№ 608
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20203100503618 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Производството е образувано по ВЖ вх.№276578/28.10.2020г.,
подадена от К. В. К., ЕГН **********, чрез пълномощниците му адв.П.Т.,
преупълномощен и адв.В.В., срещу решение, постановено по ГД
№18312/2018г. на 47 състав на ВРС, в частта, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът К.К. дължи на ищеца ЕОС
МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2 766.58 лева – главница по
договор за потребителски кредит от 15.08.2006г., сключен между СИБАНК
ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца с
договор за цесия от 28.09.2012г., ведно със законна лихва, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 23.08.2018г. до окончателното
изплащане.
Твърди се, че постановеното решение е неправилно. На първо място се
излага, че с договора за цесия са прехвърлени единствено акумулираните до
този момент задължения на кредитополучателя, не и бъдещите такива. Освен
това, цесионерът не разполага с правомощия по кредитиране и извършване на
банкова дейност, съответно липсва и правна възможност за прехвърляне на
бъдещи вземания, след датата на цесията. Твърди се, че давността тече от
датата на цесията, а не от падежа. Твърди се, че липсват част от посочените в
решението материални предпоставки за уважаване на иска. Твърди се освен
това, че решението е недопустимо в частта, в която са уважени претенциите
за суми по погасителен план след датата на цесията поради липса на активна
легитимация на ищеца. Прави се довод, че последният е придобил единствено
съществуващите към датата на цесията вземания от ответника. Според
въззивника, въз основа на цесията, не е ясно на какво основание цесионерът
претендира цялата сума по кредита, каквато не му е прехвърлена и
1
представлява бъдещо вземане. Излагат се съображения относно субектите, в
чийто предмет на дейност по занятие попада кредитирането на физически
лица. Твърди се, че прехвърлените с договора за цесия вземания не са ясни по
основание и по размер /поради възможността да се цедират само изискуемите
към цесията, вземания/. Банката не е прехвърляла бъдещи свои вземания,
каквито са тези по погасителен план – предмет на иска. Поради това се
твърди, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поддържа се и
възражение, че вземанията по цесията са погасени по давност.
В жалбата се прави оплакване, че съдът не е отчел липсата на редовно
водено счетоводство съгласно чл.55, ал.2 ТЗ. Както предишният, така и
настоящият кредитор, не са водили редовно счетоводството си относно
процесните вземания.
Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на иска в
обжалваната част ведно с присъждане на разноските за производството на
въззивника /за две инстанции/.
В съдебно заседание пред въззивния съд страната не се явява лично, не
се представлява. В заседанието е докладвана молба на пълномощника адв.Т.
за поддържане на жалбата му ведно с искане за присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от страна на
ЕОС МАТРИКС ЕООД, съгласно който същата е неоснователна. Излага се, че
въззивникът за първи път в жалбата си прави възражения срещу
действителността на цесията. Твърди се, че тези възражения са преклудирани,
тъй като такива не се съдържат в отговора на исковата молба, освен за изтекла
погасителна давност. Поддържат, че изложеното в жалбата не отговаря на
фактическата обстановка, тъй като на цесионера е прехвърлено цялото
изискуемо вземане ведно с всички привилегии и обезпечения. По отношение
възраженията за счетоводно оформяне на операциите, страната излага, че
счетоводните документи се пазят обичайно пет години както че това
възражение е неотносимо, тъй като съдът е отхвърлил претенциите за периода
преди 2013г. като погасени по давност. Не са наведени твърдения за
извършени след този момент плащания от ответника, а останалите суми са
ясно определени в погасителния план и изслушаната експертиза. Страната
излага, че няма да сочи нови доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата
като се прави бланково искане за съобразяване на евентуално претендирания
размер разноски от въззивника.
В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява проц.представител
на страната, но е депозирана молба, с която се поддържа отговора по жалбата
и нейната неоснователност.
За да се произнесе по жалбата съдът съобрази, че производството е
образувано пред ВРС по искова молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу К. В.
К., за приемане за установено, че последният дължи на ищеца в качеството му
на цесионер на СИБАНК ЕАД, вземане, основано на договор за кредит от
15.08.2006г., в размер на 4 000 лева, представляващи частична претенция от
общо 12 107.52 лева, главница по договора, ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на
дълга.
В исковата си молба ищецът ЕОС МАТРИКС излага, че на 15.08.2006г.
е сключен Договор за потребителски кредит между „Сибанк“ЕАД и ответника
К. В. К., със срок на действие 96 месеца, по силата на който банката е
предоставила на ответника кредит в размер на 15 000 лева. Посочва, че
кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на дължимите
месечни вноски като непогасеното задължение по кредита е в общ размер на
2
19 656.61 лева, от които 12 107.52 лева – главница и 7 549.09 лева –
възнаградителна лихва. Поддържа, че на 28.09.2012г. „Сибанк“ ЕАД и „ЕОС
Матрикс“ ЕООД са сключили Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия), с който задължението, произтичащо от процесния договор
за потребителски кредит, е изкупено от ищцовото дружество. Твърди, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия в писмено уведомление, връчено
му на 09.07.2018г. Излага, че длъжникът е извършил доброволни плащания
към новия кредитор, с които е погасена част от дължимата договорна лихва.
Посочва, че срокът на договора е изтекъл, поради което е настъпила
изискуемостта на вземанията по него изцяло. Ищецът обосновава правния си
интерес от предявения иск с твърдения, че за претендираното вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №12739/2018г. на
ВРС, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от
длъжника. Отправеното искане до съда е за приемане за установено, че К. В.
К. дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 4000 лева, частичен иск от
общо 12 107.52 лева, представляващи главница по Договор за потребителски
кредит от 15.08.2006г. ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението на 23.08.2018г. до окончателно изплащане на
задължението.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва предявения иск, като навежда възражение, че вземането е погасено по
давност. Производството по предявения с отговора насрещен иск по чл.124
ГПК е прекратено с определение от 28.03.2018г., влязло в законна сила. В
отговора на страната са налице изложени възражения и доводи единствено
във връзка с погасяване по давност на претенцията. Еднопосочни са
изявленията на страната и в съдебно заседание.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въз основа на твърденията и доводите
на страните, събраните доказателства и в пределите на въззивното
производство, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е
подадена от надлежно легитимирана страна, чрез редовно упълномощен
проц. представител /приложено пълномощно за адв.П.Т./, в преклузивния
срок, при спазване на чл.260 и сл. ГПК. На тези изисквания отговаря и
постъпилият отговор по жалбата. Страните не твърдят процесуални
нарушения, допуснати при разглеждане на спора от ВРС. Страните не правят
доказателствени искания.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
част. При тази преценка съдът заключава, че обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, допустимо е
като постановено при наличие на положителни и липса на отрицателни
процесуални предпоставки.
По отношение правилността на съдебното решение, съобразно чл.269,
ал.1, изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност и противоречие с
материалния закон.
Предмет на производството е единствено уважената част на иска по
чл.422 ГПК, за непогасената по давност главница по договор за
потребителски кредит от 15.08.2006г., сключен между ответника и СИБАНК
ЕАД, цедиран на 28.09.2012г. на ищеца ЕОС МАТРИКС ЕООД, до размера
от 2 766.58 лева ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. В останалата част искът е отхвърлен и не е
3
предмет на обжалване.
Искът е допустим спрямо специалните процесуални изисквания на
чл.415 вр.чл.422 ГПК, тъй като видно от приложеното заповедно досие, по
ЧГД №12739/2018г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
в полза на заявителя ЕОС Матрикс ЕООД срещу К. В. К., за главница по
идентичен договор за кредит, за сумата от 4 000 лева, представляващи част от
дължимата главница. Срещу заповедта е подадено в срок възражение по
чл.414 ГПК от длъжника и са дадени указания на заявителя, който е предявил
иска в преклузивния срок по чл.415 ГПК, на 30.11.2018г. /доказателства на
л.20 и 21 по делото/
Въз основа на събраните доказателства се формират следните
фактически констатации:
Въз основа на договор за потребителски кредит, обезпечен със залог на
вземания, сключен на 15.08.2006г. между СИБАНК ЕАД и К. В. К., с.Любен
Каравелово, обл.Варна, страните са постигнали съгласие за отпускане на
сумата от 15 000 лева на ответника срещу задължението му да върне същата
ведно с останалите предвидени по договора плащания, в срок 96 месеца от
сключването на договора, т.е. до август 2014г. Предвидено е съответно
олихвяване на главницата по договора с годишна лихва, равна на сбора на
БЛП на банката за потребителски кредити плюс фиксирана надбавка от 3.45%
за първите три месеца, а за следващите надбавка от 6.45% до издължаване на
кредита. Към датата на сключване на договора, БЛП на банката е в размер на
4.5% годишно. При забава в превода на трудовите възнаграждения на
ответника се предвижда добавяне към надбавката на още 1.5%. Съгласно чл.8,
крайният срок за издължаване на договора е 8 години от усвояването, което
съгласно договора следва да се извърши до 31.08.2006г. Вещото лице не е
установило движение по сметката за периода от 2006г. до 31.12.2007г., а едва
от 01.01.2008г. нататък.
Съгласно договора, кредитът се погасява на анюитетни вноски съгласно
погасителен план към договора. В клаузите са предвидени неустойки при
забава на плащане както и наказателни лихви, свързани с обявяване на
предсрочна изискуемост. Съдът не ги коментира отделно доколкото същите
не са относими към предмета на въззивното производство, което е
лимитирано от жалбата на въззивника единствено до размера от 2 766.58 лева
непогасена главница.
Съгласно чл.8 от договора, за обезпечаването му длъжникът учредява в
полза на банката залог върху всички свои бъдещи вземания от трудови
правоотношения с работодател „Корабно машиностроене“АД-Варна по
договор №112/27.12.2005г. В обезпечение на задълженията длъжникът издава
и запис на заповед, платим на предявяване, за сумата от 22 476.08 лева, със
срок на предявяване шест месеца от срока за издължаване на кредита. В чл.9
са посочени основанията за обявяване на предсрочна изискуемост, каквато не
е релевирана в процеса.
По делото е представен отделно договор за учредяване залог на
вземания от 15.08.2006г. като неразделна част от кредитния договор.
Съгласно приложения погасителен план, дължимата първа вноска е на
15.09.2006г., а последна – на 15.08.2014г. На същата дата 15.08.2006г. е
издаден от потребителя и запис на заповед на предявяване, за сумата от
22 476.08 лева.
С договор за прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., СИБАНК ЕАД е
прехвърлила вземанията си от длъжника /вкл. и срещу други лица по
4
договори за кредит/ на ЕОС Матрикс ЕООД, съгласно приложение №1.
Съгласно т.2.3, прехвърлените вземания се получават в цялост от цесионера,
вкл. с всички привилегии, обезпечения и лихви, съгласно посочените в
приложението размери. /т.2.1/ Съгласно т.5.2 от цесията, цедентът
упълномощава цесионера да извърши уведомяване на длъжниците съгласно
чл.99, ал.3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания. Към договора е
налице потвърждение по чл.99 ЗЗД от цедента за действие на извършената
цесия както и приложението към договора, от което се установява, че в
пакета от прехвърлени вземания е и процесното, вкл. остатъчен размер към
2012г. на главницата от 12 107.52 лева и на лихвите – 8 999.10 лева.
По делото са налице и данни за връчване уведомлението по чл.99 ЗЗД
на длъжника К.В., на 09.07.2018г. /л.63/ В уведомлението не са посочени
дължимите от лицето суми, но е предоставен срок от 7 дни за издължаване по
кредитния договор.
От заключението на изслушаната и неоспорена от страните,
кредитирана от съда, вкл. настоящата инстанция, ССЕ /на л.190 и сл. по
първ.дело/ се установява, че сумата е вероятно усвоена, макал в извлеченията
да са налице отбелязвания едва от ян.2008г. По кредита са извършвани
плащания от длъжника, които възлизат на следните: 6046-94 лева, с които са
погасени 2 891.116 лева главница и 3 155.78 лихва. Няма данни за извършени
плащания след м.09.2012г. Съобразно първата таблица по заключението,
последното плащане е от 16.10.2008г. Вещото лице е посочило размер на
вземанията към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, вкл. лихва
в размер на 12 108.84 лева, която именно е предмет на спора. Претендираната
главница в размер на 4 000 лева се съдържа в този дълг. Задължението за
главницата възлиза на сумата от 12 094.73 лева и при отчитане в т.6 от ССЕ
на първоначално уговорените лихвени проценти, без последващите
изменения на БЛП на банката, а оттам и на договорната лихва. Общият размер
на ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва за процесния
период.
Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до
следните правни изводи:
Не се спори, че страните са били обвързани от договор за потребителски
кредит за сумата от 15 000 лева със срок до 15.08.2014г., по който са
постигнали съгласие за съществените му условия, вкл. погасяването му на
анюитетни вноски съгласно погасителен план; за договорна възнаградителна
лихва, формирана от БЛП на банката и фиксирана надбавка.
Не се спори, че вземанията на кредитодателя СИБАНК ЕАД са били
предмет на извършената цесия с договора от 28.09.2012г. /на л.37 и сл. по
делото/. Не се спори, че цесията е породила действие по отношение на
длъжника, тъй като същият е своевременно уведомен за цесията на
задълженията по кредита, на 09.07.2018г. /л.63/ въз основа на изрично
упълномощаване на цесионера от цедента.
Съобразно договора както и при отчитане липсата на подписани анекси
към същия, срокът му на действие е преустановен с изтичане на 8 години от
усвояването на кредита, т.е. през август 2014г.
От заключението се установява, че погасяване по кредита не е
извършвано след 16.10.2008г., вкл. и след извършване на цесията през 2012г.
спрямо новия кредитор ЕОС Матрикс. Тъй като предмет на претенцията е
единствено част от дължимата по договора, при това изчислена към
цесионния договор, главница, съдът не обсъжда клаузите от договора,
свързани с уговорените договорни, наказателни лихви и неустойки.
5
Съгласно заключението, размерът на главницата, дължима към датата
на подаване на заявлението е в много по-голям размер от съдебно предявения
от 4 000 лева, поради което искът се явява основателен.
Съдът намира, че възраженията на ответника, направени с въззивната
жалба извън тези за погасяване по давност на претенцията, се явяват
преклудирани и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не са направени с
отговора на исковата молба и въобще не са въведени като защитни доводи на
ответника пред първата инстанция.
По възраженията за погасителна давност. С решение от 19.06.2020 по
т.д.№237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е разяснено, че /цит./ когато
вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т. е. принудителен ред, поради
което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното,
означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната
изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и
свързаното с нея течение на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на
кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което
страните са постигнали съгласие още при сключването му или с
допълнително споразумение. Началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор
за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.
Съгласно договора, срокът на действия на същия е изтекъл на
31.08.2014г. Съдът приема тази дата доколкото заключението на ССЕ не е
установило датата на усвояване на сумата, но съобразно уговорките по чл.2,
ал.1 от договора, при липса на усвояване до 31.08.2006г., ангажиментът на
банката за предоставяне на кредита се прекратява. От горното съдът прави
заключение, че кредитът е усвоен съгласно уговореното в договора.
Впоследствие по същия за извършвани погасявания, считано от септември
2006г. /вж.таблица на л.195 към ССЕ/ От този момент до подаване на
заявлението на 24.08.2018г. очевидно не е изтекъл петгодишния срок за
погасяване на претенцията за главницата съгласно чл.110 ЗЗД.
С подаване на заявлението по чл.410 ГПК се прекъсва теченето на
давността и се преустановява теченето до приключване на образуваното
производство. При отчитане уговорения между страните погасителен план с
предвидени в него месечни анюитетни вноски, съдържащи и част от
дължимата главница, въззивният състав намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че вноските за главница, считано от 23.08.2013г. до
прекратяване действието на договора на 31.08.2014г. не са погасени по
давност. При изчисляване на дължимите главници за периода съобразно
погасителния план, съдът намира иска за основателен до размера от 2 863.05
лева. Тъй като на основание чл.271, предложение второ от ГПК, не може да
бъде влошавано положението на жалбоподателя при липса на жалба от
насрещната страна /както е в случая/, то решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено в обжалваната му част за
главница в размер на 2 766.58 лева.
Основателна е поради това и претенцията за законната лихва върху тази
главница, считано от заявлението до погасяване на дълга.
6
Поради този изход от спора разноски не се присъждат на въззивника, а
въззиваемият не е правил искане по чл.78 ГПК за присъждане на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260549/06.10.2020г., постановено по ГД
№18312/2018г. по описа на ВРС, 47 състав, в обжалваната част, в която съдът
е приел за установено че ответникът К. В. К., ЕГН **********, от с.Любен
Каравелово, общ.Аксаково, дължи на „ЕОС Матрикс“ЕООД, ЕИК *********,
гр.София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6,
сумата от 2 766.58 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит от 15.08.2006г., сключен между „Сибанк“ЕАД, ЕИК
********* и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца
ЕОС Матрикс ЕООД с Договор за цесия от 28.09.2012г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението на 23.08.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД №12739/2018г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7