№ 122
гр. Тетевен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100130 по описа за 2025 година
Предявен е иск за развод с посочено основание чл.49,ал.1 от СК,съединен с искове за
упражняване на родителски права върху малолетно дете,лични отношения и издръжка на
децата,ползване на семейно жилище и фамилно име на съпругата.
Ищецът твърди,че с ответницата сключили граждански брак на цг,като от брачното
си съжителство имат родено дете,син-з
За ищеца бракът е втори,за ответницата-първи.Като младо семейство в началото
живели добре,нямали проблеми в отношенията си.Около една година след раждането на
сина им започнало неразбирателство между тях.Ответницата постоянно казвала,че се
задушава в къщата им,не може да живее с много хора,че желае да живее при родителите
си.Живеят на втория етаж на къща,наложило се да правят външни стълби за третия етаж на
брат му,защото ответницата казвала,че семейството на брат и я дразни и не желае да
минават по вътрешните стълби.Започнала да му заявява,че желае развод.Започнала да прави
семейни скандали,обвинявала го неоснователно в изневери,търсела поводи за скандали със
семейството на брат и.Ответницата отказвала да общува с брата и снахата на ищеца,да идва
с него на банкети,на сбирки с колеги и приятели,и за да избегне скандали започнал сам да се
ограничава и да не ходи с колегите на екскурзии и банкети.
Цялото това напрежение в отношенията започнало да се отразява на ищеца и на сина
им.
Счита ,че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и има интерес от водене на
1
делото.
Моли да бъде постановено решение,с което се прекрати брака между страните като
дълбоко и непоправимо разстроен,след прекратяването му ответницата да носи
предбрачното си фамилно име,семейното им жилище в село ц да се ползва за в бъдеще от
ищеца и сина му,да се предоставят родителските права по отношение на детето ц А.ов А. на
ищеца,като се определи местоживеенето на детето при бащата в село ц,да се определи сочен
режим на лични контакти между майката и детето,да бъде осъдена майката заплаща
издръжка за детето си в размер на 270.00 лева.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответницата,в който същата заявява,че категорично оспорва наведените в исковата молба
Твърдения за виновно поведение на ответницата,довело до разстройството на
брака.Заявява,че кризата в брачните отношения с ищеца е резултат единствено и само на
неговото изключително агресивно и унизително отношение към ответницата през
последните години,вероятно породено от неговите извънбрачни контакти с друга жена.
До вечерта на 04.02.2025г имала желание въпреки стореното и от ищеца да държи да
се запази брачната им връзка,в името на детето им,но след случилото се в семейното
жилище,вече не държи на брака.Въпросната вечер майката на ищеца влязла на етажа на
семейното им жилище в село ц,нахвърлила се срещу ответницата с обиди и и нанесла
побой,като ищецът я бил хвА.л за ръцете,докато майка му я удряла с юмруци където
свари.Успяла да се отскубне и побягнала в другата стая,където двамата я
последвали,нахвърлили се върху нея,междувременно успяла за набере по мобилния си
телефон майка си,но ищецът и изтръгнал телефона.Майка и чула какво се случва с нея и е
потърсила помощ на теб.112,като по-късно пристигнал полицейски патрул в дома на
ищеца.Нападението и упражненото над ответницата насилие от ищеца и майка му се
случили пред очите на сина им.Последните години над ответницата многократно е
упражнявано физическо и психическо насилие от стрА. на ищеца,в много от тези случаи
очевидец било детето им.Подобен случай на психическо насилие от стрА. на ищеца е
инцидентът от 11.01.2025г,когато същият я свалил на центъра на село ц от автомобила им,с
който тя и детето пътували с него.Взел и телефона,синът им се изплашил и разплакал и
ответникът отпътувал с детето за село ц,като ответницата потърсила помощта на
полицията.В резултат на упражненото насилие на 04.02.2025г и били причинени телесни
повреди,описани в приложено медицинско свидетелство,наложило се да ползва отпуск по
болест.Вечерта на 04.02.2025г пристигнали родителите и,ищецът я накарал да събере
личните си вещи и я изгонил да си върви в къщи,поради което тя и синът им се прибрали в
бащиния и дом в село ц,където са и понастоящем.
Счита,че бракът е сериозно и дълбоко разстроен единствено и само по вина на ищеца
А. К. А.,поради което моли да бъде прекратен на това основание и се присъдят разноските
по делото.
2
Предявява претенция за предоставяне на родителските права по отношение на детето
им на нея,същото да има местоживеене при майката в село ц,на бащата да бъде определен
режим на лични контакти,посочен в исковата молба,също така да бъде осъден бащата да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 270 лева.
Позовава се на писмени и гласни доказателства.
От Дирекция „Социално подпомагане”- Тетевен е депозиран социален доклад,като в
съдебно заседание представителя на ДСП-Тетевен Делийски изразява становище,че
очевидно бракът между съпрузите и разстроен,като предлага съда да съобрази съобразно
личностните качества,морала и поведението на всеки един от родителите,кой от тях е по-
достоен за упражнява родителските права.
Процесуалната легитимация на страните,като съпрузи,се установява от приложеното
Удостоверение за сключен граждански брак №0ц/цг,издадено от Кметство село
ц,Лов.обл.,от което е видно,че такъв съпрузите са сключили с Акт №9/цг на Кметство село ц.
От приложеното удостоверение за раждане №зг,издадено от Община-Троян се
установява,че съпрузите са родители на малолетното дете ц А.ов А.,родено на 1ц година.
От представените писмени доказателства по делото и показанията на свидетелите
Дц,съдът приема за безспорно установена следната фактическа обстановка по делото:
Съпрузите А. К. А. и А. А. Младенова сключили граждански брак на цг в село
ц,Лов.обл.
На цг е родено детето на съпрузите-ц А.ов А.,ЕГН:********** година.
Като семейство съпрузите живели в жилище в село ц,Лов.обл.,на административен
адрес ул.“ц. Жилището представлява триетажна къща,като съпрузите и детето живели на
втория жилищен етаж.
Като свидетели по делото са разпитани 5 лица,които са в най-близка родствена
връзка със страните/съпрузите. Така майката на ищеца ц А.,бащата на ищеца ц А. и неговия
брат ц А. твърдят,че ответницата имала неуважително отношение към семейството на брата
на ищеца,изявявала претенции,че не може да живее в семейното жилище с много хора,че
проявявала неоправдА. ревност към съпруга си. От друга стрА. майката на ответницата ц А.
А. и лялата на ответницата ц твърдят,че от около 2 години ответницата споделяла,че „не
вървят“ отношенията между съпрузите,че ищецът и изневерява,че съпругът и и неговите
родственици я гонят от къщата,не искат да живее в семейното жилище,не могат да я
приемат.Същите описват инциденти между съпрузите и майката на ищец а на дати
11.01.2025 година и на 04.02.2025 година.
По делото са представени две преписка ,съответно де докладни записки от
полицейски служители,които са били изпратени от дежурната част на полицейското
управление в град Тетевен,по сигнали за скандали между съпрузите.Изнесените данни в
докладните записка в най-близка степен кореспондират с показанията на лелята на
ответницата ц,а именно,че на 11.01.2025г ответницата е била оставена в тъмната част на
3
денонощието на около 2 км от жилището на родителите си и е била прибрА. от свидетелката
ц,както и че на 04.02.2025г е възникнал скандал между свидетелката ц А. и ответницата,в
присъствие на ищеца,след което съпругата е напуснала семейното жилище,с личните си
вещи,придружена от нейните родители и св.ц,и оттогава и понастоящем живее в жилището
на родителите си в село ц,Лов.обл.
С отговора на исковата молба е представено медицинско свидетелство и фиш за
спешна медицинска помощ,установяващи причинени на ответницата травматични увреди,за
които същата е посочила при освидетелстването,че са и причинени от свекървата.Телесните
увреди са причинили състояние на временна неработоспособност на ответницата за период
от 5 дни,съобразно приложеният болничен лист.
Ищецът А. К. А. работи като учител в ОУ „ц“-с.ц и получава средно месечно брутно
възнаграждение в размер около 2300.00 лева.
Ответницата работи като оператор на машина с работодател „ц“-София и получава
брутно месечно възнаграждение около 1 400.00 лева.
Малолетното дете на съпрузите ц А.ов А. е ученик в ОУ „ц“-с.ц,Лов.обл.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира,че бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен и като такъв следва да бъде
прекратен,каквото всъщност е желанието и на двамата съпрузи. Съгласно чл.49,ал.1 от СК
всеки от съпрузите може да поиска развод,когато бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен.Както е посочил Върховния съд,дълбокото и непоправимо разстройство на брака
предполага липса на взаимност,уважение,доверие и взаимопомощ,а това състояние би било
непоправимо,ако не съществува възможност за възстановяване на желаното от правния ред
съдържание на брачния съюз-т.2 ППВС №10/71г.Именно защото бракът придава правно
значение на една житейски обусловена връзка при посоченото по-горе съдържание,основа за
това се явява желанието у брачните партньори.
От процесуалното поведение на съпрузите и показанията на свидетелите съдът прави
извода,че в конкретния случай е налице нежелание на съпрузите да поддържат такава
връзка.В съдебно заседание съдът лично придоби впечатление за изключително изострените
и напрегнати отношения между двамата съпрузи.Тези отношения не отговарят на желаното
от правния ред съдържание на брачната връзка.
Настоящият решаващ състав приема,че еднозначно заявеното и поддържано
нежелание и на двамата съпрузи да запазване на брачния съюз изключва абсолютно
необходимата предпоставка за изпълването му със съдържание-партньорство между
съпрузите.В процеса не се установяват обективни предпоставки за преодоляване на това
отношение на съпрузите към брака,което мотивира съдът да приеме,че бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен.Този брак понастоящем съществува само
формално,не е в интерес нито на съпрузите,нито на обществото,което налага същият да бъде
прекратен.
При така достигнатия извод,налице е процесуалното условие,за да бъдат разгледани и
4
въведените в процеса небрачни искове.
По заявеното искане за прогласяване разстройството на брака по изключителна вина
на съпруга А. А.,поддържано и на устните състезания от пълномощникът на ответникаца
адвокат Ц.:
Законът задължава съда да даде оценка за поведението на съпрузите,довело до
изпразване на брачния съюз от придаденото му съдържание,ако и доколкото това е поискано
от някой от тях-чл.49,ал.3 от СК.В случая такова искане е направено както от ответницата с
отговора на исковата молба,поддържано в съдебно заседание,поради и което съдът следва да
се произнесе по този въпрос.Тъй като основа за разстройството на брака е установено в
процеса поведение на всеки от съпрузите,следва да бъде установено конкретно
обстоятелство от брачния живот на страните,разкриващо несъвместимост с утвърдените
принципи на съпружески отношения.Съгласно чл.14 от СК съпрузите си дължат взаимно
уважение,основа за което се явява и зачитане личното достойнство на брачния партньор.
Съдът приема,че в процеса е установено поведение на съпруга А. на незачитане на
брачния партньор. Както беше изложено по-горе в мотивите,в предвид най-близката степен
на родство на свидетелите със съпрузите,съдът не приема,че същите установяват еднозначно
и по безспорен начин излаганите от тях факти.Единствено съдът изложи,че показанията на
свидетелката ц кореспондират с данните,отразени в приложените докладни записки за
инцидентите на 11.01.2025г и на 04.02.2025 година. Аданните от тези доказателства сочат,че
ищецът е демонстрирал незачитане на брачния партньор-ответницата,като на 11.01.2025г я е
изоставил само в тъмната част на денонощието на далечно разстояние от жилището на
нейните родители,а при инцидента на 04.02.2025 година не е проявил активност при
разрешаване на възникналия скандал между ответницата и майката на ищеца.
Обстоятелството,че съпругът е проявил несъобразено с правилата поведение е
необходимо,но и достатъчно,за да бъде обявено,че вина за брака имат именно той.
По отношение на иска за предоставяне на родителските права върху децата на
съпрузите след развода и за местоживеенето на децата:
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност при разрешаване на този въпрос
се съобразява преди всичко с нуждите на детето и неговите интереси, поради което не е
обвързан от исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да се
произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето. Висшият (най-добър) интерес на детето е в основата на всяка
хипотеза, в която законодателят допуска упражняването на родителските права да бъде
предоставено на единия от двамата родители, отчитайки, че е практически невъзможно да се
проведе докрай изискването на чл. 123, ал. 1 СК родителските права и задължения да се
упражняват от двамата родители заедно и поотделно.
Висшият интерес на всяко дете е дефиниран в § 1, т.5 от Допълнителните разпоредби
на ЗЗДт, чрез "преценка на желанията и чувствата на детето, физически, психически и
емоционални потребности на детето, възрастта, пола и миналото и други характеристики на
5
детето, опасността или вредата, която му е причинена или има вероятност да му бъде
причинена, способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще
настъпят за него при промяна на обстоятелствата и други имащи отношение към детето".
В това производство съдът не "наказва" единия родител, нито най- общо оценява по-
добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители "обича повече"
детето.Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско
качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен от
родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител.
С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са
правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното
решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко
време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл. 59,
ал.4 от СК съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от
тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно
упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и
родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите,
привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от
трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
В настоящето производство както майката, така и бащата претендират да упражняват
родителски права,което свидетелства за тяхната привързаност към детето им. Също така не
се събраха доказателства, които да навеждат на мисълта, че някой от тях двамата не
притежава необходимите качества да отглежда деца. Напротив, както е отразено и в
социалния доклад, и двамата родители притежават родителски качества,както и мотивация
да полагат грижи за детето си. И двамата родители са млади, добре възпитани и образовани
хора.Работят и получават прилични доходи. Също така от социалния доклад става ясно, че
детето е емоционално привързано и към двамата си родители.Съдът лично се убеди в това
му отношение при неговото изслушване в съдебно заседание.
Извършвайки визирА.та в чл.59,ал.4 от СК преценка и отчитайки всички релевантни
за решаване на въпроса обстоятелства, решаващият състав приема,че родителските права
върху детето ц А.ов А., следва да се предоставят на майката.Касае се за 7 годишно момче,
което безспорно се нуждае от майчина грижа и ласка, която е незаменима, както и че между
тях има изградена силна емоционална и доверителна връзка,каквато всъщност е и връзката
на детето с бащата. Съпоставяйки визираните в чл.59,ал.4 от СК обстоятелства,съдът
констатира че при двамата съпрузи те са идентични,изключая лекия превес на битовите
условия в жилището на бащата,но в социалния доклад е отразено,че и тези в жилището,в
което живее майката не крият риск за здравето и живота на детето.
6
Съдът намира, че с предоставянето на родителските права на майката, интересите на
детето ще бъдат максимално защитени.
Местоживеенето на детето ц следва да бъде определено при майката,която ще
упражнява родителските права върху него.
На бащата следва да бъде определен свободен режим на лични контакти с детето си ц
А.ов А..
Бащата трябва да разполага с гарантирА. възможност да участва във възпитанието на
детето, без значение къде е неговото местоживеене.Както се приема в трайната съдебна
практика/ППВС №1/1974г и в редица решения на ВКС/при предоставяне упражняването на
родителските права и определяне режима на лични отношения между детето и родителя,на
когото то не е предоставено,съдебната намеса се предприема въз основа на обществения
интерес,като се изхожда от съображения за целесъобразност,с оглед интересите на детето и
на родителите.Основната цел е да се организират родителските функции по начин,който
най-пълно отговаря на интересите на детето.Негова естествена потребност е да общува и с
двамата родители.Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност
децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители.По тази
причина,по принцип мерките за лични отношения трябва да предоставят най-широка
възможност за общуване между родителя и детето,при положение,че не се налага
ограничаване или лишаване от родителски права.При конкретното определяне на мерките
трябва да се изхожда от особеностите на всеки отделен случай.В закона не са определени
мерките относно личните отношения между родителя,на когото не е предоставено
упражняването на родителските права и децата.Основен критерий за всяка от тях е най-
добрия интерес на децата.Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ
период,ограничен отнапред само до навършване на пълнолетие на детето,те могат да бъдат
определени и по конкретни периоди,съобразени с опитните правила,с възрастта и със
свързаните с нея обективни изменения в психоемоционалните способности и потребности на
децата.При неефективност на определените мерки законът дава възможност на всеки
родители да иска изменението им или определянето на нови- арг. от чл. 59, ал.9 от СК).
Отчитайки данните за отношенията между родителите и детето/в тази връзка
съобразявайки споделеното от самото дете пред състава на съда/,привързаността на детето и
към двамата си родители/факт,посочен и в социалния доклад/,обстоятелството,че детето учи
в училище в село ц,в което неговият баща е учител,също така изложените данни в хода на
производството,че след раздялата между съпрузите детето пребивава почти еднакво време и
при двамата си родители и не на последно място отразеното в социалния доклад,че „ е в
интерес на детето да общува свободно и с двамата си родители и да прекарва достатъчно
време с всеки един от тях…“, съдът намира,че в конкретния случай следва да се определя
свободен режим на лични контакти, който щу дава възможност на детето да се развиват под
грижата и на двамата си родители.
По отношение иска за издръжката на детето:
7
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане на детето,като съгласно чл.143,ал.2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.Конкретния размер се определя от нуждите на детето и възможностите на
родителите,които я дължат-чл.142,ал.1 от СК.Алинея втора на чл.142 от СК посочва,че
минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата.Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”.При
новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед
на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,която е
в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Съобразно възрастта на детето към моментна на приключване на устните състезания
по делото,икономическите условия на живот в стрА.та и протичащите инфлационни
процеси и от друга материалните възможности на родителите,съдът намира,че за цялостната
месечна издръжка на същите понастоящем са необходими и възможни общ обем парични
средства в размер на 500.00 лева.От този размер и съобразно разрешението на въпроса за
предоставяне на родителските права по отношение на детето на майката, ищецът/бащата/
следва да бъде осъден да заплаща сумата от 270.00 лева месечна издръжка или издръжка в
минимален размер,какъвто е посочен и от ищцата в отговора на исковата молба. .ОстА.лата
част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване издръжката на децата
следва да се поеме от този родител,при който детето ще живее или в случая майката.
По отношение на въпроса за семейното жилище на съпрузите:
Безспорен е факта,че семейно жилище на съпрузите е съставлявало
жилището,находящо се в село ц,Лов.обл.,ул.“с,което е собственост на родителите на
ищеца/този факт не се оспорва от ответницата/.Съпрузите са ползвали втория жилищен етаж
от триетажна жилищна сграда,находяща се на горния адрес,поради и което семейното
жилище следва да се предостави за ползване на съпруга.Съпругата живее в жилище на
родителите си в село ц,Лов.обл.,в които има необходимите условия за отглеждане на детето
ц А..
По отношение фамилното име на съпругата след прекратяване на брака:
Съгласно чл.53 от СК и съдебната практика/в.ж. Решение №245 от 17.05.2012г на
ВКС по гр.д. №1058/2011г,ІV г.о./ако съпругът,приел името на другия съпруг при сключване
на брака не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име,той запазва
брачното си фамилно име.По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на
обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването
на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,но само по
инициатива на съпруга,който е запазил брачното си фамилно име/в.ж.Коментар на новия
СК-ИК „Труд и право”,София 2009г.,пф.Цанка Цанова,пф.Методи Марков,доц.А.
Станева,ст.н.с. д-р Велина Т.а/. От логическото и сравнително-правно тълкуване на
действащата законова уредба следва, че само съпругът, който при сключване на брака е
8
приел фамилното име на другия или го е добавил към своето, разполага с правната
възможност да промени или не името си с това, което е имал преди сключването на брака.
При това положение съгласието или противопоставянето на съпруга - първоначален титуляр
на фамилното име, е без значение. Това е така, защото правото на име, както и правото на
негова промяна, са основни субективни и лична права на всяко физическо лице, поради
което тяхното упражняване не може да се поставя в зависимост от волята на другиго, а
релевантна трябва да е само волята на лицето, което променя или не името си.
Задължителната съдебна практика също приема, че новата правна норма не поставя
въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието
при сключването на брака, а зависи изцяло от изключителната преценка на другия съпруг.
Следователно, предявеният от ищеца небрачен иск с правно основание чл. 53 СК се явява
процесуално недопустим и като такъв следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по отношение на него – да бъде прекратено. Доколкото в случая липсва
изрично изявена воля за възстановяване на предбрачното фамилно име от ответницата, тя
следва да запази приетата след брака фамилия, като на основание чл. 326 ГПК съдът дължи
произнасяне по този въпрос и служебно. Ето защо следва да се постанови, че след
прекратяване на брака ответницата ще продължи да носи фамилното име А..
При този изход на делото,решението на въпроса за вината за разстройството на
брачната връзка и съгласно чл.329,ал.1 от ГПК, ищецът следва да заплати сторените от
ответницата разноски в настоящето производство,в размер на 1000.00 лева,представляващо
заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът следва да заплати по сметката на съда държавна такса върху размера на
определената издръжка за детето в размер на 388.80 лева ,както и допълнителна държавна
такса в размер на 20.00 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А. К. А.,ЕГН:********** от село ц,Лов.обл. и А. А.
А.,ЕГН:**********,с постоянен адрес в село ц,Лов.обл. и настоящо местоживеене в село
ц,Лов.обл.,сключен с Акт № 9/цг на Кметство село ц,Лов.обл.,като дълбоко и непоправимо
разстроен и на основание чл.49,ал.1 от СК.
ВИНА за разстройството на брака има съпруга А. К. А..
СЛЕД прекратяване на брака и на основание чл.53 от СК,съдът постановява
съпругата да носи приетото след сключване на брака фамилно име -А..
На основание чл.59,ал.4,във в-ка с ал.2 от СК, съдът ПОСТАНОВЯВА малолетното
дете ц А.ОВ А.,ЕГН:**********, да живее при майката А. А. А.,с адрес в село
9
ц,Лов.обл.,ул.“з
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетното дете ц
А.ОВ А.,ЕГН:**********, на майката А. А. А.,с адрес в село ц,Лов.обл.,ул.“з
ОПРЕДЕЛЯ СВОБОДЕН РЕЖИМ на лични контакти между бащата А. К.
А.,ЕГН:********** от село ц,Лов.обл. и малолетното дете ц А.ОВ А.,ЕГН:**********.
ОСЪЖДА А. К. А.,ЕГН:********** от село ц,Лов.обл. ,на основание чл.143,във в-ка
с чл.142,ал.1 и чл.59,ал.2 от СК, да заплаща на А. А. А.,с адрес в село ц,Лов.обл.,ул.“з като
майка и законна представителка на малолетното дете ц А.ОВ А.,ЕГН:**********,
ежемесечна издръжка за детето в размер на 270.00/двеста и седемдесет/лева,начиная от
влизане на решението в сила,до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката,ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
На основание чл.56,ал.3 от СК ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на
страните,находящо се в село ц,Лов.обл.,ул.“с, на мъжът А. К. А..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ,като недопустимо,искането на А. К. А. от село
ц,Лов.обл. за промяна на фамилното име на съпругата А. А. А. и прекратява производството
по делото,в тази му част.
На основание чл.326 от ГПК,ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата
А. А. да носи брачното си фамилно име-А..
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК,в-ка с чл.329,ал.1 от ГПК, А. К.
А.,ЕГН:********** от село ц,Лов.обл.,да заплати на А. А. А.,ЕГН:**********,с постоянен
адрес в село ц,Лов.обл. и настоящо местоживеене в село ц,Лов.обл.,сумата от
1000.00/хиляда/ лева,представляващи сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА А. К. А.,ЕГН:********** от село ц,Лов.обл.,да заплати по сметка на
Районен съд-Тетевен държавна такса върху размера на определената издръжка за детето в
размер на 388.80/триста осемдесет и осем лева и осемдесет ст./лева,както и допълнителна
държавна такса по бракоразводното дело в размер на 20.00/двадесет/лева.
Решението подлежи на обжалване, пред Окръжен съд-Ловеч, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати служебно на
Община-Тетевен и на Служба „Гражданска регистрация и административно обслужване“-
Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10