№ 139
гр. Айтос, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20242110100912 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. В. Г., с която срещу ЗД
„БУЛ ИНС“ АД е предявен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 3500 лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена
Заповед № 274 от 08.08.2024 г. по ч. гр. д. № 651/2024 г. на Районен съд –
Айтос за заплащане на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че му е издадена Заповед № 274 от 08.08.2024 г. по ч. гр.
д. № 651/2024 г. на Районен съд – Айтос за заплащане на парично задължение
по чл. 410 ГПК срещу ответника, но последният е подал възражение по чл. 414
ГПК и съдът е дал на ищеца указания да предяви иск по чл. 422 ГПК за
установяване на вземанията си. Излага се, че на 01.05.2023 г. при движение от
*** в посока ***, в 21:20 ч., на общински път BGS1003, е настъпило
пътнотранспортно произшествие с управлявания от ищеца автомобил „Сузуки
Витара“, с рег. № ВТ7978КВ. При разминаване с насрещно движещ се
автомобил „Мерцедес“ 200Д, с рег. № А9808АР, поради неспазено странично
разС.ие от страна на водача на мерцедеса – Б. Б. Р., се стигнало до удар между
двата автомобила. За да избегне удара, ищецът завил с волана плътно вдясно,
като се ударил странично с бетонните ограждения на моста, на който станало
1
разминаването. Автомобилът на ищеца претърпял щета, оценена като тотална.
Ищецът поискал ответникът, като застраховател на гражданската отговорност
на водача на Б. Б. Р., да му заплати цялата застрахователна стойност в размер
на 7000 лв. В исковата молба се разяснява, че застрахователят е заплатил
обезщетение в размер на 3500 лв., защото според него е налице съпричиняване
от ищеца в размер на 50%. Искането било подадено на 02.05.2023 г., а сумата
от 3233,23 лв. била изплатена на 22.03.2024 г. Иска се от съда да установи, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3500 лв. като застрахователно
обезщетение, ведно със на законната лихва върху тази сума, считано от
18.07.2024 г. до окончателното изплащане. Претендират се деловодните
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който признава, че
между него и Б. Б. Р. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на посочения в исковата молба автомобил. В срока на полицата
била заведена щетата от ищеца. Сочи се, че с исковата молба не са
представени никакви доказателства за настъпило ПТП и вина на водача.
Оспорват се деянието, механизмът и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите, описани в исковата молба. Според ответника вината за
ПТП не е на водача на застрахования при него автомобил. Според издадено
наказателно постановление причината е в ищеца, който при разминаване с
насрещно движещо се моторно превозно средство не е осигурил достатъчно
странично разС.ие и е допуснал ПТП. Евентуално ответникът твърди, че е
налице съпричиняване в размер на 1/2. Искът се оспорва и по размер.
Претендираната сума не отговаряла на действителната стойност на щетите.
Признава се, че ответникът е заплатил 3233,23 лв. като застрахователно
обезщетение. Претендират се деловодните разноски.
След като се запозна с доказателствата по делото и след като
съобрази становищата на страните, съдът намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 18.07.2024 г. С. В. Г. е подал заявление до Районен съд – Бургас за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД
за процесното вземане. Заявлението е препратено по компетентност на
Районен съд – Айтос, който го е уважил изцяло и е издал Заповед № 274 от
08.08.2024 г. по ч. гр. д. № 651/2024 г. на Районен съд – Айтос. В срока за
възражение ЗД „БУЛ ИНС“ АД е депозирало възражение по чл. 414 ГПК, че не
дължи сумите по заповедта. Съдът е дал указания на заявителя да предяви иск
в едномесечен срок от съобщението, което е сторено.
По делото не се спори, че на 01.05.2023 г. в 21:20 ч. при движение от ***
в посока ***, на общински път BGS1003, е настъпило пътнотранспортно
произшествие между управлявания от ищеца автомобил „Сузуки Витара“, с
рег. № ВТ7978КВ и автомобил „Мерцедес“ 200Д, с рег. № А9808АР,
управляван от Б. Б. Р..
2
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към
момента на процесното произшествие е било налице застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между Б. Б. Р. и ответника.
Не се спори, че ищецът е поискал писмено от ответника да заплати
застрахователно обезщетение за настъпила тотална щета на автомобила му в
размер на 7000 лв., но ответникът е приел, че е налице 50% съпричиняване на
вредите и е изплатил само 3233,23 лв. Ищецът смята, че не е налице
съпричиняване и че му се дължат още 3500 лв.
По делото е прието влязло в сила Наказателно постановление № 23-0237-
000101 от 13.06.2023 г., издадено от началник група в Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, с което на С. В. Г. е наложена глоба за
това, че на 01.05.2023 г. в 21:20 ч. в община Айтос, на общински път №
BGS1004, е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № ВТ7978КВ, с
посока на движение от *** към ***, на км. 2, като е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство и да му бъде взета кръвна проба за
установяване на употреба на алкохол. Посочено е, че с това е нарушил чл. 174,
ал. 3 от Закона за движение по пътищата.
По делото е прието влязло в сила Наказателно постановление № 23-0237-
00107 от 15.06.2023 г., издадено от началник група в Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, с което на Б. Б. Р. е наложена глоба за
това, че на 01.05.2023 г. в 21:20 ч. в община Айтос, на общински път №
BGS1004, е управлявала лек автомобил марка „Мерцедес“ 200Д, с рег. №
А9808АР, с посока на движение от *** към ***, като при навлизане в стеснен
участък (мост) не е изчакала вече навлезлия лек автомобил „Сузуки Витара“, с
рег. № ВТ7978КВ, управляван от С. В. Г., вследствие на което е допуснала
пътнотранспортно произшествие, а освен това управлява превозно средство,
което не е преминало технически преглед. Посочено е, че с това е нарушила
чл. 44, ал. 2 и чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
По делото е прието и Наказателно постановление № 23-0237-000106 от
15.06.2023 г., издадено от началник група в Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи, с което на С. В. Г. е наложено
наказание, че на 01.05.2023 г. в 21:20 ч. в община Айтос, на общински път №
BGS1004, е управлявал лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № ВТ7978КВ, с
посока на движение от *** към ***, като при разминаване с насрещно
движещия се автомобил „Мерцедес“ 200Д, с рег. № А9808АР, управляван от
Б. Б. Р., не е осигурил достатъчно странично разС.ие, вследствие на което е
допуснал пътнотранспортно произшествие. С това се сочи, че е нарушил чл.
44, ал. 1 ЗДвП.
По делото е присъединено н. а. х. д. № 366/23 г. на Районен съд – Айтос,
образувано във връзка с обжалване на Наказателно постановление № 23-0237-
000106 от 15.06.2023 г. С влязло в сила Решение № 143 от 09.11.2023 г.
постановлението е отменено, защото не отговаря на формалните изисквания
3
на закона, а освен това не се установява по несъмнен начин вината на
наказаното лице.
За произшествието е съставен протокола за ПТП, карта за регистрация на
ПТП, както и схема на ПТП (л. 39-43 от делото). В тях са отразени
местоположението на автомобилите след произшествието, характеристиките
на пътното платно, метеорологичните условия и др.
По делото е разпитана свидетелят Димитър Миленов Сивов, работещ
като автопатрул и поканен от полицията да бъде поемно лице във връзка с
процесното пътнотранспортно произшествие. Той споделя, че колата на ищеца
е била залепена на мантинелата, имало разпилени пластмаси и стъкла. Колата
на другият шофьор била в канавката зад мантинелата. Свидетелят е
категоричен, че ищецът е бил в своята лента в посока от *** към ***.
По делото бе разпитана и свидетелката Б. Б. Р.. Тя сочи, че на процесната
дата е карала със 70 км/ч. Минала завоя и приближила моста. Насрещно
движещият се автомобил, управляван от ищеца, бил с пуснати дълги
светлини. Свидетелката не могла да прецени къде е, поради което двата
автомобила се сблъскали. Ищецът отказал да бъде тестван с техническо
средство. Смята, че ищецът е бил пиян. Говорел неясно, завалял. Свидетелката
сочи, че времето е било добро, не е валял дъжд. Пътното платно било
двулентово. Не знае в коя лента е настъпил удара, но е станало на мост. Ударът
бил челен от шофьорската страна на двете превозни средства. Свидетелката
платила доброволно акта, който й бил съставен. След удара свидетелката
продължила малко и се ударила в дърво зад моста.
Съдът е назначил автотехническа експертиза, вещото лице по която се е
запознало със снимките от произшествието. Според него следата от мазна
течност и отломките по платното за движение показват, че ударът е възникнал
в пътната лента за движение на автомобила „Сузуки“. Вещото лице е
категорично, че произшествието е причинено от Б. Б. Р., която е допуснала
навлизане на автомобила в пътната лента за насрещно движение при наличие
на насрещно движещ се лек автомобил. В резултат на това е навлязла в
опасната зона за спиране на лекия автомобил, управляван от ищеца.
Ответникът е възразил, че експертизата е неправилна и необоснована.
Според него причина за настъпването на произшествието е това, че ищецът е
карал с пуснати дълги светлини. Не било доказано къде на пътното платно е
настъпил инцидентът. На снимките оставената мазна течност и отломки
започвали от лентата на автомобила „Мерцедес“ и след това преминавали в
насрещната лента. Съмнителен бил и отказът на ищеца да бъде изследван за
алкохол и да му бъде направен кръвен тест.
В открито съдебно заседание вещото лице е отговорило, че твърденията
на ответника за мазната следа и отломките са неверни. Вещото лице
разяснява, че от снимките се установява обратното. Разяснява, че
произшествието е станало на прав пътен участък, а не на завой. Според
вещото лице, ако се допусне, че ищецът е бил с включени дълги светлини,
4
правилно би било Б. Р. да спре и да изчака, а не да продължава, като именно с
това си поведение е причинила пътното произшествие.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е правилно и
обосновано. Дори с просто око от снимките се вижда, че мазната следа
започва от лентата за движение на автомобила „Сузуки“, а края се намира под
автомобила „Мерцедес. Освен това е вярно и че при т.н. заслепяване с дълги
фарове водачът на автомобила е длъжен да вземе всички мерки, за да
предотврати настъпване на произшествие, включително да спре. При
положение че произшествието е станало на прав път, Б. Р. е разполагала с
достатъчно време да го направи.
Не се установява с категоричност, че ищецът е употребил алкохол към
момента на настъпване на произшествието. Това, че е отказал да бъде тестван,
наистина би могло да е индиция за това. Но за да е проведено косвено
доказване на факта следва да е налице такава верига от индиции, които заедно
да водят до един единствен извод. Констатираното от свидетелката съС.ие на
ищеца – говорил е неясно и заваляно, може да се дължи и на това, че наскоро е
станал участник в произшествие, а не на употреба на алкохол. Дори да се
приеме обратното, тези две индиции не са достатъчни, за да направи съдът
категоричен извод, че ищецът е употребил алкохол.
Според чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ. Съдът намира, че в случая е възникнало правото на ищеца да получи
обезщетение от ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
Относно конкретните вреди следва да се съобрази, че в протокола за
ПТП, който има обвързваща материална сила за съда, се приема, че е налице
тотална деформация на моторното превозно средство на ищеца. Вещото лице
по автотехническата експертиза е установило и от снимките, че е налице
масивна деформация в предната лява част на автомобила, от която е разрушен
двигателният отсек и предното ляво окачване. В кокпита на автомобила са
отворени въздушните възглавници на водача и пътника от дясно. Изкривено е
и шасито на автомобила. Според вещото лице констатираните увреждания са
получени след удара с лекия автомобил и напълно констатират с възприетия
от него механизъм на произшествието. Преценено е, че уврежданията са
толкова значими, че възстановяването на автомобила е икономически
неизгодно, поради което е налице тотална щета. В заключението се приема, че
реалната пазарна стойност на лекия автомобил към 01.05.2023 г. по метода на
пазарните аналози възлиза на 5922 лв. От нея следва да се приспадне сумата,
която собственикът на автомобила би получил след предаването му за
рециклиран – 476 лв. Така стойността на обезщетението възлиза на 5446 лв.
Предвид липсата на спор, а и данните, че застрахователят вече е заплатил
3233,23 лв. (л. 20 от делото), остават дължими 2212,77 лв. За горницата до
пълния претендиран размер от 3500 лв. искът следва да се отхвърли като
5
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
е претендирал и доказал разноски в размер на 70 лв. за държавна такса в
заповедното производство, 70 лв. за държавна такса в исковото производство,
500 лв. за възнаграждение на вещо лице, общо 640 лв. Съдът не признава
разходите за адвокатско възнаграждение, тъй като в договора за правна помощ
не е записано, че сумата е платена на адвоката, т.е. той не служи за разписка, а
няма и други данни за плащане. Ответникът е претендирал и доказал 840 лв. с
ДДС за адвокатско възнаграждение и 40 лв. за възнаграждение на свидетел,
общо 880 лв. На ищеца се полагат съразмерни разноски в размер на 404,62 лв.,
а на ответника – 323,65 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
432, ал. 1 КЗ, че ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, дължи на С. В. Г., с
ЕГН **********, сумата от 2212,77 лв. – застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за настъпила на
01.05.2023 г. при движение от *** в посока ***, в 21:20 ч., на общински път
BGS1003, пътнотранспортно произшествие с управлявания от ищеца
автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № ВТ7978КВ, и автомобил „Мерцедес“
200Д, с рег. № А9808АР, управляван от Б. Б. Р., с ЕГН **********, чиято
отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 18.07.2024 г. до окончателното изплащане, за
които вземания е издадена Заповед № 274 от 08.08.2024 г. по ч. гр. д. №
651/2024 г. на Районен съд – Айтос за заплащане на парично задължение по
чл. 410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до
пълния претендиран от 3500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК
*********, да заплати на С. В. Г., с ЕГН **********, сумата от 404,62 лв. –
деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. В. Г., с ЕГН **********, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, сумата от 323,65 лв. –
деловодни разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Бургас в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6
7