№ 15568
гр. София, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20211110134552 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. К. Г., ЕГН ********** и
А. Г. П., ЕГН **********, и двамата с адрес – град С, чрез адвокат ........ от САК, със съдебен
адрес: гр.С против „И - Г., К. И СИЕ“, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.С,
управлявано от съдружника Я. И. К., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че живеят във фактическо съжителство и владеят следния недвижим
имот, а именно: Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3 (трети) и 4 (четвърти) жилищен
етаж в сграда, находяща се в град С, заедно със съответните идеални части от общите части
на сградата.
Твърди се от ищците, че упражняват непрекъснато фактическото състояние въз основа
на наследствено правоприемство и възникнало членствено правоотношение на И. К. Г., в
качеството му на съдружник в ответното събирателно дружество. Твърди се, че на
28.04.2021 година, ответника - СД „И - Г., К. И СИЕ“ СД чрез управителя Я. И. К., е
нарушило владението по отношение на недвижимия имот, като е възпрепятствало достъпа
до същия, посредством преустановяване на достъпа на асансьора в сградата. Твърди се, че с
нарушаване на владението по отношение на използваните от ищците идеални части от
общите части на сградата, в това число и асансьора, се ограничава и затруднява
използването на апартамента. Твърди се, че апартамента е собственост на ответното
събирателно дружество, като се сочи, че същото е учредено от двама съдружници - Кирил
И.ов Г. и Я. И. К.. Сочи се, че на 13.04.2018 година съдружникът Кирил И.ов Г. е починал и е
оставил трима наследници по закон - И. К. Г., Милкана К.а Г.а и Надежда Г. Г.а. Твърди се, че
наследниците на починалия съдружник в събирателното дружество, собственик на
1
недвижимия имот, в преклузивния тримесечен срок са връчили изявление по чл. 97, ал. 1 от
Търговския закон за встъпване в правата на техния наследодател. Твърди се, че между
страните са образувани редица съдебни производства във връзка с членствените
правоотношения в събирателното дружество по отношение на встъпилите съдружници, в
това число и на И. К. Г.. Твърди се, че към настоящия момент е образувано и висящо
съдебно производство по гр.д. 48747/2020 година по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 32-ри състав, което дело е образувано от ответното събирателно
дружество във връзка със заплащането на наемна цена за ползването на недвижимия имот от
И. К. Г. и А. Г. П.. Твърди се, че ответниците по това производство, ищци в настоящето са
заявили оспорване на дължимостта на наемни вноски – същите и претендират владение на
имота – апартамента и съответните общи части от сградата, респективно самостоятелни
права по отношение на процесния недвижим имот. Твърди се, че ответното събирателно
дружество, чрез управителя Я. И. К. незаконосъобразно нарушава владението на ищците,
като преустановява достъпа до асансьора. Твърди се, че ищците упражняват фактическа
власт върху недвижимия имот повече от 6 (шест) месеца, преди датата на администриране
на исковата молба в съда и преди нарушаване на владението. Твърди се, че на 28.04.2021 г.
ответникът е възпрепятствал упражняването на фактическа власт върху имота на ищците,
като е преустановил достъпа до асансьора, част от общите част на сградата, който се
използва от същите за достигане до въпросното жилище, находящо се на 3 (трети) и 4
(четвърти) жилищен етаж на сградата.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „И - Г., К. И СИЕ“,
ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.С, управлявано от съдружника Я. И. К.,
ЕГН ********** да преустанови извършваното нарушение по отношение на асансьора, част
от общите части на сградата, осигуряващ достъп до Апартамент „А“, разположен на 3
(трети) и 4 (четвърти) жилищен етаж в сграда, находяща се в град С по отношение на И. К.
Г., ЕГН ********** и А. Г. П., ЕГН **********, и двамата с адрес – град С. Прави се искане
за присъждане на разноски в полза на ищеца.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва заявената искова претенция.
Ответникът твърди, че е собственик на Апартамент „А“, представляващ мезонет на две
нива, на трети и четвърти етаж, със застроена площ от 483.34 кв.м., състоящ се на първо
ниво (трети етаж) от входно антре, фоайе, кабинет, дневна, столова, кухня с място за
хранене, пералня, баня с тоалетна, тоалетна и две тераси, на второ ниво (четвърти етаж) от
антре, фоайе, две спални с бани към всяка от тях, дрешник, мокро помещение, две спални,
баня- тоалетна, балкон и тераса, при съседи на третия и четвъртия етаж - стълбище за
жилищната сграда, коридор и мезонет „В“, заедно със съответните идеални части от общите
части на сградата и заедно със съответното право на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, за което представя нотариален акт за собственост № ........ на нотариус ..,
вписан в Службата по. вписванията - Имотен регистър гр. София под № 184, том 46 от 2009
г. Твърди се от ответника, че процесният Апартамент „А“ и Апартамент „Д“ са били
предоставени за ползване при преференциални условия на работещите в дружеството като
2
управляващи Кирил И.ов Г. и Я. И. К.. Не се спори, че на 3.04.2018 г. неограничено
отговорният съдружник Кирил И.ов Г. е починал, като се твърди, че със смъртта му са се
прекратили правоотношенията му с дружеството като управляващ в дружеството, с което се
прекратява и договора му за наем. Твърди се, че ищецът – негов син с И. К. Г. е бил
служител на ответното дружество и Я. И. К., в качеството си на управляващ и
представляващ дружеството е сключил неформален устен договор за наем с И. К. Г. в
качеството му на работещ в дружеството, при преференциални условия, идентични с тези
които баща му Кирил Г. е ползвал като работещ в дружеството. Не се спори, че в имота
живеят ищците и малолетното им дете. Описва се с отговора на исковата молба, че ищецът
И. Г. е уволнен със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Дисциплинарно
уволнение“ от 19.10.2018 година, по отношение, на която се сочи, че има влязло в сила
Решение № 175570 от 24.07.2019 г. по гражданско дело № 2051/2019 г. описа на Софийски
районен съд, с което е бил отхвърлен иска за отмяна на уволнението. Твърди се с отговора на
исковата молба, че от края на октомври 2018 година, в множество разговори с бившия
служител И. Г. му е било изяснено, че след като вече не е от полза за интересите на
дружеството, а дори и му вреди, той няма основание да продължава да живее в Апартамент
А. Твърди се, че на ищеца Г. бил даден срок - до края на годината – 31.12.2018 година да
организира своето преместване в друго жилище. Твърди се, че след изтичане на срока и
въпреки предупрежденията И. Г. и А. П. продължават да живеят в Апартамент „А“ без
правно основание. Сочи се в отговора на исковата молба, че същите не заплащат нито
наемната цена, нито консумативните си разходи, нито заплащат обезщетение за ползване на
чуждия имот без основание, считано от 01.01.2019 г. нататък. Твърди се с отговора на
исковата молба, че с нотариални покани, връчени на ответниците на 23.10.2019 година е бил
направен опит за извънсъдебно уреждане на спора. Твърди се, че до момента ищците И. Г. и
А. П. продължават да живеят в чуждото имущество без да заплащат за това никакви суми,
като се сочи, че по този повод е образувано гр. дело № 48747/2020 г. по описа на Софийски
районен съд. Твърди се с отговора на исковата молба, че заявената искова претенция е
неоснователна, като се твърди, че ищците не са владелци, а държатели на жилищния имот и
съответните идеални части от общите части на сградата. Твърди се, че при твърдяното от
ищците - съдът е сезиран със защита на владение спрямо обща част по своето естество,
каквато е асансьорът, поради което се твърди, че упражняването на владение спрямо обща
част по своето естество, в случая асансьор, е поначало изключено. В този смисъл се твърди,
че не може да се иска и е недопустим предявения иск да се иска защита на фактическата
власт по отношение на достъп до асансьора, доколкото упражняването на фактическа власт
от всяко едно лице спрямо обща част по естество, представлява държане. С отговора на
исковата молба се оспорва ищците да имат качеството „владелец“. Ответникът твърди, че
ищците не са владелци на Апартамент „А“, в който живеят, нито съответните идеални части
от общите части от сградата. Спори се от ответника и се твърди, че ищците не са
извършвали действия, с които да са извършили преобръщането на държането във владение,
нито са демонстрирали промяна в намерението за своене на имота, която да намери израз в
конкретни действия. Твърди се от ответника, че неплащането на разходите за имота и
3
обезщетение за неоснователното му ползване е облигационно неизпълнение, но не сочи на
претенция за собственост, която ако я има, следва да бъде ясно и категорично заявена и явно
демонстрирана пред собственика. Твърди се от ответника, че с признатото от ищците с
исковата молба, че собственик на апартамента е СД“И - Г., К. и СИЕ“, всъщност липсва
намерение за своене на вещта и владение.
Оспорва се с отговора на исковата молба ищците да са владели асансьора непрекъснато
повече от 6 месеца. С отговора на исковата молба се твърди, че освен че ищците въобще не
разполагат с владение, то липсват фактически действия, които да го нарушават. Сочи се от
ответника, че асансьорът е оборудван от дълго време с електронно устройство с четец,
допускащо до употреба само лица, които са заплатили консумативните си разходи за
услугата „Асансьор“, сред които ищците не са. Твърди се, че не плащането на услугата не
препятства ищците да упражняват фактическа власт върху асансьора, а единствено да го
използват безвъзмездно. Сочи се, че неупотребата на асансьор, поради неплащане, не е
отнемане на фактическата власт върху него. Твърди се, че освен това ищците продължават и
към настоящия момент да ползват асансьора. Оспорва се с отговора на исковата молба
именно ответника да е нарушил владението на ищците спрямо асансьора, като се оспорва да
е спазен и преклузивния срок по чл. 75, изр. 2 от Закона за собствеността. С отговора на
исковата молба се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
присъди на ответника разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, гласни доказателства,
въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори
следните фактически констатации:
С доклада по делото съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че собственик на
Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3 (трети) и 4 (четвърти) жилищен етаж с
административен адрес на сградата - град С е ответникът, както и не се спори, че починалия
наследодател на ищеца И. К. Г. е бил съдружник в ответното събирателно дружество, както
и не се спори, че в апартамента живеят ищците и малолетното им дете.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Кирил И.ов Г. се
установява, че същият е починал на 13.04.2018 г., като е оставил за наследници сина си И. К.
Г., дъщеря си Милкана К.а Г.а и съпругата си Надежда Г. Г.а.
Със заявление от 20.06.2018 г. тримата са поискали да встъпят като съдружници на
мястото на починалия Кирил И.ов Г. в дружеството – „И-Г., К. и Сие“ СД“.
По делото е представен констативен нотариален акт № 069/дело № 067 от 2009 г.,
издаден на 30.04.2009 г., с който дружеството „И- Г., К. и Сие“ СД e признато за собственик
на следния недвижим имот: „мезонет на две нива на трети и четвърти етаж от офис сграда с
жилища, находяща се в гр. София, район „Красна поляна, ул. „Добротич“ № 19 с площ
483,34 кв.м., заедно със съответните ид.ч. от сградата и правото на строеж върху мястото, в
което е построена сградата, а именно УПИ XII- 458
Със Заповед № 55/19.10.2018 г. е наложено дисциплинарно наказание на И. К. Г. и е
4
прекратено трудовото му правоотношение с дружеството „И-Г., К. и Сие“ СД., като
заповедта е оспорена с иск от И. К. Г., който е отхвърлен с Решение № 175570 от 24.07.2018
г. на СРС, 74-ти състав.
От представените два броя нотариални покани отправени от „И- Г., К. и Сие“ СД се
установява, че дружеството е отправило покани до А. Г. П., получена на 23.10.2019 г. и до И.
К. Г. получена на 23.10.2019 г., с които е поканило ищците да освободят следните имоти:
сутерен, находящ се на партерен етаж, първи и втори етаж в сграда находяща се на адрес:
гр. София, ул. „Добротич“ № 19 и апартамент А, представляващ мезонет на две нива на
трети и четвърти етаж в същата сграда, доколкото двамата ползвали имотите без правно
основание и без да заплащат никакви разходи за тях.
Като доказателство по делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим
имот в груб строеж от 05. 2008 г., с който Я. И. К., И.ка Колева К.а, Кирил И.ов Г. и Надежда
Г. Г.а са дарили на „И-Г., К. и Сие“ СД офис сграда с жилища на четири етажа, със сутерен,
партерен и тавански етаж изградена до степен „груб строеж“, находяща се в гр. София, на
ул. "Добротич № 21, местността „Средец“.
Като доказателства по делото са представени фактури издадени от „И-Г., К. и Сие“ СД
с получател Кирил И.ов Г. за суми в размер на 900 лв. за периода януари-декември 2018 г.
дължими за наем (л.141-146). Представено е удостоверение от НАП за декларирани данни от
07.06.2022 г., издадено в полза на „И-Г., К. и Сие“ СД , съгласно което представени фактури
са декларирани в дневниците за продажби. Представени за фишове относно трудовото
възнаграждение на Кирил И.ов Г., в които е посочено, че от трудовото му възнаграждение са
удържани по 900 лв. за наем на жилище.
Като доказателство по делото са представени нареждания и фактури от 2021 г., от
които се установява, че „И-Г., К. и Сие“ СД е заплащало задължения в полза на „........“
ЕООД за абонамент за асансьор.
Представена е справка от НАП, офис „Красна Поляна“, от която се утановява, че в
дневника за продажби на дружеството са включени фактури съответно за Кирил И.ов Г. за
периода м.02.2017 г. до м.04.2018 г. за наем на апартамент и за лицето И. К. Г. за периода
06.2018 г. до 04.05.2018 г. за наем на апартамент.
Като доказателство по делото е представено Решение от 25.01.2023 г. на СГС, VI-4
състав, с което е признато, че съществува членствено правоотношение между И. К. Г.,
Милкана К.а Г.а и Надежда Г. Г.а и „И Г., К. и Сие“, което решение не е влязло в сила.
Представени са платежни нареждания за извършени от страна на И. К. Г. към „Е“ АД за
периода м.11.2022 г. до 25.01.2023 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Милкана К.а
Г.а, Илияна Я.ва К.а и ........
Свидетелката Г.а е сестра на ответника И. Г.. Тя споделя, че брат й и А. П. обитават
апартамента от август 2016 г. Посочва, че сградата е построена от нейният баща, майка, Я.
К. и съпругата му, като след извършването на грубия строеж е дарена на дружеството.
5
Посочва, че през 2013 г. се родила дъщерята на брат й и А. П., поради което били
посъветвани от баща му да се преместят в мезонета на ул. „Добротич“ 19. Споделя, че преди
да се нанесат състоянието е било в груб строеж, като до 2016 г. извършвали ремонт и
обзавеждане. Твърди, че не знае някога брат й да е плащал наем за имота, като освен това не
знае й баща й да е плащал наем. Споделя, че узнала за спрения асансьор на брат й от 2021 г.,
когато е бил инсталиран чип, като асансьорът е можело да бъде използван единствено от
хората с чип. Сочи, че брат й е поискал чип от Я. К., но той е отказал да му предостави
такъв. Споделя, че на предходния ден е отишла на гости с майка й, но поради липсата на
асансьор е трябвало да се изкачват пеш. Твърди, че според нея всички апартаменти са
собственост на дружеството, като преди смъртта на баща им не е имало проблеми с
ползването им, като не знае да е заплащан наем нито от брат й, нито от баща й. Посочва, че е
виждала брат й да полза асансьора веднъж от 2021 г., като нямал чип, но заставал и чакал и
понякога идвал. Споделя, че някога асансьорът е сработвал, когато е била с брат й.
Вторият свидетел по делото е Илияна К.а, която е дъщеря на представляващия „И-Г., К.
и Сие“ СД- Я. К.. Споделя, че в сградата на 3-ти и 4-ти етаж има два мезонета, като в
единият живеят И. и А. Петрови, а в другия не живеел никого. Твърди, че през април 2021 г.
е сложен чип на асансьора, а до преди този момент същият се е ползвал без чип, като тя
разполага с такъв. Твърди, че чипът е въведен, доколкото е имало инциденти с асансьора,
при които ищците са упражнявали насилие спрямо нея. Посочва, че отношенията между
семействата се развалили след смъртта на Кирил, като до преди това не е имало проблеми.
Споделя, че апартамента живеели И. и А. от около 2018 г., когато направили ремонт, като
баща им заплащал наем за апартамента, който се удържал от заплатата му. Твърди, че
ищците никога не са заплащали за асансьорни услуги, а освен това отказвали да плащат и за
консумативи за сградата и за наем на мезонета. Сочи, че нейния баща като представляващ
събирателното дружество решавал кой да има и кой да няма достъп до чиповете за асансьор.
Споделя, че е виждала ищците да ползват асансьора след въвеждането на дистанционни,
въпреки че нямали такова, като са слизали от асансьора без в него да има други лица. Освен
това същите разполагали с достъп и до стълбите. Споделя, че има различни дела със
страните , като едното е срещу А. за инцидент, при който е била блъсната от ищцата, а
другото срещу И., в качеството й на управител на дружеството „И 98“. Посочва, че знае да
са изпращани фактури на И. Г. за наем на жилището.
Последният свидетел Х се намира в трудово правоотношение с „И-Г., К. и Сие“ СД,
като освен това работи в процесната сграда, в офисната й част. Споделя, че през 2021 г. в в
асансьора на сградата е сложен чип, който се управлява с дистанционни, подобно на тези
при колите, като ищците не разполагали с такова дистанционно. Твърди, че с чип
разполагали всички живущи, които живеели законно, какъвто не е случая с ищците, които
обитавали имота незаконно от 2019 г. Твърди, че в сградата имало камери, от които се
виждало, че ищците ползвали асансьора, въпреки липсата им на дистанционни. Споделя, че
са викали техници, тъй като ищците ползвали асансьора без дистанционно, като посочва, че
ищецът И. разполага с добри технологични познания, като е успявал да блокира решетката
6
на асансьора чрез неговия автомобил. Сочи, че апартаментът е ползван през 2018 г. под наем
на преференциални цени от Кирил Г.. Споделя, че И. Г. е започнал да използва апартамента
също на преференциални цени, но е бил уволнен дисциплинарно, при което Я. К. му е дал
срок да продължи да живее в апартамента до м.декември 2018 г. Сочи, че сградата е
собственост на „И-Г., К. и Сие“ СД, като в нея под наем живеели Кирил Г. и Я. К.. Твърди,
че ищците освен наем не плащали и никакви други разходи свързани с апартамента.
Посочва, че никой не пречел на ищците да ползват стълбите и входа на сградата.
Безспорно в настоящия случай всеки един от свидетелите е заинтересовано лице по
смисъла на 172 ГПК, поради което техните показания следва да бъдат ценени с оглед на
всички други данни по делото, като съответно се преценява тяхната заинтересованост.
Въпреки това показанията са еднопосочни, че през 2021 г. е сложен чип на асансьора, като
ищците не разполагат с такъв чип. В показанията на всички свидетели се посочва, че ищците
са използвали асансьора и без чипа, макар и според показанията на свидетеля Г.а това да се
случвало изключително рядко. Освен това между страните няма спор, че всички обекти в
сградата са собственост на дружеството.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
По допустимостта:
Съдът счита, така предявеният иск за допустим. Страните разполагат процесуална
легитимация, искът е предявен пред родово и местно компетентен съд. По отношение на
твърденията на ответниците за недопустимост на иска, доколкото се твърди, че ищците са
държатели на процесния асансьор и апартамент, което води до недопустимост на иска по чл.
75 ЗС са неоснователни. Съдът счита, че въпросът дали същите са държатели или владелци
касае спора по същество, като относно допустимостта на иска следва да бъдат взети предвид
твърденията на страните. Ищците претендират да са владелци на асансьора, доколкото
същите имат качество владелци на Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3 (трети) и 4
(четвърти) жилищен етаж в сграда, а доколкото асансьорът представлява обща част, то
владелеца на апартамент разполага и владение спрямо общите части. Доколкото се твърди
от ищците да имат качеството на владелци, то искът е допустим и производството не бива да
бъде прекратявано на това основание. На следващо място за допустимост на иска по чл. 75
ЗС. е необходимо същият да е бъде предявен в шестмесечен преклузивен срок от
нарушаването на владението. В случая се твърди, че владението е нарушено чрез слагане на
чип на асансьора, като от свидетелските показания се установи, че това е станало през април
2021 г., а искът е предявен на 17.06.2021 г., поради което следва да се приеме, че срокът е
спазен.
По основателността
В настоящето производство са заявени субективно съединени посесорни осъдителни
искови претенции с правна квалификация чл.75, ал.1 от Закона за собствеността относно
отнето владение, чрез отнемане достъп до асансьор и общите части на сграда, в която се
7
намира жилищен имот – Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3 (трети) и 4 (четвърти)
жилищен етаж с административен адрес на сградата - град С.
За ищците е тежестта да докажат: състоянието на на фактическо владение; лицето,
което им е отнело владението; че е владелец, а не държател, както твърди ответника; че
владението му върху имота и неговите общи части в това число достъпа до асансьора е е
продължило непрекъснато повече от шест месеца преди нарушението.
За ответника е тежестта да докаже твърденията си относно наличието на
облигационно отношение с ищците и всички останали правоизключващи възражения, от
които черпи права.
Така предявените искове от ищците са неоснователни.
В чл. 68, ал. 1 ЗС владението е определено като упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението по своята
правна същност представлява фактическо състояние. То е гарантирана от закона възможност
за фактическо господство върху съответна вещ, без лицето, осъществяващо това господство,
да е собственик на вещта. Основните признаци на владението са обективен и субективен.
Обективният признак характеризира владението като упражняване на фактическа власт
върху вещ чрез съответни действия, а субективният признак се свързва с волята на лицето да
държи вещата като своя, като за да се достигне до извод за наличие на владение, по делото
следва да бъдат установени и двата признака. Владението е защитено от закона фактическо
състояние, като защитата му, независимо дали то е добросъвестно или недобросъвестно,
може да бъде проведена срещу всяко трето лице, което го нарушава, включително срещу
собственика на вещта, чрез посесорните искове по чл. 75 и чл. 76 ЗС. При тези искове
законът не се интересува от притежаваните от страните права върху спорната вещ, а на
изследване подлежат единствено въпросите дали е имало владение и дали същото е
нарушено (чл. 357, ал. 1 ГПК). При тях съдът постановява решението въз основа на
установените по делото факти относно владението, без да изследва правата на страните
върху процесната вещ, като има възможност да вземе предвид документи относно право на
собственост, само доколкото същите установяват факта на владението (чл. 357, ал. 2 ГПК).
Съгласно чл. 75 ЗС владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв
имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест
месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение, като искът следва да се предяви в
шестмесечен срок. Посочената норма защитава както добросъвестното, така и
недобросъвестното владение на недвижим имот, вещно право върху недвижим имоти или на
сервитут, продължило непрекъснато повече от шест месеца, срещу всяко негово нарушение,
като ответник по иска може да бъде както лицето, което е извършило нарушението, така и
всяко лице, което впоследствие е придобило фактическата власт от нарушителя (лицето,
което подържа нарушението).
На първо място ищците не доказват да са упражнявали владение нито върху
Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3 (трети) и 4 (четвърти) жилищен етаж с
8
административен адрес на сградата - град С , нито върху процесния асансьор. По делото
няма спор, че всички помещения в сградата са собственост на ответника „И - Г., К. И СИЕ“,
включително и Апартамент „А“ (мезонет). Това обстоятелство се доказва безспорно и от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот в груб строеж от 05. 2008 г., с който Я. И. К.,
И.ка Колева К.а, Кирил И.ов Г. и Надежда Г. Г.а са дарили на „И-Г., К. и Сие“ СД офис сграда
с жилища на четири етажа, със сутерен, партерен и тавански етаж изградена до степен „груб
строеж“, находяща се в гр. София, на ул. "Добротич № 21, местността „Средец“.
По делото са ангажирани множество доказателства, че от възнаграждението на Кирил
Г. е удържана сума за ползването на процесния Апартамент, в това число фишове от
трудовото му възнаграждение, както и свидетелските показания. В случая дори ответниците
да не доказват в условията на пълно доказване сключването на договор за наем, което е
оспорено многократно от ищците, те не носят тежестта да докажат това обстоятелство пълно
и главно, доколкото ищците следва да докажат, че те са упражнявали владение върху имота.
Както бе посочено по-горе владението включва два елемента- субективен и обективен, а
именно упражняване на фактическа власт върху вещта, както и намерението за своене. В
случая се установи, че те са упражнявали фактическа власт върху имота от 2018 г., когато са
се нанесли, но не са ангажирани никакви доказателства за субективния елемент на ищците.
От свидетелските показания на свидетелката Г.а се установи, че на ищците е предложено да
се настанят в апартамента от Кирил Г. с оглед раждането на тяхната дъщеря през 2013 г.
Въпреки това, доколкото сградата е дарена на ответното дружество от Кирил Г., ищците не
са придобили владение от страна на Кирил Г.. По делото не се установява и
осъществяването на промяна на намерението от страна на ищците, което следва да
представлява осъществяване на действия, с които демонстрират, че дадената вещ е тяхна.
Фактът, че са отказали да освободят апартамента през 2018 г. след смъртта на Кирил Г.,
когато са били призовани да го сторят след дисциплинарното уволнение на ищеца от
дружеството не свидетелства за промяна в намерението, а за извършване на противоправни
действия, за което свидетелстват и множеството дела между страните, които страните не
спорят, че съществуват.
На следващо място искът е неоснователен, доколкото по делото не се доказа, че
действително на ответниците е отнето владението спрямо асансьора и общите части на
сграда, в която се намира жилищен имот – Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3
(трети) и 4 (четвърти) жилищен етаж с административен адрес на сградата - град С. Всички
свидетели, включително и свидетеля на ищците Г.а споделят, че ищците използват асансьора
въпреки липсата на чип. Освен това те имат достъп и до останалите общи части на сградата,
тъй като разполагат с достъп до стълбите. От свидетелските показания се установи, че
чиповете за асансьор са предоставени на живущите, които заплащат дължимите такси.
Въпреки, че от ищците са предоставени платежни нареждания за извършени от страна на И.
К. Г. към „Е“ АД, същите са за периода м.11.2022 г. до 25.01.2023 г., което е много след
процесния.
С оглед гореизложеното съдът счита, че ищците не успяха да докажат никоя от
9
предпоставките необходими за уважаване на иска по чл. 75 ЗС, с оглед на което същият
следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответника съгласно чл. 78,
ал. 3 от ГПК. Ответниците претендират стореното адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв., като са представени доказателства за извършването му.
Мотивиран от горното и на основание чл.75, ал.1 от Закона за собствеността и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. К. Г., ЕГН ********** и А. Г. П.,
ЕГН **********, и двамата с адрес – град С, чрез адвокат ........ от САК, със съдебен адрес:
гр.С против „И - Г., К. И СИЕ“, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.С,
управлявано от съдружника Я. И. К., ЕГН ********** субективно съединени посесорни
осъдителни искови претенции с правна квалификация чл.75, ал.1 от Закона за собствеността
, с които се иска възстановяване на владението на асансьор и общите части на сграда, в
която се намира жилищен имот – Апартамент „А“ (мезонет), разположен на 3 (трети) и 4
(четвърти) жилищен етаж с административен адрес на сградата - град С.
ОСЪЖДА И. К. Г., ЕГН ********** и А. Г. П., ЕГН **********, и двамата с адрес –
град С, чрез адвокат ........ от САК, със съдебен адрес: гр.С да заплатят на „И - Г., К. И
СИЕ“, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.С, управлявано от съдружника Я.
И. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща сторени от ответника разноски по гр.дело № 34552/2021 година по описа на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10