М О Т И В И:
Производството е образувано по
внесен от прокурор при Районна прокуратура - *** обвинителен акт против
подсъдимия В.В.А., с ЕГН ********** *** за извършено престъпление от общ
характер, а именно:
На 18.05.2014 г. в гр. ***, при условията на опасен рецидив, отнел
от владението на „***” ООД гр. ***
сумата от 130 лв., без съгласие на техен
представител, с намерение противозаконно да я присвои
Престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29,
ал.1, б. “а” и б. “б”от НК
Предвид разпоредбата на чл.370,
ал.1 и ал. 2 от НПК, съдът служебно насрочи предварително изслушване по делото.
Съдът разясни на подсъдимия
разпоредбата на чл.370, чл. 371, т. 1 и т. 2 от НПК, както и неговите права.
На основание чл.372, ал. 1 от НПК, съдът уведоми подсъдимия, че при
провеждане на съкратено съдебно следствие съответните доказателства и
направеното от подсъдимия самопризнание по чл.371, т. 2 от НПК ще се ползват
при постановяване на присъдата.
Подсъдимият призна изцяло фактите, описани в обвинителния акт, изрази желание
да бъде проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и
даде съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти. След
даване ход на съкратено съдебно следствие съдът, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на
свидетели и експертното заключение, дадени на досъдебното производство, без да
извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице.
Представителят на Районна
прокуратура – *** в съдебно заседание изцяло поддържа възведеното спрямо
подсъдимия обвинение, като намира същото за безспорно доказано. По отношение
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия В.В.А.
прокурорът счита, че същото следва да бъде определено съгласно разпоредбата на
чл.58а от НК.
Подсъдимият се признава за
виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и в последната си дума изразява съжаление за извършеното.
В съдебно заседание, защитникът
на подсъдимия В.В.А., адв. Виктор Стоянов от името на подзащитния и самия
подсъдим заявява, че желае делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл. 371, ал. І, т. 2 от НПК.
Защитникът на подсъдимия също
счита, за безспорно доказано обвинението, повдигнато срещу подзащитния му В.А.,
като моли при определяне на наказанието да се приеме, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - самопризнанието, критичното
отношение към извършеното, съдействието, което е оказал на разследващите и
младата му възраст, като му бъде наложено наказание към минимално предвидения
от закона размер.
Съдът съгласно чл. 370, ал. 3 от НПК, не може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК.
Съдът като съобрази, че
самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, категорично се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 11.06.2014
г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Предвид на това, в хода на
съдебното следствие на основание чл.373, ал. 2 от НПК, не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещото лица за фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид становището на страните, приема за установено следното:
На
18.05.2014 г. подсъдимият В.А. бил в дома на свои приятели, където консумирали
алкохол. Към 22:00 часа, алкохолът свършил и подсъдимият В.А., заедно със свидетеля *** отишли до денонощен
хранителен магазин, собственост на „***” ООД - гр. ***,
находящ се на ***.
В
22:28 часа, подсъдимият В.А. и свидетелят *** влезли
в магазина. Свидетелят *** отишъл до хладилните витрини, за да вземе бира, а подсъдимият
В.А. застанал пред касата. По това време продавач–консултанта *** И. бил във
вътрешността на магазина и подреждал паднали от рафтовете стоки. Подсъдимият В.А.
се възползвал от обстоятелството, че свидетелят *** И. го няма в близост до
касата, отворил чекмеджето на плота за продажба, протегнал се и хванал част от
намиращите се там пари. Взел сумата от 130 лв., които били банкноти от
по 2 и 10 лв. и ги поставил в джоба си.
Малко след това до касата дошъл и свидетелят *** И.. Дошъл и свидетелят ***,
който носел със себе си 4 бири „Каменица”. Свидетелят *** платил бирата и след
това с подсъдимия В.А. напуснали магазина. След подсъдимият
А. и свидетелят *** напуснали магазина, на свидетеля И. му направило впечатление, че част от парите в оборота
липсват. Веднага засякъл касата и установил, че липсващата сума е 130 лв.
Своевременно натиснал паник бутона на СОТ и не след дълго в магазина
пристигнали служителите на фирмата, извършваща сигнално охранителна дейност, а
малко по-късно и служители на МВР.
На следващият ден подсъдимият В.А.
похарчил открадната от него сума за лични нужди.
При условията на чл. 373, ал. 3
от НПК,
съдът напълно кредитира изнесената по-горе фактическа обстановка, която се
подкрепя от свидетелските показания на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели и която и в съдебно заседание беше потвърдена от
подсъдимия пред защитника му, като подсъдимият призна изцяло фактите и обстоятелствата изнесени по-горе.
Налице са условията на чл. 303,
ал. 2 НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин.
От изложеното е видно, че подсъдимият
В.В.А. е извършил престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и
б. “б” от НК.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – от самопризнанието на
подсъдимия от една страна, а от друга
страна с писмените доказателства приобщени към делото.
В подкрепа на фактическата обстановка са и приетите и огласени по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства по Бързо производство № Б-179/2014 г. по описа на Районна
прокуратура - ***, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично
точни и взаимно се допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
Видно от
свидетелството за съдимост на подсъдимия В.В.А., последният е многократно осъждан
с 22 броя влезли в сила присъди.
Гореописаната
фактическа обстановка се доказва по
безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от:
самопризнанията на подсъдимия А., който изцяло призна фактите, посочени в
обстоятелствената част на обвинителния акт,
показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното производство, от
извършената видео-техническа експертизи, справка за съдимост, както и от другите писмени материали по делото.
Съдът, изцяло
кредитира самопризнанието на подсъдимия А.,
тъй като то кореспондира с останалия събран доказателствен материал.
Съдът приема
заключението по изготвената в хода на досъдебното производство видео-техническа
експертиза, като компетентна и безпристрастна, като освен това кредитира и
всички писмени материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те
са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
След преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият В.В.А.,
с деянието си е осъществил състава на чл.196, ал. 1, т. 1, във
вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1 , б. “а” и б. “б” от НК, тъй като на 18.05.2014 г. в гр. ***, при условията на опасен рецидив, отнел
от владението на „***” ООД гр. *** сумата
от 130 лв., без съгласие на техен представител, с
намерение противозаконно да я присвои.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо лице.
Изпълнителното
деяние се изразява в отнемане от подсъдимия на чуждите движими вещи, описани
подробно в обвинението, собственост на “***” ООД - ***, при което се
прекъсва владението върху вещите,
без съгласието на владелеца и се
установява нова фактическа власт.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия В.А. по чл.196, ал. 1, т. 1 от НК се определя от факта, че преди деянието си по настоящото дело, подсъдимият е бил осъден неколкократно с влезли в сила присъди за престъпления по чл. 198, ал. 1 от НК; чл. 195, ал. 1 от НК; чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК което определя
приложението на чл.29 от НК.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на:
самопризнанията на подсъдимия в хода на
съкратеното съдебно следствие в съдебното
заседание, на основание чл. 371, т. 2 от НПК, който признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез разпит.
Освен това, съдът
намира, че самопризнанието на подсъдимия
по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в бързото производство
доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.
283 от НПК.
Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви
и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда по следните правни съображения:
Съдът, като прецени
всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия В.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от
общ характер, наказуемо по чл.196, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК, а
именно:
* обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи;
* от обективна
страна подсъдимият чрез своите действия е отнел
чужди движими вещи от владението на пострадалия : при условията на
опасен рецидив, отнел от владението на „***” ООД гр. *** сумата от 130 лв., без съгласие на техен представител, с намерение
противозаконно да я присвои, като е прекратил фактическата власт върху
вещите, която до момента на деянието се упражнявала от съответния владелец и е
установил своя фактическа власт върху тях; отсъствието на съгласие липсва винаги,
когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично
волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху
предмета;
* субект на
престъплението - пълнолетно вменяемо лице - не е имал фактическа власт върху
движимите вещи – предмет на
престъплението и не е бил техен
собственик;
* от субективна
страна, при осъществяване на кражбата А. е действал с пряк умисъл (т.
е., формата на вина, визирана в чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК), като е разбирал,
че отнема чужди движими вещи без съгласието на собственика им и е направил
всичко възможно за установяване на своя фактическа власт върху тях, имайки
намерение да се разпореди с откраднатите пари в своя полза, от което съдът
прави извода, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и
неговата неправомерност и противоправен резултат, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и е искал, целял и преследвал настъпването на тези
последици.
Деянието му е в пряка причинна връзка с настъпилия противоправен вредоносен
резултат. Това, че подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението и неправомерността на поведението си и е имал намерението
противозаконно да присвои чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по
време и след извършване на деянието.
Деянието е извършено в условията на опасен рецидив, в 5-годишния срок по
чл.30, във вр. с чл.29, ал. 1, б. “б” от НК. С присъда по НОХД № 2473/2009 год. на РС - ***, в законна сила от 16.12.2009 год., подсъдимият А. е осъден на 2 години и 6 месеца лишаване от
свобода при строг режим на изтърпяване на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с
чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” и с
присъда по НОХД № 314/2009 год. на РС - ***, влязла в законна
сила от 14.04.2009 год. е осъден на лишаване от
свобода за срок от 3 години при
строг режим за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 198, ал. 1, във вр. с чл.29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК .
Квалификацията на
престъплението при условията на чл.196 от НК се определя от обстоятелството, че
процесното деяние се явява опасен рецидив съгласно разпоредбите на чл. 29, ал.
1, б. “а” и б. “б” от НК. Престъпното посегателство е осъществено при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” и б. “б” от НК, предвид
предходните осъждания подсъдимия за тежки умишлени престъпления, по които е
осъждан на лишаване от свобода.
Причините за
извършване на престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост
другиму и стремеж към придобиване на облаги по лесен, но недопустим и
неправомерен начин.
При определяне на наказанието на подсъдимия В.А. за
извършеното от него престъпление съдът прецени: степента на обществената
опасност на деянието, която съдът
преценява като не много висока, степента на обществена опасност на подсъдимия
– която съдът преценява също не много висока, както и подбудите за
извършване на престъплението.
Съдът преценява, че
по отношение на подсъдимия В.А. са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства – единствено и само направеното самопризнание по време на
съдебното следствие.
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия А., като
наказанието за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, бъде
определено при условията на чл.58а от НК, доколкото е налице липса на
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства а именно: За
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК е предвидено наказание
"лишаване от свобода" от 2 до 10 години.
Съдът,
съобразявайки горните обстоятелства, счита, че напълно справедливо и съответстващо на извършеното от
подсъдимия Ангелов ще бъде налагане
на наказание "лишаване от свобода" в размер на параметрите предвидения
в закона над минимума в особената част
на НК за 196, ал. 1, т. 1 от НК- а
именно 4 години и 6 месеца, което
след редукцията на чл. 58а от НК, с намалението на 1/3, се определя наказание
лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години.
На основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието като на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит
тип.
Съдът счита, че при
определяне на наказанието лишаване от свобода под 3 /три/ години на настоящата
присъда тя би се явила в конкретния случай несправедлива и изключително
привилегирована, с оглед личността на дееца и с оглед броя на осъжданията,
които има до настоящия момент, както и обстоятелството, че за този подсъдими
това е начин на живот и на препитание. Определянето обаче на присъда лишаване
от свобода над 3 /три/ години след замяната с 1/3 би се явила като една
репресия и не отговаряща на целите посочени в чл. 36 от НК.
Определеният размер
на наказанието, съдът намира за изключително справедлив и съответстващ на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията извършени от подсъдимият и подходящи да
повлияят в конкретния случай поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият, а освен това съдът счита, че
така определеното наказание по размер ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме възможността да
върши и други престъпления за напред, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати
целите на генералната и специалната превенция.
Подсъдимият В.В.А. бе осъден да
заплати направените деловодни разноски в размер на 18.00 лв.
С оглед така
направените фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с
оглед разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: