Решение по дело №1473/2017 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 273
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 5 февруари 2020 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20171450101473
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

Година

25.11.2019 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри граждански

състав

 

 

 

 

 

На

 

 

Година

 

 

В публичното заседание на 13.05.2019 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор                                                                     

 

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1473

по описа за

2017

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

М.Ц.Н., ЕГН ********** *** чрез процесуалния си представител адв. Н.И. от САК е предявил искове при условията на обективно кумулативно съединяване против Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, с които моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 838.40 лв. представляваща неизплатени арендни вноски по договор за аренда от 12.09.2012 г. за стопанската 2013/2014 г.; 2014/2015 г. и 2015/2016 г. общо в размер на 738.40 лв., както и неизплатени арендни вноски по договор за аренда от 08.04.2013 г. в размер на 100 лв., така също и законната лихва от датите на съответно възникналите задължения за плащане, от които задължения за стопанската 2013/2014 г. по договор за аренда  от 12.09.2012 г. с падеж 30.11.2014 г. върху главница от 374.00 лв., лихва за забава в размер на 107.31 лв. от дата 01.12.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл., задължения за стопанската 2013/2014 г. по договор за аренда от 08.04.2013 г. с падеж 30.11.2014 г., - върху главница от 100 лв., лихва за забава в размер на 28.74 лв. от дата 01.12.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл., задължения за стопанската 2014/2015 г. по договор за аренда от 12.09.2012 г. с падеж 30.11.2015 г. – върху главница от 182.00 лв. лихва за забава в размер на 33.84 лв. от дата 01.12.2014 г. до 28.09.2017 г. вкл. и задължения за стопанската 2015/2016 г. по договор за аренда от 12.09.2012 г. с падеж 30.11.2016 г. – върху главница от 182.00 лв. – лихва за забава в размер на 15.30 лв. от 01.12.2016 г. до 28.09.2017 г., или общо лихва в размер на 185.54 лв., както и законна лихва върху тези суми от датата на предявяване на иска до окончателното и заплащане. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника изцяло оспорва исковете. Твърди, че задълженията му по процесните арендни договори са изпълнени.

В срока по  чл. 211 ал. 1 ГПК е предявен и насрещен иск от Д.Ф.Л., ЕГН ********** *** против М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, с който ищеца по същия моли съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати сумата 8712.40 лв. представляваща част от дължими неустойки по чл. 11 от прекратените договори за аренда, ведно със законната лихва върху сумата начиная от 08.08.2017 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор на насрещния иск, в който отговор същият се оспорва като неоснователен и недоказан.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 8 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД по първоначалните искове и чл. 92 ЗЗД по насрещния иск.

Събрани са писмени доказателства. Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначално предявеният иск:

Твърди се в исковата молба, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните са сключени два договора за аренда на земеделска земя - договор за аренда на зем. земя от 12.09.2012 г. с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при МзРС в дв. вх. регистър № 2292/12.09.2012 г., т. IV, относно зем. земи, съответно в м. „Искъра“ с площ от 6.001 дка, в м. „Лъката“ с площ от 6.000 дка, в м. „Искъра“ с площ от 11.385 дка, за срок от 10 години. Представен е и втори договор за аренда на зем. земя от 08.04.2013 год., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при МзРС в дв. вх. регистър № 827/08.04.2013 г., т. II, относно зем. земя в м. „Въртен камък“, с площ от 50 дка. и този договор е сключен за срок от 10 години. И двата договори са прекратени, считано от 08.08.2015 год. Горното не се оспорва от страните.  Твърди се, а и в договорите е отразено, че арендното плащане се дължи от арендатора на арендодателя за всяка стопанска година не по-късно от 30-то число на месец ноември на всяка календарна година, но до момента на прекратяване на арендните договори ответника не е изпълнил изцяло задълженията си по тях, както е посочено в обстоятелствената част на исковата молба, като общо дължимата сума по двата договора за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. е общо в размер на 838.40 лв. Претендира се и лихва за забава общо за трите стопански години в размер на 185.54 лв. Твърди се че поради неплащане на дължимите суми ищеца е отправил до ответника покана по пощата, получена от последния на 28.04.2017 г., но плащане не е последвало.

В писмения си отговор ответника чрез процесуалния си представител твърди, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договорите, като за получените плащания ищеца лично се е подписвал, а по отношение на имота в местността „Искъра“ с площ от 11.385 дка, договорената рента е давана на трето лице със знанието и съгласието на ищеца. В подкрепа на горното е представил заверено копие от тетрадка, в която е отразено „за стоп. 2014/2015 г.“, и под името „М.“ плащане за имот в местността „Пчелина“ 100 лв. и за два имота в местността „Искъра„ по 6 дка. по 90 лв. за всеки един от тях, или обща сума от 280 лв., както и заверено копие от списък „Договори рента честни лица“, където на две места срещу името М.Ц.Н. за имоти №№ 002005, 247003, 002010 и 245006 е отразена обща сума от 280 лв., платени на 23.09.2016 г. Подписите на тези два документа не са оспорени изрично от ищеца.

Съгласно чл. 1 - чл. 3 от ЗАЗ, предмет на договора за аренда е предоставяне на земеделската земя и/или недвижими и движими вещи за земеделско производство, за временно ползуване от арендодателя на арендатора, срещу заплащане от последния на определено арендно плащане. Същият е формален, двустранен, възмезден, консенсуален и поражда само право на ползване и своене на плодовете. Предмет на договора могат да бъдат само лимитативно изброените в закона вещи. Правата и задълженията на страните са в корелативна връзка - правата на едната от тях са задължения за другата, и обратно. Задълженията на арендодателя са да предаде на арендатора уговорената вещ по опис годна за използване и да я поддържа в такова състояние. Съответно законоустановени задължения на арендатора са да плаща рентата в уговорения срок и по уговорения начин, да ползва вещите с грижата на добър стопанин, да извършва текущото поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на договора и да го върне на арендодателя след изтичане на срока в състоянието, в което го е получил. Освен изрично предвидените в закона права и задължения, е възможно страните да уговорят и други такива.

По делото е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като вярна, обективна и компетентно изготвена, вещото лице е посочило, че левовата равностойност на заплащаните от ответника ренти за 2014, 2015 и 2016 г. по първия договор от 2012 г. е в размер на 701.58 лв.,а по втория договор от 2013 г. за трите години е 300 лв. Съобразно равностойността на договорените 40 кг. жито за декар по договора от 12.09.2012 г. се дължи по 233.86 лв. за всяка една от трито стопански години. 

Отразено е в заключението, че въз основа на представена първична документация от земеделския производител Д.Ф.Л. по договора от 2012 г. за стопанската 2013/2014 г. няма доказателства да е извършено плащане, а за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 г. са заплатени по 180 лв. за всяка стопанска година или общо 360 лв. По договора от 2013 г. за стопанската 2013/2014 г. няма доказателства за извършени плащания, а за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. са заплатени по 100 лв. за всяка стопанска година или общо 200 лв., или са останали дължими и незаплатени по договора от 12.09.2012 г. за трите стопански години общо 341.58 лв., а по договора от 08.04.2013 г. са останали дължими и незаплатени 100 лв.

За дължимата сума за стопанската 2013/2014 г. по първия договор, от 01.12.2013 г. до момента на предявяване на иска е 37.69 лв., за дължимата сума за 2015 година лихвата е 13.81 лв., за дължимата се сума за 2016 г. е 8.32 лв., а върху сумата от 100 лв. по втория договор, считано от 2014 г. лихвата е 15.49 лв. или общо в размер на 75.31 лв. Заключението в тази му част не е оспорено от страните и следва исковете да бъдат уважени в горните размери, като в останалата част до пълния предявен размер се отхвърлят, като неоснователни и недоказани.

В тази насока съдът не цени показанията на разпитаните свидетели Н. и Цветков, които твърдят, че не са се подписвали никъде, когато са получавали рента от ответника, но всичко което той им дължи им е изплатено. Показанията им са неотносими към настоящия спор.

По насрещния иск:

Предявеният от ответника срещу ищеца насрещен иск, приет за съвместно разглеждане по делото, има за предмет неустойки, съгласно чл. 11 от договорите за аренда, предмет на делото дължими при предсрочно прекратяване на същите от страна на арендодателя в размер на 8 712.40 лв., представляващи сума в двоен размер на стойността на направените разходи за обработка на земята. Твърди се в насрещния иск, че тъй като двата договора за аренда са сключени за срок от 10 години с презумпцията, че арендатора ще ги ползва през целия 10 – годишен период той е извършил значителни разходи свързани с привеждането им в състояние отговарящо на предназначението им за ползване, като за почистване на терените е на правил разходи от 3600 лв., за ръчно почистване от дървета и камъни – 2000 лв., торене – 1000 лв., разходи за гориво 2112.40 лв., или обща сума в размер на 8712.40 лв.

Съгласно чл. 6 ал. 4 от ЗАЗ арендуваният обект на договора се предава по опис, подписан от страните по договора едновременно със сключването му, като опис се съставя и при връщане на обекта на договора при прекратяване на договора, и описът не може да се оспорва от страните по договора. Съгласно ал. 5 /отм./ на същия текст, действала към момента на сключване на договорите, при липса на опис се предполага, че обектът на договора е бил приет, съответно върнат, в надлежното състояние, като и че липсата на опис не е пречка арендаторът да упражнява фактическата власт върху обекта на договора и другите си права по арендния договор. По делото липсват, а и не се твърди от страните, че при предаване на имотите по договорите за аренда е съставян опис на арендуваните имоти.

Налице е законова презумпция, че при несъставянето на опис при предаване на имота, се предполага, че обектът е предаден и приет в надлежно състояние. Тази презумпция не беше оборена в хода на процеса. Доказателства относно състоянието на земите, предмет на договорите, към момента на предаването им на арендатора, не бяха представени. От показанията на свидетелите М. и Г. не може да се направи безспорен извод относно състоянието на земите към 2012 година, когато е сключен договора. От представения на лист 45 от делото протокол и платежно нареждане на лист 45 от делото не може да се направи извод кога са извършвани работите по почистване на посочените четири имота. На протокола и на платежното нареждане са посочени дати от 08.11.2016 г. и 28.11.2016 г., а договорите за аренда са прекратени на 08.08.2017 г. Липсват безспорни доказателства и какви са направените разходи за обработка на конкретните земи, за да може да се прецени от закупуваните горива и разходи за торене, колко от тях са били необходими за обработка на процесните имоти.

По горните съображения съдът намира предявения насрещен иск за неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, сумата от 341.58 лв. представляваща дължими суми по договор за аренда между страните сключен на 12.09.2012 г. за стопанските 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г., ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 02.10.2017 г., както и лихва за забавено плащане върху горната сума до предявяване на иска за периода от 01 декември за всяка календарна година до предявяване на иска в размер на 59.82 лв., както и сумата от 100 лв. дължими по договор за аренда между страните от 08.04.2013 г. ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане начиная от 02.10.2017 г., както и лихва за забавено плащане за периода от 01.12.2014 г. до предявяване на иска в размер на 15.49 лв., като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част до пълния предявен размер за главница и лихви, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, против М.Ц.Н., ЕГН ********** ***, иск за неустойка при предсрочно прекратяване на процесните договори за аренда от 12.09.2012 г. и от 08.04.2013 г. в размер на 8712.40 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Ф.Л., ЕГН ********** ***, да заплати на М.Ц.Н., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 1451.15 лв.

ОСЪЖДА М.Ц.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Д.Ф.Л., ЕГН ********** *** направените деловодни разноски по компенсация в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: