Р Е
Ш Е Н И Е
№ 16
гр. Сливен, 01. 02. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 446 по описа на съда за 2022 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от М.Х.А. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 1012-19-80#1 от 10.11.2022
г., издадено от Директора на Териториално поделение /ТП/ на Националния
осигурителен институт /НОИ/ – Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата
му против Разпореждане № 2113-19-688#5 от 06.10.2022 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на
НОИ – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
В жалбата си
оспорващият твърди, че оспореното решение
е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправни
разпоредби и с константната съдебна практика на Върховния административен съд. Излага
съображения, че: неправилно административният орган е приел, че времето на
отбиване на наборна военна служба от оспорващия за периода от 14.09.1973 г. до
01.11.1975 г. не следва да се зачете като действителен осигурителен стаж; липсва
правно основание за приложение на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на
КСО и тълкуване във връзка с последната, каквото е направено в мотивите към оспореното
решение. Позовава се на съдебна практика. Моли оспореното решение да бъде
отменено и административният орган да бъде задължен да издаде друго
разпореждане, с което на оспорващия да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият
не се явява и не се представлява. В представено писмено становище чрез
упълномощен процесуален представител моли жалбата да бъде уважена по изложените
в нея доводи.
Административният
орган – Директора на ТП на НОИ – Сливен, не се явява в съдебно заседание.
Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата
и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заявление – Вх. № 2113-19-688 от 13.06.2022 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, оспорващият
А. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ЛПОСВ/.
Към датата на подаване на заявлението, оспорващият е
на в. ***.
С Разпореждане № 2113-19-688#5 от 06.10.2022 г. на
Ръководител “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, на оспорващия е
отказано отпускане на ЛПОСВ по чл. 68, ал. 3 от КСО. Длъжностното лице по чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО е приело, че: към датата на заявлението - 13.06.2022 г., оспорващият
е с н. в. ***; зачетен е общ осигурителен стаж 15 години 6 месеца и 10 дни, от
които действителен осигурителен стаж 13 години 4 месеца и 22 дни; осигурителният
стаж за времето от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. с продължителност 2 години 1
месец и 18 дни- наборна военна служба, се зачита за осигурителен стаж, на
основание чл. 9, ал. 7 от КСО, но същият не е действителен по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО; заявителят не отговаря на условията на чл. 68, ал. 3
от КСО - няма 15 години действителен осигурителен стаж.
Разпореждането е обжалвано от А. по административен
ред в срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-80#1 от 10.11.2022 г.
на Директора на ТП на НОИ – Сливен, издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО,
Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по жалбата и я е отхвърлил
като неоснователна. За да постанови акта си, административният орган е приел,
че: по силата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, за да се зачете един стаж за
действителен, трябва кумулативно да са изпълнени две условия - лицето
действително /на практика/ да е изпълнявало функциите си /работата си/службата
си/ по трудово или служебно правоотношение или по друго правоотношение и да е
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт или да е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и да е внесло дължимите осигурителни
вноски, и следователно да има принос в осигурителната система; времето на
редовна военна служба на оспорващия от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г.
включително /2 години, 1 месец и 18 дни/, на основание чл. 81, ал. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/ /отм./ във връзка с § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО, се признава само за осигурителен стаж по този кодекс,
поради което оспорващият няма 15 години действителен осигурителен стаж и няма
право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ –
Сливен, е съобщено на оспорващия на 14.11.2022 г., а жалбата срещу него е подадена
чрез изпращане по пощата на 18.11.2022 г.
С издаденото от пенсионния орган разпореждане, на А. е
зачетен общ осигурителен стаж 15 години 6 месеца и 10 дни, от които
действителен осигурителен стаж 13 години 4 месеца и 22 дни.
По делото е установено, че за периода от 14.09.1973 г.
до 01.11.1975 г. /2 години 1 месец и 18 дни/ оспорващият е бил на наборна
военна служба. Този период е зачетен за осигурителен стаж от административния
орган, но не е зачетен за действителен осигурителен стаж, което е и основният
спорен въпрос между страните, а именно – следва ли периодът на наборна военна
служба от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. да се зачете за действителен
осигурителен стаж.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КСО 14-дневен преклузивен срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Оспореното решение е издадено при наличие на
компетентност, в установената форма и при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но е постановено в противоречие с
материалноправните разпоредби, което обуславя неговата незаконосъобразност и е
отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, въз основа на следните
съображения:
От 01.01.2022 г., правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за мъжете се придобива при
възраст 64 години и 5 месеца и осигурителен стаж 39 години и 2 месеца /чл. 15,
ал. 1, т. 7 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/. Оспорващият е
навършил възрастта по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО във връзка с чл. 15, ал. 1,
т. 7 от НПОС, но е без изискуемия осигурителен стаж, поради което няма право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
Съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с чл. 15, ал.
3, т. 7 от НПОС, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2 на
чл. 68 от КСО, от 01.01.2022 г. придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 66 години и 10 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен
стаж. Следователно, посочената норма изисква кумулативно наличието на две
предпоставки, като условие за придобиване на правото на пенсия: 15 години действителен
осигурителен стаж и минимална възраст – 66 години и 10 месеца.
За оспорващия А. са налице предвидените в чл. 68, ал.
3 от КСО условия за придобиване на правото на пенсия. Към датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия – 13.06.2022 г., А. е на в. ***, и
следователно има изискуемата от разпоредбата навършена възраст. За оспорващия е
налице и второто кумулативно предвидено в чл. 68, ал. 3 от КСО условие: 15 години
действителен осигурителен стаж.
Наред със зачетения от пенсионния орган действителен
осигурителен стаж в размер на 13 години 4 месеца и 22 дни, на оспорващия А.
следва да бъде зачетен и действителен осигурителен стаж за периода от
14.09.1973 г. до 01.11.1975 г., през който период е бил на наборна /редовна/
военна служба.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 от КСО, за
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна служба, като за тези периоди се внасят осигурителни
вноски в размера за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху
минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. Според чл. 44
от НПОС, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна
военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на
пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно
действащото законодателство, независимо кога са положени. Съобразно правилото,
съдържащо се в чл. 81 от отменения ППЗП, която норма е относима към периода на
полагане на редовната военната служба от оспорващия, времето, прекарано в редовна
военна служба, се зачита за трудов стаж от III категория.
От съществено значение за спора са и разпоредбите на
действалия и в периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. Закон за всеобщата
военна служба в Народна република България /отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.,
в сила от 27.02.1996 г./, съгласно чл. 1 от който военната служба е задължителна
за всички граждани и същата е почетно задължение за гражданите. В чл. 3 от този
закон е предвидено, че всички мъже - граждани на НРБ - без разлика на раса,
народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение
са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили. А
съгласно чл. 24 от закона /редакция към 1959 г./, срокът на редовната военна служба
във всички родове и видове войски и трудовата повинност е две години, а за
специалностите, определени със заповед на министъра на народната отбрана- три
години. Следователно, отбиването на наборна военна служба в процесния период е
било правно регламентирано задължение, изключващо възможност за избор на лицата
дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд, в
съответствие с трудовото законодателство.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО /редакция към
датата на издаване на оспорения акт/, действителен стаж е действително
изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което
лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на
задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни
вноски. Редовната военна служба не създава трудово правоотношение, но е
законово задължение, чийто период законодателят е предвидил да се зачита при
преценка правото на пенсия. Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 от КСО
изисква внасяне на осигурителни вноски за фонд „Пенсии“ за сметка на държавния
бюджет. Следователно, през периода на наборната военна служба лицето е
осигурявано за рисковете, изброени в §
1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, тъй като последните се обхващат от фонд „Пенсии“
/чл. 2, ал. 2, т. 2 от КСО/. След като стажът на редовна военна служба, положен
от А. за процесния период, се зачита за трудов такъв, съгласно действащите към
периода разпоредби, и е положен след навършването на пълнолетие от негова
страна, при действието на нормата на чл. 81 от ППЗП /отм./, то с оглед
разпоредбата на § 9, ал. 1 от КСО, същият следва да бъде признат за
действителен осигурителен стаж по смисъла и на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО /редакция
към датата на издаване на оспорения акт/ във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО.
Понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж
не са идентични, но следва да се направи извод, че военната служба е само един
вид, по характер на дейността, начин на изпълнение, задължения и отговорности,
като към нея е неприложимо разграничението за действителен и недействителен
осигурителен стаж, а следва да бъде зачетена само и единствено като
действителен осигурителен стаж по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО /редакция към датата на издаване на
оспорения акт/.
В гореизложения смисъл е и последователната и
непротиворечива съдебна практика: Решение № 6845 от 08.05.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 4145/2018 г., VI о.; Решение № 10831 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 5794/2021 г., VI о.; Решение № 1052 от 04.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
8684/2021 г., VI о.; Решение № 1733 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. №
9956/2021 г., VI о.; Решение № 2401 от 15.03.2022 г. на ВАС по адм. д. №
10914/2021 г., VI о.; Решение № 6152 от 22.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
1422/2022 г., VI о.; Решение № 9720 от 01.11.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3532/2022 г., VI о.
Към датата на постановяване на настоящото решение е
налице законодателна промяна – приет е Закон за допълнение на КСО /обн., ДВ,
бр. 8 от 25.01.2023 г./, с § 1 от който е допълнена разпоредбата на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО, като периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба е дефинитивно определен като действителен стаж по смисъла на КСО.
По изложените съображения, наред със зачетения от
пенсионния орган действителен осигурителен стаж в размер на 13 години 4 месеца
и 22 дни, на оспорващия А. следва да бъде зачетен за действителен осигурителен
стаж и периодът на наборна /редовна/ военна служба от 14.09.1973 г. до
01.11.1975 г. с продължителност 2 години 1 месец и 18 дни. В резултат, общата
продължителност на действителния осигурителен стаж на оспорващия, който следва
да бъде зачетен от пенсионния орган, е 15 години 6 месеца и 10 дни. Поради
което незаконосъобразно с оспореното решение и потвърденото с него разпореждане
е отказано да бъде зачетен за действителен осигурителен стаж осигурителният стаж в
периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. на наборна военна служба, и
неправилно административният орган е приел, че А. не отговаря на условието на
чл. 68, ал. 3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж.
По изложените съображения, оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да се отменят и делото да се изпрати като
преписка на ръководителя на “Пенсионно осигуряване” в ТП на НОИ – Сливен, за
ново произнасяне по заявлението на М.Х.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, с оглед мотивите на съда за зачитане на процесния осигурителен
стаж като действителен и определяне на правилен размер на общата
продължителност на действителния осигурителен стаж на А..
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на разноски би била основателна,
при наличие на доказателства за направени такива. По делото липсват
доказателства за направени от оспорващия разноски за настоящото производство,
поради което претенцията му за присъждане на такива следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Х.А. с ЕГН: **********,***,
Решение № 1012-19-80#1 от 10.11.2022 г., издадено от Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с което е отхвърлена
жалба с Вх. № 1012-19-80 от 13.10.2022 г., подадена от М.Х.А. против Разпореждане
№ 2113-19-688#5 от 06.10.2022 г., издадено от Ръководителя на Пенсионното
осигуряване, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-19-688#5 от 06.10.2022 г.,
издадено от Ръководител
“Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Сливен, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО на М.Х.А. ***.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Ръководителя на
“Пенсионно осигуряване” в Териториално поделение на Националния осигурителен
институт– Сливен, за ново произнасяне по заявление Вх. № 2113-19-688 от
13.06.2022 г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Сливен, подадено от М.Х.А. с ЕГН: ********** за
отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, при спазване на указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.Х.А. с ЕГН: **********,***,
заявено чрез адв.Д.Е.И., за присъждане на разноски за настоящото производство.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: