Решение по дело №571/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 359
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Андрей Живков Дечев
Дело: 20241320200571
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 359
гр. В., 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20241320200571 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Е.Т.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл. В.,
ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от Н. Д. К. - прокурист, против
Наказателно постановление № 05-2400020 от 22.03.2024г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от
ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена
санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено
административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в
с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
1
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят А. Ш. – Т. твърди, че при извършена проверка по документи
на "ЕКО- ТИТАН" ЕООД състояла се в Д „ИТ“ със седалище В., на 14.12.2023
г. от снетите на основание чл. 402, ал.1, т. 2 и т.З от Кодекса на труда, писмени
сведения от Н. Д. К.- прокурист е установено, че работодателят "ЕКО-
ТИТАН" ЕООД не е изпълнил дадено задължително за изпълнение
предписание № 3 от Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от
26.10.2023 г., а именно на основание чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /Обн. ДВ. бр.9 от 26.01.2007 г, да начисли и изплати на
Т.И.В., Н. Д. К., Тотка Петрова Петкова, Даниела Николова Димитрова,
Илияна Стефанова Стефанова и всички служители придобили повече от една
година трудов стаж и професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г.
допълнително трудово възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента
върху основната им работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен
срок на стаж и професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г.
Налице са предоставени декларации на двама от служителите от 2010г.
приложени в съдебно заседание които са подписани от лицата които се
отказват от финансови претенции.
Свидетелите Т.П. и И.К. – служители в дружеството – жалбоподател ,
твърдят, че класът за прослужено време е бил включен в трудовото
възнаграждение, каквато била практиката в дружеството.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А. Ш. – Т.,
свидетелите Т.П. и И.К. и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от
лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също
2
е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и заК.ите разпоредби,
които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването
на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да
бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното
административно нарушение.
В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие в
оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството
на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ,
според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.
Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ
документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти,
както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни
предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на
дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част,
касаеща предписание към работодателя да начисли и изплати на Т.И.В., Н. Д.
К., Тотка Петрова Петкова, Даниела Николова Димитрова, Илияна Стефанова
Стефанова и всички служители придобили повече от една година трудов стаж
и професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово
възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им
работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и
професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г. в
Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в
Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от 26.10.2023 г., а именно на
3
основание чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /Обн. ДВ. бр.9
от 26.01.2007 г, да начисли и изплати на Т.И.В., Н. Д. К., Тотка Петрова
Петкова, Даниела Николова Димитрова, Илияна Стефанова Стефанова и
всички служители придобили повече от една година трудов стаж и
професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово
възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им
работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и
професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г. в указания
срок. Фактът е отрицателен и се установява именно с Констативен протокол,
каквато функция играе този в тази си част. Същият не е оспорен от
работодателя, поради което изложените в него факти следва да се приемат за
обективирали се в реалността. Посочените факти и обстоятелства се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В случая
предписанието не е оспорено и е станало задължително за неговия адресат.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената заК.а норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Обстоятелството, че служители на дружеството жалбоподател са подали
декларации, с които се отказват от правото си да им бъде начислено
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален
опит, като отказ от права е нищожен на основание закона, и не освобождава
нарушителя да изпълни даденото предписание, което е задължително, не е
обжалвано по надлежния ред пред Административен съд – В., влязло е в сила
и е с конкретен срок за изпълнение. Твърденията на свидетелите, че
допълнителните трудови възнаграждения са включени в заплатите, не се
подкрепят от каквито и да било доказателства по делото.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
4
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон, на предвидения минимум.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, В.ският
районен съд
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400020 от
22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., с което на жалбоподателя„Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от Н.
Д. К. - прокурист е наложено административно наказание на основание чл. 53,
във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за
извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от Н.
Д. К. - прокурист, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1
5
от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. Вид
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „Е.Т.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,,
№ 1, ет. 2, представлявано от Н.Д.К. - прокурист, против Наказателно
постановление № 05-2400020 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и
чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ – „Имуществена санкция” в
размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ за извършено административно
нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се
уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да
се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му
представител заема идентично становище в с.з.
Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в
с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като
законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като
неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в
тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Свидетелят А.Ш. – Т. твърди, че при извършена проверка по документи
на "ЕКО- ТИТАН" ЕООД състояла се в Д „ИТ“ със седалище В., на 14.12.2023
г. от снетите на основание чл. 402, ал.1, т. 2 и т.З от Кодекса на труда, писмени
сведения от Н.Д.К.- прокурист е установено, че работодателят "ЕКО- ТИТАН"
ЕООД не е изпълнил дадено задължително за изпълнение предписание № 3 от
Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от 26.10.2023 г., а именно на
основание чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /Обн. ДВ. бр.9
от 26.01.2007 г, да начисли и изплати на Т.И.В., Н.Д.К., Т.П.П., Д.Н.Д., И.С.С.
и всички служители придобили повече от една година трудов стаж и
професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово
възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им
работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и
професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г. Налице са
предоставени декларации на двама от служителите от 2010г. приложени в
съдебно заседание които са подписани от лицата които се отказват от
финансови претенции.
Свидетелите Тотка Петкова и Илияна Кирилова – служители в
дружеството – жалбоподател , твърдят, че класът за прослужено време е бил
включен в трудовото възнаграждение, каквато била практиката в дружеството.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля А.Ш. – Т.,
свидетелите Тотка Петкова и Илияна Кирилова и административно-
1
наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН
от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също
е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на
представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението.
Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН
– относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административнонаказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
В АУАН нарушението е описано така, както това е сторено в последствие
в оспореното пред съда НП, без описанието да създава съмнения за естеството
на обвинението. Правната квалификация на деянието е по чл. 415, ал. 1 от КТ,
според която нормативна разпоредба „Който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.
Протоколът от извършена проверка се явява официален свидетелстващ
документ и има доказателствено значение относно отразените в него факти,
както и диспозитивно такова относно дадените с него задължителни
предписания. Той е подписан от надлежно упълномощен представител на
дружеството. За процесния случай от значение е констативната му част,
касаеща предписание към работодателя да начисли и изплати на Т.И.В.,
Н.Д.К., Т.П.П., Д.Н.Д., И.С.С. и всички служители придобили повече от една
година трудов стаж и професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г.
допълнително трудово възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента
върху основната им работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен
срок на стаж и професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г.
в
Тези факти не са оборени от жалбоподателя. Според констатациите в
2
Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от 26.10.2023 г., а именно на
основание чл. 128, т. 1 от Кодекса на труда във връзка с чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата /Обн. ДВ. бр.9
от 26.01.2007 г, да начисли и изплати на Т.И.В., Н.Д.К., Т.П.П., Д.Н.Д., И.С.С.
и всички служители придобили повече от една година трудов стаж и
професионален опит в дружеството, към 01.01.2023 г. допълнително трудово
възнаграждение за трудов опит минимум 0,6 процента върху основната им
работна януари 2023г. до месец юли /вкл./ 2023 г., с краен срок на стаж и
професионален заплата за период от м. изпълнение 15.11.2023г. в указания
срок. Фактът е отрицателен и се установява именно с Констативен протокол,
каквато функция играе този в тази си част. Същият не е оспорен от
работодателя, поради което изложените в него факти следва да се приемат за
обективирали се в реалността. Посочените факти и обстоятелства се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. В случая
предписанието не е оспорено и е станало задължително за неговия адресат.
Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо
и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват
на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено
правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.
Обстоятелството, че служители на дружеството жалбоподател са подали
декларации, с които се отказват от правото си да им бъде начислено
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време и професионален
опит, като отказ от права е нищожен на основание закона, и не освобождава
нарушителя да изпълни даденото предписание, което е задължително, не е
обжалвано по надлежния ред пред Административен съд – В., влязло е в сила
и е с конкретен срок за изпълнение. Твърденията на свидетелите, че
допълнителните трудови възнаграждения са включени в заплатите, не се
подкрепят от каквито и да било доказателства по делото.
Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на
деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото
по закон, на предвидения минимум.
Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 ЗАНН.
В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и
ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с
чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган
3
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение
за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал.
1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен
съд
Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-2400020 от
22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., с което на жалбоподателя„Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от
Н.Д.К. - прокурист е наложено административно наказание на основание чл.
53, във вр. с чл. 27 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от
КТ – „Имуществена санкция” в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/
за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Е.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. В., обл. В., ул. „Я.“,, № 1, ет. 2, представлявано от
Н.Д.К. - прокурист, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и
ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..


РАЙОНЕН СЪДИЯ :




4