Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 27.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито заседание на петнадесети февруари,
през две хиляди и осемнадесета година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
2952 по описа на състава за 2015г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът С.Д.Н. поддържа твърдение,
че лично претърпял значителни неимуществени вреди, като последица от
незаконосъобразните актове на органите П.
на РБ, които били осъществени по повод повдигнатото срещу него обвинение в
извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер, по чл. чл. 282, ал.3 вр. с ал. 1, пр. първо и
второ вр. с ал.1 и във връзка с чл. 26 от НК, след като на 01.03.2010 г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на
НСлС, пр.пр. № 4-4651/2009 г. на СГП. С постановление от същата дата и във
връзка с досъдебното производство, СГП наложило на С.Н. мярка за процесуална
принуда до 72 часа.
След това, съдът по искане на
органите на П. на РБ е постановил прилагане на най- репресивната мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, с определение от 04.03.2010 г. на СГС, НО
31 с-в постановено по НЧХД № С-192/2010г. Същата тази мярка е била потвърдена след обжалване и от АС С. с Определение
по в.н.ч.д. № П-32/2010 г. от 11.03.2010 година. След като в продължителен период от 53 дни, ищецът бил задържан в ареста на Националната следствена
служба, мярката му за неотклонение била изменена в по- леката:
„парична гаранция” в размер на 5000 лв., с Определение
на СГС, НК, 6 с-в по н.ч.х.д. № С-256/2010 г. от 19.04.2010 г. Така, ищецът бил освободен от ареста на 23.04.2010 г., но
задържането под стража оказало изключително негативно здравословно и
психологическо влияние върху него, защото освен значителния битов дискомфорт,
ищецът бил изпитал основателен страх, че може да му бъде наложено тежко
наказание за престъпление, което не е извършил. Негативното въздействие на
образуваното срещу ищеца наказателно производство се изразявало в накърняване на
честта, достойнството и доброто му име, провокирало обостране на здравословни
проблеми, събудило у него притеснение и страх, че може да бъде осъден по повдигнатото
обвинение. Негативното влияние било
увеличено и поради факта, че на основание чл. 100, ал. 2 и ал.3 от Закона за държавния служител, със Заповед
№ 9 от 08.03.2010 г. на Директора на Държавната агенция за българите в чужбина
/ДАБЧ/ ищецът бил временно отстранен от длъжност „Главен еекретар” на Държавна
агенция за българите в чужбина. Фактът на повдигнато обвинение и задържането на ищеца станали обществено достояние и навредили
на професионалното име на ищеца, който бил добре познат като
експерт и професионалист в сферата на сигурността. Наказателното преследване срещу ищеца в последствие
било прекратено, с Постановление от 01.08.2012г., което влязло в сила на
13.08.2012г. При изложените вече фактически твърдения за основанието и размера
на иска, (след направените изявления за оттегляне на част от първоначално
предявените претенции, по които съдът се е произнесъл с Определение от
15.04.2015г., 28.09.2015г. и 11.02.2016г.) - ищецът претендира за осъждане на
ответника, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
размер на сумата от 120 000 лева, както и законната лихва върху сумата на
претендираното обезщетение, за периода от деня следващ влизането в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 14.08.2012г. до
деня на окончателното плащане.
Исковата претенция е оспорена от
ответника – П. на РБ, чрез подадения отговор от Софийска градска П., по
съображения, подробно изложени в отговора. Съдържанието на отговора сочи, че ответникът
по същество не оспорва не оспорва посочените в исковата молба фактически твърдения, касателно
образуването и развитието на наказателното производство, но оспорва твърдението
за настъпването на твърдения от ищеца вредоносен резултат и за обема на твърдените вреди, както
и за наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания
вредоносен резултат и действията на органите на П. на РБ по отношение на ищеца
за накърнено добро име в обществото. Независимо от изложеното, ответникът
поддържа становище за прекомерност на претендираното обезщетение, с оглед
действителния обем и характер на вредите, които ищецът твърди да е понесъл. Моли за отхвърляне на предявените
претенции за изплащане на обезщетение за вреди.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на съдебните книжа, които
са описани и включени в приложената преписка по досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на
НСлС, и съответно пр.пр. № 4-4651/2009 г. на СГП очертават описаната в исковата молба фактическа
обстановка, по отношение започването и развитието на образуваното срещу ищеца
наказателно производснво, а именно:
На 01.03.2010 г. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 159/2009 г. по описа на
НСлС, пр.пр. № 4-4651/2009 г. на СГП.
С Постановление
от 01.03.2010 г. на
прокурор при СГП, спрямо ищеца С.Н. е приложена мярка за
процесуална принуда „задържане под стража“ до
72 часа, след което съдът е постановил по искане на органите на П. на РБ
прилагане на същата мярка за неотклонение – първо с определение от 04.03.2010 г. постановено по НЧХД №
С-192/2010 г. съгласно
описа на 31 с-в НО при СГС, потвърдено с Определение по в.н.ч.д. № П-32/2010 г. от 11.03.2010
година.
Със Заповед № 9 от 08.03.2010 г. на Директора на
Държавната агенция за българите в чужбина /ДАБЧ/, мотивирана именно с повдигането на обвинение за
извършено длъжностно престъпление -ищецът бил временно отстранен от длъжност „Главен секретар” на Държавна агенция за българите в чужбина.
С Определение от 19.04.2010 г. постановено по н.ч.х.д. № С-256/2010 г. на СГС, НК, 6
с-в приложената
спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е била изменена в по-
лека „парична гаранция” в
размер на 5000 лв. Ищецът е бил освободен от ареста фактически на 23.04.2010 г.
С Постановление за прекратяване
на наказателното производство от 01.08.2012г. издадено от Прокурор при СГП,
образуваното наказателно производство срещу ищеца С.Д.Н. е било прекратено.
Наличните данни в преписката обосновават извода, че Постановлението е влязло в
сила на 13.08.2012г.
В дадените пред съда показания,
свидетелят Т.Т.С.- Н. заявява, че възприела непосредствено действията на
разследващите органи в началото на досъдебното производство и имала трайни и
непосредствени впечатления от въздействието на това производство върху ищеца,
тъй като била негова съпруга и живеела в едно домакинство с него. Свидетелката
помни, че на 01.03.2010г. на вратата на жилището й дошли трима мъже и по молба
на съпруга си, тя извела домашното куче от жилището, тъй като при вида на
непознатите то лаело твърде силно и реагирало. Когато се върнала, свидетелката
възприела, че съпругът и стоял прав в средата на стаята, а на мястото
присъствала и съседка от блока, докато тримата мъже ходели по стаите и
оглеждали. Свидетелката помни, че съпругът й опитал да я успокои и после с
тримата мъже напуснал жилището. По- късно свидетелката узнала, че съпругът й е
задържан в следствения арест на бул. „Г.М. Д.“. Свидетелката посещавала съпруга
си няколко пъти по време на престоя му в следствения арест, в продължение на 53
дни. По време на този арест, ищецът се опитвал да успокои свидетелката (негова
съпруга), като я убеждавал, че е задържан поради грешка. Когато излязъл
от ареста, ищецът се върнал в дома си, но изглеждал „като прекършен“. Не
желаел да контактува с познатите си, чувствал се твърде объркан,
опитвал се да разбере какво и защо му се е случило. Много хора се
обаждали да питат какво е станало, а ищецът не желаел да отговаря
на тези телефонни обаждания. Чувствал се силно подтиснат поради факта, че е без работа, защото бил отстранен от работа, докато бил
обвиняем. Свидетелката знаела, че съпругът
и работи в една от службите за сигурност на страната, че се занимава с
разузнаване в полза на Държавата и според нейната преценка, точно този факт
допринесъл за увеличаване на негативните емоции, огорчението му от задържането
и повдигнатите обвинения. Станал затворен,
вглъбен и замислен,
променил отношението си към хората и социалните си навици.
В дадените пред съда
показания, свидетелят Л. Д. М. заявява, че възприел непосредствено поведението
на ищеца по време на досъдебното производство и имал трайни и непосредствени
впечатления от въздействието на това производство върху ищеца и върху
социалните му контакти, тъй като го познавал от дълго време (1982г.) и двамата
били с общи интереси, социални и професионални контакти. За началото на
наказателното производство срещу ищеца, свидетелят узнал от телефонен разговор,
проведен с ищеца, а последният лично му съобщил, че е задържан. Помолил ищеца да уведоми
близките и съпругата му, и да потърси консултация с юристи. След 3-4 дни от момента на задържането - допуснали свидетеля на свиждане и тогава той
могъл да говори лично с ищеца. При първото посещение на свидетеля - в ареста, ищецът се държал традиционно уверено и със самочувствие. По-късно, нещата вече придобивали друг обрат –
задържаният изразявал силно разочарование от всичко, което се
случвало,
бил видимо подтиснат, изразявал претенция за липса на справедливост към него и отношение на разследващите към
ситуацията,
в която бил поставен.
По време пребиваването на ищеца в ареста на следствието, до деня на освобождаването му - свидетелят реализирал поне две посещения за
свиждане и така могъл да възприеме фактите, за които разказвал. Задържането на ищеца станало публично достояние, освен поради публикациите в медиите, но и поради факта, че близките на ищеца съобщили този
факт на интелектуалци и общественици, с
цел последните да изразят позиция
по случая (свидетелят
сочи такива лица- проф. П. и писателя А.Д.). Тези хора според
свидетеля имали положително отношение към ищеца и вярвали, че обвинениеята са
неоснователни. Голям
кръг от хора обаче, според впечатленията на свидетеля се повлияли негативно
от повдигнатото обвинение и в
поведението и отношението си „взели друг курс“. Те демонстрирали или
изразявали открито негативно или значително по- сдържано от преди отношение към
ищеца. Свидетелят бил издател на списание „СИГУРНОСТ“, а ищецът бил в редакционната колегия на
списанието и по повод на този факт - ищецът бил обществено познат на един голям кръг хора, работили или работещи
в системата на МО и
МВР, които след повдигането на обвинения станали значително по-дистанцирани
към ищеца. Тези хора вече подчертано демонстрирали резерви
към личността и дейността на ищеца, като избягвали срещи с него и отказвали
да допускат
възможност за изява на ищеца. Тези хора вече били резервирани към възможността за участие на ищеца по обществени изяви, като се мотивирали за мнението си с факта на задържането и повдигнатите обвинения, заявяваки, че очевидно има причина - това да се
случи и те си вярвали в такива
причини. Споменатите
факти повлияли на ищеца, който възприемал промяната в отношението към него и
според оценката на свидетеля, С.Н. изпаднал в „личностен срив“. В
обществото и сред познатите си, ищецът бил известен с тази особеност, че е човек на честта и достойнството – правело му впечатление
как е възприеман от околните и заради което той се повлиял в още по- голяма негативна
степен от случилото
се. Като „човек
професионалист“, ищецът принципно бил „подготвен за такива ситуации“, но въпреки това при
задържането изпаднал в тежко състояние и определял случващото се като „пълен
абсурд“. Показвал, че е много „пречупен“ от случилото се и
отношението му към „личната
справеливост“ станало драматично след това. Ищецът не се оплаквал пред
свидетеля от здравословни
проблеми, но дал достатъчно основание да се разбере, че има несподелени проблеми. Отслабнал видимо с много повече от 10 кг., споредсвидетеля започнал
да посещава лекари - кардиолог
и други неуточнени
лекари.
Пред
тесен кръг хора от
професионалните си среди, ищецът заявявал, че е български офицер и не желае да съди
родината си. Случаят
„дискредитирал“ (цит.) ищеца в професионалните му среди.
Други доказателствени средства по делото не са
събрани и не могат да бъдат обсъдени, тъй като ищецът, чрез процесуалните си
представилети заяви изрично, че се отказва от събирането им.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявените искови претенции за присъждане на
обезщетение за имуществени и за неимуществени вреди са процесуално допустими.
Претендира се обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял, в следствие повдигането и поддържането на неоснователно обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, от страна на органите на П. на Р.Б.– чрез съответните нейни
структурни звена.
Основателността на предявената искова претенция е
предпоставена от установяването на елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са следните: осъществяването на
правомощия от страна на държавния орган, който е конституиран като ответник в
процеса, настъпването на вредоносен резултат и
наличието на причинно-следствена връзка между повдигането на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер и
настъпването на релевирания вредоносен резултат.
Отговорността е обективна, и следва да бъде
реализирана независимо от наличието на субективно виновно поведение на
съответното длъжностно лице на П. на РБ (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се
произнесе по основателността на процесните искови претенции, съдът съобрази
наличието на гореспоменатите юридически факти, които бяха приети за установени
в хода на съдебното дирене, както и от задължителните
указания към съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по ТД №3/2004г. на
ОСГК на ВКС.
В конкретния случай е налице
противоправно поведение от страна на
държавен орган – П. на Р.Б.. То е
обективирано не само в повдигането, но и
в поддържането на обвинение срещу ищеца, за това, че е извършил
престъпление от общ характер.
На второ място, съдът
отчете, че са налице вредоносни
последици, които ищецът е търпял, като изводите за техния обем се налагат
от събраните доказателства и ще бъдат обсъдени по- нататък в мотивите на
решението, в контекста на определяне на размера на обезщетението.
На трето място, съдът съобрази, че е налице причинно – следствена връзка между
доказаните в настоящото производство вредоносни последици и постановените
актове на ответника – П. на РБ. Съдът счита, че пряката причинно- следствена
връзка също бе установена посредством показанията на разпитаните свидетели и
писмените доказателства, които са съставени по повод на образуваното срещу
ищеца досъдебно производство и са приобщени към настоящото дело.
При внимателно обсъждане на събраните
доказателства, съдът намира, че доказано претърпените от ищеца неимуществени
вреди в действителност са твърде значителни.
На първо място –
понесените от ищеца вредоносни последици без съмнение са свързани с изпитаното от него притеснение, неудобство, основателен
страх, които са породени от възможността за осъждане по повдигнатото
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление по чл. чл. 282, ал.3 вр.
с ал. 1, пр. първо и второ вр. с ал.1 и във връзка с чл. 26 от НК.
Страхът на ищеца е бил
основателен, понеже тежестта на предвидената в закона санкция не би могла да
бъде пренебрегната, от друга страна- с оглед предприетото от органите на П. та
РБ последователно поведение в
поддържането на обвинението – от повдигането на обвинението до обективно
възможния край на досъдебното наказателно производство. Притеснението от
прилагане на наказателна репресия, трябва да се приеме за доказано не само
поради конкретните факти, които са съобщени от разпитаните двама свидетели, но
и понеже е закономерен резултат от разглеждането на хипотезата, при която поддържаното
обвинение от органите на П. на РБ би било прието за основателно. П. на РБ е
уважавана институция, която се ползва с обществено доверие и респект.
Повдигането на обвинение е юридически акт с нееднозначни последици. Наказателната
репресия предполага възможно осъждане е идеята за това залегнала в основата на
концепцията за генералната превенция, която се разглежда в теорията и
практиката на наказателното право. Ето защо, съдът приема, че изпитването на
страх от осъждане, при наличие на повдигнато обвинение, не следва да бъде
доказвано по някакъв особен, твърде специфичен начин, освен със свидетелски
показания.
Обемът на негативните емоции обаче, подлежи на конкретно
доказване, с оглед определяне на справедливия размер на обезщетението.
Събраните в хода на
съдебното дирене доказателства – в частност особено показанията на свидетеля М.,
подкрепят изцяло твърдението на ищеца, че той е изпитал основателен страх и притеснения от осъждане, по повод на повдигнатото
срещу него обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление през период от около две години и пет
месеца - по времето от повдигането на обвинението, до влизането в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Дори периодът да е разумен от
гледна точка на наказателния процес, то той е пределно дълъг за вредите,
свързани с чувство на безпокойство и страх, притеснение и неудобства.
При това, не може да
бъде пренебрегнат факта, че по време на досъдебното производство ищецът е бил задържан неоснователно (с оглед резултата
от приключване на наказателното производство) в условията на следствения арест,
в продължение на сравнително дълъг период от време - 53 дни. В този период,
ищецът е търпял значителни неудобства, поради битовите условия, липсата на
възможност за свободно придвижване, ограничаване на социалните контакти.
Не може да бъде пренебрегнат и
фактът, че негативните емоции на ищеца са били увеличени допълнително, с оглед
на факта, че именно поради повдигнатото срещу него обвинение - ищецът е бил
временно отстранен от длъжност, „Главен
секретар” на Държавна агенция за българите в
чужбина.
На второ място –
претърпените от ищеца вредоносни последици без съмнение са свързани със
засягането на конституционно признатите негови субективни права на чест,
достойнство и добро име.
След преглед и анализ на всички събрани
доказателства, съдът приема, че по повод реализирането на наказателно
преследване спрямо ищеца, той е понесъл сериозно
накърняване на честта и
достойнството.
Преди образуване на процесното наказателно
производство ищецът не е бил осъждан, заемал е отговорна длъжност в държавната
администрация. Тези обстоятелства, обосновават извода, че ищецът е имал висока самооценка за собствената си личност,
предвид спецификата на заеманата длъжност и професия.
В контекста на изложеното, съдът намира за уместно
да вземе предвид, че обсъжданите категории
чест и достойнство, са особено значими за личността на някои категории държавни
служители, поради спецификата на осъществяваната от тях дейност. Действително, в хода на процеса пред настоящия
съд не бяха представени категорични писмени доказателства, установяващи факта,
че ищецът е заемал отговорна длъжност в сферата на обществената сигурност,
макар разпитаните двама свидетели да заявиха отделни фактически твърдения в
такава насока. Налице са обаче косвени факти, обосноваващи тази теза.
Като се има предвид, че ищецът е заемал висша
държавна длъжност в държавна агенция, то самата възможност за осъществяване на
неговите функции предполага и се основава на авторитета му, както сред неговите подчинени, така и в обществените
представи. Авторитетът, респектът към личността се изгражда трудно и в
продължителен период от време. Уронването на този авторитет на практика
осъществява само по себе си значителна вреда, чието негативно проявление - във времето
след дискредитирането, трудно може да бъде определено.
За определяне на обема на вредите съдът съобрази,
че разгласяването в обществото на случая с ареста на ищеца и за повдигнатите
срещу него обвинения, е било осъществено както от средствата за масова
информация, които следят дейността на П. на РБ, но също и по инициатива на
близките на ищеца, които са очаквали обществена подкрепа. В този смисъл, не
само действията на П. на РБ, но трети лица са способствали за разгласяването на
факта на задържането и повдигането на обвинение в извършването на тежко
умишлено престъпление.
По всички изложени съображения, след анализ на
събраните доказателствени средства, съдът намира, че засягането на честта и
достойнството на ищеца, в конкретния случай, е твърде значително по обем, както
са твърде значителни по обем и вредите, които той е понесъл.
За адекватно прилагане на принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението, съдът отчете комплексно
всички изложени по- горе обстоятелства относно характера и обема на вредите, но
и социално- икономическите условия в страната вкл. размера на минималната
работна заплата към момента на настъпването на вредоносния резултат. Именно икономически
критерий може да бъде основа на
обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и социалните
измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата,
съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението
в конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита:
Ø
характера и тежестта на повдигнатото срещу
ищеца обвинение;
Ø
факта на задържането под стража в продължение
на 53 дни;
Ø
средната продължителност на наказателния
процес, от около две години и пет месеца;
Ø
факта на отстраняване на ищеца от длъжност
поради повдигнатите срещу него обвинения;
Ø
броя на извършените процесуални действия с
участието на ищеца по време на досъдебното производство;
Ø
обема и характера на конкретно доказаните вреди, свързани със субективните възприятия на
ищеца и на обществените нагласи сред социалното му обкръжение. В тази насока
съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като възприе
лично поведението им по време на проведените разпити и счита, че посочените от
тях факти са съобщени добросъвестно.
След анализ
на установените в хода на съдебното дирене факти и съобразно посочените по-
горе критерии съдът намира, че ищеца има право да получи от ответника обезщетение
за претърпените неимуществени вреди,
в общ размер на сумата от 40 000 лева.
Размерът на обезщетението е съобразен с конкретните доказателства, но също и с
трайната практика на АС С. и ВКС за размера на обезщетенията по подобен вид
дела. За разликата над тази сума и до пълния
размер на претенцията от 120 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Заедно с
присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
законната лихва върху присъдената сума, изчислена за периода, от датата на влизане в сила на постановлението
за прекратяване на наказателното производство на 13.08.2012г., до деня на окончателното
плащане (съгласно задължителните
указания към съдилищата, съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай, лихвата се претендира от 14.08.2012г. и следва да бъде
присъдена, считано от тази дата.
По отношение
на претенциите за присъждане на разноските;
С
оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
По изчисление на съда, тези разноски са общо в общ
размер на 1468 лева, предвид съдържанието на представения от ищеца списък по чл.
80 от ГПК и уважената част от иска. При липса на възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК, направено в срок, размерът на разноските, заплатени за възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца не може да бъде обсъждано служебно.
От ответната страна не е представен списък по чл.
80 от ГПК, а при това няма данни да са направени разноски за събиране на
доказателства, поради което разноски при условията на чл. 78, ал.11 от ГПК не
следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.с адрес: гр. С., бул „*******, да
заплати на С.Д.Н. с ЕГН **********
и адрес ***, на основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в следствие на повдигането и на поддържането на
обвинение в
извършване на престъпление по чл. чл. 282, ал.3 вр. с ал. 1, пр. първо и второ
вр. с ал.1 и във връзка с чл. 26 от НК, в хода на досъдебно производство № 159/2009 г. по описа
на НСлС, пр.пр. № 4-4651/2009 г. на СГП, включително и в следствие прилагането на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и временно отстраняване от длъжност, заедно
със законната лихва върху сумата на присъдената сума на обезщетението, за
периода, считано от 14.08.2012г., до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в
частта - за горницата над присъдената сума, до пълния претендиран размер от 120
000 лева.
ОСЪЖДА П. на Р.Б., с адрес: гр. С., бул „*******, да
заплати на С.Д.Н., на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ –
сумата от 1468 лева (хиляда четиристотин шестдесет и осем лева),
представляващи съдебни разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Решението е постановено
при участието на Софийска градска П..
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд С., с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: