Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
град Велико
Търново, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Велико Търново, 7 - ми състав, в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Румяна Пеева
при секретаря Д. С. разгледа
докладваното от съдия Пеева адм. дело №
215/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.
76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и чл. 410 ал. 1 т. 1 от
Национален рамков договор за медицински дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017г /НРД 2017/.
Образувано е по жалба от ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЛК - д - р Н.А.", със седалище и адрес на управление село Долна Липница, община Павликени, представляван от д - р Н.Б.А.против Заповед за налагане на санкции № РД – 09 - 281/02.03.2018 година на Директора на РЗОК Велико Търново, с която частично е прекратен договор № 040398/02.05.2017 година по отношение на д - р Н.Б.А.. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на заповедта поради непосочване по отношение на кой пакет от дейности се прекратява договора, че липсват мотиви, обосноваващи прекратяването на договора, тъй като лечебното заведение няма други нарушения. Според жалбоподателя нарушението представлява основание за налагане на финансова санкция по чл. 59 ал. 11 от ЗЗО. Намира също, че е правен абсурд да се прекрати частично индивидуален договор на едноличен търговец. Моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Директор РЗОК Велико Търново, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за формална и материална законосъобразност на оспорената заповед моли да бъде потвърдена. Претендира за разноски.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че между НЗОК и жалбоподателя ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЛК- д - р Н.А.", със седалище и адрес на управление село Долна Липница, община Павликени, представляван от д - р Н.Б.А.е сключен договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.
Във връзка с тематична, по справка проверка е наредено да бъде извършена такава на жалбоподателя като изпълнител на медицинска помощ със задача: Проверка по изпълнение на индивидуален договор № 040398/02.05.2017 година относно оказвана първична извънболнична медицинска помощ на лицето С.Т.М.. Определена със Заповед № РД - 09 - 1372/06.11.2017 година на директора на РЗОК Велико Търново е комисия и проверката да бъде извършена от 07.11.2017 година до 17.11.2017 година от контрольори в касата.
За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол № ПМ 131/17.11.2017 година, съгласно който на 04.08.2017 година д-р А.е издал амбулаторен лист с пореден № 1277 на С.Т.М. с въведана информация за извършен общ медицински преглед, с описание на обективното състояние на пациента и посочени изследвания. Посочена е и назначена терапия. Този амбулаторен лист в електронен формат е включен в отчетената в РЗОК медицинска дейност от лечебното заведение. Посочено е също, че съгласно писмо изх. № ОА - 04 - 07 -5813/24.10.2017 година на Община полски Тръмбеш лицето М.е починало на 07.07.2017 година. Проверяващите са приели, че е отчетена медицинска дейност, която не била извършена. Жалбоподателят е дал Становище и допълнение към становище, като е посочил, че за неизвършения преглед не е издаван амбулаторен лист и не са разпечатвани изследвания и механично е приключил отчета с процесния амбулаторен лист. Съгласно Протокол № 1 от 20.12.2017 година на арбитражната комисия последната не е формирала решение поради равен брой противоположни гласове и е издадена оспорената заповед.
Заповедта е връчена на жалбоподателя с препоръчано писмо с обратна разписка, получено от него на 12.03.2018 година, а жалбата против нея е подадена в административния орган на 26.03.2018 година
Като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл. 168 от АПК съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, в законоустановения 14 - дневен срок от съобщаването й и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Заповед за налагане на санкции № РД - 09- 281/02.03.2018 година на Директора на РЗОК Велико Търново е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 59, ал. 11 от ЗЗО, а именно Директорът на РЗОК Велико Търново. Постановена е в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. При провеждане на административното производство не са допуснати нарушения на регламентираните процесуални правила.
Оспорената заповед обаче е издадена в противоречие с приложимия материален закон.
Съгласно чл. 59, ал. 13 от ЗЗО, директорът на РЗОК прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция по действащия НРД. Цитираната нормативна уредба предвижда прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налагане на финансова санкция, определена в действащия НРД в следните случаи: по т. 1 при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, съответно по б. "а" - от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря/лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, по б. "б" - от изпълнител на болнична медицинска помощ – частично, за съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност; по т. 2 при повторно извършване на нарушението по т. 1 договорът с изпълнителя се прекратява изцяло; по т. 3 - при системно нарушаване на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в националните рамкови договори; по т. 4 при системна неудовлетвореност на пациентите от оказаните медицински дейности, свързани с оказаната медицинска помощ, заплатена от бюджета на НЗОК, установена съгласно наредбата по чл. 19, ал. 7, т. 15, и след оценка на критериите за качество на медицинската помощ, регламентирани в НРД, и установяване на нарушаването им.
Разпоредбата на чл. 410 ал.1 от НДР 2017, посочена като правно основание за издаване на заповедта, регламентира, че директорът на съответната РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, по определен пакет частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. В ал. 2 от цитирания текст е предвидено при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя да се прекратява изцяло.
Установените при проверката и посочени в обжалваната заповед фактически обстоятелства, представляващи основание за нейното издаване, са относно едно нарушение /отчитане на дейност, която не е извършена/, допуснато от изпълнителя на извънболнична медицинска помощ. Посочените в заповедта правни основания за издаването й са разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО и чл. 410 ал. 1 т. 1 от НРД за медицински дейности за 2017 година, които предвиждат, че при отчитане на дейност, която не е извършена, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет, договорът се прекратява частично по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Административният орган обаче е постановил прекратяване на договора изцяло, което е предвидено в чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно по чл. 410 ал. 2 от НРД 2017 при наличие на повторно нарушение. Според пар. 1, т. 16 от ЗР на ЗЗО "повторно" административно нарушение е такова, извършено в едногодишен срок след влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е било наложено наказание за същото нарушение. В случая няма данни за предходни нарушения от същия изпълнител на извънболнична медицинска помощ. Установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за частично прекратяване на договора. Съгласно действащата и приложима за случая нормативна уредба, дори в случаите, при които изпълнител на извънболнична медицинска помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен изцяло само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, вр. ал. 11, т. 2 от ЗЗО, тоест при повторно нарушение. Очевидно волята на законодателя е най - тежката санкция "прекратяване на договор" да се налага само при продължаващо противоправно поведение от изпълнителя на дентална помощ и когато тази предпоставка е налице, приложението й не е обусловено от стойността на отчетената, но неизвършена услуга.
В случай, при който се касае до разрешена по договора дейност по един пакет, всяко нарушение представлява основание за прекратяване на договора. Такава възможност не е предвидена в действащите нормативни актове - чл. 59, ал. 11 и 13 ЗЗО и чл. 410 НРД за медицински дейности за 2017 година. Поради това, че се касае до налагане на санкция, определянето както на основанието, така и на вида й не може да стане по тълкувателен път, нито при прилагане аналогия на закона или на правото. Съгласно действащата и приложима за случая нормативна уредба, в случаите, при които изпълнител на медицинска помощ има сключен договор за един пакет, този договор може да бъде прекратен само в хипотезата на чл. 59, ал. 13, вр. ал. 11, т. 2 ЗЗО, т.е. при повторно нарушение. След като в конкретния случай не е налице повторно нарушение, то прекратяването на договора е незаконосъобразно.
Поради това съдът приема, че постановеното цялостно прекратяване на индивидуалния договор на жалбоподателя с НЗОК е незаконосъобразно и процесната заповед, с която това е наредено, следва да бъде отменена. В този смисъл е и постоянната съдебна практика /Р 6234 от 19.05.2017г по адм.д.№ 13734/ 2016г, VI отд, Р 9090 от 11.07.2017г по адм.д.№ 4025/ 2017г, VI отд/.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 450,00 лева, от които 50,00 лева заплатена държавна такса и 400,00 лева заплатен адвокатски хонорар.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд Велико Търново, седми състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЛК- д - р Н.А.", със седалище и адрес на управление село Долна Липница, община Павликени, представляван от д-р Н.Б.А.Заповед за налагане на санкции № РД - 09- 281/02.03.2018 година на Директора на РЗОК Велико Търново, с която частично е прекратен договор № 040398/02.05.2017 година по отношение на д - р Н.Б.А..
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса Велико Търново да заплати на ЕТ "Индивидуална практика за първична медицинска помощ - ЛК- д - р Н.А.", със седалище и адрес на управление село Долна Липница, община Павликени, представляван от д - р Н.Б.А.разноски по делото в размер на 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: