РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Брезник, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело №
20241710100256 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. с
чл. 124 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът „Топлофикация-Перник”
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от Изпълнителния директор инж. Ч. К.
С. чрез процесуалния си представител: юрисконсулт А. С., моли съдът да постановите
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е. Б. И., с ЕГН:
**********, че дължи на ищцовото дружество суми в размер на 927.63 лв.,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в град *********************, от които главница в размер
на 832.06 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 95.57 лв. за периода от 08.07.2022 г. до
13.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 832.06 лв. считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между топлофикационното дружество и
титулярът по партида – Е. Б. И. е налице облигационно правна връзка, относно
продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с
представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.
Посочено е, че с влизането в сила на Закона за енергетиката действа Наредба № Е-РД-
04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за
1
общите части в СЕС (сграда етажна собственост) се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно
одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата
на ал. 2 – топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия
най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на
ал. 3 – в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не
са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да
предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви
доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните
общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на
взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.
Ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия,
действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда,
които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от сега действащия Закон за енергетиката – продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и
съответно одобрени от КЕВР.
Изрично трябва да подчертаем, че облигационно правните взаимоотношения
между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови
нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.
Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и
одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо
сключване на индивидуален договор с всеки потребител.
Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна
енергия, а съгласно разпоредбата на чл. 139в от ЗЕ – задължението на лицето (фирмата
за дялово разпределение на топлинна енергия) е да отчита и разпределя тази енергия и
съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за
начислена топлинна енергия. То може да става: на 11 равни месечни вноски и една
изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за
сградата, и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия – в 30 дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния
ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради
неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.
Ответникът Е. Б. И. в предвидения от закона срок е подала отговор, с който не
оспорва иска.
Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: Е. Б. И. е признал иска, а ищецът моли
съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно
признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а
2
именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга
страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
В настоящия казус следва да се приеме, че признанието на иска от ответника не
противоречи на закона (чл. 237, ал. 3, т. 1 от ГПК), тъй като няма изрична в закона
забрана, освен в чл. 334 ГПК – за искове по гражданското състояние, по чл. 339 ГПК –
искове за поставяне под запрещение и по чл. 324 ГПК – по брачни искове. От друга
страна признанието на иска алтернативно не противоречи и на добрите нрави по
следните съображения: за добрите нрави в българското законодателство няма обща
дефиниция, но те се определят най-често като неписани, общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Добрите нрави са една от
най-спорните правни категории. Съдържанието им е динамично и не може, а и не
трябва да бъде дефинирано извън особеностите на всеки конкретен случай и извън
конкретните обществено-икономически условия. Въпреки това преценката за
нарушаването на добрите нрави е предоставена на съда.
С оглед изложеното, исковете на „Топлофикация-Перник” АД, да се признае за
установено спрямо ответника Е. Б. И., че последната дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 927.63 лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град
*********************, от които главница в размер на 832.06 лв. за периода от
01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, както и законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 95.57 лв. за периода от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г.,
както и законната лихва върху главницата от 832.06 лв. считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, следва да
бъдат уважени, като на осн. чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага
мотиви за това.
При този изход на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Е. Б. И. следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество и направените по делото съдебни
разноски. Ищецът доказва разноски в исковото производство в размер на 25 лв. за
държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Топлофикация-Перник” АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, представлявано от Изпълнителния директор инж. Ч. К. С., спрямо
3
ответника Е. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес гр. *********************, че
последната дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 927.63 лв.,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за апартамент, находящ се в град *********************, от които главница в размер
на 832.06 лв. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително, законна лихва за
забава на месечните плащания в размер на 95.57 лв. за периода от 08.07.2022 г. до
13.03.2024 г., както и законната лихва върху главницата от 832.06 лв. считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 08.04.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е. Б. И., с ЕГН: **********, с адрес гр. *********************, да
заплати на „Топлофикация-Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, представлявано от
Изпълнителния директор инж. Ч. К. С., сумата от 25 лв., разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в 14 дневен срок от
датата на уведомяване на страните.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
4