№ 626
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско
дело № 20243100500549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5262/19.01.2024 г. от „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. ”Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6, чрез адвокат Р. Ж. М., против Решение № 8 от
03.01.2024 г. постановено гр. д. № 5899/2023 г. по описа на Районен съд
Варна, с което е признато за установено, че С. П. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ****** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ****** не дължат на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, представлявано Р.И.М.-Т., вписано в Търговския
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК ********* сумите по
Изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013 г., на основание Заповед за
изпълнение №6033/07.08.2012г. по ч.г.д № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, а
именно: 4 794,37 лева, от които 4252,20лв.-главница до 03.08.2012г., 340,47
лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г. до 03.08.2012г.,
141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от 04.04.2012г. до
1
03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към 03.08.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева юрисконсултско
възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова- Янкова, на осн.чл.124, вр.чл.439 ГПК. Посочва, се че
обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищците са подписали
споразумения, С. П. С. на 18.06.2021 г. а М. Б. А. на 16.09.2021 г., с които
признават задълженията си по основание и размер, което от своя страна
представлява отказ от последиците на давността. След прекратяване на
споразумението поради неизпълнение, на 22.03.2023 г. е образувано ново
изпълнително дело. Изтъква, че първата инстанция е приела, че направеният
отказ от последиците на погасителната давност е невалиден, без да се
мотивира, което не отговаря на предоставените доказателства и не
кореспондира с цитирана в обжалваното решение практика. Посочва, че
законодателят не е въвел изискване за форма на отказа. Излага, че текстът на
чл. 4, ал.4 от двете споразумения е еднозначен. Цялото споразумение /и за
двамата длъжници/ е изготвено ясно, разбираемо, с достъпно формулирани
клаузи, включително и за извършения отказ. В споразумението със С.,
задължението е упоменато измежду всички задължения дължими от него на
ответното дружество. Съдът също така не е взел предвид, че по отношение на
С. се разсрочва общ дълг и в този смисъл не е необходимо да се правят
допълнителни уточнения. В споразумението на М. А. е посочено само
процесното задължение, индивидуализирано в чл. 3, ал., 1 и в този смисъл
съмнение относно извършения отказ в чл. 4, ал. 4 не може да има. Твърди, че
след направения отказ от давността, задълженията продължават да
съществуват. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърлят предявените искове.
В срока по 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. №
20972/13.03. 2024 г. от С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
****** и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ******, чрез адв.
Д. А.. Посочват, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно. Оспорват всички твърдения в жалбата, които касаят
2
неправилността на обжалвания акт. Сочат, че оплакването, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния
закон е бланкетно, неоснователно и недоказано, тъй като не се твърди кои
разпоредби е нарушил първоинстанционният съд. Твърдят, че последното
изпълнително действие по образуваното изпълнително производство е на
29.04.2013 г., когато е наложен запор на трудово възнаграждение и възбрана
на недвижим имот на ищците. С постановление от 04.12.2017г. ЧСИ Захари
Димитров прекратява изпълнителното производство по изп. дело № 164/201З
г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Излагат, че съдът правилно е приел, че не са
провеждани изпълнителни действия спрямо тях, с които да се засегне
материалната им сфера. Посочват, че доколкото изпълнителното
производство е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., то е
било приложимо до последващата му отмяна с тълкувателното решение № 2
от 26.06.2015г на ОСГТК на ВКС. По силата на цитираното постановление
погасителната давност се спира докато трае изпълнително производство.
Поради това съдът правилно е приел, че с подаването на молбата от
30.01.2013г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като
същият е бил й спрян до постановяването на TP № 2/26.06.2015 г. по тълк. д.
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, т. 10, с което е обявено, че предходното
постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давността по материалното правоотношение. Излагат, че след постановяване
на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., е започнала да тече нова пет
годишна погасителна давност, която поради чл. 3, т.2 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, е изтекла на 03.09.2020 г.
Твърдят, че новото изпълнителното дело № 378/2023г. по описа на ЧСИ
Даниела Петрова- Янкова е образувано на 29.03.2023г., много след изтичане
на 5 – годишния давностен срок. Излагат, че първата инстанция правилно е
приела, че процесното вземане е погасено по давност 03.09.2020 г. и
направеното по - късно признание на дълга не прекъсва давността. Твърди, че
направените изявление в по чл.4, ал. 4 от споразуменията са общи, поради
което не може да се считат за валиден отказ от изтекла погасителна давност,
тъй като освен, че са направени след като същата е изтекла те са и
неопределени, не съдържа изявление на длъжниците, че не желаят да се
ползва от последиците на погасителната давност било относно цялото
парично задължение, било само за част от него. Затова доводът на ответника,
3
че с чл.4, ал. 4 на споразумението всеки от длъжниците е направил валиден
отказ от изтекла вече погасителна давност, е неоснователен. На следващо
място посочват, че представените от ответника споразумения са нищожни тъй
като ответникът, като търговец с предмет на дейност събиране на вземания, се
е възползвал от незнанието и некомпетентността им и ги е подвел и склонил
да подпишат споразумения за разсрочване и отказ от последиците на
давността, въпреки че задълженията, които третират са погасени по давност,
т.е. клаузите в споразуменията противоречат на закона, заобикалят го,
накърняват добрите нрави и са неравноправни. Твърдят, че не са осъзнавали,
че подписвайки такива тип споразумения.
Молят да се постанови решение, с което да остави без уважение
въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, не се явява
и не изпраща представител. Депозирал е молба, чрез юрисконсулт Й.К., в
която поддържа изложеното във въззивната жалба, моли да се отмени
обжалваният акт и да се постанови друг, с който да се отхвърлят предявените
искове.
Въззиваемите страни С. П. С. и М. Б. А., не се явяват, не се
представляват. Депозирали са становище, чрез адв. Д. А., с което поддържат
отговора на въззивната жалба и молят да се потвърди обжалваното решение.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от С. П. С. и М. Б. А.,
против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с правно основание чл.439 ГПК, с искане да
се приеме за установено в отношенията между страните, че ищците не дължат
на ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г., на
основание Заповед за изпълнение №6033/07.08.2012г. по ЧГД № 11305 от
2012г. по описа на ВРС, а именно: 4 794,37 лева, от която 4252,20лв.-главница
до 03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от
01.12.2011г. до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за
периода от 04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към
03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 95,89 лв. платена държавна такса и 283,82 лева
4
юрисконсултско възнаграждение, поради погасяване на вземането по давност,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 378/2023г. по описа
на ЧСИ Даниела Петрова- Янкова.
В исковата молба се заявява, че на 19.04.2023 г. С. и на 13.04.2023 г. А.,
получили покана за доброволно изпълнение на парично задължение по ИД №
378/2023 г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова. От поканите било
видно, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 15.01.2013г. от Районен
съд гр. Варна, на основание Заповед за изпълнение по ЧГД № 11305 от 2012г.
са осъдени солидарно да заплатят на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД -
конституиран взискател, съгласно договор за цесия от 28.09.2018г., по силата
на който „ОТП Факторинг“ ЕАД е прехвърлил вземането си на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Към поканите бил приложен изпълнителен лист издаден
на 15.01.2013г. по ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС, в полза на „Банка
ДСК“ ЕАД. Твърдят, че задължението по изпълнителното дело възлиза на
11020,40 лева. Сочат, че не дължат сумата, никой не им я претендирал повече
от 10 г. Нямат никакви законови и договорни отношения с взискателя и не са
уведомявани за договора за цесия. Изтъкват, че изпълнителният лист е
издаден в полза на „Банка ДСК“ и задължението по него е погасено с
изтичането на петгодишния давностен срок, считано от дата на която е
подадено заявлението за заповедта – 03. 08.2012 г. т.е. на 03.08.2017г., на
основание чл. 110 от ЗЗД. Не им е известно давността да е спирана и
прекъсвана. В случай, че е спирана и прекъсвана, се позоват на абсолютната
давност, която е изтекла на 03.08.2022 г. на основание чл. 112 ал.1 от ЗЗД. С
оглед на изложеното, твърдят, че не дължат описаните по горе суми, за които
е издаден ИЛ на 15.01.2013 г., тъй като са погасени по давност.
В отговора на исковата молба ответникът „ЕОС МАТРИКС” ЕООД
посочва, че освен ИД № 378/2023г. на ЧСИ Янкова, за процесното вземане
предходен кредитор е образувал изпълнително дело № 00164/2013 по описа
ЧСИ Захари Димитров, което е било прекратено. Сочи, че неоснователно
ищците се позоват на абсолютната погасителна давност, която към момента
не е изтекла, предвид че разпоредбата действа за напред и първото и
позоваване ще е възможно през 2031 г.
Твърдят, че на 18.06.2021 г. С. С. и на 16.09.2021 г. М. А., са подписали
споразумения, с които признават задължението по основание и размер и са
5
направили отказ от погасителна давност. От датите на подписване на
споразуменията, за всеки един от ищците е започнал да тече нов давностен
срок.
От представените писмени доказателства, от становищата на страните,
обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е налице спор, че въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по ч. гр. д. ЧГД № 11305 от 2012г. по описа на ВРС е издаден
изпълнителен лист от 15.01.2013 г в полза на „Банка ДСК“ срещу С. П. С. и
М. Б. А., за сумата от 4 794,37 лева, от която: 4252,20лв.-главница до
03.08.2012г., 340,47 лв.- неплатена договорна лихва за периода от 01.12.2011г.
до 03.08.2012г., 141,70 лв.- неплатена санкционираща лихва за периода от
04.04.2012г. до 03.08.2012г., 60,00 лв.- неплатена заемна такса към
03.08.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението- 03.08.2012г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 95,89лв. платена държавна такса и 283,82 лева
юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от договор за кредит за текущо потребление от 29.11.2010 г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба от 30.01.2013 г.
на „Банка ДСК“, е образувано ИД №0164/2013 г. по описа на ЧСИ Захари
Димитров. От приложената преписка от изпълнителното дело се установява,
че съдебният изпълнител е направил справки за трудовите договори на
длъжниците на 11.02.2013 г. Поканите за доброволно изпълнение са получени
на 14.02.2013 г. от М. А. и на 19.02.2013 г. от С. С.. На 11.02.2013 г. по
отношение на длъжниците са направени справки в службата по вписванията,
справки за МПС в ОДП – Варна – пътна полиция. Извършена е и справка за
декларирано имущество в Община Варна. По делото на 29.04.2013 г. са
наложени запори на трудовите възнаграждения на ищците, както и възбрана
върху недвижим имот на А., за което й е изпратено съобщение от същата
дата. С постановление от 04.12.2017 г. съдебният изпълнител е прекратил
изпълнителното дело №0164/2013 г. С молба от 28.07.2017 г. „ОТП
Факторинг” заявява желание да се конституира като взискател по
изпълнителното дело, въз основа на договор за покупко - продажба на
вземания на „Банка ДСК” ЕАД от 11.02.2013г. към настоящите ищци. С
6
резолюция от 04.12.2017 г. ЧСИ отказва конституирането, поради
прекратяване на изпълнителното дело. На същата дата са изпратени
съобщения за прекратяване на изпълнителното дело на ищците и на „Банка
ДСК“. Със съобщения от 05.12.2017г. ЧСИ вдига наложените запори и
възбрана. Ответникът “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с молба с вх. № 6747/
02.04.2019г., е поискал да се конституира като взискател в ИД № 00164/2013
г., на основание, сключен на 28.08.2018 г., договор за цесия между него и „
ОТП Факторинг“ с предмет процесното вземане. С разпореждане от
11.04.2019 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата с мотив,
че делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8.
На 16.09.2021 г. между М. Б. А., и “ЕОС МАТРИКС ” ЕООД е
сключено споразумение за разсрочване на парично задължение/ стр. от 30 и
31 от гр. д 5899/2023 г на ВРС/, с което А. признава по основание и размер
задължение на стойност от 8214.63 лв. към ответника. Дългът е възникнал по
силата на сключен договор за кредит на 29.11.2010 г. между “Банка ДСК”
ЕАД и С. П. С., по който тя е поръчител. В споразумението е посочено, че
„Банка ДСК” ЕАД е цедирала вземането на ОТП „ Факторинг“, който от своя
страна го е прехвърли на „ЕОС МАТРИКС ”. По делото е вложен и
погасителен план за разсрочено плащане на задължението.
По делото е приложено и споразумение за разсрочване на парично
задължение, / стр. от 27 до 29 от гр. д 5899/2023 г на ВРС/ от което се
установява, че на 18.06.2021г. Стилян П. С. признава, че към 15.06.2021 г.
има задължение към „ЕОС МАТРИКС“ възлизащо на обща стойност
69275,01 лева. В чл. 3 на споразумението е описано, че задължението
произтича от:
Договор за кредит от дата 22.09.2011 г., цедиран от „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Задължението
към 15.06.2021 г. възлиза на стойност 807.84 лв.
Договор за кредит от дата 29.11.2010 г., цедиран от „Банка ДСК” ЕАД
на ОТП „ Факторинг“, който от своя страна го е прехвърлил на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД. Задължението към 15.06.2021 г. възлиза на стойност
8231.29 лв.
Договор за кредит от дата 27.09.2010 г., цедиран от Банка ДСК”ЕАД
на ОТП „ Факторинг“, който от своя страна го е прехвърлил на „ЕОС
7
МАТРИКС. Задължението към 15.06.2021 г. възлиза на стойност 51937.98 лв.
Договор за кредит от дата 26.09.2011 г., цедиран от Банка ДСК” ЕАД
на ОТП „ Факторинг“, който от своя страна го е прехвърлил на „ЕОС
МАТРИКС. Задължението към 15.06.2021 г. възлиза на стойност 2154.20 лв.
Договор за кредит от дата 04.03.2015 г., цедиран от Париба Пърсънъл
Файненс С.А., на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Задължението към 15.06.2021 г.
възлиза на стойност 4351.54 лв. Посочено е че, по задължението има
образувано изпълнително дело.
Договор за кредит от дата 09.03.2016 г., цедиран от Париба Пърсънъл
Файненс С.А., на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Задължението към 15.06.2021 г.
възлиза на стойност 1792.17 лв. Посочено е че, по задължението има
образувано изпълнително дело.
Видно от преписката по приложеното ИД № 378/2023 г., ответникът е
подал на 29.03.2013 г. молба до ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, за
образуване на изпълнително производство за сумите посочени в
изпълнителен лист издаден на 15.01.2013г. от ВРС/ процесните суми/,
дължими солидарно от длъжниците.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с
приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни
изводи:
При проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение,
съобразно разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите
въпроси съобрази следното:
Предявен е иск с правна квалификация - чл. 439, от ГПК.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбите оплаквания. Релевираните от въззивника
оплаквания се свеждат до това, че първата инстанция погрешно е приела, че
сключените споразумения не са прекъснали давността.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането.
Първото изпълнително дело за процесното вземане е образувано на
8
30.01.2013 г. от ЧСИ Захари Димитров под номер 00164/2013.
Изпълнителното производство се прекратява, на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК, когато в продължение на две години не са извършвани
изпълнителни действия. Прекратяването настъпва по силата за закона, поради
което акта на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
производство има декларативно а не конститутивно действие. В настоящия
случай последните изпълнителни действия са извършени на 29.04.2013 г.,
когато са наложени запори на трудовите възнаграждения на ищците, както и
възбрана върху недвижим имот на А.. От този момент в продължение на две
години не са извършвани други изпълнителни действия по изпълнителното
дело, поради което то се е прекратило на 30.04.2015 г., по силата на закона. С
постановлението от 04.12.2017г. за прекратяване на изпълнителното дело
№0164/2013 г., ЧСИ Димитров само е прогласил настъпилата перемпция.
В Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд е указано, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес и новата
погасителна давност за вземането започва да тече от дата на прекратяване на
изпълнителното производство. Съгласно ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС, разрешенията на постановлението се прилагат до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, с което е обявено, че ППВС №3/80 г. е изгубило
сила.
Изпълнително дело № 00164/2013 г. е образувано и прекратено при
действието на посоченото по - горе постановление, поради което в настоящия
казуса приложение следва да намерят постановките дадени в него и да се
приеме, че новата погасителна давност е започнала да тече с прекратяване на
изпълнителното производство.
Изпълнително дело № 00164/2013 г. е прекратено на 30.04. 2015 г., от
която дата, на основание чл. 117 от ЗЗД, за процесното вземане е започнала
да тече нова 5 – годишна давност. Докато е текла давността по силата на чл.
3, т. 2 ЗМДВИП е бил спряна за период от два месеца и седем дни считано от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./ 68 дни/, следователно давностният срок за
процесното вземане е изтекъл на 08.07.2020 г.
Не съществува спор в съдебната практика и доктрината, че
прекъсването на погасителната давност може да настъпи само когато тя е
9
започнала да тече, но не е изтекла. В този смисъл виж ст. 668 от Гражданско
право – обща част на Мария Павлова, издателство Софи-Р 2002 г.,
Тълкувателно решение № 4 от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК и Решение № 49 от 04.04.2017 г. по т. д. №
50236 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Безспорно установено и не е спорно между страните, че „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД е сключил въпросните споразумения на 18.06.2021 г. със
С. С. и на 16.09.2021г. с М. Б. А., след като погасителната давност за
процесното вземане е изтекла на 08.07.2020 г. Както беше отбелязано по –
горе, не е възможно да се прекъсне давностен срок, който вече е изтекъл.
Предвид изложеното се явява неоснователно възражението, че с
подписване на споразуменията ищците са направили валиден отказ от
последиците на давността.
С оглед изложеното в настоящите мотиви процесното вземане е
погасено по давност на основание чл. 110 от ЗЗД, поради което предявеният
иск следва да бъде уважен.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с тези
на ВРС отразени в Решение № 8 от 03.01.2024 г. постановено гр. д. №
5899/2023 г. по описа на Районен съд Варна, то следва да бъде потвърдено,
като правилно.
По разноските
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените
доказателства, в полза на въззиваемите – ищци, на основание, чл. 78, ал. 1 от
ГПК, следва да се присъдят сторените в настоящата инстанция разноски в
размер на 1000 лв., за заплатено адв. възнаграждение, съобразно
представените списък на разноските.
Мотивиран от гореизложеното, съдът на основание чл. 271 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8 от 03.01.2024 г. постановено гр. д. №
5899/2023 г. по описа на Районен съд - Варна.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо
Петков Казанджията" № 4-6, представлявано Р.И.М.-Т., вписано в Търговския
10
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ НА
С. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност „Планова”
№746 и М. Б. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна местност
„Планова” №746, СУМАТА от 1000.00 лева / хиляда лева/ , представляваща
сторените във въззивно гр.дело № 549 по описа за 2024г. на ВОС, разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11