ПРОТОКОЛ
№ 184
гр. Бургас, 08.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Илияна Т. Балтова
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Елгина Янчева Чалъмова (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600162 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим И. Д. Л. , се явява лично и с
упълномощения защитник адв. С.К..
Не се явява частният обвинител Х. И. А., редовно уведомен.
Явява се упълномощеният повереник адв. Т.Г..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Ч.
В залата присъстват призованите вещи лица проф. дтн инж.
С.К., доц. д-р инж. Х.У. и инж. Ж.Е..
Съдът докладва постъпило заключение по допълнителна тройна
автотехническа експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, считам, че няма
процесуални пречки за това. Запозната съм изцяло с представената
допълнителна тройна автотехническа експертиза.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото. Запознат съм с експертизата.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото. Запознат съм с експертизата.
Съдът като изслуша становищата на страните, намери, че няма
процесуална пречка за разглеждане на делото, тъй като неявяването на
редовно призования частен обвинител не е основание за отлагане
разглеждането на делото. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Вещите лица са със снета самоличност. Предупредени за
наказателната отговорност по чл. 291 НК.
ДАВА ХОД на съдебно следствие.
Съдът прочете заключението по допълнителната тройна
автотехническа експертиза на вещите лица проф. дтн. инж. С.К., доц. д-р инж.
Х.У. и инж. Ж.Е..
ПРИСТЪПИ към разпит на вещите лица.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. С.К.: Представили сме писмено
заключение, което поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДОЦ. Х.У. : Представили сме писмено
заключение, което поддържам.
ВЕЩОТО ЛИЦА ИНЖ. Ж.Е.: Представили сме писмено
заключение, което поддържаме.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещите лица.
АДВ. Г.: Нямам въпроси към вещите лица.
Въпрос на АДВ. К.: Вашето определение е да се извърши
преизчисление и да се отговори на всички въпроси към първоначалната
тройна автотехническа експертиза. Доколкото в заключението липсва
изричен отговор на въпрос 22 от първоначалното заключение, там, където се
третира начален момент на опасността на стоп-линия, Вие тук сочите друг
момент за възникване на опасността. Въпросът ми е – променят ли се
отговорите, които сте дали в първоначалната експертиза на въпрос 22 и в
отговорите, които сте дали на същия въпрос в хода на съдебното следствие
пред първа инстанция?
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Уважаеми апелативни съдии,
там, където не сме изрично коментирали даден въпрос за да спестим
тафтология и повторения на предходната експертиза, моля да считате, че няма
изменение. Категорично мястото на удара е определено по обективните
находки и деформациите на автомобила. Промяната на скоростите на
движение е такава, че е в рамките на физичната грешка – 2 км/ч на автомобил
„О. А.“. Физичната грешка е по-голяма, уважаеми съдии. В миналото съдебно
заседание много подробно коментирахме техническите възможности на
водачите в зависимост от момента на възникване на опасността, която се
определя от разследващия орган. Експертизата в техническата си част не е
компетентна да определи момента на възникване на опасността и в тази
експертиза изрично не сме го коментирали, защото това беше достатъчно от
предходното заседание. Така че на въпроса на уважаемия адвокат на
подсъдимия - не променяме нищо по изводите, които сме казали в
предходното съдебно заседание като допълнение към предходната
експертиза. Моля да считате, че предходната експертиза, ако приемете
2
техническа грешка въз основа на данни, които сме ползвали преди това и сме
преизчислили всички скорости на движение, които не внасят никаква
особеност по изводите от предходната експертиза.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯ И.Л.: От първата тройна
автотехническа експертиза в отговор на въпрос 5, премереният елемент към
ходовите колела се изчислява по една формула, която Вие сте дали. Къде е
тук коефициент „К“? Интересува ме какво представлява този коефициент
„К“?
АДВ. Г.: Господин председател, възразявам срещу този въпрос.
Това е въпрос, който подсъдимият задава по отношение на приета експертиза
по делото в предходната инстанция. Сега трябва да се задават, ако
подсъдимият има въпроси, към тази експертиза.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯ И.Л.: Аз смятам, че се отнася към
същата експертиза въпросът. Да направим съпоставка между първата
експертиза и тази. Този коефициент „К“ в допълнителната експертиза е
намален наполовина, от 0,45 става на 0,22, коя е причината?
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Коефициентът „К“ е
намален наполовина в допълнителната експертиза, защото този коефициент
отговаря на реалното средно ускорение на автомобил „О. К.“. Обяснявам
процедурата. Скоростта на автомобила „О. К.“ е определена обективно в
момента да удара на 16 км/ч. Ако приемете, че автомобилът е спирал преди
да навлезе на платното за движение при известния път който изминава,
средното ускорение се изчислява по проста физична формула в средния клас
на образование и е 2,2 м/сек на квадрат. Ако се вземе теорията на автомобила
с така нареченото уравнение на движение на автомобил, ускорението зависи
от двигателния момент в числителя, радиуса на водещите колела в
знаменателя и коефициент „К“, който показва каква част от максималния
двигателен момент се приема. И в двата случая средното ускорение е 2,2
м/сек на квадрат. В миналата експертиза приехме автомобила с едни качества,
с приет от нас максимален двигателен момент и ускорението съответства на
45 %. От гледна точка на разследването, според задачите се прие, че
автомобилът е с по-големите динамични качества и двигателният момент е
по-голям, максималният двигателен момент, е, тогава това ускорение
съответства на 22 %. Т.е. това сме показали, сравнението между теория и
действителността.
Максималният момент се постига при дадени обороти на
двигателя, в зависимост от двигателя. Те в зависимост от двигателя са 2000, в
зависимост дизелов или бензинов. При тръгване той не може да се постигне,
може да се постигне ако се даде силно газ, оборотите станат високи, рязко се
отпусне съединителят и тогава може да мислим за висок максимален момент.
В даденият случай ние сме правили стотици експерименти. Аз имам световни
публикации с ускорение на автомобили, средно статистически реални
ускорения. Оказва се, че в спокойна обстановка когато вие потегляте на
3
светофар, когато потегляте без наличие на автомобили, за да не се лашкат
пътниците ускорението е не по-високо от 1,7 – 1,8 м/сек на квадрат. При
рязко движение на леки автомобили, при потегляне с цел бързо да се направи
маневрата, ускорението може да достигне до 2,5 и повече м/сек на квадрат, в
зависимост от качествата на автомобила. В нашия случай приемете това
ускорение за реално определено средно - 2,2 м/сек на квадрат. Ако приемете
този момент, който е в тази експертиза, в което аз не съм уверен, въобще не
съм уверен, но ако приемете този максимален момент за даден и като тип на
автомобила, това ускорение съответства на около 22% максимален момент.
Ето това сме казали в експертизата. Тази формула може да се премахне. Тя
няма отношение към изводите. Тя просто е дадена за да се убедите, да се
уверите в нашата компетентност и не повече. В много експертизи аз не го
пиша това, за да няма въпроси. Скоростта е определена по технически път.
Ускорението е реално действително, отговарящо на фактическата обстановка,
ако приемете, че е спрял подсъдимият. Тази формула сме я дали просто за
допълнение, за яснота, ако има въпроси към теорията на движение. Таблицата
е същата. Данните са същите - коефициенти на съпротивление, изминали
пътища и ъгли, няма промяна, те са обективно определени, не може да ги
променим.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯТ И.Л.: Въпросът ми е ъглите как ги
определихте?
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Ъглите се определят от
траекторията на двата автомобила и деформациите. Ако приемете, че има
физична грешка, тя е от порядъка на 2–3 градуса. При този казус, този метод е
много точен. Когато ъгълът между двете скорости е голям, близък до 90 %,
точността е много голяма на този метод. При малки ъгли точността на този
метод е ниска, но не и в този случай. Така че може да приемем разлика във
вид на физична грешка от 2-3 градуса плюс-минус, нищо няма да се промени,
както беше с масата. Плюс-минус 2–3 км/ч, но няма да промени изводите.
Това ни е работата. Нашата основна работа е като динамици да определим
динамиката на движение. Ние сме динамици с доц. У., а инж. Е. пише
докторска дисертация при мене. Т.е. обяснявам го на съда, за да нямате
съмнение в това, което правим като динамика на удара.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯ И.Л.: Прави ми впечатление, че
деформацията, която е нанесена върху вратата на „О. К.“, е съвсем под друг
ъгъл.
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Деформацията, която
се нанася, зависи от много сложен процес на фази на удара. В началото
деформацията е еластична, ако се премахнат автомобилите тя се възвръща.
След това, следва пластична деформация като автомобилите се движат. Те
продължават да се движат напред, тази деформация е динамична, а във фазата
на възстановяване, когато се отделят автомобилите, част от тази деформация
се възвръща, има откат, т.е. това е много сложен процес. По принцип
4
деформацията на автомобилите е постигната при така наречената фаза на
деформиране в края, след еластичната фаза. Така че да говорим за форма на
деформациите трудно ще се разберем с човек, който няма специални знания.
Понятие „ъгъл на деформация“ няма. Има форма на деформация, тя е
следствие от ъглите при първоначалния контакт, но тази ъгли с течение на
фазата на удара се променят. Един удар трае в дадения случай от порядъка на
0,15 сек, в този случай. При този случай автомобилите изминават не по-малко
от метър и половина – два. Те се движат взаимно и взаимно се обхождат. При
това обхождане деформацията се мени. Това искам да обясня. Не е толкова
просто.
Няма проблем да променим ъглите, с 1-2 градуса, но според
деформациите и траекториите им, това са ъглите. Освен това ние имаме
крайното положение фиксирано. Крайното положение е пряка връзка от
ъглите преди удара. Въпросът е много сложен динамичен процес, всичко е
вързано, всичко е заедно.
Деформацията е един от критериите за определяне на ъглите на
автомобилите преди удара, един от критериите от много други.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯ И.Л.: Деформацията не определя ли
ситуирането на автомобилите преди удара?
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Деформацията е един
от критериите за определяне на ъглите на автомобилите преди удара, един от
критериите от много други.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯ И.Л.: Би ли следвало деформацията
да определя моментната ситуация на разположение на автомобилите преди
удара?
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Само от деформацията
не може да се определи състоянието преди удара, без да се има предвид
динамиката на движение на автомобилите след удара до крайното положение.
Примерно, ротацията на автомобилите зависи от момента да ударния импулс,
а моментът да ударния импулс зависи от деформацията по сложен начин. Т.е.
въпросът е много сложен, няма как да Ви го обясня.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Л.: Точно така е по закона на Нютон.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Законът на Нютон е най-лесният,
той е най-малкият закон, има много други. Законът на Нютон казва така –
каквато сила действа на единия автомобил, примерно за „О. К.“ – от ляво
надясно, същата сила действа и за „О. А.“, но с обратна посока и същата
големина отпред назад.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Л.: Въпросът е, че тук така е направено с
този коефициент, че фактически два пъти по-мощен автомобил има по-малка
двигателна сила на ходовите колела.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Това не е вярно. Водач може да
5
използва пълните възможности на автомобила, но може да използва и малка
част от пълните възможности. Най-голямата мощност на автомобил се
постига при максимални обороти, респективно максимална скорост и пълно
подаване на газ. Това е максималната мощност, защото зависи от двигателния
момент и ъгловата скорост на коляновия вал. Ние на практика използваме
много малка част от това и при тръгване и при равномерно движение.
Въпрос на ПОДСЪДИМИЯ И.Л.: А при условие, че аз съм
използвал пълната мощност?
Отговор на ВЕЩОТО ЛИЦЕ ПРОФ. К.: Ако е използвал
пълната мощност, скоростта няма да е 16 км/ч в момента на удара, а тя е
определена. Аз мога да кажа веднага какво ускорение може да стигнете и да
Ви кажа каква скорост би имало ако сте използвали пълната мощност – е, не
сте използвали пълната мощност. Пробоксуването не е пълна мощност.
Ако приемете, уважаеми съдии, без да имате предвид изчислената
скорост от 16 км/ч, че подсъдимият от място е предприел потегляне с
максимални възможности на автомобила, това означава, че времето на
движение до мястото на удара е по-малко, защото би достигнал по-висока
скорост. Тогава техническата възможност на водача на „О. А.“ да
предотврати ПТП става още по-малка степен. Т.е., приемането на ускорено
движение на подсъдимия е в ущърб на неговите действия. Времето за
движение става малко на автомобил „О. К.“. Водачката на „О. А.“ ще има още
по-малки възможности да предотврати ПТП, каквито и да са действия, което
е в ущърб на правата на подсъдимия. Ударът е обективен.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Л.: Нямам други въпроси.
АДВ. К.: Нямам други въпроси.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението на вещите лица проф. К., доц. У. и инж.
Е. и ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение в размер на по 507 лв. за всеки един от тях,
от бюджетните средства на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Да се
приключи съдебното дирене.
АДВ. Г.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Господин председател, нямаме искания по
доказателствата. Само едно изявление. Оспорваме тази експертиза, тай като,
по наше мнение, не би могло при променени параметри за теглото и
мощността на автомобилите, изводите на вещите лица да бъдат едни и същи.
Съдът като прецени становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства за
изясняване на фактическата обстановка
6
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
Предоставя думата на прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, уважаеми колеги,
считам, че първоинстанционният съд е изложил подробни съображения, с
оглед на които е счел определени обстоятелства за установени, анализирал е
наличния доказателствен материал, направил е правилна преценка на
събраните доказателства и е изтъкнал правни аргументи за постановяване на
осъдителната присъда. Същата, както и мотивите към нея, са в пълно
съответствие с разпоредбата на чл. 305 от НПК. По мое мнение липсват
доказателства, които да опровергаят правилността на направените
фактически констатации в присъдата, както и обосноваността на този
първоинстанционен акт. Липсват също така и доказателства, които да оборят
изводите на съда, че подсъдимият е извършил на престъплението, за което е
осъден. Напротив, по мое му са налице достатъчно доказателства, а именно
свидетелски показания, част от обясненията на самия подсъдим,
съдебномедицинска експертиза, тройна автотехническа експертиза,
допълнителна тройна експертиза, справки, както и назначената в съдебно
заседание, приета в днешно такова допълнителна тройна автотехническа
експертиза, които категорично убедително подкрепят извода на съда, че
подсъдимият е извършител на престъплението. Т.е., обжалваната присъда не
страда от порока необоснованост.
Безспорно е установено по делото от събраните доказателства, че
скоростта на движение на лекия автомобил „О. А.“ преди ПТП и към момента
на удара, е била 62 км/ч, с опасна зона за спиране на тази скорост 41 метра.
Скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия, а
именно „О. К.“, в момента на удара е била 16 км/ч, с опасна зона от 7 метра.
Както прочетохме в експертизата, която поддържаха изцяло вещите лица и от
становищата им в днешно съдебно заседание, в случай, че водачката на „О.
А.“ своевременно възприеме опасността в момента на влизане на „О. К.“
напречно в дясната пътна лента и реагира ефективно задействане на
спирачната система, ударът е бил непредотвратим. Това е становището в
предходната автотехническа експертиза, тъй като той е влязъл в опасната й
зона за спиране.
В днешно съдебно заседание и в изготвената експертиза вещите
лица бяха категорични, че и в двата разглеждани варианта – ако подсъдимият
е спрял преди да навлезе в лентата за движение на автомобил „О. А.“ и ако
приемем, че не е спрял, и в двата случая е налице навлизане в опасната зона
за спиране на водачката на „О. А.“. Категорични бяха вещите лица и в днешно
съдебно заседание за това, защото подсъдимият е имал безспорно възможност
7
да възприеме движещата се по пътя с предимство водачка управляваща „О.
А.“ и да съобрази скоростта й на движение и положението на самия
автомобил. Техническа възможност да предотврати произшествието е имал
със съвсем прости и елементарни от негова страна действия, а именно да спре
и да пропусне движещата се по пътя с предимство водачка, управляваща „О.
А.“. Категорични бяха вещите лица и в предходно изготвените
автотехнически експертизи, и в настоящата, че същата е нямала техническа
възможност да предотврати ПТП, спрямо мястото и момента на навлизане на
„О. К.“ в нейната пътна лента при определената скорост на движение.
Безспорно е, че тя е реагирала на опасността така, както в момента условията
са й предоставили, възможността именно като е завила волана наляво спрямо
нейната посока на движение и по този начин е предотвратила, по моему, един
по-сериозен сблъсък и по-сериозни щети на движение. Неизпълнението от
страна на подсъдимия на задължението си като водач на МПС да спре и да
пропусне движещия се автомобил по платно за движение с предимство, е
единствената причина за настъпването на това ПТП. Настъпването му по
никакъв начин не се дължи на вина от страна на водачката на автомобил „О.
А.“, на нейно неправомерно поведение, поради което не следва да й се
вменява във вина това настъпило произшествие, нито да се търси вина
категорично, нито съвина съответно, с действието на подсъдимия.
Допуснатите от подсъдимия нарушения, посочени в привличането
на обвиняемия и в атакуваната присъда по чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП,
категорично са в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат и
според мен тук няма как да се спори и не са налични по делото доказателства
за обратния извод.
Видно от материалите по досъдебното производство, както и от
проведените съдебни следствия и материали, считам, че не са налице пороци
посочени в НПК, които да съставляват съществено процесуално нарушение,
което да накърнява по някакъв начин правата на подсъдимия, респективно на
обвиняемия в досъдебното производство.
Относно наложеното наказание, считам, че същото не е явно
несправедливо. То е правилно определено при спазване на изискванията на
неговата индивидуализация, като е съобразено както с обществената опасност
на деянието, така и с тази на подсъдимия. По мое му, са отчетени много
правилно отегчаващите и смекчаващи вината обстоятелства в атакувания
първоинстанционен акт, както и причините за неговото извършване. Предвид
това, считам, че жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция, е
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение и да
потвърдите първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Бургас.
АДВ. Г.: Почитаеми апелативни съдии, моля Ви да потвърдите
атакуваната с жалбата на подсъдимия и неговия защитник присъда, като
правилна и законосъобразна. Намирам, че съдът е предприел един всестранен,
пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства в хода на
8
съдебното следствие, изяснил по възможно най-правилен начин фактическата
обстановка и съответно е приложил напълно правилно материалния закон при
така установената фактическа обстановка. Извън аргументите, които изложи
пред Вас прокурорът, ще кажа, че на първо място се солидаризирам с
неговото становище по въпроса за това, че липсват допуснати процесуални
нарушения, които са от категорията на тези, водещи до ограничаване правото
на защита на подсъдимия било в рамките на съдебното следствие, било в
рамките на досъдебното производство.
Що се касае до приложението на материалния закон, главно по
отношение на това как следва да бъдат ценени заключенията на тройната и
допълнителната тройна съдебна автотехническа експертиза, искам да
допълня към становището на прокурора единствено следното:
Невярно е изложеното от защитата на подсъдимия, че независимо
от обстоятелството, че допълнителната тройна автотехническа експертиза е
приела нови данни за максимален въртящ момент на двигателя на автомобил
„О. К.“ и различни данни по отношение на неговата маса, всички заключения
на експертизата оставали такива, както те са били в заключението на
тройната, където са възприети различни стойности за максимален въртящ
момент и за маса на автомобила. Това не е така. В днешното съдебно
заседание експертите пространно обясниха кои части от тяхното експертно
заключение се променят, но тези промени не оказват влияние върху
основните поставени пред експертизата въпроси, по отношение на опасната
зона за спиране на автомобила „О. А.“, за неговата максимална скорост, за
скоростта на автомобил „О. К.“ към момента на удара и това е напълно
обективно.
Факт е и може да се анализира по различен начин
обстоятелството, че стълкновение между двата автомобила на точно
определено място в кръстовището е имало. Обективен факт е също така под
какъв ъгъл са се намирали двата автомобила към момента на удара.
Резултатите по този въпрос се изчисляват от вещите лица обективно, в
зависимост от това какви са уврежданията по двата автомобила и в каква
позиция са се намирали те един спрямо друг и спрямо пътното платно към
момента на огледа. Ето защо не може и да се очаква и да има промяна в
заключенията на експертизата по тези въпроси, в зависимост от това какви са
били техническите възможности на автомобила, за да достигне максимален
въртящ момент от 400 нютон-метра или от 300 нютон-метра. Факт е, че след
като ударът е на това място в кръстовището, той се характеризира с такива
деформации и след удара автомобилите са се намирали в конкретно
положение, автомобилът се е движел със скорост от 16 км/ч към момента на
удара. Както вещите лица изрично заявиха, приеманата скорост за движение
на автомобил „О. А.“ от 62 км, тази разлика е в рамките на физическата
грешка, т.е. тази скорост би могла да бъде и под 60 км/ч. Отделно от това, не
бива да се неглижира обстоятелството, че съобразно с протокола за оглед на
9
местопроизшествие не е установен знак към момента на настъпването на
ПТП, който да ограничава максимално допустимата скорост на 60 км/ч.
Важно в крайна сметка е какво обективно органът по разследване
е установил на местопрестъплението, а не отговорите на Агенция „Пътна
инфраструктура“, съгласно които там е трябвало да има някакъв знак, това
обективно не е било налице, така че дори да приемем, че скоростта на
движение на автомобил „О. А.“ е бил над 60 км/ч, това по никакъв начин не
може да обоснове съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата.
Отделно от това, обстоятелството, че тя се е движела със
съобразена скорост от 60 км/ч или по-ниска, се подкрепя освен от приетите
заключения на автотехническите експертизи, които са безспорно най-
сериозното доказателство, но също така и от цяла система от преки първични
гласни доказателства, какъвто източник са свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели – участници, возили се в автомобила на
пострадалата. Така че безспорно като причина за настъпването на ПТП се
очертава една основна, а именно, нарушаването на установената със знак
„Стоп“ забрана за подсъдимия да навлезе на пътното платно, по което са се
движели пострадалите с автомобил „О. А.“.
Обстоятелството дали автомобилът е разполагал с техническа
възможност да бъде ускорен толкова бързо, че да премине през пътното
платно за движение на „О. А.“, така че да се разминат двата автомобила, е без
значение, защото обективно не се е случило така и е настъпил удар.
Естествено се поставя съответно въпросът дали съществува причинно-
следствена връзка между нарушението на тази забрана от страна на
подсъдимия и съответно настъпилият вредоносен резултат, отговорът на
който не би могъл да бъде отрицателен по простата причина, че след като
бъде зададен въпросът – ако той е спазил ограниченията на знака „Стоп“, би
ли настъпил резултатът? Съответно резултатът не настъпва, което означава,
че причинно-следствена връзка между неговото деяние и настъпилия резултат
е пряка и неразривно обективна, с оглед на което Ви моля да потвърдите
първоинстанционната присъда, която е правилна и законосъобразна.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да постановите
съдебен акт, с който да отмените обжалваната присъда и постановите нова, с
която да оправдаете подсъдимия Л., алтернативно да измените същата, като
намалите наложеното му наказание „лишаване от свобода“ и приложите
разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, що се отнася до кумулативно предвиденото
наказание „лишаване от право на управление“.
Проведеното съдебно следствие пред въззивния съд не променя
позицията на защитата ако и да има известен дисонанс между позиция на
защита и позиция на подсъдимия относно отделни характеристики на
механизма на възникване и развитие на ПТП, причинно-следствени връзки и
приложение на материалния закона. Ние тъй като на два пъти бяхме пред
10
първа инстанция, последователно и с другия процесуален представител на Л.
сме защитавали една позиция, която сме извеждали от това, кой е моментът
на възникване на опасност за движението за водача, в това число и за
водачката П.. Ние сме се ръководили и от правната теория и от съдебната
практика, че подсъдимият се защитава срещу фактите и срещу правото.
Фактите са тези, които са изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В този обвинителен акт на два пъти има ясно дефиниран
момента на възникване на опасността за водачката П.. Това е моментът, в
който подсъдимият е пресякъл стоп-линията без въобще да спира. Тук бих
искал да кажа следното. Независимо че след изслушването на назначената в
съдебното следствие тройна автотехническа експертиза настъпиха промени,
по-скоро настъпи изменение и то съществено в обстоятелствената част на
обвинението, касаещо този момент на възникване на опасността,
прокуратурата не се възползва от процесуалната възможност да измени
обвинението. Едва в хода на съдебните прения прокурорът изостави своите
фактически твърдения изложени в обвинителния акт и прие различен момент
на възникване на опасността, прие различен механизъм, различно поведение
от страна на Л., а именно, че пресичайки стоп-линията, непосредствено преди
да пресече линията на кръстовището, т.е. да навлезе в него, той е спрял, след
което е потеглил. На първо място, аз считам това за процесуално
недопустимо без да е извършено изменение на обстоятелствената част на
обвинението, но от тук натам ако следваме това, което е изложено в
обвинителния акт, следва веднага да Ви помоля да насочим Вашето внимание
към отговора на въпрос 22 от допълнителната тройна автотехническа
експертиза. Към отговорите на вещите лица, дадени пред
първоинстанционния съд и то по време на две съдебни дирения, както и към
днешното изявление на проф. К., че там, в тази част промяна в тяхното
становище липсва, а то е, че и в три различни хипотези, при този начален
момент на възникване на опасността, ако водачката П. беше изпълнила
законно вмененото й задължение да намали или да спре, то ПТП не би
настъпило. За това ние считаме, че това нейно поведение е в причинно-
следствена връзка с настъпилото ПТП. Спорен е въпросът доколко това й
поведение прекъсва причинно-следствения ход на нещата относимо към
поведението на Л.. Ние твърдим, че ако тя беше изпълнила това свое
задължение, то тогава ПТП не би настъпило, следователно поведението на Л.
не е необходимо условие, онова, без което не би се получил този резултат.
За това, ние на първо място молим съда за оправдателна присъда.
Но, тук стои въпросът доколко това поведение може да се тълкува в
контекста на независимо съпричиняване на вредоносния резултат. Според
мен, тук липсват убедителни мотиви на първоинстанционния съд, за да не
кажа, че въобще липсват такива, защото ако проследим хронологията на
мотивите, ние ще видим, че се коментира експертизата до отговора на точка
21, но всъщност обсъждане на точка 22, респективно на нашите възражения
базиращи се на тези отговори, по същество липсват. Така че следва да се
11
приеме, че правото на водача, който се движи по път с предимство, не е
абсолютно право. И тук съдебната практика е безспорна. В момента, в който
възникне опасност за движението, водачът е длъжен да се откаже от това свое
право за да предотврати ПТП.
На второ място, когато говорим за принос на водачката П., не мога
да се съглася с колегата процесуален представител на частния обвинител, що
се отнася до това дали е било налично ограничение на скоростта за водачката
П., за това, защото първоначалният оглед, който е правен на мястото на
произшествието в деня на произшествието, по същество е насочил своите
усилия около мястото на удара. С това огледът се е изчерпил. Осем месеца
по-късно - март месец 2018 година, тогава, когато вещите лица са
констатирали или по-скоро инж. Е. е констатирала дефицит на информация,
за да може да даде своето заключение, се е пристъпило към повторен оглед и
тогава е констатирано, че всъщност такъв знак няма, но има друг знак и осем
месеца по-късно, а именно, че водачката П. наближава кръстовище, което се
състои от пътя, по който тя се движи, пътя с предимство и път, който е без
предимство. Този знак сам по себе си би следвало да заостри вниманието на
П. и да направи една хипотетична опасност предвидима. Тя е следвало да
съобрази своето поведение и скоростта си на движение с този знак и ако беше
сторила това, ние твърдим, че ПТП не би се случило, за това защото тя на
още по-голямо основание очаквайки хипотетична опасност, съобразявайки
поведението си с тази предвидима опасност би предотвратила настъпването
на ПТП. Ние мислим, че съпричиняването на този резултат има значение за
размера на наказанието, който следва да бъде определен, ако признаете Л. за
виновен и най-вече за това, дали следва да му бъде наложено и кумулативно
предвиденото наказание „лишаване от право на управление на МПС“ или да
се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК. Аз ще Ви помоля да
приложите тази разпоредба. Г-н Л. навършва след има няма 11 месеца 80
години. Неговото поведение като водач на МПС в никакъв случай не може да
бъде определено като поведение на рисков водач и за това си мислим, че това
наказание би довело до една несправедливост до толкова, доколкото би
надхвърлило целите на наказанието, които са визирани в чл. 36 НК. За това,
Ви моля за съдебен акт в искания алтернативен смисъл.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ И. Д. Л.: Уважаеми
съдии, аз смятам, че съм предприел пресичане на кръстовището след като съм
огледал много добре на какво разстояние е тя, т.е. колата на пострадалата и
съм предприел рязко пресичане на кръстовището, както навсякъде правя,
защото най-важното е при управлението на МПС да се освобождава
кръстовището навреме. За съжаление колата изгасна. Много съжалявам за
това, аз съм го казал и преди това, но случилото се случило, има много обаче
неизяснени неща тук. Първо, кръстовището е у-образно, а не е
перпендикулярно, което не е отчетено с изчертаването на кръстовището в
мащаб, поради което там ъглите не са тези, които те са приели и много бих
желал кръстовището да се изчертае така и да се вземат съответните решения
12
при това положение. Освен това, ние дадохме други данни за автомобил „О.
К.“. Отразиха са данните за автомобил „О. К.“, обаче диаметърът на колелата
не се отчете. Има недостатъци по автотехническата експертиза, които още
трябва да се уточнят. Аз съм убеден, че не е спазен законът на Нютон за
класическата механика, но както и да е. Така или иначе станалото е станало.
Въпросът е, това дело се води за това, защото има смърт и средна телесна
повреда. Причината обаче за смъртта и повредата, телесна повреда, не е само
в това, в удара. Той има и последствия. Първо, едно от тези е показанията на
свидетелите. На няколко пъти свидетелката Т. П. представя показания, едно
от показанията, които представи, това е за нейния стаж като водач на МПС.
Тя казва, че преди 26 години взела свидетелство за управление на МПС, но
едва от 3 години кара. Не може да се каже, че тя е станала професионалист за
тези три години, защото необходимият стаж за получаване на квалификация
обикновено е 5 години. Точно за това ме съмнява, че тя вместо да предпочете
дясната страна на пътя, тя завива наляво и създава този фатален удар. След
фаталния удар наранената Б. Б. е приета в болница. Тя е 14 дни под лекарско
наблюдение. За тези 14 дни при всички положения е проявила симптоми на
кръвоизлив в мозъка. Защо не се търси отговорност на лекуващия лекар за
това, че не е предприел навреме лечението на тези симптоми, т.е не е
предприел мерки да установи наличието на тези симптоми, да назначи
изследвания и да назначи терапия. Това нещо не е станало, това е станало
след смъртта на Б. Б.. Другото, което се и доказа от съдебномедицинската
експертиза, че Б. Б. е била без колан. Д-р П. в своите показания в заседанието
при воденето на второто дело пред Бургаския окръжен съд, каза - щом не е
повредена седалката или ако няма повреда в колана, значи тя е била без
колан, а в същия момент семейството твърди, че: „Майка ми никога не си
слага колан, когато се вози на задната седалка“. Това е абсолютно от
показанията на свидетелите. Неколкократно Т. П. казва, че тя предупреждава
всички да си сложат коланите. В същият момент Ц. отрича това и казва:
„Никой не ни е предупреждавал да си слагаме колани. Това си е наше
задължение“. Явно е, че тук с коланите въпросът не е точно изяснен. Явно е,
че возещите се отзад, са били без колан. Това е една от причините, поради
които се е получила тази телесна повреда. Другото, което е, Т. П. казва, че
пристигналият на място К. е първият, който отива да оказва помощ и тя казва,
че той й свалил колана и й е помогнал да слезе, освен това, свалил коланите и
на останалите и им е помогнал да излязат. К. обаче казва: „Трите жени
излязоха сами, само жената, която седи зад седалката на водача, се държи за
дръжката на вратата и не може да мръдне“. В такъв случай кой е свалил
колана на Б. Б., не е изяснено това нещо, явно е, че тя е била без колан. След
като е била взета за лечение след катастрофата, тя казва, че е започнала да
плюе кръв. След това, като я изписали от „Бургасмед“, болницата в „Меден
Рудник“, тя декларира, че имала счупени два прешлена. Тези две неща не се
доказват с епикриза. „По-късно, когато постъпих, казва тя, в болницата в
Стара Загора, ми откриха пукнато ребро“, а в същия момент представя
13
епикриза за счупени двата напречни израстъци на първи и втори ломбален
прешлен, при което представя само епикриза, а носителят на образна
диагностика не е представен. Щом не е представен носителят на образна
диагностика, който е първичен документ в случая, аз не мога да приема, че
действително тя има счупвания на първи и втори ломбален прешлен, за това,
защото трябва това нещо да е отразено в образната диагностика, което е в
неразривна връзка с епикризата. Епикриза без образна диагностика не се
издава. Настоявам да се търси и там вината за това.
От вещите лица искам само отговор защо тази формула, която
дава точно показания за растежа на ускорението, тази формула е
пренебрегната. Съгласен съм, че моите познания са различни от техните, но
аз съм длъжен да ги кажа.
Всъщност, не е разпитван лекуващият лекар на Б. Б., за да се
установи от какво е причината, а би следвало като участник в цялата тази
система за лечение, би следвало да бъде разпитан. Ясно е, че това което
казвам, няма смисъл да го казвам. Вече има настроения да бъда осъден, така е.
Единственото обаче, което най-много ще ми тежи е лишаването
от правоуправление, защото аз вече не мога да ходя, не съм в състояние на
вървя, движа се изключително бавно и с помощни средства, а София е
огромна, не мога да отида при личния си лекар, не мога да отида до аптеката,
не мога да отида до банката и т.н. За това единствената молба, която имам
към съда, ако може в тази част за превенцията, да ми бъде опростена –
„лишаване от право за управление на МПС“.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ ИВ. Д. Л.:
Моля да бъда оправдан, ако не бъда оправдан, моля да ми бъде отменено
наказанието лишаването от право да управлявам МПС, защото за мен е
жизнено важно ползването на автомобила. Аз съм инвалид първа група с
чужда помощ.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.40 часа.
Председател: _______________________
14
Секретар: _______________________
15