№ 6375
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100506787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. И. К. срещу решение №
7767/27.04.2024г., постановено по гр. д. № 11343/2023г. на СРС, 87 с-в.
С цитираното решение са отхвърлени предявените от С. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „****, против „Пазари В.” ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване
на уволнението, извършено с предизвестие за прекратяване на трудово
правоотношение с изх. № 130/01.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2,
предл. 2 /поради съкращаване на щата/, за незаконно и неговата отмяна; с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „Главен уредник“, отдел „Култура и изкуство“, в
галерия „Сердика“, гр. София, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с
чл. 225, ал. 1 от КТ - за заплащане на сумата от 7317,30 лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода от 05.01.2023 г. до 05.07.2023 г., като погасени по давност.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
1
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено, а
предявените искове изцяло уважени.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество, съдът намира следното.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
По силата на трудов договор № 350 от 12.11.2018 г., жалбоподателят е
заемал при ответника "Пазари В." ЕАД длъжността "главен уредник".
Работодателят е отправил едномесечно предизвестие №
130/01.12.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради съкращаване в щата. Не се спори, че
връчването е извършено на 01.12.2022г.
Със заповед за прекратяване на трудово правоотношение №
504/29.12.2022 г., ответникът прекратява трудовото правоотношение с ищеца,
заемащ длъжност "главен уредник", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2
КТ - поради "съкращаване в щата", считано от 04.01.2023 г.
При спазен срок на предизвестие (както е в случая) съгласно чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТ, прекратителният ефект спрямо трудовото правоотношение
2
настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието. Може въобще
да не бъде издадена заповед за прекратяване или друг вид акт, а ако такъв бъде
издаден, той има само декларативно значение. При противоречие в
основанията по предизвестието и последващата заповед за уволнение,
меродавно е вписаното в предизвестието. Различна е хипотезата при неспазен
срок на предизвестие по чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ. Тогава прекратяването настъпва
автоматично с изтичане на съответната част от срока на предизвестието, а
заповедта за уволнение има конститутивен характер и поражда самото
прекратяване, което настъпва с връчването й на адресата или в посочен от
работодателя в самата заповед друг по-късен момент. Във всички случаи,
получаването на предизвестието, независимо дали е спазен или не
предвиденият за него законен срок, определя правнорелевантния момент, към
който се преценява съществуването и надлежното упражняване на
потестативното право за едностранно прекратяване, вкл. осъществено ли е
основанието за уволнение, спазени ли са допълнителните условия, ако такива
са предвидени в закон, осъществена ли е закрилата по чл. 333 КТ и като цяло
законността на уволнението, а не към момента, когато настъпват законните му
последици. Потестативното право за едностранно прекратяване на трудов
договор от работодателя с предизвестие, поражда действие с достигане до
адресата на писменото волеизявление, каквото е предизвестието за
прекратяване. Изтичането на определен срок при спазване на цялото
предизвестие или сбъдването на условие при неспазване на част от срока на
предизвестието са обстоятелства от значение само за настъпване на правните
последици на вече упражненото право на работодателя на едностранно
прекратяване – чл. 335, ал. 2 КТ (решение № 664/15.11.2010 г., гр. д. 192/90 г.,
ВКС, IV г. о.; решение № 208/02.05.2012 г., гр. д. 738/11 г., ВКС, IV г. о.;
решение № 62/01.04.2014 г., гр. д. 4370/13 г., ВКС, на III г. о.; както и
определение № 594/30.06.2017 г., гр. д. 1619/17 г., III г. о.).
В този смисъл, според практиката на ВКС, при прекратяване на
трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект
настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т.
1 от КТ). Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е
озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е
издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му
акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е
3
уреден в самия закон – това е датата, на която изтича срокът на
предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към
момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на
предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно
извършване на уволнението. В хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ се
връчва предизвестие, а не заповед за уволнение (такава може въобще да не
бъде издадена, правоотношението се прекратява с изтичане на срока на
предизвестието). В този смисъл и решение № 402/21.10.2011 г. на ВКС по
дело № 271/2011 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Следователно меродавен е моментът на предизвестяване на
работника. В настоящия случай връчването на предизвестието е извършено на
01.12.2022г.
Срокът на предизвестието е 30-дневен и се брои в календарни дни,
считано от деня на връчването на предизвестието и започва да тече от
следващия ден на получаването му – чл.326, ал.2 и ал.4 от КТ. Този срок на
предизвестие е посочен и в сключения трудов договор между страните. Когато
последният ден от срока на предизвестието е неприсъствен ден, срокът
свършва в края на първия присъствен /работен ден/ - в този смисъл Решение
№ 664 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1896/2009 г., III г. о., ГК, поради
което основателни са оплакванията на жалбоподателя в тази връзка. Това
разрешение е общо за гражданското право – чл.72, ал.2 от ЗЗД. Срокът на
предизвестието започва да се брои от деня на получаването му, тоест от
02.12.2022г. и изтича на 03.01.2023г. Това е така, защото 31.12.2022г. и
01.01.2023г. са неприсъствени дни /събота и неделя/, а 02.01.2023г. е също
неприсъствен ден по силата на чл. 154, ал. 2 КТ. Ето защо първият присъствен
такъв е 03.01.2023г., поради което срокът свършва в края на първия
присъствен /работен ден/. Поради изложеното, трудовият договор е прекратен
на 03.01.2023г., с изтичане на срока на предизвестието. Само за пълнота на
изложението, следва да се отбележи, че на тази дата би бил прекратен
договора и в случай, че се приложи едномесечният срок / а не 30 дневният/,
посочен в предизвестието. Именно от тази дата – 03.01.2023г. започва да тече
и давностният срок за предявяване на иска.
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ исковете по трудови спорове за
отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение",
4
изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение, се предявяват в двумесечен срок, който съгласно ал. 2 на
същата разпоредба започва да тече при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.
За давностните срокове по чл. 358 от КТ се прилага специалната
уредба на исковата давност за трудови спорове, която установява КТ, а по
неуредените въпроси се прилага общата уредба на давността по чл.110-120 от
ЗЗД. В обща уредба на погасителната няма специални правила за определяне
на края на давностния срок, поради което това става чрез общите правила за
броене на сроковете. Давностният срок по чл.358, ал.1, т.2 от КТ за
предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ е определен в месеци.
В този случай според общите правила за броене на сроковете по ЗЗД той
изтича на съответното число на последния месец и ако последния ден от срока
е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. В случая,
след като прекратяването на трудовия договор е настъпило с изтичане на
срока на предизвестието в първия работен ден – 03.01.2023г., то срокът за
предявяване на иска изтича на 06.03.2023г. /тъй като 03.03.2023г. е официален
празник, а 04.03 и 05.03 са събота и неделя/. Исковата молба е подадена на
02.03.2023г. Ето защо, исковете не са погасени по давност, като основателни
са оплакванията във въззивната жалба в този смисъл.
Горното налага да се разгледат оплакванията за прекратяване на
трудовото правоотношение по същество.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са исковете с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
По предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
При оспорване законността на извършеното уволнение, в тежест на
работодателя е да докаже предпоставките, обуславящи възникване на правото
му едностранно да прекрати трудовото правоотношение, както и надлежното
упражняване на това право.
Жалбоподателката твърди, че съкращаването на двете щатни бройки в
предприятието е фиктивно и трудовите функции на съкратената длъжност
продължават да съществуват и в момента.
Ето защо, в тежест на ответника е да докаже, че към момента на
5
прекратяване на трудовото правоотношение е налице съкращаване на щата,
касаещо заеманата от ищцата длъжност, а именно: реално съкращаване в щата
на длъжността "главен уредник" на предприятието, т. е. когато не само е
премахната длъжността като щатна бройка, но и когато основната трудовата
функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност,
независимо от наименованието й при запазване характера на извършената
работа; решението за съкращението на щата да е взето и одобрено от
компетентния за това орган по съответния ред, преди предприемане на
действията по уволнението, уволнението и фактическото премахване на
съответната трудова функция да съвпадат по време или уволнението да следва
съкращаването на щата; както и че е извършен подбор съобразно
изискванията на чл. 329 КТ или че такъв не е бил задължителен (за
съкратената длъжност не са били налице повече от една щатни бройки или
всички щатни бройки са били съкратени, между кои други длъжности са
разпределени функциите за длъжността "главен уредник" към датата на
влизане в сила на щатното разписание, съответно какви функции са
разпределени с оглед приложената по делото длъжностна характеристика за
длъжността "главен уредник". Въпросът за необходимостта на премахване на
съответната длъжност е въпрос на работодателска целесъобразност и не
подлежи на съдебен контрол.
Несъмнено разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е императивна ( в
този смисъл решение № 127/10.05.2010 г. по гр. д. № 213/2009 г. на ВКС, IV
ГО, решение № 449/17.06.2010 г. по гр. д. № 113/2009 г. на ВКС, IV г. о.).
Същата урежда случаите за прекратяване на трудовото правоотношение в две
хипотези – при закриване на част от предприятието и съкращаване на щата.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че решението по
протокол № 19/25.11.2022 г. за приемане на предложеното от изпълнителния
директор на дружество изменение на щатно разписание относно съкращаване
на двете щатни бройки на длъжността „главен уредник“ е взето от надлежния
орган – съвета на директорите, съгласно чл. 34, ал. 1, т. 5 от устава на
дружеството, поради което тези оплаквания на жалбоподателя са
неоснователни.
От събраните по делото доказателства обаче се установява, че в
настоящия случай не е налице реално съкращаване на щата.
6
Така нареченото фиктивно съкращаване на щата е налице в случаите,
в които се премахва длъжността като наименование, но се запазва трудовата й
функция в съществените и права и задължения като съдържание на
новооткрита длъжност. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2
КТ има тогава, когато престава да съществува трудовата функция за
съответната длъжност. Няма значение дали изпълнението на тази функция е
разпределено между други /назначени отпреди това/ служители или отпада
изцяло, тъй като не е необходима на работодателя - съкращаването на щата е
реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват в резултат
на промяната в щата. Не е такова положението когато за изпълнение на същата
трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения
работник. В този смисъл са решение № 179/20.10.2015 г. по гр. д. № 5408/2014
г. на III ГО на ВКС и решение № 17/31.01.2013 г. по гр. д. № 1168/2012 г. на IV
ГО на ВКС. Твърденията са, че трудовите функции на заеманата от ищеца
длъжност са възложени на служителите, заемащи длъжността "началник на
пазарна площадка", която длъжност обаче е съществувала и по старото щатно
разписание, т. е. изпълнението на трудовата функция е възложено на други
служители, назначен отпреди това.
В случая е налице т. нар. от съдебната практика трансформация /напр.
решение № 404/06.01.2014 г. по гр. д. № 1968/2013 г. на ІV ГО на ВКС/, при
която работодателят може да съчетае съществено различаващите се трудови
функции на две длъжности по щатното си разписание в една нова, както и да
възложи трудовите функции на съществуваща по щатното разписание
длъжност на работници и служители с друга длъжност със съществено
различаваща се трудова функция или да разпредели трудовите функции на
съществуваща по щатното разписание длъжност между работници и
служители с други длъжности със съществено различаващи се трудови
функции. В тези случаи той извършва трансформация, като общото между
двете форми е, че от старото щатно разписание се премахват една или повече
длъжности, а разликата - в това, че при първата форма се създават, а при
втората не се създават нови длъжности. Характерното за трансформацията е,
че новосъздадените или запазените в новото щатно разписание длъжности
имат съществено различна трудова функция в сравнение със съществувалите
по старото щатно разписание. При наличието на трансформация, когато
трудовата функция на съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност
7
със съществено различаваща се трудова функция, както и когато тя се
преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се
трудови функции, има реално съкращение. Съкращаване на щата е налице и
при запазване или даже увеличаване на бройки по щатното разписание, когато
се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не
само по наименование, но и по същност на извършваната работа /решение №
13/06.04.2017 г. по гр. д. № 2239/2016 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
В случая обаче не се установява нито реално съкращаване в щата,
нито трансформация. Напротив, от събраните по делото доказателства,
настоящият състав намира, че по категоричен начин е доказано, че не е налице
реално съкращаване на щата. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното.
Видно от представения протокол № 19/25.11.2022 г. на съвета на
директорите е прието предложението от изпълнителния директор на
дружество за изменение на щатно разписание относно съкращаване на двете
щатни бройки на длъжността „главен уредник“. Представени са и старото и
новото щатно разписание, като в новото не фигурира длъжността на
жалбоподателката. Видно от представената заповед № 505/29.12.2022г.
трудовото правоотношение с другия служител, заемащ същата длъжност, е
било прекратено на същото основание – поради съкращаване в щата.
Установява се от трудовата характеристика на ищцата на „главен
уредник“, че същата е имала задължение да организира изложби, изработва
каталози и материали, свързани с изложби, участва в изработката на справки
на база въведена и обработена информация за стоки, които се намират в
галерията, осъществява класифициране и обработва каталози на колекции в
галерията и организира изложения, които се организират с график, борави с
финансови средства при реализиране на продажбата на произведение на
изкуството, получава, опакова, разопакова експонати.
Представена е длъжностна характеристика на началник на пазарна
площадка „Женски пазар“, връчена на В.А. на 01.12.2022г. От така
представената характеристика се установява, че в задълженията на този
служител не влизат тези на ищцата, докато е заемала длъжността „главен
уредник“. Със заповед № 8/05.01.2023г. обаче, на този служител – В.А.,
заемащ длъжността началник на пазарна площадка „Женски пазар“, му е
8
възложено да осъществява допълнително дейностите, съгласно трудовата
характеристика на жалбоподателката. Съответно, представена е и нова
длъжностна характеристика от 05.01.2023г. на В.А., включваща и
осъществяваните от К. дейности. Следва да се отбележи, че първата
представена длъжностна характеристика на началник на пазарна площадка
„Женски пазар“, е връчена на В.А. на 01.12.2022г., в деня, в който е изготвено
и предизвестието до С. К. за прекратяване на трудовото правоотношение.
Видно от представената справка от НАП за подадени уведомления по
чл. 62 от КТ, още след датата на прекратяване на трудовия договор на К.А.,
изпълняваща същата длъжност като ищцата преди уволнението им, А. е била
назначена отново в ответното дружество, но на длъжност „главен експерт“.
Представен е трудов договор от 03.01.2023г. с К.А. и длъжностна
характеристика на същата за длъжността „главен експерт“, като вменените й
трудови задължения могат да се обобщят като отговаряща за
кореспонденцията на галерията.
От събраните по делото гласни доказателства обаче се установява по
категоричен начин, че след като К. е била освободена, нейните трудови
функции е продължила да изпълнява К.А.. От показанията на тримата
разпитани свидетели се установява, че А., макар и формално да е назначена на
длъжността „главен експерт“ е продължила да осъществява дейностите на
съкратената длъжност. Съгласно приетото в Решение № 296 от 27.06.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ГК „Изявлението на работодателя за
съкращаване на щата е фактът, който поражда съкращаването на щата, затова
то е предмет на установяване в съдебните производствата по исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото няма изисквания за форма за действителност
и/или за доказване, волята за съкращаването на щата може да бъде доказвана с
всички допустими по ГПК доказателствени средства. Щатното разписание е
документът, който материализира новото длъжностно разписание след
промените, този документ, съпоставен с предходен такъв документ, следва да
съдържа волята на работодателя за съкращаването на щата. Той следва да бъде
преценяван от съда съвкупно с останалите събрани по делото доказателства с
оглед изявленията на страните“. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитаните пред СРС свидетели, като пълни, последователни и
непротиворечиви. Свидетелите не се явяват заинтересовани по никакъв начин
9
от изхода на правния спор
Така свидетелката В.Г. посочва, че от началото на 2023г. К. е
отсъствала, поради което свидетелката е работила с А. по вече начертаните
изложби. А. отваряла залата и уточнявали материали за снимки и текст на
участващите, за да бъдат оповестени и темата на изложбата. При откриването
А. присъствала на всяка една изложба. Авторите от страна на галерия
„Сердика“ се посрещат от А.. Същата се е грижила за изложбата и за
публиката. Свидетелката не познава лицето В.А. и не е чувала за него. По
време на подготовката на изложбата и представянето й пред публика от страна
на ответника е контактувала само с К.А.. Друг представител не е идвал на
изложбата.
Показанията на свидетеля А.Г. водят до същите изводи. Свидетелят
посочва, че снима художествени изложби и често посещава галерията.
Посещавал я е и през 2023г. Познава К. и А.. От началото на 2023г.
„галеристка“ според него останала единствено А.. Сервирала вино, пускала
музика, занимавала се с цялата галерия, представяла автори. Не е виждал друг
освен нея от страна на галерията. За настоящите и предстоящите събития в
галерията контактува единствено с К.. На телефона в галерията отговаря само
тя. Не познава лице на име В.А. и въобще не е виждал мъж там.
Свидетелката Н.Д. излага, че се е запознала с К.А. в галерия
„Сердика“ през месец март 2023г. А. й се представила като галерист.
Обяснила, че К. вече не работи там и, че тя е галеристът. През месец юли
2023г. свидетелката се обърнала към А. за представяне на изложба. А.
запознала свидетелката и авторката и представила изложбата. Джакова
посетила галерията и през ноември, като отново говорила с К.А.. Подобно на
другите разпитани по делото свидетели не е чувала за лице на име В.А..
Така събраните доказателства водят до категоричния извод, че
въпреки, че формално с длъжностната характеристика на А. да са вменени
задължения във връзка с кореспонденцията на галерията, същата е
осъществяла задълженията на съкратената длъжност. Съответно, въпреки че
формално с длъжностната характеристика на В.А. да са вменени за
изпълнение задълженията на съкратената длъжност, допълнително към
неговите, то се установява, че същият не е изпълнявал същите. Напротив, тези
задължения са осъществявани от А.. Това налага несъмнен извод, че
10
съкращаването в щата не е реално, а фиктивно. По изложените съображения
съдът намира, че реално не са съкратени всички лица, заемащи длъжността
"главен уредник", макар и фиктивно да се сочи, че всички щатове са закрити,
поради което и работодателят е следвало да извърши и подбор по реда на чл.
329 КТ.
Нормата на чл. 329, ал. 1 КТ регламентира, че при закриване на част
от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема
на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите
на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по - висока
квалификация и работят по добре.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/16.01.2012 г.
по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, при съкращаване на една или няколко от
съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности
прекратяването на трудовите договори с работниците и служителите, заемащи
съкращаваната длъжност задължително се предпоставя от подбор, който става
част от правото на уволнение. Начинът за упражняване на материалните
субективни права по КТ е нормативно регламентиран с повелителни правни
разпоредби. Подборът, като материално субективно преобразуващо право
може да се упражни в границите, установени в закона. С оглед на това
преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците и
служителите има по – висока квалификация и работи по – добре, подлежи на
съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от
работодателя оценки по законовите критерии, установени в чл. 329, ал. 1 КТ,
на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация
и ниво на изпълнение на възложената работа.
Според правното основание, на което се извършва индивидуалното
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2-3 КТ, подборът бива два вида: задължителен
и незадължителен. Когато подборът е задължителен, работодателят е обвързан
по силата на закона да го извърши. Задължителен е подборът при съкращение
в щата на една или част от еднакви по съществото си длъжности.
Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Не е
задължителен подборът, когато уволнението засяга съкращаването на
11
единствена длъжност или на всички щатни бройки с еднородни трудови
функции. В тези случаи извършването на подбор е възможно и допустимо по
преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други
работници и служители, които изпълняват близки или сходни длъжности.
(съгласно дадените задължителни разяснения в Тълкувателно решение №
5/26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС).
Целта на подбора е в предприятието да останат на работа онези
служители, които имат по – висока квалификация и работят по – добре, с
оглед икономическите интереси на предприятието. Такъв в случая не е
извършен, с оглед установеното, че не е налице реално съкращаване в щата.
При така установеното съдът приема, че процесното уволнение е
незаконно и заповедта за уволнение следва да се отмени.
Жалбоподателката твърди да е налице злоупотреба с право, тъй като с
извършеното съкращаване на щата се цели единствено прекратяване на
договора с нея.
Злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на
процесното уволнително основание е налице, когато се установи, че
единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на
една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител
или работник. Важно е дали е оборена добросъвестността на работодателя - по
пътя на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност по
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е използвана целенасочено - единствената цел,
преследвана с промените в щатното разписание - уволнение на конкретен
служител.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ добросъвестността на
работодателя се предполага, поради което ищецът при условията на пълно и
главно доказване следва да установи, че позоваването от страна на
работодателя на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е израз на произволно и
превратно упражняване на работодателска власт, т.е. че е извършено с
единствената цел да се прекрати конкретно трудовото правоотношение с него
(в този смисъл Решение № 71 от 24.07.2013 г. по гр. дело № 284/2012 г. на
ВКС, IV Г.О., Решение № 345/06.03.2014 г. по гр. дело № 3868/2013 г. на ВКС,
IV Г.О., Решение № 194/26.06.2016 г. по гр. дело № 891/2016 г. на ВКС, IV Г.О.
и др.).
12
С оглед гореизложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че в случая прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ противоречи на установения принцип, че трудовите права и
задължения се осъществяват добросъвестно, като действително фиктивното
съкращаване на щата, поради изложените по – горе съображения, е имало за
цел единствено прекратяване на трудовото правоотношение с
жалбоподателката.
Поради изложеното, съдът приема, че уволнението е незаконно и
следва да бъде отменено, а служителят възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
По предявения иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
След като обуславящият иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
за признаването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна е
основателен, следва да бъдат уважен и обусловеният от него конститутивен
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението работа.
От трудовия договор, сключен между страните по делото, се
установява наличието на безсрочно трудово правоотношение, поради което
ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал.
1 КТ:
Произнасянето по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от
КТ, във. вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е обусловен от изхода на спора по иска с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
Видно от представената трудова книжка на ищеца и извършените от
СРС констатации за вписванията, извършени в нея, по представения оригинал,
безспорно се установи обстоятелство, че ищцата е останала без работа за
периода от датата, следваща прекратяването на трудовото правоотношение до
датата на започване на работа при друг работодател на 02.01.2024 г.
С оглед на горното и предвид установената незаконност на
13
уволнението и причинната връзка между него и оставането на това лице без
работа, настоящият съдебен състав намира, че са налице всички предпоставки,
обуславящи дължимостта на обезщетение за оставане без работа по чл. 225,
ал. 1 КТ.
Обезщетението се дължи за период от шест месеца, считано от датата,
следваща прекратяването на трудовото правоотношение, тоест от 04.01.2023г.
Доколкото в исковата молба е посочена дата 05.01.2023г., с оглед
диспозитивното начало, обезщетението следва да бъде присъдено за периода
05.01.2023г. до 04.01.2023г.
От своя страна брутното трудово възнаграждение се формира от
основното трудово възнаграждение /„основната работна заплата” според чл.
3,т.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/НСОРЗ/ и добавките към него, които имат постоянен характер. Основната
работна заплата се определя от трудовия договор или в споразумението по чл.
107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда. Допълнителните
възнаграждения са определени в КТ, НСОРЗ, в друг нормативен акт, в
колективен или инидивидуален трудов договор или с вътрешен акт на
работодателя. В настоящия случай не се установява „допълнително
стимулиране“ и „храна магазин“, отразени във фиша, да имат постоянен
характер. Ето защо, като основа на изчисляване на обезщетението следва да
бъде взета предвид основната заплата и процент за клас, които възлизат на
1169.55 лв. месечно.
С оглед на изложеното по – горе, обезщетението възлиза общо на
6979.57 лв. /6 месеца по 1169.55 лв. месечно - 37.73 лв. /за един ден, тъй като
ищцата е претендирала обезщетението от 05.01/. До този размер следва да
бъде уважен искът и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
7317.30 лв.
Ето защо, се налага крайният извод, че предявените в процеса искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са основателни, поради което и предвид
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
отмени и вместо него да постанови друго, с което предявените искове бъдат
уважени.
В нормата на чл. 242, ал. 1 и ал. 2 ГПК са предвидени хипотези, при
които може да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното
14
решение. Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 1 ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
възнаграждение и обезщетение за работа. Касае се за случаи, при които съдът
е длъжен служебно да допусне предварително изпълнение на съдебното
решение, дори страната да не е направила подобно искане. Когато е присъдена
издръжка, възнаграждение за работа или обезщетението за положен труд (в т.
ч. труд по договор за изработка), съдът допуска предварително изпълнение на
решението ex lege – така Определение № 485 от 30.07.2010 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 351/2010 г., IV г. о., ГК.
В случая следва да се допусне предварително изпълнение на
съдебното решение в частта по отношение на уважения осъдителен иск, тъй
като е за обезщетение за работа, каквото по характера си е обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ, тъй като е сума за обезщетение, обезпечаваща насъщните
(алиментни, социални и икономически) нужди от издръжка на работника или
служителя и неговото семейство в периода на безработица – така Определение
№ 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., Г. К., II г. о. на ВКС;
Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., г. к., III г. о. на
ВКС; Определение № 555 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 564/2010 г., Г. К., III г. о.
на ВКС.
По разноските:
Горното налага и преразпределяне на разноските в
първоинстанционното производство.
На основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1,
изр. 1, пр. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 и чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса в общ размер на 439.18 лева, от които: държавна такса в размер на 80.00
лева за неоценяемия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
държавна такса в размер на 80.00 лева за неоценяемия иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и държавна такса в размер на 279.18 лева за иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, а по сметка на СГС държавна такса в
общ размер на 219.59 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от
15
1181.35 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството
пред СРС, както и сумата от 1181.35 лв., представляваща направените във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част на исковете.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 25.84
лв. адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на
отхвърлената част на исковете.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7767/27.04.2024г., постановено по гр. д. №
11343/2023г. на СРС, 87 с-в, в частта, в която са отхвърлени предявените от С.
И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, против „Пазари В.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****,
обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за
признаване на уволнението, извършено с предизвестие за прекратяване на
трудово правоотношение с изх. № 130/01.12.2022 г., на основание чл. 328, ал.
1, т. 2, предл. 2 /поради съкращаване на щата/, за незаконно и неговата отмяна;
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „Главен уредник“, отдел „Култура и
изкуство“, в галерия „Сердика“, гр. София, и иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за разликата над 337.73 лв. до 7317,30
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 05.01.2023 г. до 05.07.2023 г., като
вместо това постановява
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на С. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „****, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, извършено с
предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение с изх. №
130/01.12.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 /поради
съкращаване на щата/.
ВЪЗСТАНОВЯВА С. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„**** на заеманата преди уволнението длъжност - „Главен уредник“, отдел
„Култура и изкуство“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
16
ОСЪЖДА „Пазари В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** да заплати на С. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „****, обезщетение в размер на 6979.57 лв., на основание
чл. 344, ал. 1, т 3 КТ.
Потвърждава решението в останалата обжалвана част по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т 3 КТ.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която „Пазари В.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** е осъдено да заплати на
С. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, обезщетение в размер
на 6979.57 лв., на основание чл. 344, ал. 1, т 3 КТ.
ОСЪЖДА „Пазари В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** да заплати на Софийски районен съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 439.18 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „Пазари В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** да заплати на Софийски градски съд на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 219.59 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА „Пазари В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** да заплати на С. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1181.35
лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СРС,
както и на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1181.35 лв.
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивна инстанция,
съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА С. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „**** да
заплати на „Пазари В.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. ****, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
25.84 лв. адвокатско възнаграждение в производството пред въззивна
инстанция, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
17
Членове:
1._______________________
2._______________________
18