Решение по дело №28939/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 105
Дата: 4 януари 2023 г. (в сила от 4 януари 2023 г.)
Съдия: Светлана Николаева Рачева Янева
Дело: 20221110128939
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. С., 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20221110128939 по описа за 2022 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ ЕАД, ЕИК: ....,
представляван от изпълнителния директор, гр.С/адрес/ против Д. К. Й., ЕГН
********** и К. К. Й., ЕГН ********** и двамата с адрес в С/адрес/ като
наследници на К. Й. П., както и срещу С. Д. П., ЕГН ..., гр. С., .., обл. С/адрес/
чрез авд. К. с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД, с които ищцовото дружество желае да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на „Т...” ЕАД в условията на разделност следните суми – обща
претенция от 357,24 лв., от които 268,86 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2018 г. -
м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането и 57,87 лв. - законна лихва
за забава от 15.09.2019 г. до 03.05.2022г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м.04.2019 г. - м. 04.2020 г. в общ размер на 30,51
лв., от които 24,31 лв. - главница ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
6,20 лв. - лихва за периода от 15.09.2019г. до 03.05.2022г., които суми се
търсят, както следва – от С. се търсят 179.24 лева за главница за
топлоенергия и 38.58 лева за лихвата върху нея, сумата от 16.21 лева за
главница за дялово разпределение и 4.13 лева за лихва; от Д. и от К. се търсят
от по 44.81 лева за главницата за топлоенергия и 9.65 лева за лихва, 4.05
1
лева за стойност на услуга за дялово разпределение и 1.03 лева за
обезщетение за забава върху нея, както и законовата лихва върху сумите.
Поддържа се, че ответниците, с абонатен № 168538 като собственици на
имота, са използвали доставяна от дружеството топлинна енергия през
процесния период, като не са ги заплатили. Излага се още, че сградата –
етажна собственост, в която се намира имотът, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
„Н.“ ООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на
ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде
постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
претендираните суми.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК отговор от ответниците е постъпил такъв като
Д. и К. оспорват исковете като твърдят, че са се отказали от наследството на
К., а С. оспорва иска само досежно размера като навежда давност в случай, че
се докаже, че тя
е потребител на топлоенергия в качеството й на собственик. Не се ангажират
доказателства.
Третото лице – помагач не взема становище.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самоС.телно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
2
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните нямат спор и това се установява от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, както и
от справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009г. и от
два броя удостоверения на СРС от 27.02.1998г., че С. и починалият през
1996г. неин съпруг и баща на Д. и К. – К. са придобили през 1990г. ПС върху
апартамент 15 с площ от 68.61 кв.м. в сграда, находяща се к-с Суха река, а
през 1998г. синовете им са се отказали от наследството на К.. Или към датата
на подаване на исковата молба единствен собственик на имота е ответната
страна С., която е и единствена страна по материалното правоотношение
между страните и спрямо нея исковете следва да бъдат уважени, но съобразно
стореното възражение за давност, а спрямо Д. и К. за сумите от по 44.81 лева
за главницата за топлоенергия и по 9.65 лева за лихва, по 4.05 лева за
стойност на услуга за дялово разпределение и по 1.03 лева за обезщетение за
забава върху нея следва да бъдат отхвърлени.
Съдът е сезиран с исковата молба на 01.06.2022г. и дължими спрямо С.
ще бъдат сумите за периода, извън покрития с давност такъв, като покрити с
давност следва да са претенциите за периода от 01.10.2018 до 01.06.2019г. От
представените съобщения за фактури на л.37 и 38 от делото се установява, че
за подгряване на водата и за отопление за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2019г. стойността на топлоенергията е сума от 143.28 лева. Или за
сумата от 143.28 лева искът за главница като погасен с давност следва да
бъдат отхвърлен. От останалата главница в размер на 125.58 лева, С. дължи
само 4/6 от главницата или тя носи отговорност за стойност на топлоенергия
от 83.72 лева като за горницата до пълния размер от 179.24 лева искът за
главница следва да бъде отхвърлен и спрямо нея поради давност. Лихвата е
дължима изцяло като начислена след 15.09.2019г. и то в размер на 38.58 лева.
Услугата за стойност на дялово разпределение не е покрита с давност и се
дължи в пълен размер от 16.21 лева, като и сумата от 4.13 лева за лихва
върху нея.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника С. следва да се
възложат разноските по исковото производство съобразно нейната част или
3
за 4/6 от сумите така, както са сторени или обща сума в размер на 37.43 лева
– редуциран сбор от 4/6 от държавната такса в размер на 100 лева и
възнаграждение за юрисконсулт от 150 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати разноски за
възнаграждения на адвокат на ответниците Д. и К. като в размер на по 400
лева за осъществена безплатна правна помощ в исковото производство и тези
възнаграждения следва да бъдат присъдени на представляващия К. адв. С. К.
К., със съдебен адрес в гр.С., ул.Владайска с № 35, ет.3, офис 1 и на Д.. А
досежно възнаграждението, което се търси в полза на ответната страна С.
отново по реда на чл.78, ал.3 и чл.38, от ЗА, то същото в редуциран размер от
243.72 лева следва да се присъди в полза отново на адв С. К. или общото й
възнаграждение е сума от 643.72 лева.
При гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК и чл.239, ал.1 от
ГПК Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86 ЗЗД
С. Д. П., ЕГН ..., гр. С., .., обл. С/адрес/ чрез авд. К. да заплати на “Т...”
ЕАД, ЕИК ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление: гр.С/адрес/ следните суми: сумата от 83.72 лева като
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от
м.10.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния размер от 179.24 лв.; сумата от 38.58 лева -
мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 03.05.2022г.; сумата от 16.21
лева за услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. - м. 04.2020 г.
и 4.13 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2019г. до 03.05.2022г. и
ОСЪЖДА С. Д. П., ЕГН ..., гр. С., .., обл. С/адрес/ чрез авд. К. да
заплати на “Т...” ЕАД, ЕИК ...., представлявано от изпълнителен директор,
със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ на основание чл.78, ал. 1 от
ГПК сумата от 37.43 лева – съдебно-деловодни разноски за платени по
делото държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт и
4
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл.86
ЗЗД исковете на „ Т...“ ЕАД, ЕИК: .... , представляван от изпълнителния
директор, гр.С/адрес/ спрямо Д. К. Й., ЕГН ********** и К. К. Й., ЕГН
********** и двамата с адрес в С/адрес/ за осъждането им да заплатят на
ищеца следните суми: сумата от по 44.81 лева за главницата за топлоенергия
за периода от м.10.2018 г. - м.04.2020 г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, за сумата от
по 9.65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 03.05.2022г., за
сумата от по 4.05 лева за услуга за дялово разпределение за периода
м.04.2019 г. - м. 04.2020 г. и за по 1.03 лв. за лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2019г. до 03.05.2022г. и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА “Т...”
ЕАД, ЕИК ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на адвокат С. К. К., със съдебен
адрес в гр.С., ул.Владайска с № 35, ет.3, офис 1 сумата от 643.72 лева за
адвокатско възнаграждение и
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “Т...” ЕАД, ЕИК .... ,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ да заплати на Д. К. Й., ЕГН ********** чрез адв. Н.
400 лева за възнаграждение на адвокат.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Н.“ и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5