№ 19149
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20231110119101 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. П. Б, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. ****, за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 4505,70 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се на
адрес: гр. София, ул. ****, аб. № **** за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение – 11.01.2023 г. до окончателното й погасяване, 837,14 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., 41,71 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 11.01.2023 г. до окончателното й погасяване, и 9,17 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г.
до 03.01.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2023 г. по ч.гр.д.№1620/2023 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки.
Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 4505,70 лв. -
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
1
30.04.2021 г. и 41,71 лв., представляваща цена за услуга дялово разпределение за
периода 01.01.2020 г. до 30.4.2021 г. Претендира и заплащането на обезщетение за
забава съответно в размер на 837,14 лв. върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г., и обезщетение за забава в размер
на 9,17 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г.
до 03.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 11.01.2023 г. до окончателното й погасяване.
Ответникът М. П. Б в срока по чл. 131 ГПК не е подала отговор на исковата
молба. В подаденото възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената срещу него заповед
за изпълнение на парично задължение излага съображения, че претендираните суми са
завишени спрямо потребеното количество.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представено по делото саморъчно завещание, съставено на 12.10.1990 г. се
установява, че Георги Костов Папуджиев е завещал на ответника М. Понова Б цялото
си движимо и недвижимо имущество.
Ответницата е подала молба до „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на
партида на нейно име за недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ****
Видно от представения по делото списък на живущите в жилищна сграда на
адрес: гр. София, ул. „Любен Каравелов“ № 20, съставен към дата 15.11.1996 г. като
собственик на ап. 6 на ет. 2 в сградата е посочено лице ****
По делото е представен списък на живущите в жилищна сграда на адрес: гр.
София, ул. „Любен Каравелов“ № 20, съставен към дата 05.09.2013 г., в който като
собственик на ап. 6 на ет. 2 в сградата е посочен ответника М. П. Б.
Постъпило е писмо от Столична община – район „Средец“, в което е посочено,
че за имот, находящ се на адрес: гр. София, ***** в отдел „***“ не е открита
продажбена преписка.
Представените е Договор от 09.10.2013 г. между етажните собственици на
процесната сграда и ищеца за извършване от ищеца на индивидуално разпределение на
топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване,
както и решение от общото събрание на етажната собственост с неясна дата, с което е
взето решение за сключване на договор за извършване на услуга дялово разпределение
с трето – неучастващо в делото лице – „Техем Сървисис“ ЕООД.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/31.07.2020 г. за
потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и
съобщение към фактура № **********/30.06.2021 г. за потребеното количество
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. и справка за дължими
суми за дялово разпределение и издадени фактури за периода за периода 01.09.2019 г.
до 31.08.2021 г.
Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото
разпределение е извършвано от ищеца въз основа на сключен на 09.10.2013 г. договор.
Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота
има 5 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление.
Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от
ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база
пълно отопляема кубатура 244 куб.м. Топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване за процесния период е начислявана по показанията на 1 бр. водомер за
2
топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на
индивидуалните разпределители и водомерите и главните отчети от 31.05.2020 г. и
10.05.2021 г. са подписани. От заключението на съдебно–техническата експертиза се
установява, че стойността на начислената от ищеца топлинна енергия за процесния
период е в размер на 4638,95 лева. Вещото лице е установило, че топломерите са
проверявани в законоустановения срок и същите са били изправни.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното, липсата на спор между страните, а и видно от
представените по делото писмени доказателства, може да се обоснове извод, че
ответникът през процесния период е бил собственик на имота, като видно от
приложените списъци на собствениците в етажната собственост, след 2013 г. същият
фигурира като такъв за апартамент 6 на ет. 2, вх. 1 в гр. София, ул. „Любен Каравелов“
№ 20 и същевременно е подал заявление до ищеца за откриване на партида на свое име.
За да приеме това, съдът взе предвид, че с подаденото възражение ответникът оспорва
единствено доставеното количество топлинна енергия, не оспорва да е собственик на
топлоснабдения имот и същевременно не е оспорил представените писмени
доказателства, обосноваващи горния извод на съда.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
3
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с ищецо за извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят доказателства
взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния законов ред, поради
което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (фактури и
изравнителни сметки) и от неоспореното заключението по приетата СТЕ се установи,
че за отоплявания имот за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност
4638,96 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук
подаването на топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера
на начислените суми. Ищецът претендира сума, която е в по-нисък размер от
установената със заключението, поради което и доколкото ответникът не твърди и не
доказа да е погасил задължението, предявеният иск се явява изцяло основателен.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Ето защо предявеният иск за
дължимата законна лихва за периода от падежа на задължението – 15.09.2020 г. до
03.01.2023 г. се явява основателен в пълния предявен размер от 837,14 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, в случая ищеца,
потребителите дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за
разпределение на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на
монтираните уреди и изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по
делото писмени доказателства се установи, че ответникът дължи, като ответникът не
твърди и не е ангажирал доказателства, че е заплатил задължението си за услугата
дялово разпределение за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2021 г. в размер на 41,71 лв.,
поради което искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 107,87
лева - заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно
уважената част от иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в
заповедното производство разноски, а именно сумата от 157,60 лв. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
5
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 155,90 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и
правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част на иска следва да се
присъди съответна част, а именно сумата от 604,87 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но същият не е направил искане в
този смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. П. Б, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
**** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 4505,70 лв. дължима
главница за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се на адрес: гр.
София, ул. ****, аб. № **** за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 11.01.2023 г. до окончателното й погасяване, 837,14 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 03.01.2023 г. и 41,71 лв. неплатена цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 11.01.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2023 г. по
ч.гр.д.№1620/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу М. П. Б, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за сумата 9,17 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за
дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 03.01.2023 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.01.2023
г. по ч.гр.д.№1620/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. П. Б, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 157,60 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 604,87
лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6