Р Е
Ш Е Н
И Е-73
Гр.В.
27.декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд ,гражданско отделение
в открито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Г.
Й.
Членове :1.
2.
при секретаря А.А. ............................................ и с участието на
прокурора.....................................................................
изслуша докладваното от съдията Й. гр. дело
№105 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е образувано по исковата молба на „Т. Б."
АД, ЕИК.. със седалище и адрес на
управление: гр. С.,
ул….,
представлявано от Изпълнителните Директори чрез адв. И. С. Б. личен №…-
пълномощник с адрес за връчване: адв. И.
С. Б., Адвокатско дружество „К.
К. и С.", гр. С.
1000, ул… против:
ЕТ „Ф.-Г – И. Й."с ЕИК…,със седалище и адрес на
управление:гр. В. 3700,
Южна промишлена зона;К. Б., представлявано от И. Т. Й. и
„ГТ-В. и С. Т.“ ЕООД с ЕИК . със седалище и адрес на
управление:гр. В. 3700,
Южна промишлена зона, представлявано
от Т. И. Й.–Управител.
В исковата молба се поддържа ,че между „Т. Б." АД
(в качеството на кредитодател/кредитор) и дружество „Ф.-Г" ООД (в
качеството на кредитоподучател/длъжник) бил сключен Договор за банков кредит № 055-115-001/04.11.2008
г. За обезпечаване на всички задължения по кредитния договор в полза на Банката
била учредена договорна ипотека върху
следния недвижим имот :
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.502.826 /едно нула
девет седем едно точка пет нула две точка осем две шест/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008
год. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. В.
ул.. с площ от 258 кв.м., ведно с построената в него ТРИЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА с
идентификатор 10971.502.826.1 /едно нула девет седем едно точка пет нула две
точка осем две шест точка едно/ със застроена площ от 163 кв.м. /сто шестдесет
и три кв.м.
Учредители на
ипотеката/ипотекарни длъжници/ били собствениците на ипотекираните земя
и сграда Г. И. Й. и Т. И. Й.. Посочените ипотекарни длъжници били станали собственици (а и понастоящем били
такива) на ипотекираните имоти чрез покупка на основание Нотариален акт № 13,
т. II, рег.№ 2635, н.д.№ 168/2009 г. на Нотариус рег.161 от 07.04.2009 г.,
надлежно вписан в СВ В..
Впоследствие първият ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й." без
каквото и да било правно основание се бил снабдил с констативен Нотариален акт
за собственост на недвижим имот №: 139, т. V, рег.Ко: 6769, нот.дело № 718/2016
г. от 01.12.2016 т. на Нотариус № 029, вписан в СВ В. по отношение на абсолютно
същите имоти (ипотекираните в полза на Банката земя и сграда).
Впоследствие, първият ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й.“бил
извършил непарична вноска в капитала на втория ответник „ГТ-В. и С. Т.“ ЕООД на
абсолютно същите имоти (ипотекираните в полза на Банката земя и сграда) — чрез
Дружествен договор на втория ответник (към онзи момент със статут на ООД) от 20.12.2016
г. Посоченият апорт бил вписан в ТР при АВ по партидата на втория
ответник . Като основание на правата на апортиращия първи ответник върху
апортираните имоти изрично бил посочен именно гореспоменатият констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег.Мо: 6769,
нот.дело N0: 718/2016 г. от 01.12.2016 г. на Нотариус № 029, вписан в СВ В..
Процесните имоти фигурирали като апортирани в капитала
на втория ответник и съгласно актуалния му понастоящем, обявен в ТР устав на втория ответник от 14.08.2017 г. п/
В исковата молба се поддържа ,че към 01.12.2016 г. (датата на издаване на
посочения констативен НА) пьрвият ответник ЕТ „Ф.Г – И. Й." не е бил собственик
на процесиите имоти, ипотекирани преди това в полза на Банката. Той не е бил
такъв и към датата на извършване па оспорваната непарична вноска на имотите в
капитала на втория ответник.
За снабдяването си с оспорвания констативен НА първият
ответник се бил позовал наред с останалите документи и на Решение № 10 от
15.03.2010 г. по ф.д.№ 562/2009 г. на ОС –В., което било вписано по партидата на „Ф.-Г" ООД-в
несъстоятелност с вписване № 20100518161000 на ТР . Това решение изрично било
описано като част от документите „удостоверяващи правото на собственост" в
процесния констативен НА. Дори в описанието му в констативния нотариален акт
било посочено, че се отнасяло „за
заличено обстоятелство", въпреки че в самото съдебно решение въобще липсвало
подобно произнасяне на съда.
Поддържа се ,че
посоченото съдебно решение не било произвело прехвърлително или
възстановително вещноправно действие по отношение на собствеността върху
процесиите ипотекирани имоти в полза на първия ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й.".
С това съдебно решение била прогласена нищожността на вписани увеличения на
капитала на дружество „Ф.-Г" ООД съгласно пет броя съдебни решения на ОС В.
по ф.д. на това дружество „Ф.-Г" ООД. Също така било прогласено
несъществуването на вписани пет конкретни апорта съгласно същите пет броя
съдебни решения на ОС –В. по ф.д. на „Ф.-Г" ООД.
Това по никакъв начин не засягало собствеността върху
процесиите ипотекирани кьща и земя - видно от прочита и анализа на
разглежданото съдебно решение на ОС. Процесните земя и сграда не били обект на апортите, прогласени от съда
като несъществуващи. Ипотекираните земя и сграда били валидно, възмездно придобити от
ипотекарните длъжници Г. и Т. Й. още през април, 2009 г.
Дори обаче процесиите земя и сграда да са били сред обектите на апортите, обявени от съда за
несъществуващи, следвало да се има предвид, че съгласно константната практика
на ВКС : „Наличието на влязло в сила решение, с което е прогласена нищожност на
вписването на непарична вноска няма за последица нищожност на апорта, ако с
влязло в сила решение не е прогласена нищожността на апорта като сделка чрез
иск по чл. 26 ЗЗД поради пороци на волеизявлението." В случая не е налице
такова съдебно решение за прогласяване на нищожност на апорт като сделка по чл.
26 от ЗЗД.
Дори обаче процесиите земя и сграда да са били сред обектите на апортите, обявени от съда за
несъществуващи, както и дори да се било
стигнало до недействителност на съответния им апорт, то следвало да се има предвид,
че по силата на разпоредбата на Чл.8 ЗТР заличаването на вписването прекратява
занапред действието на вписването.
Тоест, заличаването на обстоятелство (включително
апорт) нямало обратно действие. В случая заличаването на апортите било с направено с вписване №
20100518161000 на ТР, т.е. действието му било от 18.05.2010 г.,докато братята Й. -
ипотекарни длъжници,били придобили
земята и сградата още през 2009 г. Към този момент нямало никакво съмнение в
надлежната легитимация на прехвърлителя „Ф.-Г" ООД като собственик. При
постановено решение по искове по чл. 29 от ЗТРЮЛНСЦ, с което се установява
нищожност на вписване или се установява несъществуването на вписано обстоятелство,
за периода от извършване на вписването до заличаването му на основание влязлото
в сила съдебно решение вписаните обстоятелства били съществуващи. Последното
следвало както от изричната разпоредбите на ЗТРЮЛНСЦ, така и от задължителното
тълкуване по ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Решението по иск с правно основание
чл. 29 от ЗТР имало действие занапред и не засягало с последиците си действия и
сделки, предприети от търговеца или от негови органи до момента на влизане в
сила на решението. Тоест, по никакъв начин не била повлияна валидността на
предхождащото придобиване на земята и сградата от страна на Г. и Т. Й.. Правото
им на собственост продължило да
съществува без да бъде засегнато по никакъв начин.
Предвид изложеното се иска Съдът
1. Да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено, че към 01.12.2016 г. първият ответник КТ „Ф.-Г – И. Й." не е
имал право на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.502.826
/едно нула девет седем едно точка пет нула две точка осем две шест/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., общ. В. обл. В.,
одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК,
адрес на имота: гр. В., ул. .. площ 258 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект,
комплекс, номер по предходен план: 5020559, при съседи: 10971.502.828,
10971.502.829, 10971.502.819, 10971.502.825, 10971.502.827, ведно със СГРАДА с
идентификатор 10971.502.826.1 /едно нула девет седем едно точка пет нула. две
точка осем две шест точка едно/, застроена площ: 163 кв.м. /сто шестдесет и три
кв.м./, етажи: 4 /четири/, предназначение: Административна, делова сграда,
състояща се от: сутерен — 163 кв.м./сто шестдесет и три кв.м./, партер — 166
кв.м./сто шестдесет и шест кв.м./, първи етаж - 180 кв.м./сто и осемдесет
кв.м./, втори етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./ и терасовиден етаж — 180
кв.м./сто и осемдесет кв.м./, както и че констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от
01.12.2016 г. на Нотариус №, вписан в СВ В. няма легитимиращо действие;
2. Да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено, че извършената от първия ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й." непарична
вноска в капитала на втория ответник „ГТ-В. и С. Т. ЕООД на имотите по
предходната т.1 чрез Дружествен договор на втория ответник (към онзи момент със
статут на ООД) от 20.12.2016 г. и вписан в ТР при АВ по партидата на втория
ответник с вписване № 20170106111113 на ТР не е произвел вещно-прехвърлително
действие по отношение на тези имоти, съответно и понастоящем „ГТ-В. и С. Т."
ЕООД не е техен собственик;
3. Да постанови съдебно решение, с което да приеме за
установено, че към момента на сключване на Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 095, т. III, рег.№ 8362, н.д.№ 495/2009
г. от 29.12.2009 г. на Нотариус № 025, надлежно вписан в Службата по
вписванията-В., както и до настоящия момент включително, имотите по предходната
т. 1 са собственост / принадлежат на ипотекарните длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й.,
съответно тази договорна ипотека е валидно учредена и съществуваща.
Претендират се и направените по настоящото дело разноски, за
което се представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
В исковата молба са развити и доводи относно
допустимосттта на предявените искове и
наличието на правен интерес.Поддържа се ,че банката-ищец като ипотекарен
кредитор имала качеството на взискател по ИД №20147240400442 по описа на ЧСИ
рег.№ 724, по което била насочила принудително изпълнение срещу процесиите
имоти. За удостоверяване на това обстоятелство се прилага като доказателство Обявление от
31.01.2019 г. за публична продан по това ИД. Съответно Банката имала интерес от съдебно установяване,
че лицата Г. и Т. Й. са собственици на имотите, съответно — надлежни ипотекарни
длъжници на Банката и длъжници в ИД. Тя имала правен интерес да установи, че
настоящите ответници не са собственици на процесиите имоти. В частност, Банката
имала и правен интерес да установи правото на собственост на действителните
собственици на ипотекираните в нейна полза имоти, включително срещу първия
ответник, който чрез правните си действия на мним „праводател" /изявена
воля за прехвърляне на несобствените му процесии имоти/ фактически бил оспорил
правото на собственост на действителните собственици. Провеждайки исковете
както срещу мнимия „приобретател" на имотите, така и срещу мнимия
„праводател", Банката-ищец щяла да си осигури максимална по обем защита, тъй като
постановеното решение щяло да формира сила на пресъдено нещо по отношение и на
двамата ответници, които били засегнали правото на собственост на ипотекарните
длъжници на Банката, съответно правата на Банката във връзка с ипотеката и
принудителната Продан на процесиите имоти. (т. 3Б от Тълкувателно решение №
4/2016 г. по т.д.№ 4/2014 г. на ВКС,ОСГК).
Към исковата молба са приложени :
- Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 095, т. III, рег
.№ 8362,' н.д.№ 495/2009 г. от 29.12.2009 г. на Нотариус № 025,вписан в СВ В.;
- Нотариален
акт № 13, т. II, рег.Мо: 2635, н.д.№ 168/2009 г. на Нотариус рег.№ 161 от
07.04.2009 г., надлежно вписан в СВ В.;
- констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 139, т. V,рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г.
на Нотариус № 029, вписан в СВ В.;
- Дружествен
договор от 20.12.2016 г. на „ГТ-В. и С. Т.“ООД;
- Устав от
14.08.2017 г. на „ГТ-В. и С. Т." ЕООД;
- Решение
№10/15.03.2010 г. по ф.д.№ 562/2009 г. на ОС В., вписано по партидата на „Ф.-Г"
ООД-в несъстоятелност с вписване № 20100518161000 на ТР;
- Пълномощно
за процесуално представителство;
- Платежен
документ за внесена в полза на ВОС ДТ.
Постъпили са отговори на исковата молба от ответниците
,в които се оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове.Поддържа се ,че предявените
искове са недопустими поради липса на
правен интерес за ищеца.Обстоятелствата ,че банката имала интерес от съдебно установяване, че лицата
Г. и Т. Й. са собственици на имотите, съответно - надлежни ипотекарни длъжници
на Банката и длъжници в ИД не се нуждаели от съдебно установяване, тъй като те безспорно
били доказани от представените доказателства с ИМ от ищеца.Обстоятелството
,че Г. и Т. Й. били собственици на
процесните имоти се удостоверявал от приложения към исковата молба Нотариален акт № 13, том II, рег. 2635, пот.
д. № 168/2009 год на Нотариус Б. Т. от които се виждало, че те са
действителните собственици. От
установителен иск за
собственост има правен
интерес само собственикът на
имота, какъвто Банката не е.
Относно твърдения правен интерес да се установи, че Г. и Т. Й.
са ипотекарни длъжници се поддържа ,че с исковата молба бил представен нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот№ 095, том.III, рег.
№ 83.62, н. д, 495/2009 год, които бил валиден и не бил обявяван за
недействителен или нищожен.Относно твърденият от ищеца правен интерес за
съдебно установяване, че Г.и Т. Й. са длъжници в Изпълнителното дело се
поддържа ,че това обстоятелство също така било безспорно ,тъй като с исковата молба било приложено Обявление по изп. д. № 442/2014 год
на ЧСИ В. Томова ,от което се виждало, че се извършват принудителни
изпълнителни действия, включително публична продан на описаните имоти с една
единствена цел да бъде удовлетворен ищеца като ипотекарен кредитор и събиране
на вземането му.
Твърди се ,че за наличието си на правен интерес ищецът се бил
позовал на т. 3б от Тълкувателно
решение № 4/2016 год по т. д. № 4/2014 год на ВКС, ОСТК,в което обаче се
казвало ,че такъв интерес ще е налице винаги когато ищецът твърди, че е
собственик на вещта.В исковата молба не
се твърдяло, че ищецът „Т. б." АД е собственик на процесните имоти,а че е ипотекарен кредитор ,в чиято полза е учредена
договорната ипотека върху тези имоти.Това Тълкувателно решение не обосновавало
правният интерес на ищеца да предяви иск, тъй като на първо място той не бил
собственик на тези имоти и на второ място, след като не бил собственик ,не можел
и да предявява иск за собственост, какъвто иск третирало самото ТР.
Не на последно място било безспорно , че върху процесния имот има
учредена ипотека в полза на ищеца, за което обстоятелство били представени
доказателства с ИМ. В такъв случай
ищецът нямал правен интерес да предяви иск за постановяване на съдебно решение
,,с което да се приеме за установено че към момента на сключване на
Нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 095,
рег. № 8362, н. д. № 495/2009 год от 29.12.2009 год на Нотариус №025, надлежно
вписан в СВ- В.,както и до настоящият момент включително, имотите по преходната
т. (I) са собственост /принадлежат на ипотекарните длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й.
съответно тази договорна ипотека е валидно учредена/.Разпоредбата на чл. 173 ЗЗД била категорична, че кредитор ,какъвто е ищецът, чието вземане е обезпечено
с ипотека, имал право да се удовлетвори от цената на ипотекираните имоти, в
чиято собственост и да се намират те .
Развиват се подробни доводи и относно това,че не са
налице предпоставките за предявяване на отрицателен установителен иск,посочени
в ТР //27.11.2013 г. по т.д.№8/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Изразяват се
подробни доводи и относно неоснователността на предявените искове.За да
обоснове предявяването на първия иск,
ищецът се позовавал на представеното заедно с други документи, Решение № 10 от
15.03.2010 год., постановено по гр. д. № 562 по описа на ВдОС за 2009 год, пред
нотариуса, издал Констативният нотариален акт.Вилно от това решение, ВдОС бил
прогласил несъществуването на вписаните обстоятелства -апорта на имуществото,
внесено във “Ф.-Г" ООД, гр. В. от ЕТ „Ф.-Г – И. Й.“ с чиято стойност бил
увеличен капиталът на дружеството по фир. д. № 165/2003 год на ВдОС по пет
решения.В ИМ ищецът не давал пояснение,
с кое от тези пет бр. решения на фирмения съд с направена непаричната вноска на
процесните имоти .
По отношение на втория иск се твърди отново ,че е
недопустим и че липсвало съдебно решение,което да прогласи нищожността на
направения апорт.
По отношение на третият предявен иск се поддържа ,че банката-
ищец можела да удовлетвори вземането си
независимо къде се намирал имота.
След като
взе предвид събраните по делото доказателства ,Съдът прие за установено от
фактическа страна следното :
Между „Т. Б. АД (в качеството на кредитодател/кредитор)
и дружество „Ф.-Г" ООД (в качеството на кредитоподучател/длъжник) е сключен
Договор за банков кредит № 055-115-001/04.11.2008 г. За обезпечаване на всички
задължения по кредитния договор в полза на Банката е учредена договорна ипотека
с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 095,
т. III, рег.№: 8362, н.д.№ 495/2009 г. от 29.12.2009 г. на
Нотариус № 025, надлежно вписан в Службата по вписванията- В./л.8-10 от делото/.
Обект на ипотеката е:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.502.826 /едно нула
девет седем едно точка пет нула две точка осем две шест/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008
год. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на имота: гр. В.
ул.., с площ от 258 кв.м., ведно с построената в него ТРИЕТАЖНА МАСИВНА СГРАДА
с идентификатор 10971.502.826.1 /едно нула девет седем едно точка пет нула две
точка осем две шест точка едно/ със застроена площ от 163 кв.м. /сто шестдесет
и три кв.м./
Учредители на договорната ипотека/ипотекарни длъжници /са
собствениците на ипотекираните земя и сграда Г. И. Й. и Т. И. Й. Посочените
ипотекарни длъжници са станали собственици
на ипотекираните имоти чрез покупко-продажба на основание Нотариален акт №13, т. II, рег.№
2635, н.д.№ 168/2009 г. на Нотариус рег.№ 161 от 07.04.2009 г. надлежно вписан
в Службата по вписванията- В./л.11 от делото/.
Впоследствие първият ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й." се е снабдил с констативен Нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от
01.12.2016 т. на Нотариус № 029, вписан в Службата по вписванията- В. по
отношение на абсолютно същите имоти (ипотекираните в полза на Банката земя и
сграда)-л.12 от делото.
След снабдяването си с посочения по-горе констативен
нотариален акт първият ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й.“' извършил непарична вноска в капитала на втория
ответник „ГТ-В. и С. Т.“ ЕООД на абсолютно същите имоти (ипотекираните в полза
на Банката земя и сграда) чрез Дружествен договор Посоченият апорт е вписан в ТР при Агенцията по вписванията по партидата
на втория ответник с вписване № 20170106111113 на ТР, съответно посочения
Дружествен договор е бил обявен. Като
основание на правата на апортиращия
първи ответник върху апортираните имоти в дружествения договор изрично е
посочен констативен нотариален акт за собственост
на недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от 01.12.2016
г. на Нотариус № 029, вписан в СВ В. /л.15 от делото/.Процесиите имоти
фигурират като апортирани в капитала на втория ответник и съгласно актуалния му
понастоящем, обявен в ТР устав на втория
ответник от 14.08.2017 г./л.17-19 от делото/.
Така установената фактическа обстановка се доказва по
несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства и по същество не се
оспорва от страните .
При така
установената фактическа обстановка Съдът прие за установено от правно строна
следното :
ОТНОСНО
ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКОВЕТЕ
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки има право да предяви
иск, за да установи съществуването на едно свое право, когато има интерес от
това. Следователно допустимостта на установителните искове като самостоятелна
форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен
интерес винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на
възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в исковата
молба обстоятелства /в този смисъл мотивите към т.4 от Тълкувателно решение № 3
от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и към т.3б от
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на
ВКС/.
Правен интерес от предявяване на установителен иск е
налице винаги, когато ищецът твърди, че притежава едно право, а ответникът
оспорва или смущава това негово право с фактически или правни действия.
Конкретно- за ипотекарния кредитор- взискател по изпълнително дело е налице
правен интерес от предявяването на иск за установяване на ипотечното му право
върху имота, върху който се насочва принудителното изпълнение, срещу всяко лице
/длъжник или трето на изпълнението лице/, което оспорва правото на взискателя:
било извънсъдебно, било съдебно- чрез предявяване на жалби срещу действията на
съдебния изпълнител, иск по чл.440 ГПК или други искания за прекратяване на
принудителното изпълнение по изпълнителното дело. Дали насочените към оспорване
правото на ищеца правни действия на ответника /подадени жалби, искове и други
искания/ са основателни или неоснователни, е без никакво правно значение за
наличието на правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за
ипотечното си право. Правният интерес на взискателя- ипотекарен кредитор да
предяви този иск произтича от самия факт на оспорване на неговото ипотечно
право от страна на ответника, а не от основателността на това оспорване /в този
смисъл решение по гр.д.№ 2562 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение/.
В конкретния случай се установява по несъмнен начин
,че ищецът твърди, че притежава едно право , а ответниците оспорват това негово право с правни действия-ответниците изрично оспорват в
отговорите на исковата молба основателността на трите установителни иска /л.97
,респ.л.102-104 от делото/ ,което безусловно
обуславя правния интерес на ищеца.В случай ,че ответниците признаят исковете ,ищецът би следвало да
докаже правния си интерес ,доказвайки ,че ответниците са оспорили неговите
права с фактически или правни действия извънпроцесуално –в настоящия случай
това не е необходимо.
Въпреки това Съдът намира за необходимо да посочи ,че
ответниците са извършили правни действия ,които водят до оспорване на правата
на ищеца в качеството му на ипотекарен кредитор и могат сериозно да затруднят
реализацията на правата му.
Ответниците ЕТ „Ф.-Г – И. Й."с ЕИК..,със седалище
и адрес на управление:гр. В. 3700,
Южна промишлена зона;Комплекс Бензиностанция, представлявано
от И. Т. Й. и „ГТ-В. и С. Т. ЕООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление:гр. В.
3700, Южна промишлена
зона,к. представлявано от Т. И. Й. –Управител са извършили правни
действия /снабдяване с констативен нотариален акт по отношение на ипотекирания имот и
апортирането му след това в капитала на втория ответник/,в резултат на които
вторият ответник „ГТ-В. и С. Т.“ ЕООД е придобил статута на трето
лице,придобило ипотекирания имот ,което не е лично задължено по обезпеченото
вземане по смисъла на Чл.176 изр.1 ЗЗД.Това трето лице разполага както с
материалноправни възможности ,визирани в Чл.176-178 ЗЗД ,както и с
процесуалноправни възможности ,визирани в Чл.435 ал.4 и 5 ГПК ,които могат
сериозно да забавят или затруднят ипотекарния кредитор при реализиране на
правата му ,както и да го задължат да прави допълнителни разноски /Чл.177 ал.1 ЗЗД/ .Горното безусловно налага извода ,че ипотекарния кредитор има правен
интерес да докаже ,че при започнало принудително изпълнение по отношение на
ипотекирания имот имотът е собственост на ипотекарните длъжници ,а не на трети
лица ,придобили имота след учредяването на договорната ипотека . Приоритетно вземане за разноски по чл. 177, ал. 1 ЗЗД третото лице,което не е
задължено по обезпеченото вземане ,има
по отношение на получената цена от собствения му имот след проведената
публична продан при насочено изпълнение върху имота му за събиране задълженията
на длъжника. Следователно третото лице /при добросъвестност и отсъствие на намерение
за злоупотреба с право/ има интерес от провеждането на проданта, защото правото
му по чл. 136, ал. 1, т. 4 ЗЗД на предпочтително удовлетворяване /произтичащо
от вземане за разноски за запазване или подобрение на задържания имот и
удовлетворяващо се преди вземанията,обезпечени с ипотека/ може да бъде
упражнено само по отношение на реализираната от продажбата на имота му за
чуждото обезпечено задължение цена - чл.
177, ал. 1 ЗЗД.
Евентуална несъстоятелност на втория ответник „ГТ-В. и
С. Т.“ ЕООД,в чийто капитал е включен процесния имот ,би могла от своя
страна да доведе до спиране на
индивидуалното принудително изпълнение,предприето от ищеца /Чл.638 ал.1 ТЗ/ ,което обосновава правния
интерес на ищеца да докаже ,че процесният имот не е включен в капитала на втория
ответник „ГТ-В. и С. Т.“ ЕООД .
По отношение на основателността на предявените искове
съдът намира ,че същите са основателни.
С първия иск
се иска да се постанови съдебно решение, с което да се приеме за установено, че
към 01.12.2016 г. първият ответник КТ „Ф.-Г – И. Й. не е имал право на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.502.826 /едно нула девет
седем едно точка пет нула две точка осем две шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В. общ. В. обл. В. одобрени със Заповед РД-18-5/
28.01.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. В. ул. ,
площ 258 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:
5020559, при съседи: 10971.502.828, 10971.502.829, 10971.502.819,
10971.502.825, 10971.502.827, ведно със СГРАДА с идентификатор 10971.502.826.1
/едно нула девет седем едно точка пет нула. две точка осем две шест точка
едно/, застроена площ: 163 кв.м. /сто шестдесет и три кв.м./, етажи: 4
/четири/, предназначение: Административна, делова сграда, състояща се от:
сутерен — 163 кв.м./сто шестдесет и три кв.м./, партер — 166 кв.м./сто
шестдесет и шест кв.м./, първи етаж - 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./, втори
етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./ и терасовиден етаж — 180 кв.м./сто и
осемдесет кв.м./, както и че констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г.
на Нотариус №, вписан в СВ В. няма легитимиращо действие.
По съществото си този иск е отрицателен установителен
иск .
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество,
следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни
права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той
следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор,
като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде
освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху
вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е
било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при
условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника
по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за
евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е
свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за
допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането
му, но не е част от предмета на претенцията. Несъмнено, ищецът би могъл да
предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита чрез установяването му
със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до предявяване и на
положителен установителен иск, т. е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани
твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да
докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта
на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко
положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява
производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията
- дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца
вещно право/в този смисъл е Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Л. И.и С. П./.
Както се посочи по-горе ,единствено ответникът е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост , докато ищецът ще се задоволи само с
възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено .В хода на
делото ответникът ЕТ „Ф. –Г-И. Й.“ не е
представил каквито и да било доказателства относно правото си на собственост,не е изложил и от какво
произтича това право-правна сделка,давност
и пр . По делото не са представени каквито и да било доказателства ,от
които да се направи извода ,че учредителите на ипотеката Г. И. Й. и Т. И. Й. са
престанали да бъдат собственици ,придобит с покупко-продажба на 07.04.2009 г. и
че такъв е станал ответникът ЕТ „Ф. –Г-И. Й.“.
Горното налага отмяната на констативен Нотариален акт
за собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г.
от 01.12.2016 г. на Нотариус №029, вписан в СВ-В. вх.рег.6604 от 01.12.2016
г.,акт №137 ,т.19 ,н.д.3350/2016 г.В
петитума на исковата молба /л.5 от делото/е посочено ,че се иска постановяване
на решение,с което да се постанови ,че Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г.
на Нотариус №029, вписан в СВ-В. вх.рег.6604 от 01.12.2016 г.,акт №137 ,т.19 ,н.д.3350/2016 г. няма
легитимиращо действие ,което искане съдът намира ,че по съществото си е искане
за отмяна на нотариалния акт по реда на Чл.537 ал.2 ГПК .
Издаването на констативен нотариален акт за
собственост е предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота,
каквато нотариусът задължително прави и при съставянето на нотариален акт за
сделка - чл. 586, ал. 1 ГПК. Тази проверка се извършва въз основа на
представени документи /чл. 587, ал. 1 ГПК/ или чрез т. нар. обстоятелствена
проверка, включваща разпит на трима свидетели /чл. 587, ал. 2 ГПК/. След
преценка на тези доказателства нотариусът прави своя извод относно принадлежността
на правото на собственост като издава мотивирано постановление, а въз основа на
него, ако признава собствеността, издава нотариален акт. Поради това, като
резултат на специално уредено от закона производство за проверка и признаване
съществуването на правото на собственост, констативният нотариален акт по чл.
587 ГПК /както и нотариалният акт за сделка/ притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че
посоченото в акта лице е собственик на имота.
В това се изразява легитимиращото действие на
нотариалния акт за принадлежността на правото на собственост. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. Съгласно чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК
нотариалният акт се отменя когато бъде уважена претенция на трето лице срещу
титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на
извършеното удостоверяване на правото на собственост.
Обвързващата доказателствена сила на нотариалния акт
досежно удостовереното право на собственост се признава в класическата
юриспруденция и в съдебната практика по отменения Закон за гражданското
съдопроизводство /ЗГС/, според които за оборването на тази доказателствена сила
е необходимо пълно обратно доказване. Да се отрече доказателствената сила на
констативния нотариален акт означава да се обезсмисли това специално уредено
производство и резултатът от него.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не
разрешава правен спор, то нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ
принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице,
което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик.
Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права,
противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на
фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че
признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на
акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо
да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това
оспорване не се развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае
истинността на документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с
него право.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо
действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то
оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта
да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право /В този смисъл Тълкувателно
решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията В. М./.
В конкретния случай се доказа от страна на ищеца,че
към момента на издаване на нот.акт №139 т.V ,рег.№6769 ,нот.д.№718/2016 г.ответникът ЕТ „Ф.- Г-И.
Й.“ не е бил собственик на процесния имот ,поради което нотариалният акт следва
да бъде отменен.
С втория обективно съединен иск се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да приеме
за установено, че извършената от първия ответник ЕТ „Ф.-Г – И. Й."
непарична вноска в капитала на втория ответник „ГТ-В. и С. Т." ЕООД на
имотите по предходната т.1 чрез Дружествен договор на втория ответник (към онзи
момент със статут на ООД) от 20.12.2016 г. и вписан в ТР при АВ по партидата на
втория ответник с вписване № 20170106111113 на ТР не е произвела
вещно-прехвърлително действие по отношение на тези имоти, съответно и
понастоящем „ГТ-В. и С. Т." ЕООД не е техен собственик .Искът следва да
бъде уважен ,тъй като към момента на апорта ЕТ „Ф.-Г – И. Й." не е собственик на посочения по-горе недвижим
имот ,поради което извършените с имота сделки ,включително и едностранни ,нямат
вещно-транслативен ефект по силата на правилото Nemo dat quod non habet /не може да се даде нещо ,което не се притежава/.В
този смисъл е и решение №157/17.07.2013 г. по гр.д.№23/2013 г. на ВКС, първо
Г.О.
Съдът намира за необходимо да отбележи и това ,че правото
на собственост като абсолютно вещно право възниква в резултат на конкретни
юридически факти – сделка, придобивна давност или по други начини, определени в
закона – чл.77 от ЗС. Един от тези начини е апортът, представляващ непарична
вноска под формата на право върху движима или недвижима вещ или нематериално
благо в капитала на дружеството. Внасянето на непарична вноска, с прехвърлянето
на собственост върху недвижим имот, представлява разпоредителна сделка и има
вещно-прехвърлително действие. За да се осъществи валидно това транслативно
действие, е необходимо съответното имущество да се внесе в дружеството от
съдружника при спазване на особените правила на чл.72 и следващите от ТЗ.Съгласно
Чл. 73 ал.1 от Търговския закон вноската на право, за учредяването или за
прехвърлянето на която се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения
договор или устава. При вноската в капиталово дружество към дружествения
договор или устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на
вноската и нотариална заверка на подписа му. При удостоверяване на подписа
нотариусът проверява правата на вносителя.В конкретния случай ответниците не са
представили доказателства ,удостоверяващи изпълнението посочената по-горе за
законова процедура относно спазването на
формата за действителност на апорта и проверката на правата на прехвърлителя .
С третия обективно съединен иск се иска да се приеме
за установено ,че към момента на
сключване на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 095, т. III, рег.№ 8362, н.д.№ 495/2009 г. от 29.12.2009 г. на Нотариус
№ 025, надлежно вписан в Службата по вписванията-В. както и към момента на
постановяване на съдебното решение
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.502.826 /едно нула девет седем едно
точка пет нула две точка осем две шест/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В. общ. В. обл. В., одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008
год. на изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. В. ул.., площ 258
кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 5020559,
при съседи: 10971.502.828, 10971.502.829, 10971.502.819, 10971.502.825,
10971.502.827, ведно със СГРАДА с идентификатор 10971.502.826.1 /едно нула
девет седем едно точка пет нула. две точка осем две шест точка едно/, застроена
площ: 163 кв.м. /сто шестдесет и три кв.м./, етажи: 4 /четири/, предназначение:
Административна, делова сграда, състояща се от: сутерен — 163 кв.м./сто
шестдесет и три кв.м./, партер — 166 кв.м./сто шестдесет и шест кв.м./, първи
етаж - 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./, втори етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет
кв.м./ и терасовиден етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./ е собственост на ипотекарните длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й..
Искът се явява основателен ,тъй като ипотекарните
длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й. са
собственици на процесния имот на основание Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 13, т. II, рег.№ 2635, н.д.№ 168/2009 г. на Нотариус рег.161
от 07.04.2009 г., надлежно вписан в СВ В.Както се посочи по-горе ,по делото не
са представени каквито и да било доказателства ипотекарните длъжници да са се разпоредили
с правото си на собственост ,а извършените от трети лица правни действия с имота са извършени в нарушение на закона и
не са произвели вещно-транслативен ефект .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото всеки един от ответниците следва
да бъде осъден да заплати по ½ от направените от ищеца разноски или по
11 861,57 лв.Разноските възлизат на
23 723,13 лв. и включват 11 920 лв.държавна такса,5 лв.държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение,397,36 лв.за вписване на исковата молба и 11 400 лв.за адвокатско възнаграждение
.
Водим от горното Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО , че към 01.12.2016 г. ЕТ „Ф.-Г – И. Й." не е имал право на
собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10971.502.826 /едно нула девет
седем едно точка пет нула две точка осем две шест/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. В. общ. В. обл. В. одобрени със Заповед РД-18-5/
28.01.2008 год. на Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. В., ул
площ 258 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:
5020559, при съседи: 10971.502.828, 10971.502.829, 10971.502.819,
10971.502.825, 10971.502.827, ведно със СГРАДА с идентификатор 10971.502.826.1
/едно нула девет седем едно точка пет нула. две точка осем две шест точка
едно/, застроена площ: 163 кв.м. /сто шестдесет и три кв.м./, етажи: 4
/четири/, предназначение: Административна, делова сграда, състояща се от:
сутерен — 163 кв.м./сто шестдесет и три кв.м./, партер — 166 кв.м./сто
шестдесет и шест кв.м./, първи етаж - 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./, втори
етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./ и терасовиден етаж — 180 кв.м./сто и
осемдесет кв.м./, както и че констативен Нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело № 718/2016 г. от 01.12.2016 г.
на Нотариус №, вписан в СВ В. няма легитимиращо действие.
На основание Чл.537 ал.2 ГПК ОТМЕНЯ констативен Нотариален
акт за собственост на недвижим имот № 139, т. V, рег.№ 6769, нот.дело №
718/2016 г. от 01.12.2016 г. на Нотариус №029, вписан в СВ-В. вх.рег.6604 от
01.12.2016 г.,акт №137 ,т.19
,н.д.3350/2016 г.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ,че извършената от ЕТ „Ф.-Г –
И. Й." непарична вноска в капитала на „ГТ-В. и С. Т." ЕООД на имотите по
предходната т.1 чрез Дружествен договор на втория ответник (към онзи момент със
статут на ООД) от 20.12.2016 г. и вписан в ТР при АВ по партидата на втория
ответник с вписване № 20170106111113 на ТР не е произвел вещно-прехвърлително
действие по отношение на тези имоти и че „ГТ-В. и С. Т." ЕООД не е техен
собственик.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО ,че към момента на сключване
на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 095,
т. III, рег.№ 8362, н.д.№ 495/2009 г. от 29.12.2009 г. на Нотариус № 025,
надлежно вписан в Службата по вписванията-В. както и към момента на
постановяване на съдебното решение ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 10971.502.826 /едно нула девет седем едно точка пет нула
две точка осем две шест/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
В. общ. В. обл. В. одобрени със Заповед РД-18-5/ 28.01.2008 год. на
Изпълнителен директор на АГКК, адрес на имота: гр. В. ул., площ 258 кв.м.,
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за
друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план: 5020559, при съседи:
10971.502.828, 10971.502.829, 10971.502.819, 10971.502.825, 10971.502.827,
ведно със СГРАДА с идентификатор 10971.502.826.1 /едно нула девет седем едно
точка пет нула. две точка осем две шест точка едно/, застроена площ: 163 кв.м.
/сто шестдесет и три кв.м./, етажи: 4 /четири/, предназначение:
Административна, делова сграда, състояща се от: сутерен — 163 кв.м./сто
шестдесет и три кв.м./, партер — 166 кв.м./сто шестдесет и шест кв.м./, първи
етаж - 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./, втори етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет
кв.м./ и терасовиден етаж — 180 кв.м./сто и осемдесет кв.м./ е собственост на ипотекарните
длъжници Г. И. Й. и Т. И. Й..
ОСЪЖДА ЕТ „Ф.-Г – И.
Й."с ЕИК.,със седалище и адрес на управление:гр. В.
3700, Южна промишлена
зона;Комплекс Бензиностанция, представлявано от И. Т. Й. и „ГТ-В. и С. Т.“
ЕООД с ЕИК.. със седалище и адрес на управление:гр. Видин
3700, Южна промишлена
зона,К."ГТ" представлявано от Т. И. Й. –Управител ДА ЗАПЛАТЯТ
на „Т. Б." АД, ЕИК. със седалище и адрес на управление: гр. С.,ул. направените по делото разноски в размер на по
11 861,57 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-С. в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :