разпоредбите на
чл.14 и чл.18 НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Подсъдимият СТ. К. СТ. е роден на 23.01.1956 г. в гр. София, българин,
български гражданин, вдовец, с висше образование, неосъждан, с ЕГН
**********.
Подсъдимият С.С. и частния тъжител С.М. били съседи в жилищния
блок, находящ се в гр. София, ж.к.„Люлин“, бл.210, вх.В, като подс. С. живеел
в ап.40 на ет.4, а тъжителя М. живеела в ап.42 на ет.5.
На 14.06.2021 г. през нощта св. Е. Г., който живеел в апартамента,
находящ се срещу жилището на ЧТ М. чул шум и разговор на висок тон.
Погледнал през шпионката на вратата си и видял С.М. и С.С., които се
намирали на прага на вратата на апартамента на М., като същите се карали и
крещели. В един момент започнало физическо съприкосновение между тях,
след което св.Г. излязъл от жилището си, отишъл при тях и преустановил
конфликта помежду им. Св.Г. забелязал, че и двамата са афектирани и държат
пръчки от метла в ръцете си, като се опитвали взаимно да си нанесат удари с
тях.
Силен шум и гласове през нощта чула и св.Десислава Мелконян, която
живеела на първия етаж във вх.В на бл.210. На другия ден св.Г. споделил със
св.Мелконян, че е имало скандал между С.М. и С.С. пред жилището на М.,
като те са се нападали взаимно, а св.Г. ги разтървал и прекратил скандала
между тях.
На 15.06.2021 г. от полицейски инспектор при 09 РУ – СДВР бил
издаден протокол за полицейско предупреждение на подс. СТ. К. СТ. на
основание чл.65, ал.2 от ЗМВР, в който се указвало да не се саморазправя с
лицето С. АББ. М. и всички спорни въпроси между тях да се решават по
законоустановения ред.
От заключението на назначената и изготвена по делото съдебно –
медицинска експертиза по писмени данни № П-84/2022 г. се установява, че
частният тъжител С. АББ. М. е получила множество травматични
увреждания, които са били установени и описани от специалист по съдебна
медицина на 15.06.2021 г., а именно: контузия с кръвонасядане и подкожен
хематом на ограничена площ на областта на челото в ляво; травматичен оток
на малка площ над лявото ухо; контузия с подкожем хематом и
кръвонасядане на дясна раменница; продълговато кръвонасядане на малка
площ, косо разположено по предната повърхност в долната трета на дясната
мишница; окръглен напрегнат хематом над проекционно място на средната
(проксимална) пръстна (междуфалангеална) става на третия пръст на дясната
ръка; кръвонасядане на малка площ по горна повърхност в средна и долна
трета на трети пръст на лявата ръка. Допълнително на 29.06.2021 г. на
пострадалата М. е констатиран оток на третия пръст на дясната ръка с
поставена имобилизационна скоба (шина) от върха на пръста до неговата
основа.
На 25.07.2021 г. е приета диагноза контузия на третия пръст на дясната
ръка и счупване Д2 /втори пръст/ към нокът на дясната ръка. Вещото лице
2
сочи, че диагнозата е изписана на ръка и не се разчита добре. Липсвало
приложено разчитане на рентгенография и/или самото рентгеново изследване,
поради което в този вид не можело да се приеме, че е налице счупване.
Констатираните травми на С. АББ. М. в областта на челото в ляво, зад
лявата ушна мида, на дясно рамо и дясна предмишница, на трети пръст на
дясна ръка и трети пръст на лява ръка са получени от отделни действия с
неголяма травмираща сила на твърди, тъпи предмети.
Травмата на трети пръст на дясна ръка и на трети пръст на лява ръка
може да се причини както от контактно действие при удар, така и при
извиване на пръсти на ръката. Останалите увреждания са с характер на
контактни и причиняването им може да се дължи на нанесени удари с пръчка
или друг подобен предмет.
Контузията с хематом на сравнително голяма площ на дясна раменна
става и травмата на трети пръст на дясната ръка по отделно и заедно са
причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за
живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Останалите увреждания реализират
медико-биологичния признак болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от
НК.
От заключението на назначената и изготвена в хода на съдебното
следствие съдебно –медицинска експертиза № П-85/2022 г. се установява, че
за подсъдимия СТ. К. СТ. по делото липсват медицински документи за
получени от него травми в деня на инцидента или в близките дни след това.
Първи по време медицински документ за констатирани травматични
увреждания при С. е регистриран преглед на 04.11.2021 г. (пет месеца след
инцидента), когато е била поставена диагноза „посттравматична артроза“.
Това заболяване се характеризира с увреждане на ставния хрущял и
подлежащата кост след преживяна травма или хронично, механично
натоварване на ставата.
На 03.11.2022 г. след специализиран преглед на СТ. К. СТ. била
поставена диагноза „синдром на карпалния канал“, което е съС.ие на
притискане на периферен нерв в ограничено по обем пространство –
карпалния канал в областта на китката. Такава травма с посттравмени
проблеми могат да се причинят директно от удар върху лява ръка и
индиректно от извиване на ръцете в китката. Описаните травми и
посттравматични усложнения реализират медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на производството гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Десислава Петкова Мелконян и Е. И. Г.; както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – СМУ № 325/2021 г.,
допълнение към СМУ № 325/2021 г., лист за преглед на пациент от
3
26.06.2021 г., лист за преглед на пациент от 06.07.2021 г., лист за преглед на
пациент от 25.07.2021 г., протокол за полицейско предупреждение от
15.06.2021 г., амбулаторен лист № 002438/04.11.2021 г., справка –съдимост,
амбулаторен лист № 000100/01.03.2022 г., протокол за спешно общо събрание
на етажната собственост от 07.06.2020 г., характеристика на подс. С.С.;
способите за доказване – заключението на изготвените по делото СМЕ № П-
84/2022 г. и СМЕ № П-85/2022 г.
Според настоящия съдебен състав обстоятелствата, изложени в частната
тъжба не се подкрепят от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства.
На първо място, следва да се отбележи, че не е спорно между страните
по делото, че отношенията между ЧТ С.М. и подс.С.С. са били влошени, тъй
като М. често нарушавала нощната тишина, като вдигала шум и пречела на С.
и на съседите си. В такава насока са както свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели – Мелконян и Г., както и приложеното към
материалите на делото писмено доказателство – протокол за спешно общо
събрание на етажната собственост от 07.06.2020 г. От съдържанието на
цитирания протокол се установява, че в същия е вписано изявление от
собствениците на ап.36, ап.38, ап.40 (подс.С.), и ап.44 за системно вдигане на
шум, психически нестабилно поведение и крясъци в късните часове от С.
АББ. М., живееща под наем в ап.42 ет.5, собственост на зет й Александър
Попов и сестра й Алия Попова.
Фактическите си изводи относно инцидента през нощта на 14.06.2021 г.
съдът изгражда въз основа показанията на свидетелите Е. Г. и Десислава
Мелконян, които кредитира с доверие като обективни и непротиворечиви.
Св.Г. е бил очевидец на случилото се между частния тъжител и подсъдимия,
като след неговата намеса конфликта между тях е бил преустановен. От
показанията на посочения свидетел се установяват времето, мястото и
конкретните действия на частния тъжител и на подсъдимия, тъй като св. Г.
лично е възприел фактите, които възпроизвежда, като пресъздава цялата
фактическа обстановка във връзка с възникналия скандал между С.М. и
подс.С. на входа на жилището на М..
Св.Г. беше категоричен в показанията си пред съда, че е чул силен шум
и викове и след като е погледнал през шпионката на вратата си е видял, че
започва физическо съприкосновение между М. и С.. Свидетелят не беше в
съС.ие да възпроизведе конкретните реплики, които са си разменили частния
тъжител и подсъдимия, но потвърди, че е имало размяна на такива,
съпроводени с викове и крясъци, като вербалният конфликт между тях е
прерастнал в опит за физически такъв. Свидетелят заяви в показанията си
пред съда, че и частния тъжител и подсъдимия са държали в ръцете си
пръчки, които той оприличи на пръчки от метла, като са се опитвали взаимно
да си нанесат удари с тях. Св.Г. не е видял обаче нанасянето на такива удари и
не може да каже дали подсъдимият е ударил тъжителя или обратно –
4
тъжителят да е нанесъл удари на подс. С..
Докато св. Е. Г. е основен свидетел очевидец, чийто показания са не
само първичен източник на доказателства, но и на преки такива, показанията
на св. Десислава Мелконян представляват производни доказателства, тъй като
отразяват в съдържанието си информацията споделена й от св. Г.. В
показанията си дадени в хода на съдебното следствие св. Мелконян посочи,
че през нощта е чула силен шум нагоре по етажите, като впоследствие е
разбрала от св.Г., че е имало конфликт между подс.С. и ЧТ М.. На другия ден
св.Милконян разговаряла с подс. С., който й казал, че повода за скандала
между него и С.М. бил среднощния шум, който тя вдигала от години и му
пречела да спи. Подсъдимият С. споделил със св.Мелконян, че е бил ударен
от С.М. в областта на челюстта и ръката.
Настоящият съдебен състав намира, че фактите от обективната
действителност, възпроизведени в показанията на свидетелите Г. и Мелконян
са добросъвестно и правдоподобно изложени, поради което и съдът ги
кредитира с доверие. Свидетелите не се намират в близки приятелски
отношения с някоя от страните по делото, поради което се явяват
незаинтересовани от изхода му лица.
На следващо място, доказателствена информация относно наличието на
някакъв конфликт между тъжителя и подсъдимия носи и приложения по
делото протокол за полицейско предупреждение, издаден на подс. С.С. от
15.06.2021 г., с който последният е предупреден да не се саморазправя с
лицето С. АББ. М. и всички спорни въпроси между тях да се решават по
законоустановения ред.
Съдът кредитира заключението на приетите по делото СМЕ и
възприема същите като обективно и компетентно изготвени, даващи
обоснован отговор на поставените задачи. От цитираните експертни
заключения се установява вида и броя на получените от частния тъжител
С.М. и подс. С.С. телесни увреждания и тяхната медико–биологична
характеристика. Тук следва да се отбележи, че съдът се солидаризира със
становището на процесуалните представители на страните, че първият
наличен медицински документ за регистриране на травматични увреждания
на подс. С. е от 04.11.2021 г. – пет месеца след процесния инцидент, поради
което и тези увреждания не следва да бъдат свързани и анализирани като
последици от същия.
В аналогична насока съдът цени и посочената в заключението на
изготвената СМЕ по отношение на частния тъжител М. и приета на 25.07.2021
г. /повече от месец след инцидента/ диагноза контузия на третия пръст на
дясната ръка и счупване Д2 /втори пръст/ към нокът на дясната ръка. Вещото
лице обясни, че диагнозата е изписана на ръка и не се разчитала добре.
Липсвало приложено разчитане на рентгенография и/или самото рентгеново
изследване, поради което в този вид не можело да се приеме, че е налице
счупване.
5
Съдът кредитира в пълна степен приложените по делото писмени
доказателства, като не намира основание за съмнение в тяхната автентичност
и достоверност.
Изводите си относно чистото съдебно минало на подсъдимия С.С.,
съдът обоснова с приложената по делото справка съдимост.
Всички събрани по делото доказателства, обсъдени по –горе, както
поотделно, така и в своята съвкупност по един категоричен начин позволиха
на съда да приеме описаната по –горе фактическа обстановка, въз основа на
която бяха изградени изводите относно приложимото право.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така установената фактическа обстановка съдът достига до следните
правни изводи:
От обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен
резултат по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно причинени на частния тъжител
телесни увреждания, установени от заключението на съдебномедицинската
експертиза, възприета от съда като компетентна и безпристрастно изготвена.
Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от елементите на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, но не и единствения такъв, на
доказване подлежи дали е осъществено изпълнителното деяние и то такова,
каквото е описано в обстоятелствената част на тъжбата, дали осъщественото
деяние съставлява престъпление, дали е извършено от подсъдимия, както и
дали същото е извършено виновно. Наличието на настъпил съставомерен
резултат обаче е само индиция за осъществено изпълнително деяние, носещо
белезите, визирани в състава на престъплението, а не неоспоримо
доказателство за неговото осъществяване.
Наличието на причинени телесни наранявания на частния тъжител не се
оспорва от защитата, поради което и основният елемент от предмета на
доказване е налице ли е било нанасяне на удари от страна на подсъдимия С.С.
на частния тъжител С.М.; средствата, с които е станало това и механизма на
получаването им. От обсъдените по-горе доказателства по делото не се
установи престъпна дейност на подсъдимия по извършване на деянието, за
което е привлечен към наказателна отговорност с повдигнатото му частно
обвинение. Липсват категорични и неоспорими доказателства за осъществени
от страна на подсъдимия конкретни активни действия по нанасяне на удари с
ръце или с дървена пръчка по лицето и тялото на частния тъжител М., довели
до причиняване на съставомерния резултат.
Събраните по делото доказателства не подкрепят поддържания в
тъжбата характер на предприетото от подсъдимия поведение, а напротив - в
тях е налична информация за предприети действия от двете страни по
взаимно нанасяне на удари с пръчки, които своевременно са били
преустановени чрез намесата на св.Е. Г..
Изложеното мотивира извод за недоказаност на поддържания в тъжбата
механизъм на инкриминираното деяние, довело до описания в същата
6
противоправен резултат.
Предвид недоказаността на обективната страна на деянието, съдът не
следва да обсъжда субективната страна на същото.
По изложените аргументи съдът призна подс.СТ. К. СТ. за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК по отношение на
тъжителя С. АББ. М., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда
по така повдигнатото обвинение.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни