Решение по дело №2277/2022 на Административен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№…………….

 

 

гр. Варна, 19.12.2022 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав в публично заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

СЪДИЯ: Кремена Данаилова

 

при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №2277/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от В.Р.В. ЕГН ********** срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/16945/15.09.2022 г. издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, в частта относно началната дата на отпускане на помощта – 01.09.2022 г. Изложено е, че е извършено преосвидетелстване на детето Т.Д.С., издадено е решение на ТЕЛК, което е било оспорено и отменено с решение на НЕЛК, като с последното е определено правилно 100% увреждане. Счита че датата, от която следва да се отпусне помощта е от началото на месеца на ЕР на ТЕЛК от 09.06.2022 г. В съдебно заседание, чрез адв. В. Д. жалбата се поддържа и посочва, че помощта е следвало да се отпусне от 01.06.2022 г. Отправено е искане за отмяна на заповедта в оспорената част и присъждане на сторени разноски и възнаграждение за адвокат, който е предоставил безплатно правна помощ.

Ответникът – директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна в писмено становище от 28.11.2022 г. оспорва жалбата. Изтъква, че новото заявление с представено влязло в сила решение на ТЕЛК е от 12.09.2022 г., за това от 01.09.2022 г. е отпусната помощта. Намира, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че се претендира такова от жалбоподателя.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

В.Р.В. е майка на Т.Д.С. роден на *** г.

 Издадено е Експертно решение на ТЕЛК № 2098/17.06.2020 г., с което на Т.Д.С. е определено вид и степен на увреждане /ВСУ/ 85% без чужда помощ, срок на определения процент ВСУ - 01.06.2023 г.

С ЕР на ТЕЛК № 90395/09.06.2022 г. на Т.Д.С. е определено ВСУ 85% с чужда помощ, със срок 01.06.2025 г. По жалба от В.Р.В. решението е отменено с ЕР № 90897/31.08.2022 г. на НЕЛК като е определено ВСУ 100 % с чужда помощ пожизнено, водеща диагноза – детски аутизъм.

Подадено е Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-В/16945/12.09.2022 г. за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8а от ЗСПД от В.Р.В. ***, в което е посочено, че с влязло в сила решение на НЕЛК № 90897/31.08.2022 г. е преосвидетелстван Т.Д.С. и е определено ВСУ 100%.

Издадена е оспорената Заповед №ЗСПД/Д-В/16945/15.09.2022 г. от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която на основание чл. 10, ал.4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, вр. чл. 8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД е отпусната на В.Р.В. месечна помощ за детето Т.Д.С. в размер на 930 лева за срок от 01.09.2022 г. до 31.07.2034 г.

С оглед установеното съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката на 20.09.2022 г. В същата е посочена само, че подлежи на обжалване по реда на АПК. Не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалбата, поради което 14 – дневния срок за оспорване предвиден в чл.149, ал.1 от АПК на основание чл.140, ал.1 от АПК се е удължил на два месеца. Жалбата е подадена на 27.09.2022 г. в установения срок, от надлежна страна, пред компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган съобразно чл.10, ал.4 от ЗСПД. В същата не са изложени фактически и правни основания, мотивирали административния орган да определи началната дата на отпускане на помощта 01.09.2022 г. В Информация № 35 от началник отдел СЗ в ДСП – Варна изх. № 30-81468/28.09.2022 г. са изложени мотиви относно определяне началната дата на заповедта, а именно подадено заявление от 12.09.2022 г. за отпускане на помощ въз основа на решение на НЕЛК и не е налице основание за доплащане на разликата от 450 лева до 930 лева за м.06, 07 и 08.2022 г.

Съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), в препроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. В случая въпреки, че мотивите не са от административния орган след като са представени с административната преписка следва да се счита, че се споделят от ответника, поради което са такива и на заповедта. От изложеното се налага извода, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед.

В заявление – декларация подадена от В.Р.В. на 12.09.2022 г. в заглавието на използвания образец за заявление е посочено, че се иска отпускане на месечна помощ по чл. 8а от ЗСПД, която норма е отменена ДВ бр. 23 от 2009 г., в сила от 1.01.2009 г. От изложените факти в заявлението се установява, че то е с правно основание чл. 8д, ал.1 от ЗСПД, поради което законосъобразно административния орган е приел, че основанието за отпускане на помощта е посочената норма. Оспорената заповед е издадена при спазване на процесуалните правила.

Спорът между страните е по извършеното преосвидетелстване на детето с ЕР на ТЕЛК от 09.06.2022 г., кога е началната дата за отпускане на месечната помощ. Приложимите правни норми са следните:

Чл. 8д, ал.1 от ЗСПД - Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Чл.8д, ал.7 от ЗСПД - Месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Чл.24б, ал.4 от ППЗСПД - В случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца.

Чл. 26б, ал.6 от ППЗСПД - Когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4.

Преосвидетелстване на детето Т.Д.С. с родител В.Р.В. е извършено с ЕР на ТЕЛК № 90395/09.06.2022 г., което е отменено с ЕР на НЕЛК № 90897/31.08.2022 г. и е определена ВСУ 100% с чужда помощ, тоест ако е действал законосъобразно ТЕЛК е следвало с неговото решение от 09.06.2022 г. да бъде определена ВСУ 100% с чужда помощ. Жалбоподателката е нямала вина за постановеното незаконосъобразно решение на ТЕЛК от 09.06.2022 г., поради което, в случая намира приложение чл.24б, ал.6 от ТЕЛК и на основание чл.24б, ал.4 от ППЗСПД е следвало да се отпусне помощта от 01.06.2022 г. Нормата на чл. 8д, ал.7 от ЗСПД не намира приложение в настоящия казус, защото подаването на заявлението – декларация на 12.09.2022 г. е поради изчакване резултата от обжалването на решението на ТЕЛК. Също така не е следвало след получаване на решението на ТЕЛК от 09.06.2022 г. жалбоподателката да подава молба – декларация, защото тя е оспорила решението на ТЕЛК.   

Налице е дете с трайно увреждане, което е било преосвидетелствано и няма промяна във вида и степента на увреждане, която да води до отпадане на правото на месечна помощ, а напротив от оценка на ВСУ 85 % без чужда помощ е определена на ВСУ 100% с чужда помощ, тоест датата от която е определена ВСУ 100% с чужда помощ за целите на получаване на месечна помощ за дете с увреждане следва да е 09.06.2022 г., съответно помощта се дължи от 01.06.2022 г. в размер на 930 лева, съгласно чл.62, ал.16, т.1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2022 г. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, решения по адм. дела №№ 7580/2018 г., №6294/2018 г., №6868/2018 г., № 9526/2018 г. и № 8166/2018 г.

Оспореното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон, което е основание за отмяната му съгласно чл. 146, т.4 от АПК. Административната преписка следва да се върне на ответника за произнасяне по заявлението на жалбоподателката, съобразно мотивите на настоящото решение в 7 - дневен срок от получаване на преписката, на основание чл. 174 от АПК.

Предвид изхода на спора искането на жалбоподателката за присъждане на държавна такса в размер на 10 лева е основателно, поради което на основание чл.143, ал.1 от АПК следва ДСП – Варна да бъде осъдена да заплати сумата.

Жалбоподателката е представлявана от адв. Д. съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.11.2022 г., в който е посочено, че процесуалното представителство по делото се извършва от адвоката безплатно на материално затруднено лице на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Предвидено е с  чл. 5, ал.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., че адвокатите могат да оказват безплатна правна помощ на материално затруднени лица. На основание чл.36, ал.2 от ЗА и чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. следва да се определи възнаграждение за адв. В. К. Д. в размер на минимално предвиденото - 1000 лева. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде осъдена ДСП – Варна да заплати в полза на адв. В. К. Д. сумата от 1000 лева за оказана безплатно адвокатска помощ.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 и чл.174 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В/16945/15.09.2022 г. издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, в частта относно началната дата на отпускане на помощта – 01.09.2022 г.

ИЗПРАЩА на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна административната приписка по Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-В/16945/12.09.2022 г. от В.Р.В., за издаване на заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в 7 - дневен срок от получаване на съобщението.

ОСЪЖДА Дирекция социално подпомагане – гр. Варна да заплати в полза на В.Р.В. ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лева, представляваща държавна такса.

ОСЪЖДА Дирекция социално подпомагане – гр. Варна да заплати в полза на В. К. Д. ЕГН **********  сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща оказана безплатно адвокатска помощ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

СЪДИЯ :